Постинг
02.06.2020 04:00 -
ХРИСТОС БЛИЗО ДО МЕН
Прочит: Исая 43:1-7
„Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ, Бог мой, ще озари тъмнината мi.“ (Пс. 18:28)
Никога не съм била физически наранявана в резултат на гняв. Но като дете се страхувах ужасно, когато възрастните започваха да викат и да се карат. Спомням си ясно, как една нощ, когато бях на седем, ме вдигнаха грубо от леглото и сложиха на задната седалка на колата. Докато със сестра ми още бяхме сънени и по пижами, рдоителите ни седнаха на предните седалки и започнаха да се карат. Колкото повече се разсънвахме, толкова повече страхът ни растеше. Опитвахме се да разберем какво точно става, а крясъците и напрежението растяха до застрашителни размери. Детският ми ум беше изпълнен с тревожни въпроси: „Какво се случва?“, „Какво би могло да стане?“, „Татко ще нарани ли мама?“, „Къде отиваме посред нощ?“ Тези ужасни спомени бяха преодолени, когато започнах да се съветвам със специалист-християнин. Тя ми каза да потърся Исус в онази ситуация. КОгато последвах напътствияъа ѝ, ме изпълни спокойствие и се почувствах защитена. Представих си как Исус седи до нас на задната седалка през онази нощ. Неговата любяща прегрътка ни обгръщаше. Тази представа за закрилящият ни Христос промени чувството ми за болезнения спомен. Той е бил с мен тогава, както е бил с мен винаги, както ще бъде с мен занапред.
Молитва: Господи Исусе Христе, помогни ни да осъзнаем, че Ти си с нас винаги, когато преживяваме болезнени моменти, амин.
Мисъл за деня: Коя твоя представа за успокояващото Божие присъствие ти вдъхва увереност и утеха?
Джанет Сютън (Тексас)
Да се молим за: ХРИСТИЯНСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ И ТЕХНИТЕ КЛИЕНТИ.
„Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ, Бог мой, ще озари тъмнината мi.“ (Пс. 18:28)
Никога не съм била физически наранявана в резултат на гняв. Но като дете се страхувах ужасно, когато възрастните започваха да викат и да се карат. Спомням си ясно, как една нощ, когато бях на седем, ме вдигнаха грубо от леглото и сложиха на задната седалка на колата. Докато със сестра ми още бяхме сънени и по пижами, рдоителите ни седнаха на предните седалки и започнаха да се карат. Колкото повече се разсънвахме, толкова повече страхът ни растеше. Опитвахме се да разберем какво точно става, а крясъците и напрежението растяха до застрашителни размери. Детският ми ум беше изпълнен с тревожни въпроси: „Какво се случва?“, „Какво би могло да стане?“, „Татко ще нарани ли мама?“, „Къде отиваме посред нощ?“ Тези ужасни спомени бяха преодолени, когато започнах да се съветвам със специалист-християнин. Тя ми каза да потърся Исус в онази ситуация. КОгато последвах напътствияъа ѝ, ме изпълни спокойствие и се почувствах защитена. Представих си как Исус седи до нас на задната седалка през онази нощ. Неговата любяща прегрътка ни обгръщаше. Тази представа за закрилящият ни Христос промени чувството ми за болезнения спомен. Той е бил с мен тогава, както е бил с мен винаги, както ще бъде с мен занапред.
Молитва: Господи Исусе Христе, помогни ни да осъзнаем, че Ти си с нас винаги, когато преживяваме болезнени моменти, амин.
Мисъл за деня: Коя твоя представа за успокояващото Божие присъствие ти вдъхва увереност и утеха?
Джанет Сютън (Тексас)
Да се молим за: ХРИСТИЯНСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ И ТЕХНИТЕ КЛИЕНТИ.
Няма коментари
