Блогът на budha2 :: Най-стара писменост

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.08.2013 22:08 - Най-стара писменост

Автор: budha2 Категория: История

Прочетен: 1443 Коментари: 0 Гласове:

Първата и най-стара писменост била тази на Богинята-майка Гея/Ева. Нейното пиктограмно-идеограмно (образно-символно) писмо било наричано в Египет Меду Нетер (“Знаци на боговете”), в Месопотамия Китаб Илани (“Писмо на небесните богове”), а в останалия древен свят Йероглифи (Йе-Ра-Глифи, Хе [Ге]-Ра-Глифи, т.е. “Знаци на Гея и Ра”). Именно от тях Отецът Уран/Атон и Синът Кронос/Ра съумели да съставят първото фонетично-буквено писмо. По-късно синът им Зевс/Озирис, възложил на своя син Хермес/Тот, ученият на боговете, да направи реформа. Последващо усъвършенстване извършил през своето управление Дионис/Хор. По неговото име писмеността получила названието Бохарица. Със своята простота, функционалност и универсална многовариантност на комбинациите, божественото писмо станало съвършен изразител на Магичното Слово. Такова е то и досега.
В зората на неолита от Бохарицата произлезли 5 версии, всяка от които тръгнала по свой собствен път:
1. Бохарица в Азия на Хоровия внук Иджик (от дъщерята на Хор Лизианаса ІІ), създателя на империята Хон, на неговия син Бурджан, и на техните потомци от прославения жреческо-кански род Дуло.
2. Бохарица в Тракия на Хоровия верен другар Харопс, сина му Еагър, внука му Орфей, пазена сетне от жреческото племе Беси – кръвни потомци на бога.
3. Бохарица в Либия, поддържана от Хоровия правнук Данай (от дъщерята на Хор Ливия и нейния син Бел) и наследниците му, последна от които била фараонката Бастет, живяла през VІІІ в. пр.Хр.
4. Бохарица в Египет при Хоровия правнук Египт (също от дъщерята на Хор Ливия и нейния син Бел) и потомците му. Преди и в началото на Христовата епоха тя се пазела в храмовете на гр. Александрия и обслужва бохаирския езически култ, преминал в бохаирска литургия. Между ІІ и ІV в. от тази Бохарица се породило Коптското писмо.
5. Бохарица в гр. Тир, унаследена от Хоровия внук Агенор (от споменатата му дъщеря Ливия). Синът на Агенор - Кадъм - я пренесъл в гр. Тива, Беотия; другият му син Тасос – на о. Тасос; третият син Киликс – в страната си Киликия; а най-малкият Финикс, който заел бащиния трон в гр. Тир – я поддържал в държавата си Финикия.
Както е известно, гръцката и латинската писмености имат прилики със старобългарската. Това се дължи на общия им източник - писмото на бог Хор, т.нар. Бохарица. В Тракия нейни пазители били Бесите, от средите на които произлизали тракийските царе; в Азия я съхранявало боилското съсловие на Българите. В Северен Египет Бохарицата служила до IV в. на нуждите на култа на Атон-Ра и Хор, упражняван от Бохаирския етнос, и до VII в. - на Коптите-християни в цялата страна. В Елада финикийският вариант на Бохарицата бил донесен от Кадъм, син на Агенор, царя на гр. Тир. Но Агенор и Кадъм са внуци на бог Хор; като негови преки наследници те се явявали пазители на неговия култ и употребявали неговото писмо. В Италия Етруското писмо било привнесено от колонисти от гр. Тир и колонията му гр. Картаген, наричани Тирсени, т.е. Етруски. Явно и Етруското писмо, което е станало прототип на Латинското, произлиза от финикийска основа. В науката е възприето мнението, но неокончателно, при отворена дискусия, че гръцката версия, оповестявана като финикийско писмо, донесено в Елада от Кадъм (без да се уточнява, че той е правнук на Хор), стои в основата на няколко писмености: Латиница (VІІ в. пр.Хр.), Коптско писмо (ІІІ в.) и българска Кирилица (ІХ в.).

Нагоре