Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2014 21:35 - Ротшилд/Битка за каспийския нефт
Автор: budha2 Категория: История   
Прочетен: 1388 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.10.2014 22:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                           Днес не малко автори, историци, които ревизират официалната история, стигат до заключението, че Сталин, всъщност Йосиф Висарионович или може би Давидович Джугашвили, като последното означава „син на евреин”, е потомък на Ротшилд, на парижкия. Децата от родната му махала в градчето Гори го наричали „руснака”. Сталин никога не изпитал истински грузински националистически или поне патриотични чувства. Той е роден на 21 декември 1879 г. Твърди се, че в книгата за вписванията на подобни събития на Успенската черква в гр. Гори е отбелязана друга дата – 6 декември 1878 г. Майка му имала необичайната за грузинка червена коса, често срещана при хазарите.

През 1859 г. за първи път, поне в съвременната история, в градчето Тайтъсвил, щата Пенсилвания, е открит и изпомпан нефт. Ротшилдови бързо разбират, че това е бизнесът на бъдещето. По тяхно поръчение през 1870 г. агентът им в САЩ, евреинът Джон Дейвисън Рокфелер или Рокъфелъ, както е правилното произношение, основава нефтодобивната компания „Стандарт Ойл”. Обаче трима шведи – братята Нобел,изпреварват прочутата фамилия. Още от самото начало на седемдесетте години на ХІХ век те започват да експлоатират руските петролни находища. По този начин тъкмо те се налагат като водещи на първоначалния петролен пазар. По-късно Рокфелерови ще се съюзят с тях. Малцина знаят, че откривателят на динамита Алфред Нобел, чието име носи прочутата престижна награда, е израсъл в… Санкт Петербург.

По същото време семейство Ротшилд се включва в експлоатацията на петролните полета в района на Кавказ. От 1873 г. те започват да финансират разработването на Бакинското нефтено находище. Съвсем малко изостават от братята Нобел. Ротшилдови работят зад кулисите, за да осигурят господстващото положение в региона на своя агент Рокфелер и на уж само неговата „Стандард Ойл”.

През 1875 г. Лудвиг, Роберт и Алфред Нобел се включват в експлоатацията на Бакинското нефтено поле. На практика те са пионерите в промишления добив на петрол в Каспийско море. Както казва народът: Крушата не пада далече от дървото. Техният баща Имануел Нобел бил изобретател. Явно любопитството към новостите и съзиданието са били в кръвта на неговите момчета. През 1877 г. Лудвиг Нобел построява първия в света параход за пренос на нефт – днес назоваван танкер. Наричат го „Зороастър” на името на прочутия древноперсийски (български) реформатор, познат и като Заратустра, живял през 628-551 г. пр.Р.Хр. Тъкмо той поставил основите на цяло религиозно течение, също носещо неговото име – зороастризъм. Мнозина историци на религиите и богослови откриват елементи от неговото учение в християнството и исляма, но най-вече в масонската теософия на Елена Блаватска.

Отново през 1877 г. братята Нобел започват изграждането на първия петролопровод в човешката история. Този път идеята не е тяхна. Тя принадлежи на забележителния руски учен Дмитрий Менделеев. На него дължим и носещата фамилното му име таблица на химическите елементи. През 1863 г. той посещава Баку и проумява, че там се крие енергоизточникът на бъдещето. Неговото изпомпване и транспортиране предстои. Още тогава Менделеев предлага да бъде изграден тръбопровод за евтин пренос на течното злато. И докато инвеститор е компанията на братята Нобел – „Бранобел”, конструкцията на съоръжението и контролът върху строителството му са дело на руските учени и инженери Воислав, Шуков, Лисенко, Лазарев, Илимов и на евреина Лейбесон.

Докато десетилетие по-рано нефтът бликал на 10 метра височина и се похабявал, през 1882 г. „Бранобел” вече изградила два петролни резервоара, всеки с вместимост по 1 816 000 литра! Съдържанието в тях можело да бъде транспортирано по петролопровода по всяко време. Тогава неговият капацитет възлизал на 4 милиона варела или 540 милиона литра годишно. Смайващо постижение за епохата.
image
По този начин братята Нобел доминирали в добива и доставките на нефт от Руската империя. Доста по-рано семейство Ротшилд вече разполагало с проучвания и било наясно, че тамошните петролни запаси били най-големите в света по онова време. Обаче това богатство притежавало един огромен и неотстраним на пръв поглед недостатък. Нефтът бил затворен и изолиран в рамките на едно вътрешно море в самата Руска империя. За да достигнат до бързо развиващия се европейски и световен пазар, доставките трябвало да бъдат транспортирани до Европа. Превозването вътре, през Русия, до някое балтийско пристанище, налагало преодоляването на повече от 3500 км по суша. Това ставало бавно и най-важното – било скъпо.

Обаче съществувал изход. Той бил в изграждането на железен път от Баку на Каспийско море до Батуми на Черно море. Разстоянието не е голямо. С танкер нефтът можел да бъде превозван бързо и евтино до някое от западните черноморски пристанища – например Варна.

На всичко отгоре през 1866 г. приятелят на Ротшилд, роденият в Германия евреин от Франция с купена титла „барон“ – Морис дьо Хирш или Ирш, както е правилно на френски, вече построил железопътната линия от Варна до Русчук – Русе. Тя била собственост на Отоманската империя и можела да допринесе за свързването на нефтения „рай“ Баку с евтиния воден път до Централна Европа – плавателната река Дунав. Забележете обаче, че през 1873 г., уж поради политическата нестабилност и опасенията, че няма да се справи със стопанисването й, правителството в Истанбул прехвърлило правото за експлоатация на линията на компанията „Източни железници”. Всъщност това била частната железопътна компания на самия барон Хирш.

За жалост на Ротшилдови, съществувала една съществена пречка. От ХVІІ век старият грузински град Батуми бил в състава на Отоманската империя. Султанът не отстъпвал пред искането на Ротшилдови да разполагат с пристанището на източната черноморска перла – митичната Колхида.

По-рано, през 1856 г., след двугодишни преговори френският дипломат Фердинанд Мари, виконт Лесеп, успял да извоюва от губернатора на Великата порта в Египет Саид паша концесия за строителството на Суецкия канал. През 1858 г. с френски и египетски капитали е основана “Compagnie Universelle du Canal Maritime de Suez” – Компанията за изграждането на Суецкия канал. Строителството започнало година по-късно и след десетилетие изкуственият проток бил факт. През 1875 г. правителството на британската кралица Виктория изтеглило огромен заем от банката на Ротшилд и купило египетския дял в канала.

Най-богатото семейство на земята използвало тази зависимост, за да настоява лично кралицата да повлияе на султана и той да отстъпи пред петролните мераци на потъналата в разкош фамилия. Султан Мурад V не отстъпвал.

Сега ще изрека една истина, която на мнозина от вас няма да се хареса. Ала това не я прави по-малко вярна. Изправени пред непреодолимата бариера в лицето на Мурад V, Ротшилдови задействали своите масонски връзки. Последствията от това не закъснели. През 1875 г. избухнало Въстанието в Босна и Херцеговина. След него дошъл редът на нашето Априлско въстание. Все през 1876 г. в Солун били избити чуждестранните консули. Избухнала и Сръбско-турската война… Тайното Братство си знаело работата и действало.

Парите управляват света
image
Изненадващо Европа, която дотогава не обръщала внимание на мъките на християнските народи в Отоманската империя, подминавала ги или мълчала за тях, внезапно била заляна от вълна на възмущение. Както със справедливо недоумение и дори възмущение съобщава Тончо Карабулков в бр. 20 от 2003 г. на парижкото списание „Ревю Периодик”, чийто директор е: „А що се отнася до „защитата на българите“ от страна на Виктор Юго, тя е действителна, в обикновения стил на писателя. Тържествена и лирична. С тази малка подробност, че във въпросната статия Виктор Юго не споменава нито веднъж името на България, а се говори винаги за… Сърбия! Странно, странно!”

Карабулков уточнява: „Легендите не остаряват никога. Като тази легенда например за Апела на Виктор Юго, който други наричат „реч“ в Народното събрание. В 1876 г. Но същите забравят, че Виктор Юго никога не е бил депутат в 1876 г. Вярно е, че през тази година той бе избран, но в Сената, не в Народното събрание.”

Едва ли сте го учили по този начин, но това е самата истина. Такива са фактите. Те могат да бъдат тълкувани, изопачавани, но рано или късно блясват в цялата си често болезнена правдивост. Въпреки масонските и болшевишките автори на учебници и монографии, превърнали действителността в дъвка, в удобна за манипулиране на съзнанието приказка.

По-нататък Тончо Карабулков с горчивина уточнява: „Дошъл е моментът да си поставим въпроса: защо Виктор Юго не споменава никога името на България, която нарича „Сърбия“? И защо българските историци избягват да признаят този факт и не го споменават в писанията си?

Аз поставих този въпрос на някои български историци. Отговориха ми, че знаели точното съдържание на споменатия текст, но предпочитали да не споменават тази „грешка“ на Юго. Понеже, смятат те, било по-добре да се остави легендата да следва своя ход.”

Аз не желая да живея сред изкуствено създадени легенди. Защото те не са история. Рано или късно, неизбежно се сриват. И последиците са неприятни. Истината, само истината и цялата истина – такъв трябва да бъде девизът на почтените историци. Историята е онова, което се е случило – сиреч истината. За да се учим от нея, трябва да я познаваме. А не да се осланяме на полуграмотни идеолози, винаги готови да служат, за партийни заслуги произведени в чин „историци”. Не случайно всички известни имена у нас се оказаха под пагон – на щатни и нещатни сътрудници на репресивните комунистически тайни служби.

Нямаме необходимост от диренето на фалшиво самочувствие в митовете и легендите. Поне на мен те не са ми нужни. Защото съм наясно със себе си. Знам откъде идвам. И не ми се ще да повтарям грешките на предците си, само за да не обидя някого, като наруша легендите. Или може би повечето от вас се плашат, че историята учи, как не се учим от нея?
image
А стремежът на семейство Ротшилд към осигуряване на свободен достъп до пътя „Батуми-Варна” подготвил промените в Европа. И тук няма никакво място за съмнение. Забравете химерите за някакво избавление на забравените братя-славяни. Най-малкото, защото след всяка война с Турция същите „освободители” завличали огромни маси кадърно и работливо българско население в руските степи. И се отнасяли цинично към нашите предци.

Типичен пример в това отношение бил походът на касапина на декабристите генерал Йохан Карл Фридрих Антон фон Дибич през 1828-1829 г. Известно е презрителното му отношение към българите. И това, че след неговото шетане по нашенско най-малко 40 000 български семейства зорлем били отправени към Русия, за да бъдат поробени като крепостни селяни. Техните наследници поставили основата на бъдещото българско опълчение. Което не получава оръжие, а служи в обоза. „Братушките” му нямали доверие… Братя-християни ли?

На стр. 234 от „Горский пътник” Георги Раковски посочва как когато депутация от българи се явила с прошение за защита от войските на Дибич, генералът-лилипут отсякъл: „До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия…” Горките нашенски пратеници възразили, че: „Турците не слушат своего Господаря Султана, они ни щът нищо от това да знаят. Ми молими да ни уставите свободни да вършими и ми що знайми.” И чули ласкавата присъда на пълководеца-братушка: „Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…”

Година по-късно този дребосък в пагони с прозвище „Самовар-паша” ще смаже въстанието на поляците. Така, както след още четири десетилетия „освободителят” генерал Йосиф Ромейко–Гурко ще ги коли без всякаква милост. Защо не споменете на някой поляк, че този евреин от Белорус е ваш „избавител”? Кютекът не ви мърда…

Захарий Стоянов заключава: „От всичко това се види, че войната в 1828 г. [т. нар. поход на Дибич] е била повдигната только для уничтаженiи неверных поган, а братушките са теглили запартата [отнесли са ругатните] за „Бог да прости“… Русия дигала война повече да освободи Божигроб, „Света София“ и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.“

Георги Раковски посвещава цяла брошура на „руската убийственана политика за българите“. Той зове предците ни: „Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинската област!

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.

Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето:

Разорили и завладели Волжкото им пространно царство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили езика си.

До времето на Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия [Украйна], са били населени се от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени…

Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отгдето намалко остана да го предадат неприятелите му на туците.
image
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е притърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото нередовно турско воинство [башибозукът, част от който бил съставен от българи, приели исляма, а други, като Ахмед ага от село Барутин – касапинът на батачани, даже бил... християнин, както посочва Захарий Стоянов] е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства [семейства] и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!“

След като изрежда случаите на огромни отвличания на българи от руските войски след техните завоевателни походи на Балканите, Раковски заявява: „Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала и най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завоевателните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!“

„Ами днес какво правят?“ – пита Захарий Стоянов. – Всеки българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. „С нас е народът“, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик.“

„Какво вършат сега“ – питам аз? Кои са патриотите? Онези, които служат на враждебните руски – по-рано съветски, интереси? Или такива като мен, преследващи истината, за да узнаем, че сме най-древната цивилизация на земята?

За жалост, почти всички последователи на Георги Раковски са били вербувани от руснаците. В един или друг момент те са служили многократно повече на „проклетата Русия“, отколкото на своя народ. Доказателствата за това започнаха да изплуват от тайните руски архиви.
image
Изваждането на европейските територии на Османската империя от състава на тази държава е било добре подготвено. В края на юни и началото на юли 1876 г. руският император Александър ІІ се среща с австро-унгарския си събрат Франц Йосиф в замъка Райхщад, днес Закупи в областта Чешка липа в Чехия. Присъстват и двамата външни министри, съответно княз Горчаков и граф Андраши. На срещата е постигнато споразумение за прекрояване на политическата карта на Балканите с откъсването на османски територии и създаването на нови държави. Франц Йосиф не е съгласен да бъде основана голяма и могъща българска държава, която да бъде под влиянието на Русия. Затова Райхщадското споразумение до голяма степен тайно решава съдбата на балканските християни.

Ако бъдело допуснато Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина, тя, от своя страна, гарантирала, че ще запази неутралитет при едно бъдещо териториално изменение на Балканите в случаи на война или при разпадане на Османската империя. На практика това означава, че Русия и Австро-Унгария са имали намерение да си поделят Балканите. Британският кабинет на еврейския българомразец Бенджамин Дизраели бил в постоянно течение. По елементарната причина, че масонът граф Андраши бил агент на семейство Ротшилд. А самият лорд Биконсфийлд изпаднал в пълна зависимост, включително финансова, от английските представители на тази най-всевластна фамилия на планетата. Тъкмо той в качеството си на министър-председател и въпреки възраженията на членовете на неговия кабинет, както и без съгласието на Парламента, изтеглил споменатия краткосрочен заем от Лайнъл дьо Ротшилд, та Великобритания да придобие 44 на сто от акциите на Суецкия канал.

Само за да обрисувам по-пълно картината на тогавашния свят трябва да подчертая: от средата на ХІХ век обеднялата британска аристокрация започва да сключва бракове с богатите еврейски фамилии. Както посочва И. Си. Кнут на страница 88 от книгата си „Империята на Сити-то” (от сити или квадратната миля – кварталът на големите банки в Лондон): „Съвсем незначителна част от британската управляваща класа може да претендира, че е „чисто арийска англо-саксонска”. Тъй като средностатистическият англичанин е смесица от всички земни раси, от всички потиснати народи и от бежанци, прекосили водите на Ламанша, за да намерят нова свободна територия. И това продължава повече от хиляда години. А огромна част от британските благородници са евреи.”

Ето как постепенно тогавашната най-могъща империя на земята изпада под влиянието на равините. Не случайно, но напълно несправедливо, се заговаря за англосаксонска конспирация. А тя всъщност е еврейска. Днес е по-точно да се каже: юдео-масонска.                                           diagnosa.net/                      



Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243685
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930