Блогът на budha2 :: Ротшилд/ Руският император под финансовия диктат

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.10.2014 21:51 - Ротшилд/ Руският император под финансовия диктат

Автор: budha2 Категория: История

Прочетен: 1535 Коментари: 0 Гласове:

Връзките на Руската империя с най-богатата банкова фамилия датират от началото на ХІХ век. От архива на Ротшилд, който вече е достъпен за изследователи, узнаваме, че Русия започва да се обръща за кредити от банките на фамилията още от 1818 година. Следва поредица от заеми, теглени предимно от парижкия клон на семейството. Един от тях е отпуснат през 1822 г., трети – през 1862 г., заведен на руското правителство с лихва от 5 на сто. Договорът за него в размер на 15 милиона тогавашни английски лири – днес навярно повече от 30 милиарда долара, е сключен с “Rothschild Frиres” – Париж.

Изброявам следващите: 1870 г. – 12 милиона британски лири с 5 на сто лихва, гарантирани с държавни облигации от железопътната мрежа на страната. Заемът отново е взет от “Rothschild Frиres”.

1871 г. – нов правителствен кредит от 12 милиона лири стерлинги при същите условия, гарантиран с облигации от държавното съкровище, пак получен от “Rothschild Frиres”.

1872 г. – идентичен с предходния заем, но в размер на 15 милиона паунда, също от “Rothschild Frиres”.

1873 г. – нов кредит за 15 милиона английски лири при същите условия и отново от “Rothschild Frиres”.

1875 г. – заем от 12 милиона британски лири, със залог от 41,2 на сто в държавни съкровищни бонове, взет от “Rothschild Frиres”, даващ право за преотдаване на 8 милиона.

Следват спорове и откази за кредитиране от страна на „светото банково семейство“. Официално, причината са твърденията за преследване на еврейското население в империята. Всъщност назряват делови спорове и сблъсък на интереси между руското императорско семейство и прочутите банкери. През 1887 г. Ротшилд поставят Русия на колене, като я принуждават да предостави пълни свободи на евреите в страната. Следват още договори, които нямат пряка връзка с темата на моето изследване, но косвено доказват тезата ми:

1889 г. – кредит от цели 49,1 милиона английски лири, гарантирани с 4 на сто от държавните съкровищни бонове при 4-процентна лихва.

1890 г. – заем в размер на 11,8 милиона паунда при лихва от 4 на сто и същите гаранции като предходния.

1894 г. – последен правителствен кредит от 15,8 милиона лири, лихвеният процент не е посочен, гаранцията е 31,2 процента от руските съкровищни бонове.

Нататък Ротшилдови се изправят срещу руския император и не допускат тази държава да получава финансиране от подчинените й банки. Освен това семейството подклажда войни, като Руско-японската от 1905 г. В навечерието й по нареждане на Ротшилд всички големи банки по света отказват кредити на голямата православна империя.

В края на 1876 г. изпадналата под финансовата зависимост семейство Ротшилд Русия предварително подсигурява тила си и с Германия. Канцлерът на току-що обединената държава Ото фон Бисмарк не се интересува от Балканите. Обаче насилията, извършени след въстанията на българите и в Босна и Херцеговина, го карат да заяви, че ислямска Турция няма повече място в Европа.

От друга страна, опитният прусак усетил съглашението между Австро-Унгария и Русия. И узнал, че Александър ІІ е обещал на Франц Йосиф как в случай на руска победа в една бъдеща война с Отоманската империя, да не създава голяма българска държава на Балканите. Тази е причината за следосвобожденската ни разпокъсаност в резултат на Берлинския конгрес, а не толкова омразата на Англия и на Дизраели.

Ролята на лорд Биконсфийлд се забелязва чак при спирането на руското настъпление към Цариград. По негово нареждане там е разположен мощният британски флот, който не позволява на руските войски да превземат султанската столица. При тези условия Бисмарк, който, както сочат архивите, винаги се е плашел от Русия, дава знак на император Александър ІІ, че страната му няма да се намесва при евентуална война срещу османлиите. Още повече, че веднъж вече се е сблъскал с гнева на Русия, когато е опитал да я привлече на своя страна в навечерието на Френско-Пруската война от 1870-1871 г.

В периода 23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г. в Истанбул била проведена т. нар. Цариградска конференция. Тя била свикана от Лигата на тримата императори – някогашния Свещен съюз от 1815-а – пратеници на монарсите на Германия вместо Прусия, на Австро-Унгария и на Русия, с участието на представители на Великобритания, Франция, Италия и османски дипломати. На практика на нея султанът и неговото правителство трябвало да бъдат изправени пред своеобразен международен съд и то в собствената им столица. Досещате се какъв бил поводът за свикването на конференцията – въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., нашето Априлско въстание и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Конференцията трябвало да определи границите на една българска автономна област в рамките на Османската империя.

В предварителните обсъждания преди официалното начало на събитието бил уточнен окончателният план на конференцията. Наложило се британското предложение България да бъде разделена вертикално на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. Доста след откриването на конференцията, на заседанието на 8 януари 1877 г., маркиз Солсбъри заявил, че „в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято”.

На практика почти нищо не останало от надеждата за целокупна България. Двете предвидени от великите сили български държави включвали значителна част от изконно нашата Северна Добруджа с Кюстенджа и Тулча; цяла Вардарска Македония и малка част от Егейска. Ала българските граници оставали далече от Егейско море. Трябвало да загубим Воденско, Кукушко, Драмско и Дойранско, огромни територии от Западна Тракия, по-голямата част от Източна Тракия и повечето от Родопите – етнически и исторически чисто наши земи. Изконно български градове като Зайчар, Неврокоп, Смолян, Кавала, Сяр, Кукуш, Кочани, Корча, Ксанти, Гюмюрджина, Димотика, Люлебургас, Одрин отпадали от полите на родината-майка. Несправедливо, но… все пак нещо.

В резултат на този проект българите, първо, не придобиват независимост. В интерес на истината това предците ни успяват да сторят едва на 22 септември 1908 г. – датата на истинския ни национален празник.Освен това губим огромни земи, а около една четвърт от населението остава извън границите на родината-майка. И въпреки всичко – автономия. Може да не е скок, но е голяма крачка напред.

Във всеки случай не за българските интереси

Малко преди края на Цариградската конференция, в самото начало на януари 1877 г. в Будапеща Русия и Австро-Унгария подписват тайна конвенция. Тя доразвива основните клаузи на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите. С други думи Русия получава зелен светофар за война срещу Турция. За постигането на това въстанията в Босна и Херцеговина, по българските земи (Априлското) или Сръбско-Турската война не оказват почти никакво влияние. Както въстанията на унгарци, поляци, прибалтийци въобще не довеждат до избавлението им от владичеството, съответно на австрийците, на прусаците и на руснаците.

Русия не крие, че се готви за война срещу Турция. Сякаш за да я подтикне към самото й обявяване, в края на Цариградската конференция султан Абдул Хамид II прави резки промени в правителството. В официалните исторически „изследвания” ще прочетете, че султанът назначава за велик везир привърженика на създадената от юдео-масони младотурска партия и на конституционното управление Мидхат паша. Истината е по-различна. Всъщност по онова време все още няма младотурци. Техните предшественици, повечето от които масони, са наричани новоотоманци.

След Априлското въстание у нас, притеснени и от бунтовете в Босна и Херцеговина, и от реакцията на избиването на чуждестранните консули в Солун, на 30 май 1976 г. военните, предвождани от Мидхат паша, извършват държавен преврат. Султан Абдул Азис е свален и месец по-късно е ликвидиран. А на престола е възкачен неговият обявен за умствено болен племенник Мурад V. Болен, болен, но… масон!

Макар практически почти да нямал вина, върху него стоварили отговорността за жестокостите на башибозука при потушаването на Априлското въстание. След по-малко от три месеца го свалили от трона. И буквално гудили на него не до там образованият, но достатъчно жестокия Абдул Хамид ІІ. На практика властта преминала в ръцете на новоотоманското движение, а истинският владетел се оказал Мидхат паша. Високопоставен масон, той изцяло изпаднал под влиянието на Ротшилдовите доверени лица.

Тъкмо Митхат и Намик Кемал възложилит разработването на Конституция. Тя била приета и обнародвана на 23 декември 1876 г. – денят на откриването на Цариградската конференция.

И така се стигнало до там, че по време на конференцията допуснатият до заседанието Сафет паша станал и прогласил „великия акт на промяна на 600-годишната форма на управление на империята. Негово величество султанът ощастливи империята с конституция – Kanun-u Esasi.”По този начин Сафет паша обявил конференцията за излишна, тъй като конституцията давала на империята нужните реформи. В знак на протест държавите–участнички отзовали своите посланици от Цариград. Което доказва предварително планирания заговор. Високата порта бързала. Затова почти незабавно в Истанбул било свикано и първото заседание на парламента. Този ход се оказал закъснял. Пътят на Русия към войната бил разчистен. От кого? Как така внезапно „великите сили“ се оказали единни и проруски настроени?

Потулваната истинска Руско-турска война в Кавказ

Обаче в началото на 1877 г. султанът свалил Мидхат паша от поста велик везир (министър-председател) и погнал новоотоманците. А през февруари 1878 г., когато и за слепите ставало видно, че Руско-Турската война на Балканите била с предизвестен край, отменил Конституцията и разпуснал учредения съгласно нея парламент.

Никой у нас не споменава, че истински важните от икономическа, т.е. от геополитическа гледна точка, най-ожесточени и кръвопролитни действия в нея ще се водят на Кавказкия фронт. Трябва да признаем, че и по света рядко го правят. А там, в Кавказ, загиват повече от 65 000 руски воини. Докато в битките на Балканите техните жертви, заедно с починалите ранени, са около 22 000. И никоя от великите сили не пречи на победния ход на Русия в Грузия. Ала я спират в Армения. Защото Гърция била „шокирана“ от евентуална „Велика България“. Пък и Ротшилдови се стремели към достъпа до Батуми, но не желаели да смажат Отоманската империя. Знаели, че тя ще им бъде необходима като преграда пред руските амбиции за проливите.

Освен това им предстояло да изпълнят бащината заръка – да отведат еврейския народ в Палестина. Очертавали се трудни преговори за достъпа до територията. Но те щели да бъдат далеч по-лесни, ако се водят със султана, нежели с руския император. Затова дали нареждане Русия да бъде възпряна.

Братята Ротшилд добре знаели, че цели 40 години Мойсей водил евреите през пустинята, за да ги отведе до ханаанската – обетованата (обещаната) земя, където все още нямало нефт. В началото на 1878 г. те нямали ни най-малка представа, че един ден тъкмо Близкият изток ще се превърне в петролното Елдорадо на земята. Ала били сигурни, че нефтът блика от дъното на Каспийско море. Вроденият им търговски нюх надушвал несметните печалби. Затова петимата решили временно да запокитят Библията в килера и да се втурнат към нефтените полета, като осигурят най-краткия и най-евтиния път на петрола до пазарите в Европа, че и в света. Евреите и Палестина можели да почакат. А султанът оцелял.

Това е истината, колкото и странна да ви се струва. Кой от вас знае за битките при Карс, при Аладжа, при Ерзурум, при Ардаган, при Ташкесен… За разлика от нас, арменците били ощетени от Сан Стефанския договор. Превзетият от руските войски областен град Ерзурум бил върнат на Отоманската империя. Може би, за да може по-късно, през 1895 г. да бъде осъществено първото мащабно клане на арменци…

А Великобритания, вече съюзила се с Австро-Унгария и дори с уж тъй приятелски настроената към русите Германия, преградила по море – в протока Дарданели, руското нахлуване в Истанбул. Според геополитическите схващания и намерения на Ротшилдови руснаците нямали работа там. Достатъчно било да им осигурят бързото и евтино превозване на азерския петрол от грузинското пристанище Батуми до континентална Европа – до железопътната линия Варна-Русе. Когато става дума за война, търсете мотива. А той винаги е един и същ – пари. В конкретния случай – петрол, сиреч много пари.

Освен това, колкото и да трябвало да бъде наказан султанът, семейство Ротшилд винаги е мислило освен за своите и за еврейските интереси. Те водели истинска необявена война срещу християнството. За юдеите унищожаването на православните християни в европейската част на Турция било просто успех във войната срещу омразната вяра. А най-голямата християнска страна в света, православната Руска империя, била трън в петата на еврейството. Едва ли евреите някога са ненавиждали повече някоя държава от православна Русия. Затова по-късно, с Берлинския договор, Ротшилд отмъстили на руснаците за антиеврейските погроми – в повечето случаи преувеличени до немай къде сблъсъци и инциденти.

В пълна противоположност на това прогонените през 1490 г. от Испания евреи били приети добронамерено, дори радушно от турците. Те ги наричали „хора на книгата”. Постепенно юдеите започнали да заемат високи държавни постове. Завзели банковото дело, юрисдикцията и медицината. С лекота привидно сменяли вярата си – ставали дьонмета. Уж приемали исляма, а всъщност тайно изповядвали юдаизма. В историята на еврейството това ислямско, отоманско гостоприемство е записано като „Златен век“.

През ХVІ век тъкмо тук, в Плевна, както тогава наричали Плевен, прочутият сефарадски кабалист Йосеф Каро адаптира юдейския религиозен закон Халака на език, достъпен до масите. Пак по нашите земи, под крилото на падишаха, този равин пише прочутия и валиден до наши дни трактат от Талмуда „Шулхан Арух”. Наистина „Шулхан Арух” – „שׁוּלחָן עָרוּך” – което ще рече „Подгответе масата”, бил сътворен от равина Йосиф Каро в Никопол. На практика става дума за сборник (кодекс) с еврейски религиозни закони, действащи и в наши дни. Смятан е за най-авторитетната редакция и коментар на Халака от Мишна и от самия Вавилонски Талмуд насетне. Трактатът обслужва с еднаква сила както ашкеназите, така и сефарадите. Той описва различните всекидневни ритуали, религиозните правила, законите, отнасящи се до личните отношения, в т.ч. до браковете и разводите и останалото религиозно законодателство.Равинът Каро определя строгите и неотменими указания как евреите да се молят и да мразят гоите – неверниците като нас, и как да празнуват. Не малко еврейски автори и източници смятат Каро за кабалист.Което не пречи неговият труд да оказва пагубно влияние върху живота на човешките общности, сред които се намествали евреите.

В края на ХVІІІ век Солун вече бил най-големият еврейски град в Европа. Не един и двама автори са на мнение, че в рамките на Отоманската империя евреите живеели в такова спокойствие и разкош, както никъде другаде. diagnosa.net/