Блогът на budha2 :: Съветско-българската резидентура под кодовото наименование “Братушки”

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.10.2014 08:25 - Съветско-българската резидентура под кодовото наименование “Братушки”

Автор: budha2 Категория: История

Прочетен: 2097 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.11.2014 14:38

Разсекретени документи от Централния архив на Федералната служба за сигурност разкриват неизвестни досега факти около провала на съветско-българска резидентура, изпратена в тила на фашистите в началото на Великата отечествена война.Съветско-българската резидентура под кодовото наименование “Братушки” е създадена към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) на СССР на 25 юни 1941 г.

Целта е “получаване на разузнавателна информация, осъществяване на саботаж и терористични актове във военни обекти, осигуряване на неутралитет на България във войната със СССР и подготовка на въоръжено въстание”.

В състава й влизат десетки български разузнавачи и военни специалисти, участвали в испанските интербригади. След разгрома на републиканската армия в Испания те се установили в Москва.

На 8 юли 1941 г. първият отряд от 32-ма доброволци започва подготовка в тренировъчни бази на НКВД в Подмосковието. Под ръководството на опитни инструктори те няколко седмици интензивно изучават минно-подривното дело и работата с радиоапаратура, усъвършенстват уменията си в стрелбата и топографията.

Част от отряда после се премества в оперативната база на разузнаването на руския Черноморски флот в Севастопол. Там окончателно се формират четирите челни групи.Първата петчленна група се оглавява от професионалния разузнавач Иван Винаров.

Предстои й да се прехвърли в Турция, където да се легализира и след това да се придвижи в България - в зоната за оперативни действия. Ръководител на втората, най-многобройна група (от 14 души) е Цвятко Радойнов, завербуван от съветското разузнаване още през 1923 г.

Нейна задача след стоварване на българския бряг е да се свърже с комунистите в Сливен, с тяхна помощ да разгърне основната база и да осигури посрещането на останалите две групи - на Христо Боев и на Георги Янков.

Руският радист, парашутист Борис Фадеев, спуснат през нощта на 14 септември 1941 г., открит още при приземяването си между селата Камен и Пастрадън. На 5 август групата на Винаров със специален самолет пристига в Техеран. След седмица благополучно се прехвърля в Турция, но сетне връзката с нея се губи.

Чак след два месеца софийски агент на Генералния щаб на Червената армия съобщава, чена 26 септември турската полиция е арестувала в Истанбул двама от групата на Винаров с фалшиви паспорти. На 28 септември те са предадени на българските власти.

Останалите разузнавачи успяват да минат в нелегалност. Също тъй трагична е съдбата на групата, ръководена от Радойнов. Подводница, заминала от Севастопол за България на 6 август, благополучно преодолява подводните минни заграждения на хитлеристите и на 11 август стоварва разузнавачите на брега в устието на Камчия. При първата радиовръзка с центъра Радойнов съобщава: “Намирам се в планината. Няма контакти с местните хора”.Въпреки обезпокоителната информация, групите на Боев и Янков са изпратени в България по същия път.

На 28 август Радойнов за последен път предава в ефир. Той съобщава, че групата на Янков е стоварена благополучно, но радиостанцията й е неизправна и постоянно се подслушва. След това връзката с групите спира напълно.

Съдбата на резидентурата “Братушки” се изяснява едва след три години, щом съветското контраразузнаване слага ръка на архивите на българските тайни служби и протоколите от съдебните заседания. Според разкритията, съветските подводници, появили се край българските брегове, не остават незабелязани.

Междувременно полицейски информатори в комунистическата нелегална съпротива съобщават за емисари от Москва и това незабавно задейства мощната, добре регулирана контраразузнавателна машина. Ситуацията се влошава от несъгласуваните действия на две съветски разузнавания - на Генералния щаб и на НКВД.

По същото време и в същите райони военните разузнавачи стоварват пет групи парашутисти. Веднага след приземяването две от тях попадат на засади, а другите след тежки битки се изтеглят и се укриват в планината. Разтревожени от проникването на съветски разузнавачи и диверсанти в България, хитлеристките специални служби принуждават българското правителство да вземе безпрецедентни мерки за сигурност.

Армията и полицията блокират районите, където се намират разузнавателните групи. По градове и села започват масови хайки и арести на нелегални. Полицията обкръжаваразузнавачите. Едни загиват в бой, други попадат в хитроумно заложени клопки.

На 14 септември тежко раненият Ангел Георгиев слага край на живота си, за да не попадне в ръцете на врага. След два месеца подвигът му е повторен от Съби Димитров, обкръжен от полицаи, взели брат му и жена му за заложници. Мъжествено срещат последния си час Радойнов и 17 негови другари, пленени от фашистите.

През 1942 г. всички те без изключение са осъдени от военнополеви съд на смърт чрез разстрел. Никой не моли за помилване или снизхождение. Агент на съветското армейско разузнаване в София съобщава, че началникът на караула, изпълнил присъдата, бил силно впечатлен от мъжеството на разстрелваните. Гордо вдигнали глави,те умирали с викове: “Да живее свободна България!

Да живее Съветският съюз и победата над фашизма!”. Разузнавачите са били изпратени в тила, без да бъдат подготвени местните нелегални да ги посрещнат - ето причината за провала на “Братушките”, сочат разсекретените документи.

Ръководителите на руското разузнаване, а също и лидерите на Коминтерна, наивно са смятали, че справедливата война на съветския народ срещу вероломния враг ще вдигне на борба братския народ на България и автоматично ще осигури на изпратените разузнавачи подкрепа от населението. Без предварително подготвени явки и контакти обаче “Братушките” са се оказали в изолация.

Те не носят вина, че не са успели да изпълнят задачите си и да оправдаят надеждите на Москва. Доблестта им е в показаната сила на духа, предизвестила бъдещата победа. Как се създава нквд На 10 юли 1934г. в съответствие с постановление на ЦИК на СССР органите за държавна безопасност влизат в Народния комисариат на вътрешните работи (Народный комиссариат внутренних дел - НКВД) на СССР.

След смъртта на Менжинский, работата на ОГПУ, а след това и на НКВД от 1934 до 1936 г. ръководи Г. Г. Ягода. От 1936 до 1938 г. НКВД се възглавява от Н.И. Ежов. От ноември 1938 до 1945 г. ръководител на НКВД е Л. П. Берия. На 3 февруари 1941 г. НКВД е разделен на два самостоятелни органа: НКВД и Нарком за държавна сигурност (Наркомат государственной безопасности - НКГБ) на СССР.

Наркомът по вътрешните работи се оглавява от Л.П.Берия, а Наркомът за държавна сигурност - от В.Н. Меркулов. През юли 1941г. НКГБ на СССР и НКВД на СССР отново са обединени в единен нарком - НКВД на СССР.

През април 1943 г. отново е образуван Нарком за държавна сигурност (Наркомат государственной безопасности) на СССР, начело с В.Н. Меркулов. На 15 март 1946 г. НКГБ е преобразуван в Министерство на държавната сигурност. Министър е В.С.Абакумов. От 1951 до 1953 г. постът министър на държавната сигурност заема С.Д. Игнатев.

През март 1953 г. е взето решение за обединяването на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на държавната сигурност в единно Министерство на вътрешните работи, ръководено от С.Н. Круглов.

На 11.08. 1941 г. при устието на река Камчия слизат четири групи подводничари и със стъпването на Българския бряг групите поемат в различни посоки.

ПЪРВА ГРУПА:1.Съби Димитров Денев/Бакърджиев/ от гр.Сливен

2.Симеон Филипов Славов от гр.Търговище

3.Ангел Георгиев Ников от гр.Елхово

4.Тодор Димов Гърланов от Оглу Паша Турция

5.Антон Петров Бекяров от Грудово Бургаско

6.Костадин Димитров Лагадинов от гр.Разлог.

От групата се спасява Костадин Лагадинов останалите са убити и някой съдени.

ВТОРА ГРУПА: 1.Цвятко Колев Радойнов от с.Крън Старозагорско

2.Димитър Илиев Димитров от гр.Бургас

3.Трифон Тодоров Георгиев от гр.Ямбол

4.Д–р Иван Маринов Иванов от с. Садина Поповско

5.Кирил Рангелов Видински от Трекляно Кюстендилско

6.Васил Цаков Йотов от с.Бъркач Плевенско

7.Иван Петров Изатовски от гр.Берковица

8.чешкия радист Йосиф Бейдо Байер–от Злате Моравице Чехия.

Спасява се само Кирил Видински останалите се изгубват и се откъсват един от друг ,заловени са и осъдени.

ТРЕТА ГРУПА: 1.Аврам Стоянов Петров от с.Соточино Михайловградско

2.Делчо Петров Наплатанов от с.Мечка Пазарджишко

3.Борис Стойков Томчев от Брацигово

4.Георги Петров Ликин от с.Кръстевич Пазарджишко

5.Стефан Маринов Пашев от с.Вратца Ловешко

6.Георги Русев Гърбачев от Пазарджишко

7.Васил Вълчанов Додев

8.Мирко Станков Петров от с.Долна Василица Ихтиманско.

Групата е почти цялата заловена и осъдена.

ЧЕТВЪРТА ГРУПА:1.Иван Цолов Винаров от Плевен

2.Тодор Фотакиев Георгиев от Грудово Бургаско

3.Атанас Дойчев Мискетов от Ямбол

4.Янко Стоянов Комитов

5.Иван Николов Щерев от с.Индже Войвода Бургаско

6. Жечо Петров Гюмюшев от гр.Котел.

Групата се разпръсва и не успява да се събере първата лодка която стига на брега потегля без да изчака другите. Някой за заловени и съдени а някой убити.

Парашутисти.

ПЪРВА ГРУПА: спусната е на 14. 09. 1941г. в околностите на гр. Толбухин.

1.Атанас Дамянов Иванов от с.Дълбоки Старозагорско

2.Иван Киров Стоянов от Стралджа

3.Мильо Минчев Милев от с.Оряховица Старозагорско

4. Димо Стефанов Астаджов от с.Енина Казанлъшко

5.Владимир Николаевич Чернов руски радист.

Групата е разпръсната и изпозаловена някой са осъдени .

ВТОРА ГРУПА:е спусната същата нощ отново в околностите на гр.Толбухин.

1.Груди Филипов Грудев

2.Стоян Томов Ганчев

3.Стамо Киров Стамов

4.Пенко Петров Мартинов

5.Борис Николаевич Фадеев руски радист.

Всички са заловени и съдени.

ТРЕТА ГРУПА: е спусната на 19. 09.1941 г. край Трявна.

1.Стоян Димитров Палаузов от с.Светлен Поповско

2.Божин Петков Чулев

3.Лъчезар Аврамов Стоянов от с.Соточино Михайловградско

4.Стою Неделчев Чочоолу от с.Калояновец Старозагорско

5.Август Димчев Попов от Шумен 6.Велко Димитров Янков от Старозагорско

7.Иван Петров Дряновски

8.Григорий фьодорович Барикин руски радист.

Групата се разделя на две Григорий Барикин се предава ,а Чочоолу и Янков се прибират в Старозагорско и стават партизани останалите се укриват.

ЧЕТВЪРТА ГРУПА: спусната в Хасковско село Долно Ботево на 22.09.1941. г.

1.Симеон Симеонов от Врачанско

2..Георги иванов Кратунчев от с.Лесичево Пазарджишко

3.Метакса Христов Гугински от с. Левочево Смолянско

4.Продан Тодоров Табаков от с.Кръстевич Пазарджишко

5.Митьо Вълков Иванов

6.Владимир Кирилов Иванов от гр.Самоков

7.Дмитрий Александрович Тепляков руски радист.

Групата е избита а един е заловен и съден.

ПЕТА ГРУПА:е спусната край гръцкото село Лахана на 06. 10.1941 г.

1.Йордан Стоянов Кискинов от с.Мухово Ихтиманско

2.Христо Атанасов Касканджиев от Брацигово

3.Инжинер Иван Йорданов Иванов от Врачанско

4.Георги Петров Башикаров

5.Димо Трайков Костадинов

6.Васил Танев Хаджитанев от Гевгели Македония

7.Павел Георгиев Киров

8.Николай Романов руски радист .

Групата е разбита Хаджитанев е убит при престрелка с немци ,а другите са саловени съдбата на Павел Киров е нейзвестна.

От всички 55 емигранти 22 са осъдени една малка част стават партизани други са осъдени и убити в Гарнизонното стрелбище а малка част са осъдени на различни срокове затвор.