Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2014 19:11 - ДРЕВНИЯ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД НА ДУМИТЕ БЕРГЕН,БАЛКАН И ВУЛКАН Автор: shtaparov
Автор: budha2 Категория: История   
Прочетен: 4708 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 17.10.2016 22:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image           
1.Берген= Белген (Белкен: с преходите Р-Л и Г-К,които са често откривани в различни примери от древния и говоримия Български език). А от "Белкен" до "Балкан" и "Вулкан" има само една идея разстояние,понеже преходите Е-А (Добър ден-Добар дан) и А-У (Балгари-Булгари) се срещат също така често и упорито в бившите и днешните Български езикови територии. Аналог на "Берген" е днешната Българска дума "Бърчина" (Бъргина,Бергина,Бергинъ),както и съкратената й форма Баир (Баирче,Баирчина),която означава чисто и просто Бялчина (Белчина,Белчинъ,Баирчинъ: с преход Р-Л) и Белнина (Палнина,
Планина- с прех. АЛ-ЛА,Беланина,Беловина). Друг аналог на тази дума е Бреген (Брегин: с прех. ЕР-РЕ= Съставен от брегове),както и познатия термин Перкун (Перхун,Перун) от едно посвещение на Тракийския конник,който освен всичко друго означава още Полон (с прех. Р-Л) и Белун (Белеещ се):      
                                            image                             Стара планина                                                      

2. Балкан (езикови варианти Балхан,Болкан и пр.)= Валкан (Вулкан,Белкан,Велкан), Велкам (Вел-Кам: Великия,Големия камък), Белкам (Бел-Кам: Белия,Побелелия от снегове камък). Названията "Бол" (Големия) и "Вел" (Великия) камък са логично и закономерно наложени,за да бъде различавана представата за белеещите се от снегове огромни каменни планини от представата за малките камъни,с които изобилства всяка планинска рекичка или котловина:   
                                                            image                      Костенечка Рила                               
     
От тези снимки личи добре какво впечатление са правели на древните хора заснежените планини,гледани от полето през по-мек сезон. Далеч по-прозаични са били техните впечатления,когато в планините не е имало сняг,затова в повечето термини от "Планинското семантично гнездо" е вложена тъкмо тази особеност,от която произтича теологичната връзка на планинските богове със Зевс (Юпитер)- небесен бог и аватар на Бога на гърма,чиито свещени цветове са синия и белия. 

                       image                               Арарат                                                                                                                                                    
3. Вулкан= Булкан (Балкан),Вулкам (Вел кам,Великия камък) и Белкан (Бел кам,Белия [Побелелия] камък)! Ето окончателното значение на това "латинско" или по-точно Белазгийско название,чиято необяснима прилика с "тюркската" дума Балкан продължава да смущава и чистите,и нечистите съвести на езиковедите в чужбина и у нас. И още нещо: след премахване на добавеното "Л" от тази световноизвестна дума получаваме името на планинското село Вукан (Трънско),чието съвпадение с нея едва ли е случайно и по-скоро е диалектна разновидност на думата "Вулкан" (Валкан,Балкан),отколкото неин случаен аналог. От приложените по-долу снимкови изображения добре личи каква малка е била разликата между балканите и вулканите в очите на древните хора и колко оправдани са названията Бел-Кам (Белия камък) и Вел-Кам (Великия,Големия камък),с които те са ги наричали.                                                     image        Белите скали при Дувър(Dover)... и доста по на север......                                                                          Анаграма на Бял(бал) е Келтското "Алб-а". Гръцката дума за Британия е "Албион"-Ἀλβίων, тъй като са виждали белите скали при подходът към Островът.(оттук- "Алпи" - "Белите скали", Latin albus- оттук "алб-инос", алб-атрос, т.нат.).             image                     "Over the hills and far away"......                                                                                                              Името на Белгия има за етимологичен корен Бел("бял", "силен"), Belgarum.
Βελγιος=Βολγιος, bel-gaul, gaul=ghal-gelh-gala(γαλα=мляко). Κελτοι=Γαλατα(Galatai)=Galata=Galia
Според Г.С. Раковски в книгата си "Българите древле носили и името Кимбри или Кимери"
"Болг" и "Брем(Брахм)" са били български царе от Северното Черноморие, които са мигрирали от Тракия и са се заселили в земите на Европа до Ирландия, като в Белгия и Дания са били основните им популации.                                           image              п-в Ютландия (Кимбрия)                              image 
"Баалтийско море" има за корен Сакс-Готската дума "BALZ", Келтската BALT, Латинската- BALTEUS, имащи корен САНСКРИТСКОТО съществително "БА"АЛ"-"СИЛА". Трансформацията на същиествителното до Ислансдското BELTI и Англо-санскоснкто BELT става по-късно и оттам съвременните етимолози заключват, че Балтийско море има за корен "колан"-"BELT". Всъшност Арйанските съответки в отделните Арйански езици СЛЕДВАТ МОДИФИКАЦИЯТА и ВАРИАЦИЯТА на Санскритът. На Санск.ит прилагателното за съществителното "Бал"("сила") е- "Бел"("силен").
В гръцката версия на Уики дават препратка към "бяло-то" за етимология на "Балтийско". Μια άλλη προτεινόμενη καταγωγή από την Ινδοευρωπαϊκή ρίζα *bhel (που σημαίνει λευκό, λαμπερό), μοιάζει υποθετική και θεωρητική.
Брахма е абсолютно асоцииран към БЯЛОТО, СИЛНОТО и СЕВЕРЪТ(+Изтокът)!                                                                                                                                 image                                 Етна                                         image                                Фудзияма                                                                                                                    От приложените кадри става ясно доколко древните хора са схващали вулканите като планини и доколко- като нещо друго. Названието "Вулкан" впрочем идва от името,което носел древноримския бог на ковачите и огъня,чийто аналогичен бог в древна Гърция се наричал Хефест. Връзката на Вулкан и Хефест с Дионис обаче е неразривна и неопровержима,понеже:

1. Бог Вулкан в древен Рим е наричан още Хром,което означава "Хромият",а също Крон (Сатурн) и Гром (Гръм). Знае се какво може да дойде от един вулкан по време на изригване- гръмотевични Тътени (Татини= "Причинени от Бога-баща"),нестихващ огън т.е. Огин (Богин) и земетресения,които могат да отърколят на земята всеки човек,когото заварят да се разхожда в момента на появата си. "Хром" (Крон,Крум= Сатурн,Сатирин) всъщност е истинското име на Бога-ковач,известен още като Кабир,Кубер (Кубера) и Кавар (Ковар,Ковящ). Така планинските богове биват синкретизирани с Бога на огъня и с Бога на гърма Хермес (Гърмеж),понеже чукът на Бога-ковач символизира именно гърма,а самият бог е превъплъщение на Юпитер,наричан още Сабазий-Дионис.

2. Името на същия бог в древна Гърция е Хефест (Хевест),но и то не е гръцко,понеже на Български означава Кeвест (Ковещ,Ковящ):   
                         image  

Той разбира се е куц понеже е и Дионис,а за военните му функции,идентифициращи го и като Марс (Арес,Арей) говори това,че той ковял най-често мълниите на Юпитер (Зевс),стрелите на Диана и въоръжението на великите герои. Че Богът-Ковач (Удрящия бог) е Дионис и Юпитер ни убеждават няколко запазени древни изображения на великите Самотракийски Кабири (Кубери= Диониси),които са четири точно както Дионисовците и също като тях били ковачи. Неразривната им връзка с Дионис е известна още в древността,като основните им атрибути са чук,ритон (рог за пиене на вино) но понякога и копие,символизиращо агресивната същност на Дионис и неразривната му връзка с Марс-Юпитер:
                                                                   
image   image   image  
image   

Кабирите били отъждествявани с Дионис още в древността. Това внушава и достигналото до нас име на един от тях: Аксио Керсос= Агио Херсос (Свети Херос). А Херосът е Юпитер,Марс и Дионис,защото името му значи още Герос (Герой), Берос (Борес=Борещ,Борис,Бурес- Бог на бурите), Керос (Курос: Бога-мъж), Йерос (Ярес,Ярей,Арес,Ярост), Персос (Перкос=
Перкащ,Удрящ), Торос (Тор Гръмовержеца), Мерос (Марис,Мариз,Марс) и т.н. Че "Кабир" и "Кубер" са названия на Дионис (Сатурн,Сатирин),който при Траките се преражда в Слънце,Юпитер,Хермес и Марс,говорят и няколко допълнителни аргумента:

1. Името на древно-Българския княз Кубер произлиза от името на индоарийския бог на плодородието Кубера (Куберъ),а Дионис е бог на лозите и виното,защото е бог на плодородието.
2. Хермес-Трисмегист (Гърмеж Трижмогъщ) често е представян с фалос: символ на плодородието. А Фалос= Харос (Курос) и Марос (Марс,Мариз) като не забравяме,че у нашите деди Марс е и Марж (Маж,Бога-Мъж),наричан понякога Ярос (Арес,Марес) а друг път Ерос (Херос,Курос). Херосът е също Хелос (Хелиос-Слънце), Белос (Баал т.е. Бял: Сабазий-Юпитер) и Велос (Велес,Велис,Велик,Ваал,Вьел),който също отговарял за плодородието,но тези взаимовръзки ще бъдат по-подробно разгледани в някоя друга статия.
3. Кубер= Кувер (друга форма на същото име)= Кавар (име на келтски т.е. Белгийски цар в древна Тракия)= Ковар (Ков-ар,Кова-ар= Ковящо същество). А "ковящото" същество е самият Гръмовержец,чийто "чук" са мълниите (гръмотевиците,светкавиците).
4. За агресивната същност на Дионис говори неговият характерен жезъл,наричан от гърците Тирс (Торс,Торис: Жезълът на Тор Гръмовержец). Този жезъл символизирал едновременно копието на Марс,кадуцея на Хермес (Гермес,Гърмеж) и светкавиците на Юпитер,затова Дионис е наричан още Бромий (Брама,Рама) и Громий (Грома,Гръма).
5. Името на средновековния Български владетел Крум означава едновременно Гръм (Хермес,Юпитер) и Крон (Кронос= Сатурн,Дионис).

За дуалистичната (двойна) природа на Юпитер-Дионис говори това,че той често бил схващан като двуполов бог (едновременно от мъжки и от женски пол),заради което Кубера (Кабира,Кабиръ,Дионис) е Бог на плодородието у индоариите,който съвместява функциите на Богинята-Майка,отъждествявана с Месеца (Макеца= Матеца,Месечината) и Земята. Прераждането му в Богинята-Майка а оттам и във Венера е една от основните му функции и аватари (превъплъщения) в нашата езическа религия,което личи и от тълкуванията на разискваните по-горе имена. Затова "Кубера" означава още Кубела (Кибела,Купала),а "Вулкан" (Балкан,Вел Кам) означава Великия (Големия,Белия) камък,при което Кам (Камък)= Хем (Хемус,Хумус,Земус) и Зем (Земя). Съответно на това,Земя= Хемя (Хема,Хемъ,Хемус,Хумус) и Камя (Каменна),а Почва= Пичва (Място,в което се хвърля семето при сеитба). Така че Първата природа на този велик бог е мъжката или Бога-Мъж (Бога-Баща),като Мъж/Маж= Марж/Марз и Бож (Божий,Божествен),а Втората му природа е женската или Богинята-Жена (Богинята-Майка),понеже Жена= Зена (Зема,Земя) и Жемна (с носовка),т.е. Земна,при което думата "Майка" означава още "Мажка" (Мъжка,Омъжена,Принадлежаща на мъжа си).

Сега трябва да отговорим на въпроса има ли в днешния Български език достатъчно думи,имащи нещо общо с разискваните по-горе названия. Изследванията сочат,че такива думи определено има и те съвсем не са малко. Освен тях има известен брой думи,определени от езиковедите за чужди но очевидно произлизащи от Българските,затова ще ги споменем наравно с тях:

1. Бърчина= Баирчина ("Баирче"), Бялчина (Белчина,Белчинъ),
Белнина (Белееща се), Палнина (Планина,Беланина,Беловина),
Бърдина (Бърдо), Бъргина (Бергена,Бергенъ) и т.н.
2. Бърдо= Бърго (с прех. Д-Г), Берго (Брего,Берген,Брегин), Белко (Белеещо се).
3. Бряг (Брег)= Берг (с прех. ЕР-РЕ), Бляк (Беляк: с прех. Р-Л).
4. Брегово (наш град)= Бергово (височини), Бергове (Брегове).
5. Баир= Баил (Биал,Биял: с прех. Р-Л= Бял,Белеещ се), Вьел (Велик,Голям).

6. Бабуна= Папина (от думите БабА и Папа,т.е. от Бога-Баща (БабА,Папа),който е Зевс-Юпитер.
7. Тумба= Тумпа (Тупа,без носовката)- Място,на което тупат гръмотевиците.
8. Тепе= Темпе (с носовка),Тумбе,Тупе (Място,на което тупат гръмотевиците).
9. Чука= Място,на което чукат гръмотевиците,Чучка (Цицка): Издадено (Стърчащо) място.
10. Могила= Могира (с прех. Л-Р), Магура (свещено място), Модира (с прех. Г-Д както в думите Дявол-Гявол,Дюбел-Гюбел,Дяково-Гяково и пр.)= Мадара (Модъра,Мъдъра),т.е. Модрия (Мъдрия) бог,Бога на небето Юпитер или с други думи- Гръмовержеца. Има и друго тълкувание на тази дума- това е Мощила (Мощ-илъ,Земя със свещени мощи),което колаборира с първото,понеже Мощ= Мож (Можещ) и Бож (Божий),като "Бага" (Бога) е едно от древните имена на Юпитер-Дионис.

11. Белчин (наше село)= Берчин (с прех. Л-Р),Баирчин (Селище на баир,на височина). И наистина,старото село Белчин се е намирало на хълма,на който сега е разкрит "Цари мали град"- един от стоте национални туристически обекта.
12. Било= Бело (Белеещо се), Бяло (Бяро,Биаро: с прех. Л-Р)= Баиро (Баиръ).
13. Хълм (англо-немска дума за височина или малък планински връх)= Хърм (с прех. Л-Р), Гърм (Гръм,с прех. Х-Г)- Място на което падат гръмотевиците, Голм (Голем,Голям).
14. Хил* (друга,по-стара форма на названието "Хълм")= Хил (Хир,Гир= Горе,"Гора"/Планина), Бил (Било), Кил (Кал,Земя). Съответно на това,староисландската (скандинавска) форма "Хьол" означава Бьол (Бял) и Вьел (Велик,Голям).
15. Хулиз* (протогерманска дума за Хълм)= Булиз (Беляз,Белязано/Набиващо се в очи място), Белис (Белас,Бляс- Блестящо от снеговете място).

16. Връм (наша местност на височина)= Връх (Върхар), Гръм (Място,удряно от гръмотевици, Врам (Храм - вероятно на Гръмовержеца), Брам (Брама: едно от древните имена на Дионис-Юпитер).
17. Гърмен (наше село)= Герман (Гърмян): Бог на гърма у древните Българи.
18. ГерманИя (Тракийско име на Сапарева баня)= Гърмения (Гърменица: Зевсов град,в който често падат гръмотевици,Място с храм на Зевс/Юпитер).
19. Планина= Бланина (Беланина,Белееща се) като не забравяме,че бялото е един от свещените цветове на Юпитер.
20. Плана (наше село и планина)= Планина,Белана.

21. Беласица= Белащица (Белееща се), Блясица (Бляскаща,Блестяща).
22. Пирин (Перин)= Перун (Бурен- Гръмовержец и Бог на бурите), Берин (Белин,Белий), Берхин (Бергин,Перкун: един от епитетите на Гръмовержеца у Траките).
23. Пиренеи (Пиринеи)= Пиринии (Пириновци), Билинии (Белании,Беляници,Белеещи се: чрез типичните преходи П-Б и Р-Л).
24. Пресло (старо планинско название,което още се среща на някои места,но и до днес не е обяснено от езиковедите)= Бресло (с прех. П-Б), Брегло (Място край "брегове" т.е. край стръмнини: обяснението е получено чрез типичните преходи С-К-Г).
25. Урва= Турва (Място,на което се затурваш т.е. падаш,а Тур= Тор: Юпитер-Гръмовержец), Сурва (Място на което се сурваш надолу), Шурва (Място,от което водите силно шуртят надолу), Бурва (Баирва,Баирова- Място обградено от баирчета), и т.н.

26. Рупел (наша планинска местност между Славянка и Беласица)= Урпел (с прех. Ру-Ур), Урвел (Урвар,Урвесто място), Карпел (Място оградено от Карпи т.е. от скали). Във връзка с него е познатото из цяла България название Рупи (Урпи= Карпи,Урви).
27. Орбел (старо Тракийско название на Пирин)= Урвел (Урвесто място), Рувел (Рупел- с прех. Ур-Ру и В-П).
28. Алпи (планинска верига в западна Европа)= Арпи (Карпи,с прех. Л-Р), Арви (Урви,с прех. П-В), Алби (Бели,Белеещи се),при което става ясно,че латинската дума "Алба" (Бяло) не е самостоятелно латинско обозначение на белия цвят,а е взета от Българското "Планинско" семантично гнездо.
29. Височина- произлиза от думите Висок (Влисок с добавено "Л",т.е. Блесок,Блясък) и Вис (Влис),която означава Велис (Велик) и Белис (Белик,Беляк). "Вис" се родее още с думите Виш (Вишен,Всевишен) и Бош (Бож,Божествен),затова дедите ни обожествявали планините и забележителните планински върхове.
30. Връх= Връм (Гръм), Верх (в руския "език") т.е. Велк (Велик,с прех. Р-Л и Х-К),като "Велик" е едно от названията на Великия бог (Юпитер-Дионис). "Връх" означава още Врех (Верх,с прех. ЕР-РЕ) и Влех (Влес,Блес,Беляс),понеже снеговете блестели отдалеч,придавайки на планините или на техните върхове особено очарование,отличаващо ги от пейзажа около тях през голяма част от годината.

При нужда към този списък би могло да бъдат добавени още наши и "чужди" имена с древен Български произход,но в момента и това е достатъчно,за да осветли част от "Планинското" семантично гнездо и да онагледи принципния начин,по който нашите деди образували своите названия за планини: независимо дали те са големи като Рила или малки като някой хълм. Известни са и някои антоними на планинските названия като Поле и Поляна,които по-скоро подкрепят а не опровергават горните заключения,понеже Поле= Боле (Болье,"Больше"= Голямо,Широко),а Поляна= Полина (Произхождаща от полето,Част от поле).

Ето как в крайна сметка се оказва,че дискутираните думи Берген,Балкан и Вулкан имат несъмнен Български произход,понеже са част от Българоезичното семантично гнездо,включващо названията на планините,някои от тях напълно незадоволително обяснени до момента. Оказва се обаче,че правилният научен подход на "Анализа" е в състояние да открие взаимовръзката между тях,както и местният им Български произход. Затова ние трябва да се гордеем,че сме Българи- част от Божия народ,който някога разпръскваше светлината на вярата и познанията из всички цивилизовани предели на Стария свят.Заслугите на нашите деди към света са огромни и неизмерими,а походите на Дионис в четирите му лицадобре обясняват механизма,по който те са се преселвали в далечни земи и сазанасяли СВОИТЕ названия до там. Наша задача днес е да подчертаваме и да показваме на света своите заслуги,за да го накараме да отдаде на Българския народ онази почит,която по право му се полага!


* Точки 14. и 15. са включени със съдействието на get.blog.bg. Tяхното присъствие в статията не бе задължително но се оказа желателно,за да не се получават недоразумения около думата "Хълм",която намери широк прием в Българския език през втората половина на ХХ век.                      image               
Връх Мусала оръжието на Баларама                                                                                                                                                    
Бала Рама е бял, а неговия брат - Кришна черен. Затова арабите се въртят около черния камък, а Белите хора строят бели черкви и имат свещени бели камъни. Творецът казва на Девкалион и Пирра да вземат бели камъни от богинята майка(Венера) и да ги хвърлят зад себе си, за да се възстанови човешкия род на Земята.Бала Рама(Белобог) имал за оръжия : хала - орало, мусала - чукало, с което мелел брашното. Той предал на хората знанията по земеделие и бойно изкуство. Заради ралото бил наречен Орача - Гер, Хор.Чукалото-оръжието на Херкулес или Геракъл - подобен на Небесния орач. Той е и Хероса на тракийците, и Герос (гр. силен, здрав) и Герой и Хор - небесния орач - орела*гаруда* .Древен бог, на който евреите насила му сложили рога, за да го изкарат Сатана и Дявол – това е Бал /Ваал/! А Неговата Сила /на Баал/ е носела името КиБаал /КиБЛаал или Кибела/!”                     image  
Матей 3:10;Лука 3:9 – „И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън”.
                                                                                                                                         
Баларама е продължител на
шестото превъплащение на Вишну. /Става дума за  Паршурама – Рама със секира./ Той бил браман с предназначение да погуби кшатрите. Баала Рама имал за оръжия : хала - орало, мусала - чукало, с което мелел брашното. Той предал на хората знанията по земеделие и бойно изкуство. Заради ралото бил наречен Орача - Гер, Хор.Чукалото-оръжието на Херкулес или Геракъл - подобен на Небесния орач. Той е и Хероса на тракийците, и Герос (гр. силен, здрав) и Герой и Хор - небесния орач - орела*гаруда* 

    image   
Parasurama, Рама с брадва (аватар на Вишну)


image 

Характерното изображение на двойната брадва е намерено и по нашите земи в Южна България - в Панагюрище, в Розовец, в Казанлъшката гробница, в Пейчова могила, в Александровската могила и др. Обикновено това е част от украсата на главите на конете (начелници и др.). В тракийския култов център Старосел е открит уникален начелник, който представлява кръгла плочка с конник. Ездачът очевидно е владетел, защото е вдигнал в дясната си ръка ритон (един от символите на тракийските царе). Интересното тук е, че на бедрото на коня отново ясно е очертана двойната брадва (лабрис).                                                                                                              

 >   ПРЕДИ ХОРАТА НАД ЕГИПЕТ ВЛАСТВАЛИ БОГОВЕ/последен от тях бил Хор син на Дионис/                                                                              image 

Същият знак-двойната брадва, но вече изправена, е често сре­щан рунически знак в Дунавска България - означава буквата „е" и вероятно от него произхожда нашата съвременна буква „Ж", чийто смисъл е „жив, живот", както и буквата „X" - символ на Хор и потомците му (хора). Знакът е и важен орнамент при тъкачеството - българските килимари. Познат е с името „макас" (ножица).Пясъчният часовник (макасът) като знак се среща в протоиндийската писменост, в Мохенджо-Даро и Харапа. Откриваме го и върху отпечатък от стъпалото на Буда. Знаем, че неговият баща е цар на саките, които принадлежат към голямата общност на траките. Шести аватар на Вишну е Рама с топора или Парашурама. Той е брахман, който повече от 20 пъти унищожава мъжете кшатрии, за да отмъсти за убийството на своя баща Джамадагни, който е един от царете. Седми е Рама(Дионис), знаменитият принц на Айотхя, синът на Дашаратха, героят на Рамаяна, спечелил войната на остров Ланка с царя на демоните Раван, който откраднал неговата съпруга, прекрасната Сита. Рама именно е въпъщение на съпружеска вярност, войнско мъжество и справедливо отмъщение.                            

>  СИТА-УПАНИШАДА (Атхарваведа; група Упанишад – шакта)/ИМЕТО СИТ/СИТОВО И НЕГОВИТЕ ПРОИЗВОДНИ  

image           
Родното място на коня е Тракия              image 
>   ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ                                                                             Старите автори Ариан, Хигиний, Плиний и др. разказват за тракийския поход на Дионис към Индия. На тракиеца се приписва създаването на индийската цивилизация. Луций Ариан добавя един интересен факт, а именно това, че Дионис е този, който създава индийската религия, като поставя себе си начело на пантеона. В това твърдение на Луций Ариан има логика. Върховното божество-създател на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. Той е почитан първо от тракийското племе бриги, а в индийските пурани (предания) се говори за идването на бригус. Това са бойци колесничари (каквито са и траките), които местното население на Индия счита за божества.

image     Дионис Таурос, бронз, Јаболкце, крај на I век п.н.е.                                                                                               
Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи, според Ариан, Дионис(Рама) е основателят на древната индийска цивилизация.   image 

Хермес е древен Тракийски (Български) бог,понеже името му е наше и означава Гермес (Гермеж,Гърмеж),а кадуцеят му е символ на гърма,чийто символ е и тирсът на Дионис. Затова древно-Българската дума Кадуцей (Хадусей) означава Хадесей (Хадесов- Който праща поразените от него в царството на Хадес). А Хадес (Гадес,Гад) е бога на подземното царство,но също и на тъмнината- символ на Нощния бог Нептун (Нещун,Нощен),който е едно от превъплъщенията на Дионис- Бога на Нощното слънце. Затова Дионис е наричан още и Сатурн (Сатирин),а свещения цвят на Сатурн е цветът на мрака- черният. Думата Тирс също отговаря на тази представа,понеже означава Трис (Трес,Трескащ,Тряскащ гръм) и Торис (Атрибут на Тор Гръмовержеца),чието име в Египет е Хор,а в други части на Стария свят- Йар (Ар,Ярей- Бога на яростта). Много е важно да погледнем и "гръцкото" име на Сатурн- Кронос (Крон),защото и то има древен Български произход. "Крон" означава Кърон (Каран),Чаран (Черен),Гром (Гръм) и Крум (Хром)- име и епитет на Дионис. "Кронос" на свой ред означава Хронос (Времес,Време,Брама),Брамас (Брама,Рама) и Харонос (Харон,Каран- главен обслужващ персонал в подземното [нощното] царство на Хадес).

Хадес (Гадес,Гад,Гот,Годс,Гос) т.е. Хермес според Българите обаче бил и положителен бог,който освен гибел можел да донесе и плодородие. Затова Сабазий-Дионис (Кубера-Сатурн,Хермес-Марс) освен нощен (отрицателен) бог е и Бог на плодородието (положителен бог),откъдето идва неговата дуалистична природа. Бидейки освен това Бог на небето,той е считан за най-могъщия бог в древния свят,заради което е асоцииран с Юпитер (Зевс),който пък е гръмовержец у древните гърци,с което,като отчетем агресивната му и войнствена природа,заради която е считан още за Марс (Арес),цикълът на божествените му проявления се затваря. Особено показателно за това,че неговите функции са тясно свързани с култа към плодородието е едно египетско изображение на Хермес Трисмегист (Гърмеж Трижмогъщ) с подчертано голям "атрибут",означаващ в очите на древните само едно- Плодородие (Дионис)                                                                                             
ХЕЛОУИН Е ЕЗИЧЕСКИ ПРАЗНИК, ВНЕСЕН В БРИТАНИЯ ОТ ФИР БОЛГ 



Гласувай:
5
0



1. atil - Те самите думи са български, няма ...
03.01.2015 15:28
Те самите думи са български, няма какво да имат български произход...Но приятеля Штапаров прави езиков анализ на базата на съвремения български език, което води до едни напълно фантастични разсъждения и заключения понякога...Макар че обикаля да анализира по местата на огнищата на култури където ролята на първоизточник имат древните българи. В това число и в любимата му тракийска култура.
Болшинството от тях обаче са говорили език различен от днешния съвременен български език и много близък до езика на хората основали и направили мощна държавата ни през средновековието.
Например картагенските пуни...Които са отломка от близкоизточните древни българи, които останали там след времето на т.нар. Библейски потоп, когато нашите династии загубили властта. Винаги са считали за потомци на г.Тир и докрай почитали Баал(Ваал), главната им клетва била върху жеравата на жертвоприношението на Баал, такава направил и Ханибаал(кръстен на Баал) никога да не бъде приятел на римляните.
Близкоизточните, римските и древногръцките митологии и култове си приличат само по една причина - защото имат общ първоизточник , а той е именно допотопния български културно-цивилизационен първоначален "взрив"...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 4901664
Постинги: 4188
Коментари: 1131
Гласове: 1492
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031