Блогът на budha2 :: Войната за независимост - такава каквато не я знаете/Сионистите Ротшилдови и американската Гр...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.11.2015 13:32 - Войната за независимост - такава каквато не я знаете/Сионистите Ротшилдови и американската Гражданска война - 1ч.

Автор: budha2 Категория: История

Прочетен: 2048 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.08.2016 20:15

През 1694 г. е създадена частната банка на Англия с абсолютен контрол върху валутата (право да издава банкноти). Даването на пари с лихва продължава дори с по-голям мащаб. Така англичаните получили подарък, огромен държавен дълг. Данъците трябвало да бъдат повдигнати и цените се удвоили. За масонските банкерите е било необходимо да имат монопол върху издаването пари. По този начин те са в състояние да правят огромни печалби, а също и да контролират политическите процеси.

Банката на Англия се оставя да отпуска кредити на суми в размер на 10 пъти по сигурността на заемодателя. С 5 на сто лихва това отнема само две години на банката, за да спечели обратно сума, равна на първоначалната гаранция.

До 1698 г., държавният дълг е нараснал от един и четвърт милион паунда до 16 милиона. През 1815 г. тя е била Ј 885 милиона, и през 1945 г. той е нараснал до Ј 22,500 милиарда. До 1995 г. държавният дълг е нараснал с повече от Ј 300,000 милиарда, равна на 45 на сто от БВП.

Дори и Комитета на Macmillan, който е назначен през 1929 г., успява да открие кой ръководи Централната банка на Англия. Само едно име, че на Ротшилд . Всички големи войни са започнати и финансирани от икономическия конгломерат, излъчван от едно единствено банково семейство-Ротшилд.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКИ

В Холандия, тайни общества са били в състояние открият централна банда още през 1609. Около 40 от най-важните централни банки в света са създадени по подобен начин, както тази на Централната банка на Англия. По този начин най-масонски банкери управлявали дългосрочното развитие на света с лихви по заем, като метод, централните банки като посредници, политиците като манекени и народа като невежи наемни роби.

Масоно-контролираните банки по този начин могат да управляват политическия живот, като действат, без да бъдат забелязани. Англичаните засилват правомощията на тези невидими Freemason чрез плащане на данъци за време от три века. От Централните банки се очаква да запазват стабилна икономика. В действителност те работят по съвсем различен начин.

Доминираната от евреи - сефариди, частната банка на Англия разширява инвестициите си в Северна Америка, до голяма степен чрез Hudson Bay Company.
Така в началото на 17-ти векамериканските колонисти са били задължняли към еврейските собственици на Централната банка на Англия...

Борейки се да се освободят от тежестта на дълга към Банката на Англия, 1690 г. колонистите основават "Масачузетс Бей къмпани", за отпечатване на техни собствени книжни пари, необезпечени със сребро или злато.

Или, това са книжните пари, отхвърлени от парламента на Англия, в непрекъсващия конфликт с американците, по отношение данъците и всички други дългове.

От 1742 г. всеки колониален губернатор бил инструктиран да ограничава издаването на колониални пари, а британските закони изисквали, данъците да се плащат в злато. Това довело до депресия в колониите, а имотите са завладяни от роялистите, за една десета от стойността им.

Benjamin Franklin пише на британските колонии в Северна Америка през 1750-те: "Никъде по Земята няма да намерите по-щастливи и по-добре финансово хора от нас." Той обяснява, че това се дължи на това че "ние в колониите трябва да имаме своя собствена валута," наречена ". колониална торба" Той обяснява: "С издаването на нашата собствена валута можем да контролираме своята покупателна сила, така ние не сме длъжни да плащаме лихви за никого . "

В тези британски колонии в New England, имаше богатство контрастиращи остро на бедността и мизерията в Англия. Имаше достатъчно пари, и те бяха определено безлихвени.

Когато банкерите масони в Англия чуха речта на Франклин на британския парламент, те се увериха, че Парламентът ще забрани на колониите, използването на собствена финансова система. Предлагането на пари е било намалено на половина, и колониите бяха принудени да заемат пари от Банката на Англия. Резултатът беше стръмни лихви и ценови увеличения. В рамките на една година, улиците бяха пълни с безработни лица.

АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ НЕ БЕШЕ ВОЙНА ЗАРАДИ ДАНЪК-ЧАЙ! ТЯ СЕ Е ВОДИЛА НАД ДЕЛА И ДЪЛГОВИ СВОБОДНИ ПАРИ!

Бенджамин Франклин, поддръжник на печатането на собствени пари на САЩ, заявил в своята автобиография, че главната причина за революционната война от 1776 г. не е данъкът - чай, а отказът на крал Джордж, да приема хартиените пари на поданиците си.

В американските учебници, посочената причина за избухването на Войната за независимост е данъкът чай, но според Франклин "колониите с радост биха понесли малко данък" (2 на сто) на чай и други, Англия им отне парите, което създаде безработица и недоволство. "В резултат на влиянието на английските банки на британския парламент настъпи ужасяваща бедност в Америка. Когато се е създала такава ситуация, е лесно да накараш хората да са готови за война, което масоните направиха със задоволство. Те искаха безопасна основа за бъдещите им глобални действия.

Първоначално избухнала война върви по плана на британците. Генерал Хау акостира на Лонг Айлънд и разгромява генерал Джордж Вашингтон - американския главнокомандващ. Джордж Вашингтон е розенкройцер, преди да стане тамплиер, след като е посветен като розенкеройцерски масон в ложата на Фредериксбърг, Вирджиния, през 1752г.

Към 1768г. вече е масон-тамплиер, както потвърждава в писмо от 25 септември 1798г. до преподобния Дж. У. Снайдър: ,,(Трябва) да коригирам грешка, на която сте се натъкнали, за моето председателстване на английските ложи в тази страна. В действителност аз не съм председател на нито една, нито пък съм бил повече от един-два пъти през последните 30 години." Под ,,английски ложи" той има предвид розенкройцерски. Вашингтон е прияте лс генерал Лафайет, друг тамплиер-франкмасон, който два пъти му подарява масонски престилки: веднъж през 1784г., когато дава на Вашингтон престилка с Всевиждащото око. По времето, когато е избран за президент през 1789г., Вашингтон е велик майстор на тамплиерската Александрийска ложа Но: 22 във Вирджиния, а Джон Адамс е негов вицепрезидент. През 1798г. Вашингтон е несъгласен с инфилтрирането на ложите от илюминати и пише (по-рано в писмото до Снайдър от 25 септември 1798г.) за книгата на РобинсънProofs of a Conspiracy (,,Доказателства за заговор"): ,,Чух достатъчно не бях виждал книгата, докато вие не бяхте така любезен да ми я изпратите".

Освен това Вашингтон казва, че никоя от американските ложи ,,не е замърсена от принципите, приписвани на обществото на илюминатите". В друго писмо до Снайдър, датирано 25 октомври 1798г., той пише: ,,Моето намерение не беше да изразявам съмнение, че доктрините на илюминатите и принципите на якобинството не са се разпространили в САЩ. Точно обратното, никой не е по-удовлетворен от този факт от мен."

Всичко това подсказва, че Вашингтон е деист, т.е. вярва в Бог, който е съществувал просто за да създаде Вселената, и е преминал от розенкройцерското (английско) франкмасонство към тамплиерството, но никога не е приемал илюминатите, чиито практики според него са шокиращи. Той е рационален деист, който е доволен от тамплиерското франкмасонство.

След поражението от Хау Вашингтон оттегля армията си в Манхатън, но Хау го примамва в Чатърън Хил, близо до Уайт Плейнс, и отново го разгромява на 28 октомври. Пленява гарнизона на Вашингтон в Манхатън, докато британският генерал Чарлз, лорд Корнуолис пленява друг гарнизон на Вашингтон във Форт Лий и принуждава американската армия да премине през Ню Джързи, преди да се разквартирува за през зимата на река Делауеър.

Обратът в американската съдба започва на Коледа, когато Вашингтон преминава Делауеър, прегазва гарнизона на Корнуолис в Трентън и взема 1000 затворници. След това той разгромява британските подкрепления в Принстън и вдъхновява Америка. Хау, който води 42 000 мъже и 30 000 германски наемници срещу 20 000 американски войници (предимно фермери(, изоставя Ню Джързи заради Пенсилвания. Това според мнозина е грешка на генерал, който е преднамерено муден, защото като тамплиер симпатизира на каузата на врага.

През 1777г. британската армия на генерал Джон Бъргойн в Канада тръгва на юг към Олбани, за да се присъедини към друга военна сила под командването на подполковник Бари Сейнт Леджър, който е преминал през долината Мохоук. Бъргойн завладява отново Форт Тайкондерога на 5 юли, но когато изпраща германски наемници да конфискуват коне в Бенингтън, Върмонт, те са разбити от американски войски. Междувременно напредването на Сейнт Леджър е блокирано в Орискейни от генерал Бенедикт Арнолд. Бъргойн е разгромен на два пъти от войските на американския генерал Хорейшо Гейтс и накрая трябва да се предаде с армията си в Саратога на 17 октомври.

Британците, изглежда, са се справяли добре, защото през септември генерал Хау е отплавал от Ню Йорк за Чесапийк Бей и е разгромил войската на Вашингтон при Брендиуайн Крийк. Вместо обаче да преследва Вашингтон и да разгроми армията му, той окупира Филаделфия - американската столица, и позволява на Вашингтон да отговори на удара, като атакува Джърмантаун на 4 октомври. Хау го отблъсква, но му позволява да се прегрупира, вместо да атакува. Докато Вашингтон зимува наблизо във Бели Фордж, един пруски офицер, барон фон Щойбен, обучава войските му да боравят с оръжие и да маневрират. Хау официално признава грешката си, че не е успял да разгроми скромните сили на Вашингтон, като си подава оставката преди да започнат операциите през 1778г. Наследен е от генерал Хенри Клинтън. Възползвайки се от обучението на фон Щойбен, Вашингтон разгромява британците при Манмът, Ню Джързи, през юни 1778г. и британските сили на север остават в близост до Ню Йорк.

В резултат на пълномощията на Франклин във Франция и умелата му дипломация в молбата към френската монархия за заеми и материална помощ за американската демокрация срещу английския крал Джордж III, от 1776г. французите тайно помагат на американците срещу Англия. От 1776-1778г. те изпращат провизии и финансови средства на бунтовниците. През 1778г., насърчени от разгрома на британците при Саратога предходната година и от неуспеха на Британия да си възвърне Севера, Луи XVI обявява война на британците, надявайки се да изтръгне част от Новия свят от техния контрол и да го подчини на френското правителство. Той не осъзнава какви последствия ще има това действие за собствената му монархия - че проливането на кръвта на френските тамплиери скоро ще застраши собствения му френски престол.

След 1778г. французите оказват военна и военноморска подкрепа на американците. Човекът, който наклонява везните в полза на широкото френско ангажиране, е тамплиерът маркиз джо Лафайет. Придворен на Луи XVI на 17-годишна възраст, на 20 години той се присъединява към Американската революция. Пристига във Филаделфия през юли 1777г. и незабавно е назначен за генерал-майор. Сприятелява се с Джордж Вашингтон, бие се при Брендиуайн и води отстъплението от Барън Хил през май 1778г. Връща се във Франция в началото на 1779г. и помага да се убеди правителството на Луи XVI да изпрати експедиционна армия от 6 хиляди войници в помощ на колонистите, както е помолил Франклин. Връща се в Америка през април 1780г. и получава командването на армия във Вирджиния.

Французите изпращат флотилия под командването на граф Д"Естен, който се опитва безуспешно да превземе Нюпорт в Роуд Айлънд. Обсаждат британците в Савана на юг. През 1779г. Испания влиза във войната (надявайки се да си възвърне Гибралтар), а Холандия я следва през 1780г. Това вече е международна война.

Генерал лорд Корнуолис разгромява армия, водена от Гейтс, при Камдън, Южна Каролина, през август 1780г. и макар че търпи поражение при Кингс Маунтин през октомври и Каупънс през януари 1781г., печели победа при Гилфорд Корт Хаус, Северна Каролина, през март, а през май се обединява с британските сили във Вирджиния. (Армията му е от около 8 000 души). Скоро след това американска армия от 4 500 души (командвана от Лафайет, генерал Уей и барон фон Щойбер) принуждава Корнуолис да се оттегли през Вирджиния. Корнуолис с готовност приема това, тъй като иска да поддържа морската си връзка с британската армия на генерал Клинтън в Ню Йорк. Връща се в Ричмънд, след това в Уилямсбърг и накрая в Йорктаун, където през юли 1781г. е хванат в капан, тъй като зад гърба му е океанът.

Вашингтон вижда възможността и нарежда на Лафайет да блокира бягството на Корнуолис по суша. Междувременно армията от 2500 души на Вашингтон в Ню Йорк е подкрепена от 4 000 френски войници и докато част от комбинираните сили притискат Клинтън в Ню Йорк, основната френско-американска сила на Вашингтон тръгва на юг и е транспортирана до Уилямсбърг с помощта на френска флотилия от 24 кораба, която е обсадила Корнуолис на Лафайет и обсаждат французите в битка при Вирджиния Кейпс, а британската спасителна флотилия пристига твърде късно.

В началото на октомври 14 000 войници на Вашингтон обграждат британските укрепени позиции в Йорктаун и надделяват. (Британските окопи в Йорктаун могат да се посетят близо до река Йорк, а реконструираните френски и американски позиции - Вашингтон нарежда първоначалните да се изравнят със земята - са на 400 ярда (366 м) от тях.) Директният артилерийски огън към британските позиции принуждава Корнуолис да избяга през реката заедно с хиляда бойци. Най-накрая, на 19 октомври 1781г., той няма друг избор освен да се предаде. разгромените британци преминават през известното днес като Сърендър Хил (Хълм на капитулацията) и свалят оръжие, докато оркестърът им свири песента The World Turned Upside Down (,,Светът е обърнат с краката нагоре"). Цялата британска армия от 8 000 души е пленена и са предадени 240 оръдия. Пленяването на Корнуолис в Йорктаун е следствие от визията на Вашингтон, а Лафайет е приветстван като ,,герой на два свята" (Америка и Франция).

Британската капитулация при Йорктаун слага край на сухопътните действия в американската Война за независимост и британската кауза в Америка е загубена. Отправят се контраобвинения и често е посочвано, че Британия няма цялостна стратегия и британските армии не успяват да си сътрудничат. В Лондон (след откритото писмо от ,,Цицерон") обвиненията са отправени към тамплиерското франкмасонство. Изглежда, че Корнуолис, Клинтън и братята Хау са тамплиери-франкмасони, които практикуват в полежи ложи. Генерал Хау е служил при Амхърст и Уолф в армия, в която франкмасонството е широко разпространено. През 1781г. генерал Хау и брат му адмирал Хау са обвинени в отворено писмо от ,,Цицерон", че принадлежат към ,,фракция", заговорничила, да подпомогне борбата на колонистите за независимост. ,,Фракцията" е тамплиерското франкмасонство. ,,Цялото поведение на Вашингтон - твърди ,,Цицерон" - демонстрира увереност, която може да възникне единствено от определено знание". Той обвинява генерал Хау, че ,,има тайни сплетни с доктор Франклин". По въпроса за срещите с Франклин, адмирал Хау пише, че,,Цицерон е съвършено прав по отношение на факта, макар че е малко заблуден във връзка с умозаключенията си". В действителност сестрата на Франклин е свързала Хау и Франклин: уж за да играят шахмат, но всъщност да дискутират недоволството на колонистите. Тезата на ,,Цицерон" е, че заради тамплиерското си съчувствие към американците, британските генерал и адмирал са предали страната си.

Войната продължава в океана. Американското усилие е предимно чрез капери. Действителната военноморска битка е между Британия и европейските съюзници на Америка: Франция, Испания и Холандия. Към края на войната 12 000 френски войници и 32 000 френски моряци са напуснали Франция, за да подкрепят Вашингтон. Френският военноморски флот е разгромен от британците през 1782г. и в резултат Франция не получава почти нищо от участието си в Американската война. Каперите се справят добре и към края на войната са пленили 1500 британски търговски кораби. След 1780г. испанската и холандската флота контролират водите около Британските острови, ограничавайки британските военноморски сили там и гарантирайки, че те не могат да отплават за Америка.

Работейки с Вержен, Франклин не желае мир, но Джон Адамс и Джон Джей надделяват в края на 1782г. и усилията им са увенчани с договор. По силата на този договор Великобритания признава независимостта на САЩ и неговите западни граници до река Мисисипи и предава Флорида на Испания. Трябва да има справедливо отношение към американските колонисти, които са били лоялни на Британия. В резултат от поражението във Великобритания пада правителството на Норт. С официалното подписване на Парижкия договор с американската Война за независимост се прекратява на 3 септември 1783г.

Спечелвайки войната през 1783 г., колонистите поели контрола над собственото си правителство.

И все пак, Америка останала в дълг към еврейските собственици на Банката на Англия, които по това време били Ротшилд, Монтефиорес, Голдсмит, Мокатас и Опенхаймерс, водени от Натан Майер Ротшилд (всички те са влиятелни еврейски семейства, контролиращи търговията със злато).Колонистите може да са спечелили войната, но те все още са под робството на еврейските банкери.

"Съединените щати", въпреки историческата пропаганда... не са били свободни.

Бидейки непрестанно задължняли, Съединените Щати въвели нови данъци, за да се отплащат на еврейските си господари.

СРЕД ХОРАТА, КОИТО СА СЪСТАВИЛИ КОНСТИТУЦИЯТА НА 1787, МНОЗИНА ПРИЗОВАВАТ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ФИНАНСОВО ИЗТИЧАНЕ, КЪМ МЕЖДУНАРОДНИТЕ БАНКЕРИ. СЛЕДОВАТЕЛНО ЧЛЕН 1, SEC. 8 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА ГЛАСИ: "КОНГРЕСЪТ ИМА ПРАВО ... ДА СЕЧЕ ПАРИ, И ДА РЕГУЛИРА СТОЙНОСТТА ИМ..."

Александър Хамилтън, масон и секретар на финансите в правителството на Джордж Вашингтон, а също и агент на международните финансисти, нареди създаването на частен банков съюз и въвеждането на пари по интереси. Аргументът му е прост; "Ограничения национален дълг би бил благословение за една нация" Той смята, че е опасно за правителството да издава своя собствена валута.

Така, Александър Хамилтън, агент на международното еврейство, през 1791 г. притискал Конгреса и успял да го накара да приеме закон, с които е създадена първата Американска национална банка, с разрешително (charter) от частната банка на Англия, за срок от двадесет години, за да се контролират паричните средства на така наречените "независими" Съединени щати.

С други думи, при създаването на тази банка, Америка е била принудена да вземе разрешително (to charter) от същите еврейските банкери, към които са дълговете й преди "войната за независимост."

По този начин САЩ получи първата си централна банка в 1791. Тя е частна собственост, но имаше договор за използване само за 20 години. Договора не е подновен, след като срока е изтекъл. Andrew Jackson се позова на факта, че Конституцията е дала на Congressа право да емитира валута в достатъчно количество, но не прехвърля това право на други хора.

През 1811 г., двадесет годишният договор с Банката на Англия е изтекъл. С големи борби, новата нация отказа да поднови разрешителното, представляващо - поробване.

В отговор, Англия води война с Америка, това, което ние сега наричаме войната от 1812 година. Британците нахлуват във Вашингтон, запалват Белия дом, сградата на Министерството на финансите, както и Библиотеката на Конгреса.

Въпреки твърдението на историята, че Америка "спечелила" войната от 1812, тя всъщност я е загубила.

Натрупаният дълг в резултат на тази война диктува създаването на нова централна банка от европейските (еврейски) финансисти. Така, през 1816 г., президентът Джеймс Медисън беше принуден да подпише разрешително за създаване на Втората Банка на Съединените щати. И отново, тази банка на САЩ е поета от частната банка на Англия, която притежавала 80% от собствеността.

Така, поробването на Америка от еврейските банкери било продължено за още 20 години.

Масона Натан Ротшилд (1777-1836), който финансира частично Наполеоновите войни чрез Банката на Англия, впоследствие издаде
ултиматум-или договорът да бъде подновен или няма да има война. Jackson нарича масонските банкерите куп крадци и обеща да ги унищожи. Rothschild издаде собствената си заповед: "Дайте на тези нагли американци урок. Върнете ги обратно към колониален статут. "

Британското правителство започна да ограничава американската търговия по морето и провери американската експанзия в Канада. Президент Джеймс Мадисън накара Congress да обяви война на Англия. Намерението на Rothschild беше така да разиграе пионките си, че американците да бъдат принудени да търсят финансова помощ. Великобритания, обаче, не успя да си възвърне загубените колонии, и Съединените щати не успяха да заемат Канада.

Ротшилд не възтържествува продължително време. Подновеният договор на централната банка отново бе спрян през 1836 г. по време на президентството на Андрю Джаксън (1829-1837), въпреки факта, че той е бил велик магистър на Тенеси. Централната банка беше временно отменена.

Четири години преди да изтече срокът на разрешителното, през 1836 г., президентът Андрю Джексън наложил вето върху подновяването му, изваждайки от бизнеса в Америка Ротшилдови и техните събратя евреи.

Джексън не само потвърждава, че сеченето на пари в САЩ от частни интереси (банкери) е противоконституционно, но имал разума, да уреди проблема.

Макар, че... за доброто на Америка, президентът Джексън изпратил федерални войски в щатите, които отказват (макар и косвено), да изплащат дълговете си към еврейските банкери, принуждавайки тези държави, да събира данъци.

За седемдесет и седем години, въпреки че твърдят, че еврейското финансиране на железниците в Америка и търговията със злато, държат нацията в плен на еврейство, Америка вече не е била под петата на еврейските банкери. Забележително е, че Андрю Джаксън, въпреки всичко, с Федералните усилия, изплатил дълга (към банкерите).

Но за съжаление, и за трагедия на Америка, през 1913 г. марионетката на евреите в Белия Дом - Удроу Уилсън, подписал закона за създаване на мощния апарат за поробване – "Банката на Федералния Резерв", който е частен консорциум от еврейски банки.
Тази пешка на евреите, Уилсън, подчинявайки се на еврейските си господари, наложил на американците "еврейския данък" "подоходно облагане", за да се плащат начисляваните лихви на САЩ, за доларите, които те вземат за нуждите на държавата, от еврейския Федерален Резерв.

Унука на Уилсон Лавров или един и същ демон в различни тела, инкарниран при масонски ритуал.

http://diagnosa.net/wp-content/uploads/2015/09/0192.jpg

Оргиналът Удроу Уилсън и копието/клонинг Лавров

illuminatibg.blogspot.com/2015/11/blog-post_6.html

http://grigorsimov.blog.bg/

Нагоре