Постинг
26.05.2016 21:08 -
Как тракийският език стана албански, въпреки че е славянски
Автор: budha2
Категория: История
Прочетен: 1808 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2016 21:12
Прочетен: 1808 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 26.05.2016 21:12
От автора: В съвременната лингвистика е разпространено схващането, че днешният албански език е наследник на древния тракийски или дако-мизийски език. Този възглед е прокаран в родните научни среди от известния български лингвист проф. Владимир Георгиев. По-долу ще разгледам откъс от неговата книга „Тракийският език“, София, 1957, където той уж привежда изчерпателни доказателства в полза на своята хипотеза, а на ключови моменти ще правя коментари, отделени със синьо и в скоби от текста на проф. Георгиев, който ще бъде в черно. Текстът от „Тракийският език“, който ще разгледаме по-долу, се намира на страници 70-72 и е част III от глава четвърта.
ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК
проф. Вл. Георгиев
III. Дако-мизийски, албански и тракийски
Отдавна се спори дали албански представя по-нататъшна степен от развоя на илирийски или на тракийски. Ф. Миклошич, Г. Майер, П. Кречмер, Н. Йокл и др. считат, че албански произлиза от илирийски.1 Обаче X. Хирт, Г. Вайганд и неотдавна подробно и убедително Д. Дечев и X. Барич показаха, че албански е наследник на тракийски,2 т. е. всъщност, както ще видим по-нататък, на (дако-)мизийски.
Дакийски е известен само от ограничен брой глоси (названия на растения) и собствени имена. Въз основа на една от тия глоси διέσεµα, по немски „Himmelbrand, Kцnigskerze, Marienkerze, Fackelkraut“ [Oстава неясно — откъде черпим сведения за думата διέσεµα?], която може добре да се изтълкува от ие. *dies-eusmņ, буквално „Himmels-brand“,3 може да се заключи, че в дакийски ие. d е запазено, ие. еu е преминало в е, а ие. ņ в a(n).
[Както виждаме, професорът не познава българското название на въпросното растение и използва немски думи! Растението се нарича лопен и изглежда така:
Как славянските думи в тракийския език станаха албански - лопен
Освен това професор Владимир Георгиев пропуска да спомене, че има чешка и словашка дума divizna със същото значение като διέσεµα. Забележителното в случая е, че лингвистът не знае българската дума за Himmelbrand, не знае и чешката дума, доста близка до дакийската, а знае „индо-европейската“!]
Това са тъкмо фонeтичните особености на албанския език. От друга страна, в племенното название ∆αaκοι от ие. *dhāu-ko-s „вълк“ (вж. по-горе, стр. 59) се открива преход au>α, който е характерен също за албански език.
[Както стана ясно, единственото доказателство за връзката на албанския език с дакийския е твърдението, че между индо-европейската дума *dies-eusmņ и дакийската διέσεµα се наблюдават същите промени, както между индо-европейски език и албански. Не можем да смятаме за някакво доказателство племенното название ∆ακοι, защото то не е на албански, нямаме данни да е самоназвание на даките, а връзката с индо-европейската дума *dhāu-ko-s „вълк“ е основана само и единствено на предположения.
Не можем да приемем и другия аргумент на професор Владимир Георгиев поради следните причини:
1. Думата διέσεµα е употребена от един-единствен автор — Dioscurides, когото професорът не благоволява да спомене. Изникват въпросите дали древният автор е знаел перфектно дакийски език, дали не е допуснал грешка при записването на названието, дали не са съществували други дакийски диалекти, при които думата е звучала по-различно? Ако думата беше записана по различен начин, дали албанският щеше отново да е наследник на дакийския език?
2. Владимир Георгиев не казва как е албанската дума за растението, което той нарича Himmelbrand. Не казва дали има нещо общо с дакийската. Това не бива да ни учудва, тъй като той не знае и българската дума. Изниква въпросът как така албанският език е наследник на дакийския, след като дори единствената дума, която той взима за пример, не се е запазила?
3. Въпросното название на растение се е запазило в съвременния чешки и други славянски езици. Дали пък наследник на дакийския език не е в някаква степен чешкият?
Доп. бел. И. С.: Думата се е запазила във форма, най-близка до дако-мизийската, в българския и хърватския език.4 Редактор на по-долу цитирания том на Български етимологичен речник е не друг, а Вл. Георгиев, което означава, че той несъмнено е знаел за българската и хърватската дума, която е идентична с дако-мизийската, има същото значение и дори една и съща етимология: „диворастяща свещ“, „божи пламък“… Не е ясно защо е „забравил“ за този факт, докато се е опитвал да докаже, че албанският език е наследник на тракийския. Както личи и от следното описание, διέσεµα няма паралел в албанския език, тъй като в албанската дума за лопен е lлpushkл.
4. ∆ιέσεµα не е единствената достигнала до нас дакийска дума. Видният лингвист не споменава останалите. Интересно защо? Може би при тях не се наблюдават „фонетичните особености на албанския език“. Изумителна е избирателната пропускливост на такъв забележителен учен. (Доп. бел. И. С: Такива например са: Scorylo Dacorum rex — „Скорило, цар на даките“, споменат от Вл. Георгиев, но подминат без коментар, а това е пропуск, тъй като името Скорило не се нуждае от превод на славянски език и забележително звучи като по-късни гетски (готски) имена; Замолко — открито като надпис в днешна Румъния, идентично с името Замолксис, античен учител на гетите и даките, споменат от Страбон; Буре(б/в)истас = слав. Буревест, и др.)
5. Нека разгледаме „индо-европейската“ дума за „Himmelbrand” — *dies-eusmņ. Откъде я е взел Владимир Георгиев? В кои езици се е използвала? В кои текстове е спомената? През кои векове се е употребявала в съответните езици? Как разбра, че е индо-европейска? Все въпроси, на които големият учен не е дал отговор.]
С името Μνσία в древността се означават две области — едната от тях (по късната Μоισία, лат. Moesia c oi>ь) е била разположена приблизително в днешните предели на Северозападна България и Североизточна Югославия, другата е заемала част от Северозападна Мала Азия между Фригия и Лидия. Според антични сведения малоазийските мизийци са се преселили от Балканския полуостров; техният език е бил подложен в Мала Азия на силно въздействие от страна на фригийски и лидийски и е представлявал смесен лидийско-фригийски диалект.5 За езика на балканските мизийци нищо не е известно. (Доп. бел. И. С.: Това не е вярно, има няколко мизийски думи, но можем да се досетим за причината Вл. Георгиев да отнеме правото им на съществуване, понеже не обслужват защитаваната от него теза. Напр. латинският автор Страбон нарича аскетите сред дако-мизийците, които отказвали да се хранят с месо и да практикуват полови сношения, с тяхната дума ktistae (ктисти), в която не е трудно да разпознаем приличен опит за латинизиране на славянската дума „чисти“. Същата дума, но преведена като katharуs (катари, чисти, целомъдрени) се използва и като самоопределение сред идеологическите им ученици и продължители в Окситания.) За мизийския език от Мала Азия сведенията са съвсем оскъдни — всичко няколко глоси и един силно повреден надпис. Ето мизийските глоси:
µενδρουτά — λειµώνιον „Nieswurz“ (Diosc. IV 16), обаче в кодексите има колебание между Μυσοί µενδρουτά и Μάρσοι µενδρουτά.
µυσός — ỏξύη „бук“; думата се смята обикновено за мизийска, също и за лидийска (Strab. XII 572). Происхождението ѝ е ясно: µυσός от ие. *bhŭg’o-s, cp. лат. fagus „бук“ от ие. *bhā(u)g’o-s, курд. bьz, слав. бъзъ. Преходът b>т е засвидетелствуван в тракийски, ср. Д. Дечев, Характеристика, стр. 23 и сл.
συκαλόβον вин. пад. „овчарска гега“ (Hes. s. v. καραµβάς ράβδον ποιµενικ ν, ην Μυσοί συκαλόβον).
Φανάκης „Бакх“ (Auson. XIX 48: Ogygiae me Bacchum vocant, Aegyptii putant, Mysi Phanacen vocant, Dionison Indi existimant, Romana Sacra Liberum…; 49 Αι γυπτίων µέν Όσιρις εγώ, Μυσωaν δέ Φανάκης, Βάκχος ε πι ζωοιaσιν…).
Тия глоси не дават никакви данни за местоположението на мизийския език [Значи нямаме данни за близост между мизийския и албанския език.]; само въз основа на µυσός може да се заключи, че ие. g’h е преминало в спирант.
Има един кратък надпис, намерен в 1926 год. в Уюджик (Uyucik), погранична област между някогашните Мизия и Фригия, правилно определен от неговите издатели Кокс и Камерон като мизийски. Надписът се състои от 7 реда и се датира с голяма вероятност от IV/III в. пр. н.е. Той е силно повреден и се чете трудно; все пак тук се четат две думи, които са важни за определение на положението на мизийския език. Това са думите braterais patrizi, в които ясно личат индоевропейските думи *bhrātēr „брат“6 и *p∂tēr „баща“.
Първата дума brateraiś е в дат.- инстр. мн. ч. от oснова на -о-: миз. bratera- съответствува добре на стбълг. братръ „брат“ [Значи имаме епиграфски данни за връзка между мизийския и старобългарския език. Защо тогава българският език да не е наследник на мизийския?] от ие. *bhrātro- (основа на -о-); относно окончанието ср. лит. vilkаιas от vilkas „вълк“.
Втората дума patrizi съответствува на гρ. πατράσι и стинд. pitŗșu от гр. πατήρ и стинд. pitā: -rl- от ие. ŗ е характерно за албански, а преходът s>z между гласни се среща често в тракийски. Обаче тая интерпретация не може да се смята за напълно сигурна: braterais patrizi може да се тълкува и като = гр. φράτραις πάτρισι дат. пад. мн. ч, oт *φράτρα = йон. φρήτρη, атт. φρατρία „фратрия“ и πατρίς „отечество“.
Друго съображение, че албански е продължение на мизийски, е следното. В два надписа се среща името ∆ιερνης, Diernа.7 Единият надпис (Βειθυς ∆ιερνιος) е намерен при Глава-Панега (Северозападна България); на другия ([D]ierna Maesiacus) ясно е посочено, че Dierna е мизиец. Тълкуването на това име е лесно, тъй като то е идентично с местното име Dierna, ∆ίερνα (Ptol., II в. от н. е.), Tierna, statio Tsiernensis (надпис от 157 год. от н.е.), colonia Zernensis, Zernae, Ζερνης. Това е названието на селище на левия бряг на Дунав при устието на сегашната река Черна (сега гр. Oршова в Югозападна Румъния).
Ясно е, че Tierna (Dierna), Tsierna-, Zerna- произхожда от ие. *k(w)ersnā „черна“ и съответствува на днeшното славянско название на реката Черна : k(w) пред е се е палатализирало и след това е преминало в африката (а по-късно и в спирант; или неточно предаване на африката?): k’>t’ (Tierna)>ć (Tsierna). Следователно местното име Tierna, Tsiern-, Zern- e = бълг. Черна, а личното име Dierna, ∆ιερνης е = бълг. Черню.
[В горните редове Владимир Георгиев приведе редица доказателства, че българското речно име Черна и българското лично име Черню са засвидетелствани през I-II в. сл. Хр. в Мизия. Въз основа на тези аргументи той стига до заключението, че албанският език е наследник на дако-мизийския. Звучи ви невероятно? Четете по-надолу.]
Значи, в късния мизийски (I—II в. от н. е.) k (от ие. kw или k) е преминало пред е в ć (ś): тая промяна е характерна за албанския език. [!?!] В тракийски обаче k (g) в такъв случай не преминава в африката. Въпреки че тълкуването на местното име е сигурно, все пак то не може да се използува като несъмнено доказателство за мизийския език, понеже мнозина го смятат за (най-ранно) славянско местно име.8 (Доп. бел. И. С.: Липсва аргументация за намека на Вл. Георгиев, че мизийският език не е принадлежал към славянската група езици — ако не по начало, което би означавало, че тракийският език е праславянски език, определено в I-II век сл. Хр.)
От друга страна названието на реката Κρίσος, Grisia, Gresia, днес унг. Кьорьош, приток на Тиса в Унгария, която може да се причисли към мизийската област, произлиза от ие. *K(w)rso-s „черен“ = нбълг. чер от ие. *k^w)ŗso-s. Това тълкуване може да се смята за сигурно, понеже е изведено от днешното название на един от главните притоци на Кьорьош, а именно унг. Fekete-Kцrцs „Черен Кьорьош“.9 Преходът ŗ>ri е характерен за албанския език.
[Големият учен не обяснява къде се срещат названията на реката Κρίσος, Grisia, Gresia. Най-ранното споменаване е на гeтския историк Йордан, писал през 6-ти век, който говори за Grisia (Iordanis, De origine actibusque Getarum, XXII). Формата Κρίσος е от 10-ти век, известна ни е от съчинението на Константин Багренородни (ГИБИ V, стр. 215). Георгиев не обяснява дали преходът g>k е характерен за албанския език. Професорът отново не казва коя е албанската дума за „черен“. А тя е i zi за мъжки род и e zezл за женски род. Както се вижда, няма нищо общо с „мизийските“ думи Tsierna и Grisia.]
И така има сериозни основания да се смята, че съвременният албански е наследник на стария (дако-)мизийски език.
[Основанията всъщност са повече от несериозни. Нека си ги припомним:
1. Дакийска дума, засвидетелствана само от един автор, сравнена с несъществуваща и напълно въображаема индо-европейска дума, показвала фонетичните особености на албанския език. Въпросната дума никога не е засвидетелствана в албанския език, но я има в славянските езици. Нейното българско значение е неизвестно за професора, но пък за сметка на това му е известна индо-европейската форма. До нас са достигнали още няколко дакийски глоси, които Владимир Георгиев, съобразно целите си да докаже, че албанският е наследник на тракийските наречия, избягва да коментира.
2. В названието на даките, което лингвистът извежда напълно произволно от въображаема „индо-европейска“ дума за вълк, се откривал характерният за албанския език преход au>a. Не се обяснява коя е албанската дума за „вълк“. Тя е ujk и определено няма нищо общо с *dhāu-ko-s. Всъщност на стр. 59 професорът дори пише, че *dhāu-ko-s било производно от индо-европейското *dhāwo-s — което пък съвсем няма нищо общо с „даки“.
3. В мизийски надпис е засвидетелствана старобългарската дума „братер“, която няма нищо общо с албанската дума за „брат“. (Доп. бел. И. С.: Албанската дума е vлlla.)
4. Българското речно име Черна и българското лично име Черню са засвидетелствани през I-II в. сл. Хр. в Мизия. Според професора това ни давало много сериозни основания да смятаме, че съвременният албански е наследник на стария (дако-)мизийски език. Вие тези основания виждате ли ги?
5. В името на приток на река Тиса в Унгария, засвидетелстван в различни форми от различните автори, се откривал характерният за албанския език преход r>ri. Мизийската дума за черен — Grisia, която извежда проф. Георгиев, няма нищо общо с албанската, а също така няма нищо общо и с мизийската дума за черен — Tsierna, която той извежда малко по-горе.
Накрая ще си позволя да направя списък с тракийските думи, за които самият проф. Георгиев пише, че са сродни с българските. Списъкът ще е подреден по реда на страниците, на които са споменати съответните думи. Отляво е тракийската дума, както я е записал авторът, а отдясно е неговото собствено тълкуване. Тракийските форми в повечето случаи съм предал на кирилица за да са по-разбираеми.
Стр. 19 ас = старобългарски азъ
Стр. 20 до = новобългарски до
Стр. 31 дин = славянски дьнь (ден)
Стр. 40 пантакис = старобългарски пeтъкъ (петък)
Стр. 55 брилон (бръснар) = старобългарски бритва (бръснач)
Стр. 55 брунхос (китара) = новобългарски брънча (звукоподражателно)
Стр. 58 салт(о) = български злато
Стр. 58 светул = старобългарски свeтьлъ
Стр. 58 зер = старобългарски звeрь
Стр. 59 θιντ = старобългарски свeтъ
Стр. 60 бебрук = бобър
Стр. 60 берга = старобългарски брегъ
Стр. 60 берза = старобългарски бреза
Стр. 60 бурд = новобългарски брод
Стр. 61 заика = новобългарски заек
Стр. 61 карпа = новобългарски карпа (диал. „скала“)
Стр. 62 -κενθ (начален) = старобългарски начати (начевам)
Стр. 62 коза = старобългарски коза
Стр. 62 орол = славянски орьлъ (орел)
Стр. 63 струмон = български струя
Стр. 63 –талк = старобългарски тлъкъ (тълкуване)
Стр. 63 три = три
Стр. 65 бриза = български брица (диал. „вид житно растение, ръж“)
Стр. 67 Timachus (речно име) = от старобългарски тьма
Стр. 68 Вл. Георгиев пише: „Умалителният суфикс ие. -ent- се явява в тракийски като –inth (-enth-), както и в пеласгийски. Тоя суфикс e характерен за славянските езици: той се употребява особено за образуване на производни от названия на одушевени същества (млади същества, умалителни или ласкателни лични имена, малки на животни), ср. стбълг. отрочѧ (дете), телѧ (теле), козьлѧ (козле) и т.н.“
Стр. 69 дорзас = старобългарски дръзъкъ
Стр. 72 Черна, Черню = български Черна, Черню
Стр. 75 берекунда (пумпал) = чешки brk (пумпал)
Стр. 75 думос (община) = руски дума
Стр. 75 ексис (еж, таралеж) = славянски ежъ
Стр. 75 зелкиа = новобългарски зелка
Този списък съдържа около 30 тракийски думи, за които самият Владимир Георгиев показва, че имат точни български и други славянски аналози. И въпреки това, тези думи не били сериозно основание да се смята, че съвременният български е наследник на стария тракийски език. Къде-къде по сериозно основание за професора е паралелът между една дакийска и една несъществуваща „индоевропейска“ дума. На базата на това сравнение Владимир Георгиев изказва становище, което и до ден днешен се приема безкритично от болшинството лингвисти.
Автор: Никола Иванов
www.otizvora.com/2016/05/7818
ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК
проф. Вл. Георгиев
III. Дако-мизийски, албански и тракийски
Отдавна се спори дали албански представя по-нататъшна степен от развоя на илирийски или на тракийски. Ф. Миклошич, Г. Майер, П. Кречмер, Н. Йокл и др. считат, че албански произлиза от илирийски.1 Обаче X. Хирт, Г. Вайганд и неотдавна подробно и убедително Д. Дечев и X. Барич показаха, че албански е наследник на тракийски,2 т. е. всъщност, както ще видим по-нататък, на (дако-)мизийски.
Дакийски е известен само от ограничен брой глоси (названия на растения) и собствени имена. Въз основа на една от тия глоси διέσεµα, по немски „Himmelbrand, Kцnigskerze, Marienkerze, Fackelkraut“ [Oстава неясно — откъде черпим сведения за думата διέσεµα?], която може добре да се изтълкува от ие. *dies-eusmņ, буквално „Himmels-brand“,3 може да се заключи, че в дакийски ие. d е запазено, ие. еu е преминало в е, а ие. ņ в a(n).
[Както виждаме, професорът не познава българското название на въпросното растение и използва немски думи! Растението се нарича лопен и изглежда така:
Как славянските думи в тракийския език станаха албански - лопен
Освен това професор Владимир Георгиев пропуска да спомене, че има чешка и словашка дума divizna със същото значение като διέσεµα. Забележителното в случая е, че лингвистът не знае българската дума за Himmelbrand, не знае и чешката дума, доста близка до дакийската, а знае „индо-европейската“!]
Това са тъкмо фонeтичните особености на албанския език. От друга страна, в племенното название ∆αaκοι от ие. *dhāu-ko-s „вълк“ (вж. по-горе, стр. 59) се открива преход au>α, който е характерен също за албански език.
[Както стана ясно, единственото доказателство за връзката на албанския език с дакийския е твърдението, че между индо-европейската дума *dies-eusmņ и дакийската διέσεµα се наблюдават същите промени, както между индо-европейски език и албански. Не можем да смятаме за някакво доказателство племенното название ∆ακοι, защото то не е на албански, нямаме данни да е самоназвание на даките, а връзката с индо-европейската дума *dhāu-ko-s „вълк“ е основана само и единствено на предположения.
Не можем да приемем и другия аргумент на професор Владимир Георгиев поради следните причини:
1. Думата διέσεµα е употребена от един-единствен автор — Dioscurides, когото професорът не благоволява да спомене. Изникват въпросите дали древният автор е знаел перфектно дакийски език, дали не е допуснал грешка при записването на названието, дали не са съществували други дакийски диалекти, при които думата е звучала по-различно? Ако думата беше записана по различен начин, дали албанският щеше отново да е наследник на дакийския език?
2. Владимир Георгиев не казва как е албанската дума за растението, което той нарича Himmelbrand. Не казва дали има нещо общо с дакийската. Това не бива да ни учудва, тъй като той не знае и българската дума. Изниква въпросът как така албанският език е наследник на дакийския, след като дори единствената дума, която той взима за пример, не се е запазила?
3. Въпросното название на растение се е запазило в съвременния чешки и други славянски езици. Дали пък наследник на дакийския език не е в някаква степен чешкият?
Доп. бел. И. С.: Думата се е запазила във форма, най-близка до дако-мизийската, в българския и хърватския език.4 Редактор на по-долу цитирания том на Български етимологичен речник е не друг, а Вл. Георгиев, което означава, че той несъмнено е знаел за българската и хърватската дума, която е идентична с дако-мизийската, има същото значение и дори една и съща етимология: „диворастяща свещ“, „божи пламък“… Не е ясно защо е „забравил“ за този факт, докато се е опитвал да докаже, че албанският език е наследник на тракийския. Както личи и от следното описание, διέσεµα няма паралел в албанския език, тъй като в албанската дума за лопен е lлpushkл.
4. ∆ιέσεµα не е единствената достигнала до нас дакийска дума. Видният лингвист не споменава останалите. Интересно защо? Може би при тях не се наблюдават „фонетичните особености на албанския език“. Изумителна е избирателната пропускливост на такъв забележителен учен. (Доп. бел. И. С: Такива например са: Scorylo Dacorum rex — „Скорило, цар на даките“, споменат от Вл. Георгиев, но подминат без коментар, а това е пропуск, тъй като името Скорило не се нуждае от превод на славянски език и забележително звучи като по-късни гетски (готски) имена; Замолко — открито като надпис в днешна Румъния, идентично с името Замолксис, античен учител на гетите и даките, споменат от Страбон; Буре(б/в)истас = слав. Буревест, и др.)
5. Нека разгледаме „индо-европейската“ дума за „Himmelbrand” — *dies-eusmņ. Откъде я е взел Владимир Георгиев? В кои езици се е използвала? В кои текстове е спомената? През кои векове се е употребявала в съответните езици? Как разбра, че е индо-европейска? Все въпроси, на които големият учен не е дал отговор.]
С името Μνσία в древността се означават две области — едната от тях (по късната Μоισία, лат. Moesia c oi>ь) е била разположена приблизително в днешните предели на Северозападна България и Североизточна Югославия, другата е заемала част от Северозападна Мала Азия между Фригия и Лидия. Според антични сведения малоазийските мизийци са се преселили от Балканския полуостров; техният език е бил подложен в Мала Азия на силно въздействие от страна на фригийски и лидийски и е представлявал смесен лидийско-фригийски диалект.5 За езика на балканските мизийци нищо не е известно. (Доп. бел. И. С.: Това не е вярно, има няколко мизийски думи, но можем да се досетим за причината Вл. Георгиев да отнеме правото им на съществуване, понеже не обслужват защитаваната от него теза. Напр. латинският автор Страбон нарича аскетите сред дако-мизийците, които отказвали да се хранят с месо и да практикуват полови сношения, с тяхната дума ktistae (ктисти), в която не е трудно да разпознаем приличен опит за латинизиране на славянската дума „чисти“. Същата дума, но преведена като katharуs (катари, чисти, целомъдрени) се използва и като самоопределение сред идеологическите им ученици и продължители в Окситания.) За мизийския език от Мала Азия сведенията са съвсем оскъдни — всичко няколко глоси и един силно повреден надпис. Ето мизийските глоси:
µενδρουτά — λειµώνιον „Nieswurz“ (Diosc. IV 16), обаче в кодексите има колебание между Μυσοί µενδρουτά и Μάρσοι µενδρουτά.
µυσός — ỏξύη „бук“; думата се смята обикновено за мизийска, също и за лидийска (Strab. XII 572). Происхождението ѝ е ясно: µυσός от ие. *bhŭg’o-s, cp. лат. fagus „бук“ от ие. *bhā(u)g’o-s, курд. bьz, слав. бъзъ. Преходът b>т е засвидетелствуван в тракийски, ср. Д. Дечев, Характеристика, стр. 23 и сл.
συκαλόβον вин. пад. „овчарска гега“ (Hes. s. v. καραµβάς ράβδον ποιµενικ ν, ην Μυσοί συκαλόβον).
Φανάκης „Бакх“ (Auson. XIX 48: Ogygiae me Bacchum vocant, Aegyptii putant, Mysi Phanacen vocant, Dionison Indi existimant, Romana Sacra Liberum…; 49 Αι γυπτίων µέν Όσιρις εγώ, Μυσωaν δέ Φανάκης, Βάκχος ε πι ζωοιaσιν…).
Тия глоси не дават никакви данни за местоположението на мизийския език [Значи нямаме данни за близост между мизийския и албанския език.]; само въз основа на µυσός може да се заключи, че ие. g’h е преминало в спирант.
Има един кратък надпис, намерен в 1926 год. в Уюджик (Uyucik), погранична област между някогашните Мизия и Фригия, правилно определен от неговите издатели Кокс и Камерон като мизийски. Надписът се състои от 7 реда и се датира с голяма вероятност от IV/III в. пр. н.е. Той е силно повреден и се чете трудно; все пак тук се четат две думи, които са важни за определение на положението на мизийския език. Това са думите braterais patrizi, в които ясно личат индоевропейските думи *bhrātēr „брат“6 и *p∂tēr „баща“.
Първата дума brateraiś е в дат.- инстр. мн. ч. от oснова на -о-: миз. bratera- съответствува добре на стбълг. братръ „брат“ [Значи имаме епиграфски данни за връзка между мизийския и старобългарския език. Защо тогава българският език да не е наследник на мизийския?] от ие. *bhrātro- (основа на -о-); относно окончанието ср. лит. vilkаιas от vilkas „вълк“.
Втората дума patrizi съответствува на гρ. πατράσι и стинд. pitŗșu от гр. πατήρ и стинд. pitā: -rl- от ие. ŗ е характерно за албански, а преходът s>z между гласни се среща често в тракийски. Обаче тая интерпретация не може да се смята за напълно сигурна: braterais patrizi може да се тълкува и като = гр. φράτραις πάτρισι дат. пад. мн. ч, oт *φράτρα = йон. φρήτρη, атт. φρατρία „фратрия“ и πατρίς „отечество“.
Друго съображение, че албански е продължение на мизийски, е следното. В два надписа се среща името ∆ιερνης, Diernа.7 Единият надпис (Βειθυς ∆ιερνιος) е намерен при Глава-Панега (Северозападна България); на другия ([D]ierna Maesiacus) ясно е посочено, че Dierna е мизиец. Тълкуването на това име е лесно, тъй като то е идентично с местното име Dierna, ∆ίερνα (Ptol., II в. от н. е.), Tierna, statio Tsiernensis (надпис от 157 год. от н.е.), colonia Zernensis, Zernae, Ζερνης. Това е названието на селище на левия бряг на Дунав при устието на сегашната река Черна (сега гр. Oршова в Югозападна Румъния).
Ясно е, че Tierna (Dierna), Tsierna-, Zerna- произхожда от ие. *k(w)ersnā „черна“ и съответствува на днeшното славянско название на реката Черна : k(w) пред е се е палатализирало и след това е преминало в африката (а по-късно и в спирант; или неточно предаване на африката?): k’>t’ (Tierna)>ć (Tsierna). Следователно местното име Tierna, Tsiern-, Zern- e = бълг. Черна, а личното име Dierna, ∆ιερνης е = бълг. Черню.
[В горните редове Владимир Георгиев приведе редица доказателства, че българското речно име Черна и българското лично име Черню са засвидетелствани през I-II в. сл. Хр. в Мизия. Въз основа на тези аргументи той стига до заключението, че албанският език е наследник на дако-мизийския. Звучи ви невероятно? Четете по-надолу.]
Значи, в късния мизийски (I—II в. от н. е.) k (от ие. kw или k) е преминало пред е в ć (ś): тая промяна е характерна за албанския език. [!?!] В тракийски обаче k (g) в такъв случай не преминава в африката. Въпреки че тълкуването на местното име е сигурно, все пак то не може да се използува като несъмнено доказателство за мизийския език, понеже мнозина го смятат за (най-ранно) славянско местно име.8 (Доп. бел. И. С.: Липсва аргументация за намека на Вл. Георгиев, че мизийският език не е принадлежал към славянската група езици — ако не по начало, което би означавало, че тракийският език е праславянски език, определено в I-II век сл. Хр.)
От друга страна названието на реката Κρίσος, Grisia, Gresia, днес унг. Кьорьош, приток на Тиса в Унгария, която може да се причисли към мизийската област, произлиза от ие. *K(w)rso-s „черен“ = нбълг. чер от ие. *k^w)ŗso-s. Това тълкуване може да се смята за сигурно, понеже е изведено от днешното название на един от главните притоци на Кьорьош, а именно унг. Fekete-Kцrцs „Черен Кьорьош“.9 Преходът ŗ>ri е характерен за албанския език.
[Големият учен не обяснява къде се срещат названията на реката Κρίσος, Grisia, Gresia. Най-ранното споменаване е на гeтския историк Йордан, писал през 6-ти век, който говори за Grisia (Iordanis, De origine actibusque Getarum, XXII). Формата Κρίσος е от 10-ти век, известна ни е от съчинението на Константин Багренородни (ГИБИ V, стр. 215). Георгиев не обяснява дали преходът g>k е характерен за албанския език. Професорът отново не казва коя е албанската дума за „черен“. А тя е i zi за мъжки род и e zezл за женски род. Както се вижда, няма нищо общо с „мизийските“ думи Tsierna и Grisia.]
И така има сериозни основания да се смята, че съвременният албански е наследник на стария (дако-)мизийски език.
[Основанията всъщност са повече от несериозни. Нека си ги припомним:
1. Дакийска дума, засвидетелствана само от един автор, сравнена с несъществуваща и напълно въображаема индо-европейска дума, показвала фонетичните особености на албанския език. Въпросната дума никога не е засвидетелствана в албанския език, но я има в славянските езици. Нейното българско значение е неизвестно за професора, но пък за сметка на това му е известна индо-европейската форма. До нас са достигнали още няколко дакийски глоси, които Владимир Георгиев, съобразно целите си да докаже, че албанският е наследник на тракийските наречия, избягва да коментира.
2. В названието на даките, което лингвистът извежда напълно произволно от въображаема „индо-европейска“ дума за вълк, се откривал характерният за албанския език преход au>a. Не се обяснява коя е албанската дума за „вълк“. Тя е ujk и определено няма нищо общо с *dhāu-ko-s. Всъщност на стр. 59 професорът дори пише, че *dhāu-ko-s било производно от индо-европейското *dhāwo-s — което пък съвсем няма нищо общо с „даки“.
3. В мизийски надпис е засвидетелствана старобългарската дума „братер“, която няма нищо общо с албанската дума за „брат“. (Доп. бел. И. С.: Албанската дума е vлlla.)
4. Българското речно име Черна и българското лично име Черню са засвидетелствани през I-II в. сл. Хр. в Мизия. Според професора това ни давало много сериозни основания да смятаме, че съвременният албански е наследник на стария (дако-)мизийски език. Вие тези основания виждате ли ги?
5. В името на приток на река Тиса в Унгария, засвидетелстван в различни форми от различните автори, се откривал характерният за албанския език преход r>ri. Мизийската дума за черен — Grisia, която извежда проф. Георгиев, няма нищо общо с албанската, а също така няма нищо общо и с мизийската дума за черен — Tsierna, която той извежда малко по-горе.
Накрая ще си позволя да направя списък с тракийските думи, за които самият проф. Георгиев пише, че са сродни с българските. Списъкът ще е подреден по реда на страниците, на които са споменати съответните думи. Отляво е тракийската дума, както я е записал авторът, а отдясно е неговото собствено тълкуване. Тракийските форми в повечето случаи съм предал на кирилица за да са по-разбираеми.
Стр. 19 ас = старобългарски азъ
Стр. 20 до = новобългарски до
Стр. 31 дин = славянски дьнь (ден)
Стр. 40 пантакис = старобългарски пeтъкъ (петък)
Стр. 55 брилон (бръснар) = старобългарски бритва (бръснач)
Стр. 55 брунхос (китара) = новобългарски брънча (звукоподражателно)
Стр. 58 салт(о) = български злато
Стр. 58 светул = старобългарски свeтьлъ
Стр. 58 зер = старобългарски звeрь
Стр. 59 θιντ = старобългарски свeтъ
Стр. 60 бебрук = бобър
Стр. 60 берга = старобългарски брегъ
Стр. 60 берза = старобългарски бреза
Стр. 60 бурд = новобългарски брод
Стр. 61 заика = новобългарски заек
Стр. 61 карпа = новобългарски карпа (диал. „скала“)
Стр. 62 -κενθ (начален) = старобългарски начати (начевам)
Стр. 62 коза = старобългарски коза
Стр. 62 орол = славянски орьлъ (орел)
Стр. 63 струмон = български струя
Стр. 63 –талк = старобългарски тлъкъ (тълкуване)
Стр. 63 три = три
Стр. 65 бриза = български брица (диал. „вид житно растение, ръж“)
Стр. 67 Timachus (речно име) = от старобългарски тьма
Стр. 68 Вл. Георгиев пише: „Умалителният суфикс ие. -ent- се явява в тракийски като –inth (-enth-), както и в пеласгийски. Тоя суфикс e характерен за славянските езици: той се употребява особено за образуване на производни от названия на одушевени същества (млади същества, умалителни или ласкателни лични имена, малки на животни), ср. стбълг. отрочѧ (дете), телѧ (теле), козьлѧ (козле) и т.н.“
Стр. 69 дорзас = старобългарски дръзъкъ
Стр. 72 Черна, Черню = български Черна, Черню
Стр. 75 берекунда (пумпал) = чешки brk (пумпал)
Стр. 75 думос (община) = руски дума
Стр. 75 ексис (еж, таралеж) = славянски ежъ
Стр. 75 зелкиа = новобългарски зелка
Този списък съдържа около 30 тракийски думи, за които самият Владимир Георгиев показва, че имат точни български и други славянски аналози. И въпреки това, тези думи не били сериозно основание да се смята, че съвременният български е наследник на стария тракийски език. Къде-къде по сериозно основание за професора е паралелът между една дакийска и една несъществуваща „индоевропейска“ дума. На базата на това сравнение Владимир Георгиев изказва становище, което и до ден днешен се приема безкритично от болшинството лингвисти.
Автор: Никола Иванов
www.otizvora.com/2016/05/7818
Битката при Алия от 387 г.пр.Хр.
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...
Как да изживеем живота си?
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...
Как да изживеем живота си?
Мдааа..тази статия, посветена на иначе твърде специфични и познати само на професионалните езиковеди връзки, отношения и закономерности в развитието на езиците, е ....... висш пилотаж. Толкова прецизна и строго научна аргументация може да бъде дело единствено на един блестящ ум и езиковед по призвание.
цитирайТърсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
