сряда, 20 юни 2018 г. Си-Он - свещеният Хелиопол   https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/2018/06/blog-post_20.html



ДРЕВНИТЕ ЗАГАДКИ - БААЛБЕК


Хелиополис (на гръцки: Ἡλίουπόλις, димотики Ηλιούπολη, Илиуполи, преведено на български: Град на слънцето) може да се отнася за:

Хелиополис, старото име на Обзор;
Хелиополис, старото име на Баалбек, Ливан;
Хелиополис, древен и съвременен град в Египет.
Илиуполи, предградие на Атина;

Религията на град Хелиопол

Град Хелиопол бил център на култа към слънцето, смятано за източник на живота, за най-висшата сила, даряваща светлина и топлина на живите същества. Слънцето имало много имена: Ре, Хепри (изгряващото слънце) и Атум (слънцето по залез). Творецът Атум създал първата двойка богове – мъжкото начало и женското начало. Творецът им вдъхнал своята жизнена сила, а те я предали на своите деца – богинята на небето и богът на земята. От брака на Небето и Земята се родили боговете Озирис и Сет и богините Изида И Нефтида. Озирис се оженил за Изида, а Сет за Нефтида. Когато Озирис се възкачил на престола на Египет, той научил хората на знания и изкуства. Ала Сет завидял на брат си и го убил. Изида съживила трупа на своя съпруг, който станал цар на отвъдното. По-късно тя родила неговия син Хор, който победил Сет и си възвърнал трона. Египтяните вярвали, че всеки царуващ владетел е въплъщение на Хор, а мъртвият цар, превъплътен в Озирис, става господар на отвъдното. 



Гадала доказва, че наименованието Сион е понятие, което не произхожда от староеврейски. Първоначално думата се е състояла от две срички: ,,Си" и ,,Он".

,,Си" е староеврейска дума, която означава ,,неплодородно място". ,,Он" е египетското име на свещения град Хелиопол в Древен Египет. Името ,,Сион" е староеврейско словосъчетание, което може да се преведе като ,,Он в пустинята".



Древният Хелиопол е в днешната североизточна част на Кайро в близост до пустинята и няма какво да показва като забележителности, освен един обелиск на Сезострис I и няколко разрушени хълма от славното антично време.

Да сравним твърденията в Библията, във Втора книга на Самуил, за превземането на Ерусалим от Давид, с историческите доказателства за живота и делата на фараон Тутмос III:
Във Втора книга царства, глава 5, строфи 6 и 7, е описано как Давид завоюва Ерусалим: ,,Царят тръгна за Ерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна;... Но Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовият град."

Не може да се докаже, че Давид завзема града насилствено, както се предполага от тези строфи. В глава 24 (22-23) във Втора книга царства се разказва, как Давид тръгва, за да купи парче земя от местния цар. Земята принадлежала на Орна, царя на иевусейците. Орна предлага на Давид следното: ,,нека господарят ми цар вземе и принесе в жертва, каквото му е воля. Ето, воловете за всесъжение, и колата и уредите за впрягане воловете - за дърва. Всичко това, царю, Орна дава на царя. Орна каза още на царя: Господ, Бог твой, да бъде милостив към тебе!"



.Древноегипески картуш на Тутмос III, Карнак, Египет.

Фараон Тутмос III управлявал Новото царство между 1479-1425 г. пр. Хр., при което се е стигнало до разширяване на египетската империя до най-голямата си степен, от северна Сирия до земите на Нил в днешен Судан.

Фараон Тутмос III е шестият фараон от 18 династия, който е управлявал между 1479-1425 пр. Хр. Той е известен със създаването на най-голямата империя на своето време – Египет. Той завзема територии от Северна Сирия до част от земите по река Нил в Нубия. Интересен факт е и съвпадението с времето на изхода на евреите от Египет според Библейския доклад, което се пада през 15-ти век пр. Хр., през който царува и фараон Тутмос III.


От надписите в храма Карнак в Луксор за живота и делата на фараон Тутмос III знаем, че той е направил от това място свещен град. Преданията доказват, че Тутмос III прекарва там седем месеца - ,,в една крепост на изток в този град" - докато войските му окупират враговете от Мегидо. Надписите обаче не дават никакви сведения за наличието на някакви врагове в крепостта!

Във Втора книга царства, глава 6, строфа 17, след това се казва, как скоро след пристигнаето на Давид израилтяните полагат ковчега: ,,Донесоха ковчега Господен и го поставиха на мястото му всред скинията, която Давид бе направил за него..."

Изразът ковчега Господен вероятно е предаден на израилтяните от Моисей, за който се твърди: ,,И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела." (Деяния на Светите апостоли, 7:22.)

По-нататък се казва, че с пристигането на ковчега Господен в Ерусалим това селище става свещен център на всички израилски народностни племена.

Надписите за делата на Тутмос III в храма Карнак ни съобщават следното: ,,... се събужда (за живот) в шатрата на живота, на благоденствието и на здравето, в града на Орна. И те продължиха на север и следваха своя господар, и носега моя баща Амон РА, господаря на трона на двете държави (за да ни посочи пътя)."

Фараонът следователно е носил със себе си светилището на neter (бога) Амон РА, когато е започнал войната и то остава при него в крепостта. По този начин мястото, на което е било, също става свещено. В историческите записки за Тутмос III се казва, че той е избрал място, за да се съгради там гробница (светилище) за неговия бог.

Отношенията между царете Тутмос III и Орна са описани ясно в писмата от Тел-ек-Амарна, писани през 14. век преди Христос. В едно от тях от владетеля на Ерусалим към Ехнатон, сина и приемника на Аменофис III, се казва: ,,и виж, тази земя Ерусалим не ми е завещана нито от баща ми, нито от майка ми. Могъщата ръка (на царя) ми я предаде."



Тутмос III отделя най-много време на строителството в Карнак. Той построява на ново залата, построена от дядо му Тутмос I, разрушава червения параклис на Хатшепсут, построява параклис на Амон на негово място и построява преддверия пред него, чиито покрив е поддържан от хералдически колони. Той построява и стена около централния параклис, съдържаща по-малки параклиси, както и работилници и складове. Източно от главното светилище той построява юбилейна зала, в която да празнува Сед-фестивала. Главната зала била в стил базилика, с редици от колони, поддържащи покрива от двете страни на олтара. Централните два реда били по-високи от останалите, за да се получат прозорци там където тавана се разделя. Две от по-малките зали в този храм съдържали релефи на растенията и животните от Ханаан, превзет от Тутмос III по време на третата му кампания.

Той издига и още един храм на Атен на изток от главното светилище, където е изобразен като подкрепян от Амун. Във вътрешността на този храм той смята да издигне своя уникален обелиск. Той е проектиран да стои сам, вместо като част от чифт и е най-високия обелиск, някога успешно изрязан от камък. Но той не е изправен чак до 35 години по-късно, когато Тутмос IV го изправя. По-късно той е преместен в Рим и е известен като Латеранския обелиск. Друг обелиск от Карнак е издигнат от император Теодосий I в Константинопол през 390 от н.е. Следователно два обелиска от Карнак по времето на Тутмос III стоят в Рим и Константинопол, двете исторически столици на Римската империя

               https://bg.wikipedia.org

В Рим се намират общо 13 древни обелиска и много от по-съвременната история. От древните обелиски 8 са от Древен Египет, превозени от римските императори, а 5 са създадени в Рим. Египетските обелиски са транспортирани по Нил до Александрия и оттам през Средиземно море до пристанището на Римската империя в Остия. Оттам по Тибър са докарани до Рим. Донесен е в Рим от император Калигула. Това е единственият обелиск в града, непокътнат до епохата на Възраждането. В метална купа на върха на обелиска се съхранява пепелта на Юлий Цезар.

Най-голям от древните обелиски е този, който днес стои пред Латеранската базилика в Рим. Теглото му е 230 тона, а височината - 32 м. Той е египетски, взет от Карнак. поред легендите в Рим има и 14-ти обелиск, който стои зарит в земята пред сградата на Сената. Вярва се, че когато се появи, ще дойде и краят на Рим.


Трябва да отбележим, че египетският фараон Тутмос III е придвижвал със себе си светилището на своя бог Амон РА и е избирал място, където да го изгради. Както видяхме, историческите дела на III се покриват с библейското повествование на цар Давид, който нарежда да се построи ,,носещ саркофаг" за светинята на израилския народ. Храмът за ,,свещения саркофаг" (,,светилището") е построен обаче едва от наследника на цар Давид (Тутмос III) - цар Соломон.

               
Египетският обелиск в Истанбул (Istanbul) е известен още като обелискът на Теодосий (Theodosius). Това е древен египетски обелиск на фараона Тутмос Трети (Tutmosis III). Той е издигнат на хиподрума на Константинопол (Constantinople) от римския император Теодосий Първи през четвърти век. 

Обелискът е известен и с името Дикилиташ (Dikilitas). Той е тежал първоначално 800 тона и е бил висок 29 метра, а днес е висок 25.60 метра с пиедестала и тежи 193 тона. По време на транспортирането му или по време на издигането му в Истанбул той се е счупил и това е променило размера му.

Обелискът е бил издигнат от египетския фараон Тутмос през 33-тата година от царуването му, за да отбележи неговите походи в западна Азия. През петнадесети век преди новата ера обелискът бил принесен като жертва на храма Карнак (Karnak). След това обелискът бил взет от римляните и бил издигнат в Константинопол. 
Обелискът е изсечен от розов гранит, който се издига на шестметров мраморен пиедестал. На върха на обелиска преди векове е имало бронзова топка. След земетресение през 865 година топката била счупена и повече не се издигала, което е нарушило първоначалната идея на създателите на обелиска.

Обелискът на Теодосий е украсен с много йероглифи, които се намират в предната му част. Никой не знае кой точно е дал заповед обелискът да бъде преместен от Карнак, за да бъде издигнат на площада Ат Мейдани (At Meydani). Навремето на това място е имало хиподрум. Според някои историци император Константин (Constantin) е искал обелискът да се издигне в новия град Константинопол. 

Според други това е била идея на Константин Втори. Не е ясно и как точно е била пренесена огромната конструкция, тежаща тонове. Като цяло се смята, че обелискът е бил издигнат от император Теодосий, независимо че не той е бил инициаторът на преместването му от Карнак. Проклус (Proclus), губернаторът на Константинопол, е увековечен на надпис върху обелиска. Египетският обелиск е станал свидетел на възхода и падението на няколко империи.

Върху горната част на пиедестала има няколко гравирани сцени. Една от тях е император Теодосий заедно със синовете си Аркадио (Arcadio) и Хонорио (Honorio), които държат корона, предназначена за победителя в конното надбягване. На северната страна на пиедестала на обелиска е гравиран императорът и неговия двор. 
На западната страна на пиедестала на обелиска е изобразен императорът, който триумфира над враговете си, и двама пратеници с подаръци. На южната част се вижда императорът, семейството му, охранители и зрители на едно от състезанията. Има и сцени от конните надбягвания, както и някои думи, отнасящи се до Теодосий и Проклус.

Върху пиедестала има четири бронзови основания, върху които стои обелискът. На четирите страни на обелиска се вижда египетският бог Амон (Amon), както и знакът на живота. Има го и лицето на фараона, като проява на божествената същност. Върху египетския обелиск има и много йероглифи, чието значение е определено като изброяване на титли на фараона.

          

Подобен обелиск се намира във Ватикана. Той е направен от розов гранит, висок над 25 метра. Той е бил докаран в Рим по заповед на император Калигула през 37 година. Според много специалисти една от тайните на обелиска се крие в йероглифа, който е разположен точно на самия му връх. Първоначално този йероглиф е бил скри добре под масивна метална шапка, направена от сплав от злато и сребро. Все още не е ясно какво точно означава този тайнствен йероглиф, който се намира точно там, където обелискът се стеснява до най-тясната си точка.

illuminatibg.blogspot.bg/2016/05/heliopolis.html
                   Тайните на Обелиските.