Всеки народ има празници, както и всяка религия. Хубаво е живейки сред хора с различно вероизпожедание да познаваме основно техните празници и да се уважаваме.
Според исляма празникът е време за радост, но и за размисъл за земния и отвъден живот, защото в Исляма празниците са винаги след извършен ибадет (служба). След това започва празника, който е вид награда.
Курбан байрям е именно такъв празник.  Празник, в който се извършва поклонението хадж - световен мюсюлмански конгрес в Мека. Той не практика е израз на равенството между мюсюлманите, там се срещат и запознават мюсюлмани от целия свят. Този всеобщ ибадет няма равен на себе си понеже напомня за деня, в който всички хора независимо от националност, цвят на кожа, обществено положение ще застанат пред Всевишния Аллах, за да получат справедлива присъда за делата си.
Поклонението хадж е ибадет, който спомага мюсюлманите да заздравят вярата си, да се сдобият с по-голямо самочувствие и да станат по-здържливи на изпитания. От друга страна посещението на светите места спомага за опознаване на Исляма.
Този празник не се празнува само в Мека, тъй като практически е невъзможно всички мюсюлмани да отидат там. Тези, които не са имали възможност да отидат, празнуват по родните си места. Курбан байряма е свързан с курбани, които се принасят в жертва в името на Аллах. Смисълът на курбана не се състои в коленето на животно, нито в неговата кръв или месо. Целта на курбана се изразява в боязънта пред Аллах и неговата повеля. В тази връзка в Корана е казано:
" Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до него. Така Той ви ги е подчинил, за да въвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!"

Целта на религията, на съществуването е богоязливостта пред Аллах. Човек се ражда, живее и умира и ако всичко в живота му е било според повелите на Аллах, то той е имал смисъл. Вярването е, че появата и смъртта на човек са според повелята на Аллах, но и живота му следва да бъде съобразен с волята и повелите му.
Курбанът е жертвоприношение единствено и пред Аллах, но това не пречи на мюсюлманина изразявайки предаността си към Всевишния да се възползва от месото, както и да нахрани близките си и бедните. Основната цел пред курбана обаче не е ритуалът, не е символиката, нито материалната полза. Основното е боязанта пред Аллах и чувството за преданост пред Него. Следователно жертвоприношението в исляма е съчетаване между духовното и материалното, това е и залегнало в основата на мюсюлманската религия.
Жертвоприношението е сунната на Ибрахим, който получил като изпитание заповед от Аллах да принесе в жертва сина си. Ибрахим показал готовност да го извърши, но в последния момент идва милост от Аллах, който изпраща коч, който да бъде принесен в жертва вместо момчето. Това и показва, че целта на курбана е да се заяви преданост, готовност и себеотрицание.
Тук погледнато от друг ъгъл идва и идеята, че всичко е подчинено на човека.
"И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и зваздите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи."
Всичко е подчинено на човека, в това число и животните, които се принасят за жертва. Истинският притежател обаче е Аллах и затова те се колят в негово име.
През дните на курбан изпъква важността на човека във Вселената, излиза неговото господство на земята, но въпреки това се подчертава и изтината, че не той е абсолютен господар. През тези дни излиза и взаимната помощ и подкрепа между братята мюсюлмани, богатите са задължени да колят курбан и да подпомагат бедните. Това също е повеля на Аллах и така показват, че те съблюдават неговата воля във всички апсекти от живота.
Накратко празникът е повод за радост, преклонение пред Аллах и подобряване на взаимоотношенията между хората.