Постинг
19.05.2019 08:36 -
Робството в Рим и цената на робите
Автор: qkatablogara
Категория: История
Прочетен: 1463 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2019 09:04
Прочетен: 1463 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 19.05.2019 09:04
През последните години на републиката- първи век п.н.е. в Рим имало 600 сенатори, 2000 плутократи, 500000 бедняци и 250 000 роби. Цената на робите зависела от търсенето и предлагането на пазара, но се обръщало внимание най-вече на три фактора- възраст, пол и способностите на роба. Младежът, девойката, лекарят, учителят и краснописецът се продавали много над пазарната цена на зрелия способен да върши само груба физическа работа роб, който тогава сигурно струвал приблизително колкото да си купиш един смартфон в днешни дни
Законът считал робите са неодушевени предмети или безлична вещ- res. Господарят можел да бие робите си с бич, да ги хвърли в затвора, да ги продава и убива без да носи никаква отговорност пред никого. Главният източник за набавяне на роби била войната. Щом мъжете, жените и децата били поробени, наред с другата плячка, били продавани на пазарите за роби на добра цена от доставчиците на роби. Приходите от продажбата на роби били едно от най-важните пера в държавния бюджет.
Търговията с роби била толкова повсеместна, че дори най-образованите интелектуалци в Рим като Емилий Павел, участвали в нея. Емилий Павел продал над 150 000 епирци в робство след унищожението на македонската държава. Цицерон също бил замесен в продажбата на роби. Цезар и Марий продали на свой ред между 50 000 и 150 000 роби.
Някои свободни римляни също били превръщани в роби от разбойници като пирати или избягали от господарите си роби, които безчинствали по планините и пътищата. Други граждани били превръщани в роби заради дълговете си. Робовъдството подобно на скотовъдството било широко прието в именията в Рим.
Ако искал, господарят можел да се освободи от робите си без особени юридически формалности. Тогава робите вече се считали не за свободни, а за освободени, за да се знае, че някога преди са били роби. Фактът, че само господарят имал правото над живота и свободата на робите си, направил държавния апарат безсилен спрямо съдбите на 250 000 души вътре в самия Рим, поверявайки ги единствено на волята на господарите им. Така един собственик на много роби би бил опасност за цялата държава, ако ги въоръжел и предизвиквал смутове и промени в резултатите от изборите с тяхна помощ. Така веднъж Сула освободил 10 000 роби, за да ги превърне в побойници и опора на диктатурата му.
В своите комедии Плавт ни дава няколко типа като образци за градските роби, които уж били по-мирни от полските. Лукави, зли, безсъвестни, без радост, без надежда, алчни, лъжливи и злосторни. Робите работили по цял ден, оковани във вериги, а нощем били прибирани в тесни помещения като животни.
Незачитането на човешкия живот в рим започнало при утвърждаването на робството, а вече кулминацията му се изразявала в гладиаторските зрелища, превърнали се в най-естетическото удоволствие за по-голямата част от римския елит. Без чувство за състрадание, което да спои и уедини жителите на Рим,обществото упаднало съвсем и било просто въпрос на време да спре да съществува напълно.
използвана литература: откъс от книгата Дикаторите на Костас Варналис
Вие подкрепяте ли робството в историята и в съвременността? Имали ли сте робски преживявания? Мислите ли, че състраданието е главната обществена ценност? Ако да, можете да направите скромно дарение за мен за още подобни постове Pay Pal- trajnetahuma@gmail.com
Тагове:
"Развитието" на България
Намалете бройката на хора, които не прои...
По документи за турското робство. Защо т...
Намалете бройката на хора, които не прои...
По документи за турското робство. Защо т...
Следващ постинг
Предишен постинг
На Костас Варналис дължим ли някаква сума
цитирайЗдравейте, Аполлон, можете да купите книгата му или да я прочетете безплатно онлайн на български в Читанка, но не знам дали той лично би получил някаква сума, тъй като вече не е между живите, а и не съм сигурен дали има още живи наследници в България. Ако случайно аз получа някакви пари от това, че съм цитирал части от книгата му, бих ги споделил с наследниците му и бих се радвал те да нямат нищо против, че съм го цитирал, но до момента все още не съм получавал пари, т.е. Пейпал сметката ми е празна. Съдейки по предстоящата рецесия, не съм сигурен, че аз и останалите мои компатриоти ще получим пари от разпространяване на мисли скоро, но в случай, че това стане, ще напиша нов коментар и ще ви държа в течение!
цитирай