Монсерат (на каталонски: Monestir Santa Maria de Montserrat; на испански, по-точно кастилски: Monasterio de Montserrat) е Бенедиктински манастир, който се намира на 48 km от Барселона. Той е духовен символ и религиозен център на Каталония и цяла Испания. За католиците от цял свят това е свято място за поклонение. Манастирът се издига в планината на 725 m надморска височина. Първото споменаване на манастира Монсерат се датира в 880. През ІХ век тук се намирали четири параклиса, един от които бил посветен на Дева Мария. В 1025 бил основан Бенедиктинския манастир от Олиба, епископ на Вик. През ХІІ век се оформил съвременния архитектурен ансамбъл на манастира в романски стил. По време на своето второ плаване Христофор Колумб нарекъл в чест на манастира един от Малките Антилски острови, днес британска колония. През 1522 на поклонение в Монсерат бил основателят на Йезуитския орден Игнаций Лойола. В 1592 се състояло освещаването на новата катедрала, построена в стил Ренесанс с елементи на готика. Тя се отличавала с големи размери, особено като се има предвид факта, че била разположена на скала. В 1811 манастирът бил опожарен и разрушен от войските на Наполеон. От оригиналните сгради били запазени само романския портал на катедралата и останки от готическия манастир. Известно време той бил в руини и запуснат. В 1844 с подкрепата на бенедиктинската общност и каталонското население започнало възстановяването на манастира, отнело около 100 години. През ХХ век Монсерат се е превърнал в най-осезаемия символ на Каталония и стълб в трудните времена от историята ѝ.  По време на диктатурата на Франко само в Катедралата на Монсерат се провеждали служби и бракосъчетания на забранения тогава каталонски език. Манастирът Монсерат съхранява една национална светиня на Каталония. Това е известната Черна Мадона (на испански: La Moreneta), статуя на седнала Богородица с Младенеца, изработен от черно дърво. Тя е висока 95 cm и е разположена в специално изградена за нея ниша. Днес в действащия манастир Монсерат живеят около 70 монаси.