1 - Защо ром?

     Преди да заговорим за циганите трябва да си отговорим на въпроса защо те държат да се обръщат към тях с ром (ед.ч.) и рома (мн.ч.) Това обяснение може да се намери в езика на циганите.
     Според някои автори циганският се е разделял на два основни клона - бхен и пхен (сестра). Навлизайки в земите на Северна Месопотамия и стигайки до източните граници на Византийската империя, през Х век настъпило ново деление в езиково отношение на три основни езикови потока: говорещите бхен диалекти доми останали в Средния Изток и поели на юг, към Сирия, Палестина, Египет, Либия, Мароко, Испания; говорещите пхйн диалекти ломи се насочили към Армения, Грузия, Горен Кавказ, Украйна, Русия, Молдова, Румъния, България); и роми , които се установили във Византийската империя (островна Гърция, Балкански полуостров). Въпросът е: Защо руми?
     Циганите се самоназовават ромб и за тях не съществува народ цигани, поради простата причина, че такова народностно определение, отнасящо се до тях, в техния език липсва. Обаче това не е пречка то да бъде използвано от тези, които пишат за тях (включително и от мен), стига да не се натоварва с отрицателен заряд, като синоним на всичко лошо, защото получава окраската на Бай Ганьо - за българина; мамалигар - за румънеца; византиец - за гърка.
     След 1989 г., когато самоназоваващото се име на циганите ромб измести цигани, произлизащо според циганолозите от гръцки и означаващо недокосваеми (ехо от кастовата система на Индия), се получи един излишен шум. Непознаващите историята на циганите го набутаха в бутилките за ром и циничното “голям ром” и “малко ромче” взеха да звучат като камбанен звън в писанията, свързани със събития, които пряко или непряко имаха връзка с тях.
     Цинизмът е дете на надменността. Надменността на “знаещите” пък е производна от непознаването на проблема и неговата история , по който трябва да се вземе отношение.
     Едва ли шаблона ни кара да разгадаем произхода и смисъла на името рум, с който циганинът определя сам себе си. И защо само част от европейските цигани го употребяват като идентифициращо?.
     Наред с другите теории за произхода на наименованието ром А. Т. Синклер изказва може би най-правоподобната хипотеза.
     Наименованието Византия е употребено от Йеронимус Волф през 1557 г. в историческа творба, отнасяща се за Източната Римска империя. Жителите на империята я наричали Basileia ton Rhomaion (βασιλεια τον Ρομαιον - на гръцки; Василея тон Ромеон), а себе си ромеи (romans,rhomaios. Латинското название на Римската империя е Imperium Romanorum или само Романия.
     След най-малко триста годишен престой в Римската империя, циганите се пръснали из Европа, като отнесли спомена за произхода си от ромейската империя - т.е те са ромб. Това самоназоваване получило силата на генетична незаменимост и въпреки че значението му е забравено, то си остава като код за произход от Източната Римска империя - Византия.
     По своя път до Византия циганите до голяма степен са се сливали с околното скотовъдно население и по цвят, и по облекло, то пристигайки в нея тяхната другост станала явна и забележима сред гърци и славяни.

Наименованието ромб получило известност в Европа по време завладяването на Византия от турците, което е продължителен период от време и завършило през 1453 г. Разпръсквайки се из Европа, чрез наименованието си те посочвали мястото на своя произход и от къде са тръгнали да се разселват - от РОМАния и затова са РОМа
     Прехвърляйки се в края на ХХ век този феномен на самоопределяне се забелязва отново. След като комунистическата система на управление рухна и гражданите на комунистическите държави (включително и на България) заляха Западна Европа със своите миграционни потоци, те се самоопределят гражданствено с наименованието на страната, от която про-изхождат, независимо от етническия си произход - всички от България са българи; от Румъния - румънци и т.н.

2 - Как са се чувствали циганите по време на странстванията си?

     “Превземайки” Европа циганите винаги са се чувствали винаги у дома.
     През годините на столетията, циганите, където и да са се намирали, винаги са се чувствали като вкъщи. Срастнали се с каруците си, като охлювите с черупките си, те са обикаляли света с къщите си и винаги са се намирали там, където живеят. За раз лика от уседналите народи, за които разстоянията имат значение, за циганите неудобството, че са се отдалечили от жилището си не съществува, поради простата причина, че то винаги било с тях. Може би тук се крие истината, че те са гледали на света като на един голям двор, в който винаги ще се намери място и за тяхната къщичка на колела, с която освен семействата си, са пренасяли своята култура и своя дух.
     Ето, затова циганите са един от малкото народи, запазили своята универсалност в този забързан с бясна скорост към собствената си гибел свят.

3 - Има ли цигански имена?

     Много пъти са ме питали, къде от незнание, къде от явен цинизъм, какво е моето циганско име, защото Димитър не е. Винаги съм отговарял с въпрос: А Димитър “българско” ли е”?
     Какво значи “българско”, “гръцко” или “румънско” име?
     Имената на хора, приети и преобладаващи в ареала на един народ/нация съответно носят неговото/нейното название. А преобладаващите имена в Европа са два вида, които произлизат от религията: християнски и мюсюлмански. Така че името ми Димитър не е “българско”, даже не е и християнско, а е предхристиянско, произлизащо от името на богинята Деметра. (Деметра е една от 12-те върховни бога, живели на Олимп). А родът ми, все с “български” имена се е кръщавал от далечната 1798 година, от която имам сведения за него.
     Колкото до циганските имена, те наистината съществуват, но те не са нито Асен, нито Асан. А са цигански до толкова, до колкото преобладават под една или друга форма сред циганите.
     Наред с християнските имена, с които са били кръщавани (и на Балкански полуостров), циганите са имали и такива, чийто смисъл може да бъде разбран и разтълкуван единствено чрез техния език романeс.Тези имена са много малко, в повечето случаи пожелателни, но съществуват и такива използвани вътре в групата като второ (неофициално, прозвищно) име. Все още сред българските цигани в Добрич е разпространено двойното наименование на един човек, като има случаи второто име да измести изцяло първото до неговата пълна забрава от околните. Например Веселинка от рождението си е позната като Панка, а Александър като Гошо (умалително на Георги)

Барo - или “голям човек” - бару или “здрав като камък” (ббр - камък)
Иво Барев - известен цигански певец от България;

Барко - пожелателно мъжко име - “Да е здрав като камък!”;

Берко - митичен цигански вожд, който прекарал циганите отсам дунава, в България;
Беркок - султан на Египет, починал през 1398 г.;
Берковица - град в България. Възможно бер да е корен на славянския глагол бера - в смисъл прибирам, събирам на едно място - в случая на хора, основали, съградили, направили;
Беркут - името на орела-ловец в Киргизия, в полите на Тян Шан, под връх Тенгир;

Гамо (Гамос - на диалекта на фичирите от Стара Загора) - вероятно от гръцки произход; прозвищно от гамос - (гръцки - γбμος) - сватба, бракосъчетание, в смисъл на младоженец, зет или на “вечният зет”, по-вероятно на “нашият зет” - о гбмос;

Горо - името Гурос (Гэрос) се среща в регистрите на Османската империя в каазата Ески Заара. Дядото на жена ми (по майчина линия) носеше това име като прозвищно, чийто смисъл не ми е ясен;

Даса - женско пожелателно име “Да е бяла като българка!” - дбс - българин на влахички диалект.
Съмнявам се дали това име не е било давано на момиченце, кръстено от българка, чието име е останало скрито зад нейната красота (хубост);

Джижико - “Да е красив, красива, красиво момчето!” (момичето, детето) - пожелателно име.
Спомням си в моето детство как на изпържените корави филии хляб, накиснати в разводнено брашно, казвахме джижи-папб - т.е хубав хляб.

Драгос - пожелателно мъжко име, от драг. “Да е драг (обичан) цял живот!” - еквивалентно на Драган;

Дуйко - бройно мъжко име - втори (второ) от бройното в цигански език дуй – две, т.е втори (син).
Аналогично на българското Пръвко, Първан - първо дете, момче.

Зуралия - пожелателно женско име за сила, от зурали (ед.ч.) - здрава;

Йорго/с - често срещано сред старозагорските цигани име - производно от Георги, от гръцки;

Калия - 1 - красива като цвете (гръцки), 2 - черна (цигански).
Вторият вариант на името е предпазващо (лъжовно, заблуждаващо) от смъртта. Както повелява обичая такива имена се дават на детето, с мисълта да оживее, при положение, че няколко преди него са умрели в бебешка възраст;

Калос - от калу - черен - пейоративно;

Койо - разпространено както сред тракийските цигани, така и сред българите мъжко име.
Един от вуйчовците на жена ми се казваше Койо;

Кама - името напълно се покрива с името на бога на любовта в индийската митология - Кама - любов;

Лула - женско име, от лоли (на цигански) - червена; пожелателно, за красота;

Лолу - прозвищно име, давано на момче, с пожелание да порасте красив и червен.
Прякорът на вуйчо ми беше Лолу, а той самият много красив, висок, строен и бял циганин;
Лулов, Ибро - много известен софийски циганин, виртуозен акордеонист;

Мано от манэш - човек; доста разпространено име не само сред циганите в старозагорско.
Най-големият вуйчо на жена ми се казваше Мбно; възможна къса форма на Емануил.

Мануш - човек; доста разпространено в българския фолклор име;
Манэш войвода,
Манэш Романов (1928 – 2004) - известен културен деател в България от цигански произход, първи народен представител след 1989 г. във Великото народно събрание;

Пано - умалително от Пануел, известен цигански водач в Централна Европа от началото на ХV в., носещ титлата княз. Мартин Крусиус в своите “Швабски анали” цитира надгробен надпис от 1445 г.: “...вечерта на св. Себастиян, умря високородения господин, господин Пануел, княз в Малък Египет и господин Хришхорн, също от тази страна”.
Единият от вуйчовците на жена ми се казваше Пано, което се свързва с гръцкото Панайот;

Пброс - възможно да е от парну - бял;

Рбйо - възможно да е от Рбйко (подобното на Киряк – господар, властелин), тъй като на романес господар, цар, първи властващ човек е рбйо;

Рбйко - слънчев (добър) човек, дете на Слънцето - разпространено сред циганите в Централна Европа;

Руман - от циганското рум - мъж (циганин);
Роман - ж п гара по линията София

Съндел - цигански водач в началото на ХV в., носещ титлата крал;
Синдел - населено място (ж п гара) във Варненска област;

Трбйко - пожелателно име за дълъг живот, произлизащо от циганския поздрав пожелание “Те траис!” - “Да живееш! Да си жив! Много разпространено сред софийските цигани ерлии име.
Трбйчо Синапов – много известен софийски циганин, виртуозен акордеонист.

4 - Какво значи “турски” и “български” цигани?

     Макар и неправилно, делението на циганите на турски (хораханй) и български (дас(и)канй), си има обяснение и то е в ранната ислямизация на завареното немюсюлманско население на Балкански полуостров от османските турци. Разбира се, че трябва да вземем под внимание и факта, че с тях на Балкана са придошли и цигани, които вече са приели за своя вярата в Аллах и неговия пророк Мохамед. След завладяването на Константинопол от Мехмед ІІ Фатих през 1453 г., месец май, в него са живели над 3 000 цигани.
     Доста интензивното протичане на ислямизационния процес сред немюсюлманското население в завладените територии обхваща всички слоеве. Преудставители на търговците и занаятчиите (в градовете) и имотните фамилии по селата се стремели не само да запазят, но и да разширят възможностите си за стопанска дейност, а с това да си подсигурят и собст-вена сигурност.
     Ислямът бил приеман и от бедните слоеве на немюсюлманското население, които търсили в преход към него изход от мизерията и преминаването им в по-горна социална категория. Досущ като днешните българи, членове на турската етническа партия Движение за права и свободи на Ахмед Доган, които са в нея само и единствено от личен (и то много голям) финансов интерес. Инак другото обяснение е, че всичките тези българи имат дълбоко в себе си скрит от историята чист турско-мюсюлмански ген, който се е възбудил при определени условия. Чистият им български произход отдавна буди съмнения сред хората.
     Една от причините за доброволното приемане на исляма от християнското население се крие и в църквата, и по-точно в таксите, взимани при волеизлияние за брачност. Ако не бъдели заплатени суми на свещеника, които често пъти не били по джоба на семействата, то бракът е бил обявяван за незаконен и глобите били много големи. Непреклонноста на църквата карала много християни да сключат брак по каноните на шериата. В попадналата под силното влияние на парите църковна практика може да се търси известен подтик християните да приемат исляма. Това се отнасяло с голяма сила за овдовелите, които трябвало да плащат двойно и тройно по-големи суми за пореден брак. Твърдението на П. Р. Славейков, че през ХVІІ век потурчването е обхванало близо един милион българи, може да се приеме и за истинно. (Е. Грозданова - Българската народност през ХVІІ в. С. 1989) Знае се, че немюсюлманите били подложени с повече на брой и по-големи по размер данъци, мита и такси.
     Може да се заключи, че ислямизирането на циганите е ставало паралелно с ислямизирането на другите народи от Османската империя. Може да се заключи, че ислямизирането на циганите е ставало паралелно с ислямизирането на другите народи от Османската империя. Циганите, живеещи предимно сред турска среда приели исляма без никакви сътресения и изхождайки от факта, че за тях религията сама по себе си не означава нищо, ако не им носи някакви облегчения. Тук разлика в нагласите с другите народности, приели исляма именно по тези причини, няма. Но причините, които довели до оставането на друга част от циганите в лоното на православието, според мен не са проучени и е спорно дали всички цигани са приели исляма, а след това част са се върнали обратно към християнството, или пък така наречените български цигани никога не са били мюсюлмани.
     Друга основна грешка при възприемането на циганите за турски е тяхната арабско-турска именна система. Логично е, след като предците им са възприели дадената религия, коренно различна от християнството, те да възприемат имената, които правят тази разлика окончателна. Но трябва да се знае, че не всички цигани, носещи арабско-турски имена, използват турския за говорим. Например ерлиите въпреки “турските” си имена не знаят турски, а циганите от село Градинарово (Провадийска община, Варненска област) макар и с “турски имена” владеят еднакво добре и цигански, и турски (вроден билингвизъм), но семейно-комуникативен език се явява циганският. (Гинка Маринова - с. Градинарово).
     По-голямата част от циганите във Варна са с турско самосъзнание и се възприемат за турци, въпреки че техните близки роднина живеят в села, където те говорят цигански. Това е така, защото циганският при тях е забравен от две-три поколе-ния и споменът за него избледнява.
     И българските цигани (християни), и турските цигани (мюсюлмани) трудно се възприемат като общ произход, въпреки че разбирателството между двете групи е на висота. Именно това вътрешно деление дава основание да се говори за български и турцки цигани.
     Въпреки че вътрешно са разделени на български и турски, циганите с еднакво уважение се отнасят към двете основни религиозни вярвания и съжителстват безконфликтно. Пример в това отношение е ромския квартал “Столипиново”, населен изцяло с цигани - над 50 000. “Дългият контакт между две религии е направил верските граници за жителите на Столипиново неясни и пропускливи. Винаги при нужда православните роми са готови да се обърнат към ходжата, както и мюсюлманите да посетят православен манастир”. (Дарина Кадънкова - Кварталът и хората Столипиново - началото на една дълга промяна, фондация С.Е.Г.А.)

5 - Сещам се за къносването...

Един типично ислямски ритуал - къносването - който се практикува и сред ромите мюсюлмани, също може да заблуди както циганите, така и нециганите относно времето и начина му на възприемане. Известно е, че голямата част от турските цигани са с преферирано турско самосъзнание и най-малко се интересуват от историята на циганите, в която е техният произход.
     Къносването е познато в Индия (в района на Пушкар - Биканер - Джайсалмер - Удайпур), където се къносват и мъжете, но само по време на сватба. Така че напълно е възможно турските цигани да са дошли с този обичай, характерен за Индия, а не да са го възприели от турците в по-късен период.

6 - Какво е отношението на циганите към държавата?

     Държава е глаголно съществително, като корена е глагола държа. Тъй като циганите нямат действителен спомен за дър- жава (държавност), т.е. те никога не са държали териториална единица - по законите на установените норми за държавност - отношението им към държавата никога не е било ясно дефинирано. За циганите държавата е отвлечено понятие, без установена яснота по нейното съдържание. Те я възприемат ясно и точно само по нейните външни атрибути, като територия (митнически проверки, полиция (нарушения на норми на поведение и законност) и парични знаци(валутни нарушения). За тях законовите и подзаконови норми и разпоредби не говорят в повечето случаи нищо, тъй като образователния им ценз (като общо) е винаги по-нисък от прага на първично понятие. За циганите държавата е този орган, който е длъжен да им създаде среда (според техните критерии) за нормален живот и да положи усилия да им отгледа децата. И исканията им към държавата свършват. Към образованието циганите никога не са имали ясно формулирани виждания, и това е обяснимо. За критерии за нормална, здравословна и хигиенна среда въобще не им идва и мисъл в главата, тъй като те почти никога не са им били ясни. За елементите на сегрегацията* въобще не са и чували, както за защита правата на човека и защита правата на потребителя.
     От това отношение към държавата страдат, разбира се, само и единствено циганите, тъй като тя им отвръща по подобаващ начин - с цинично неразбиране и отхвърляне на техниите претенции към по-добър живот, тъй като всякога ги тълкува само като необосновани искания.
     Друго, по-голямо зло, което върши държавата към циганите е, че винаги ги държи на последните редици в залата на живота, а допуснатите на сцената цигани са в повечето случаи марионетки.
     Въпреки негативите спрямо циганите от страна на държавата и винаги резервираното тяхно държание спрямо институциите ъ, те винаги са били лоялни към нея. И тази лоялност се е изразявала с помощ от тяхна страна в трудни и съдбоносни моменти за държавата - като цяло.
     Циганите на България са участвали в боевете при Шипка и най-активно в петте войни водени от България след 1878 г. Цигани са участвали и в партизанското движение, и във Втората световна война, и в изграждането на България след девети септември. Едва ли е известно, че първият носител на златен орден на труда, след девети септември 1944 г. е циганинът Сава Димитров от Сливен, а първите 32 тъкачки в тъкачната фабрика на Добри Желязков са пак циганки от Сливен. (Савчо Савчев – гл. редактор на списание Андрбл).
–––––––––––
*сегрегация – от къснолатинското segregatio - отделяне.
1- принудително поддържане на разделение на населението по расов признак;
2 - институционална сегрегация – осъществява се във всички сфери на обществено-политическия живот (учрежденска сегрегация);
3 - териториална сегрегация – зараждане на гетата.

 

7 – Известно е, че циганите не обичат земята. Явява ли се земята, като стимул?

     Палестинци и евреи от десетилетия са се хванали за гушите в един почти неразрешим спор - спор за земя. За земя, на която палестинците да изградят своя държава, за да преминат от състояние на формално държавно съществуване във фактическо такова. И имат право, защото земята е най-важният елемент от съществуването на един народ. Тя е тази сила, която го тласка към сплотяване, разширяване и развитие. Земята играе ролята на тетивата на лъка, изстрелваща в пространството представители на народа, който я притежава, защото рано или късно той пак се завръща на нея.Народите, загубили з емята си, са загубили съпротивинелните си сили, а в повечено случаи и идентичността си - завинаги.
     Именно народите без земя са тези, които са в основата на расовото разнообразие, настъпващо след всяко по-съществено тяхно преселение, което е с основна цел - отвоюване на земя за ново установяване.
     Човекът допреди 40-50 години никога не се е откъсвал от земята повече от 2-3 метра. Заживявайки в многоетажните сгради на “модерното” време, той, подобно на митичния герой, откъснат от земята, губи силата на същността си.
     Циганинът е номад не по природа. В своята си родина Индия, той е бил земеделец и животновъд. На циганина номадизма му е натрапен от други, тръгнали да завоюват чужди земи. Циганинът е номад по неволя. И тъй като не е притежа-вал земя, която да му даде самочувствие на господар на съдбата си, той е “завладял” народите със земя по един много своеобразен начин - чрез своето мирно присъствие на тяхната територия. Присъствие, белязано с мъки и кръв. Присъст-вие, подобно на единственият в историята отказ от оръжия на един цял народ - тибетците. Тези велики войни на исто-рията са разбрали, че оръжията са многобройните имена на омразата и смъртта.

Ето, затова изглежда, че днешния циганин мрази земята. Той не я мрази, но не изпитва и любов към нея, защото тя не е негова. Неговата земя е отнета насилствено още преди столетия и той е бил принуден винаги да живее на чужда земя.
     Днешният циганин изглежда разхвърлян в своите желания, неясен в своите мисли и непредсказуем в своите действия, защото сплотяващата сила земята е това липсващо звено от неговото съзнание. Земята е това огромно бяло петно в живота на циганина, в което гори вечна клада, подклаждана с ненаписаните листи от неговата несъстояла се история. История, различна от историите на завоевателите, които са унищожавали човека заради “любовта” им към земята и в нейно име.
     Може би е по-добре, че циганите нямат такава история.

8 - Въпреки “черния” си образ, сред циганите има и много красиви, бели и умни техни представители. На какво се дължи това?

     Чрез движението си в мировото простронство, от изток на запад към Европа, циганоговорящите племена чрез своите контакти са отдавали и приемали генен поток, като част от общия генетичен фон. При не малка част от тях се забелязват общи и сходни антропологически характеристики. Често пъти сме чували окончателната личностна “диагноза”: “Ти не приличаш на циганин!”, насочена към определен техен член, който по принцип винаги е различен от масата и разглеждан отделно от неговата общност. Това може да е вярно, изхождайки от личните преценки на диагностиращия, но те едва ли отговарят на истината, защото в случая групата се игнорира, като се поставя в некоректната част на оценъчното поле на възприятията. Това игнориране може да произлиза от непознаване на личността от групата, като с това се постъпва некоректно към самата личност. Тази некоректност може да бъде умишлена (целенасочена) и умишлена (от незнание).
     Колкото и парадоксално да е, това явление на припознаване доказва действителното съществуване на генетичен обмен между циганите и другите. Моето семейство е живия пример в това отношение.

 

9 – След 1989 г. циганите усилено се стремят към града. Защо?

     Постоянно упрекват циганите, че не обичат селския труд, но за това пък са силно привързани към неговите продукти, особено ако са в завършен вид. Това е така - циганите не са привързани към земята и това си има обяснение.

Неграмотният циганин, който владеел някакъв занаят, намирал по-добър прием в градската цивилизация, където мо-жел да покаже по-обхватно своите умения. Още повече, че градската цивилизация е създадена от хора, които поставят на първо място личните си интереси - за разлика от гражданина на гръцкия полис в класическата му епоха - и по-малко обръ-щали внимание на обществените, задвижвани по право от градската управа. Той намерил още и по-голяма сигурност в та-зи съвкупност от хора, която по същество е консуматорска и потребителка на готов продукт от завършен труд - досущ като него. Циганинът виждал себе си в хилядите други лица и можел да оправдава постъпките си чрез тях, въйпреки че в социално отношение стоял на най-долното стъпало на гражданската структура.
     Още нещо, на пръв поглед невидимо и необяснимо, теглило циганина към града. Той много добре усетил структурата на градското общество и разбрал, че то се състои от богати и привелигировани граждани, които стояли настрана от обще-ствените работи поради вродено нехайство, неспособност и мързел - една неголяма, но с възможности, маса, живеела и преживявала от спомените за своя произход. Друга активна част от градското население са спекулантите, черноборсаджиите, предприемачите и подкупните градски чиновници и управници, които странят от обществените работи, но извли-чат огромни изгоди от тях. Тук живеели своя потайнствен живот и престъпниците - от обикновените джебчии, до префинените и недосегаеми от закона лустросани мошеници. Именно при тази група циганинът си намерил по-лесно работа, която в многото случаи е непочтенна и опасна, но все-пак носи средства за препитанието му.
     За да бъде разбран образа на града американският писател Ъптон Синклер (20.ІХ.1898 - 25.ХІ.1968) в романа си “Джун- глата” (1906) дава неговото следно описание:
     “Градът, номинално управляван от народа, се управляваше от олигархия бизнесмени. Огромна корумпирана армия осъществяваше трансфера на властта. Два пъти годишно, по време на изборите през пролетта и есента, милиони долари се осигуряваха от бизнесмените и се изхарчваха от тази армия. Провеждаха се събрания, свиреха оркестри, свистяха ракети, раздаваха се тонове документи и резервоари напитки и десетки хиляди гласове се купуваха в кеш. И тази корумпирана армия трябваше, разбира се, да се издържа през цялата година. Лидерите и организаторите се издържаха директно от бизнесмените, градските съветници и законодатели - чрез подкупи, партийните представители - от сумите за кампаниите, лобистите и адвокатите на корпорациите - под формата на заплати, предприе-мачите - с работа, профсъюзните лидери на работниците - със субсидии, а вестниците - с реклама”.
     Имам чувството, че е писано преди час и се отнася за българския град, по време на “избори”.
     Още нещо като магнит привличало циганина към града - възможността да реализира мечтите на своя живот (без значение какви са те), които най-често се свеждали до пазар за неговите стоки и труд: ковано желязо - ножове, брадви, подко-ви, мотики, синджири, гвоздеи, дилафи, пиростии и други; калайдисване - тави, тигани, котли, бакъри и други; кошничарство - различни видове кошници, панери, кошове за дрехи и кошчета за деца, плетене на дамаджани и други; строите-лство - стени, огради, къщи, пътища и други. А онова, което го привличало най-силно било нощният живот на града, който не можел да мине без музика, без любов и без врачуване.
     Ето, в тази огромна, но силно разхлабена гражданска структура циганинът намерил това, което консервативната и огра-ничена в своите възможности селска цивилизация не можела да му предостави.
     Тази палитра от възможности повлякла след циганина семейството му, роднините му и познатите му и така събрани на едно място те създали основите за изграждането на гетото.

10 – Ако циганите са децата на гетото, кой е неговия бащата?

     Всеки, занимаващ се професионално с градоустройство, знае, че градоустройственият план се стреми да съчетае в себе си историята, напредъка и социалнотехническите проблеми с новия начин на живот на всеки жител на града.
     Идеята, заложена в встоежа на всяка сграда, е да задоволи нуждите на всеки човек. От това следва, че модерният град трябва да разпростре жилищния комфорт върху всички жители, където и да се намират те в неговите очертания.
     Къде се намират жилищните места (райони, квартали, махали), населени с цигани в идеята за модерен жилищен план? Циганите са заели тези места в градоустройствената концепция на миналото градостроене, когато класовото разделе-ление на обществото е било водещо при взимането на решения; замръзнали за столетия в него, защото край време заемат покрайнините на града, непригодни за строеж в настоящия момент, далеч от неговия център, в който са разположени по важност всички сгради, нужни за управлението му, и скъпите градежи, по право собственост на върхушката.
     Въпреки че времето на “всеобщото равноправие” на социализма да афишираше тяхната задължителна адаптивност в обществото, циганите продължаваха да обитават покрайнините на града, които бяха и си останаха непригодни за нормален живот, намиращи се в мазето на общежитието на винаги диференцираните социални отношения.
     Сега, когато всички власти се оправдават с постоянната липса на пари, жилищното пространство, населявано от тях, необратимо се превръща в гето, с неговите собствени правила и норми на поведение, които имат силата на закон.
     Функциите на центъра на българския град с над 100 000 население стават чисто представителни. Те бавно, но сигурно се изземват от неговата скъпа периферия, застроена с огромни сгради на новобогаташите, където постоянно се вземат съдбоносни решения, касаещи не само града.
     Дивата история на новия български град отдавна започна да се пиши с кръвта на уличните убийства и престъпления, забулена от смога на бензиновите пари на невъзможния трафик и с безумното и неконтролируемо строителство, лишено от архитектурно бъдеще. Едва ли циганската къща ще смени адреса си от улица “Крайна”.

Привет, поздравления за труда, добре е тези неща да се знаят.
Имам един въпрос за думата даса и дали е вярно че тя означва роб? Така чух навремето, но досега не съм имал възможност да проверя...

Да даса означава роб, но не в буквалния смисъл, а нещо като слуга на велик човек или бог.

Поздравления и от мен, защото доколкото мога да съдя - един турски циганин прави опити за приноси в романистиката, а това е хиляда пъти по-добре, отколкото нецигани-гаджос да се упражняват в тази научна дисциплина. Не съм съгласен - разбира се, с 80 процента от етимологиите. Едно е само да регистрираш лексеми и изрази, а друго - да анализираш граматиката и особено етимологията. За целта - за последното са необходими познания по лингвистика и владеене поне на няколко чужди езика. Етнонимът роми беше наложен в бке неправомерно, както и правописната ОФ-реформа отгоре, а за разпространяването му имат роля провинциалисти-журналисти и невежи, неумни хорица! На последния конгрес в Полша Циганският конгрес реши единствено само езикът да бъде определян като ромски, не и всички цигани да се наричат роми. Чуват се гласове на протест и неприемане, но кой съм аз, че да ги решавам тези въпроси. Само да припомня, че и моят познат Мануш Романов беше против, защото дори в езика им думата не се използва като етноним. По-горе авторът пропуска - мангел, което е просто човек!!! Андорей пък етимологизира "даса" вместо "дасикане" без да прави опити да намери корена или основата, без да извърши сравнително съпоставяне със семантично идентични, но в различен фонетичен вид и вариант диалектни словоформи като даста, даске, дасте, драсте... Проблемът при донационалните езици е, че представляват няколко крупни групи диалекти и просто никой не може да бъде категоричен в такива оценки и квалификации, дефиниции на смисъла и произхода. Аз съм набелязал няколко методологични грешки в тези изследвания и разработки, които ще пусна, може би! В моята страница във ФБ и в "Арменско-български културно-информационен офис" има доста публикации, свързани с ромите в БГ. Тези роми като вас са украшения за всяка разумна нация и страна!!! А това, което на другите не им се нрави е ответна реакция от отношението на властите към тях като към най-онеправданите. В такива случаи се казва - сърдете се на огледалото!!!

допускаш грешки, а те са, че ме определяш като турски циганин и сетне че съм правил
опити. Ромите не са нито български, нито турски, нито каквито и да са, защото те са роми от България, Турция и която и да е страна на историческо пребиваване. Най-малко пък са и цигани, защото това тяхно определение от другите няма смисъл в езика им.
Какви са тогава българите, останали не по тяхна воля извън пределите на страната си? Да, те са сърби, гърци, македонци или румънци, но само по гражданство. А по етнически произход са си българи, нали? Както арменци, руснаци или евреи.
Не съм мюсюлманин, а християнин по род и потекло, най-малко от 1798 година насам.
Колкото до опитите, имам издадени четири книги на ромска тематика.

е от твоя страна предложението да изляза в чужбина. Да се чудя и мая аз ли съм бил в Страсбург, Лондон, Амстердам, Брюксел, Братислава, Скопие, Германия, САЩ или... Един съвет от мен: не пиши от позицията на ПО-ПО-НАЙ, след като не познаваш личността отсреща. От 45 години пиша за ромите, защото съм ром и не плувам във води, които не познавам.

Значи не си попаднал там, където трябва, а просто си пробягал някакви дистанции, снимал си се на фона на Айфеловата кулата и така-а-а... Заключенията ми са точни - на базата на твоите категорично неверни твърдения, че някой отвън нарекъл цигани твоите съплеменници, които потретвам се наричат и роми, ломи, доми и пр. и другите подобни твои "закономерности". Част от циганите се считат и представят за кюрди, други гравитират към турците, трети към власите, четвърти към българите... Не пиша от позициите на специалист по всичко, но в определени научни области съм специалист и преди месец и нещо в офиса ми ме "причакаха и нападнаха" български цигани, които искат да им съдействам да създадат Ромландия в Канада - ни повече, ни по-малко. Ако не вярваш, прочети го на страницата ми във ФБ - Kirk SIMON. Имам научни приноси в циганологията, но не са субсидирани от Сорос и разни фондации, а напълно безплатни!!! Книги нямам - значи съм тъп! Малко нещо преподавам в Университета и даже след като съм пенсиониран ме тормозят да правя рецензии, да давам лекции към едно клубче - Ротъри... Такива работи!!!

Kirk SIMON много сте във ФБ. Не можах да те индетифицирам. Но това е нищо пред факта, че са те помолили български цигани да създадат държава в Канада. Това е нещо невероятно! Само че ако си канадец, защото твоите съменни копия от ФБ не ми изглеждат да са ручали български лебец и да са пийвали балканска билкова. В коя област на циганологията имаш принос: култура, език, история, традиции, участие в обществения живот и прочие? Цитирай заглавия, защото аз имам доста богата циганоложка литература. Може да имам и нещо от теб.