Печенегите (на гръцки: πατζιναικος; на латински: pacinacae) са тюркско номадско племе, което дошло в Европа от Централна Азия. Характерен за печенегите бил европеидния облик. В края на ІХ век се установили в Северното Черноморие от Дунав до Волга. Свързани са тясно с българската история. Нещо повече, през ХІ и ХІІ век големи групи печенеги се преселили на Балканите и постепенно станали част от българския народ. Те са били съседи на Киевска Рус, Унгария и Византия, като са оказали влияние и върху историята на тези страни. Отначало те били съюзници на хазарите в борбата им с маджарите, но после са станали обект на хазарските нападения. Във втората половина на ІХ век печенегите сключили съюз с Византийската империя, който продължил 150 години. Превърнали се в основен фактор за сдържане на враговете на Византия: България, Киевска Рус, маджарите и хазарите. В края на ІХ век опустошили българските и хазарските селища в Крим, Черна България. През този период изтласкали на запад маджарите до областта Ателкуз между реките Днестър и Южен Буг. В 895 в съюз с нашия Цар Симеон І нападнали Ателкуз. Така под натиска на печенегите маджарите били принудени да се заселят в днешните земи в Панония. През Х век печенегите достигнали Карпатите. В 915 сключили мирен договор с Киевския Княз Игор. Въпреки това в Х и ХІ век те често воювали с Киевска Рус. През 968 обсадили безуспешно Киев. През 972 убили Киевския Княз Святослав І при връщането му от похода в България. В края на Х век станали наемници на Волжка България във военните акции срещу Киевска Рус. В 1036 те отново достигнали Киев, но били разбити от Княз Ярослав Мъдри и голяма част от тях се оттеглила на Балканите. През 1091 с помощта на куманите византийската династия Комнини разбила печенегите при Левунион. В 1121 били прогонени от Киевския Княз Владимир Мономах. През ХІ век куманите ги изтласкали към Унгария и Балканите. Отделни групи печенеги стигнали до Грузия и Полша, където станали наемници. След поражението от Византия в 1123 престанали да съществуват като независим народ и се разселили в различни части на Балканите. В различни периоди печенегите са били съюзници на българите по времето на Цар Симеон І или са нападали българските земи, когато България е била под ромейска власт. От съюзници те се превърнали във врагове на Византия. В крайна сметка големи групи печенеги се заселили на българска територия. Те са били напълно асимилирани от българите. Смята се, че именно от печенегите са произлезли днешните шопи.

Вие посещавате блога ми! Благодаря. Давате ми знак, ч не трябва да пиша коментари, щом вие не го правите. Извинете, но това е истината. Успешен ден!

Извинявам се, че не пиша често коментари! Посещавам и чета не само Вас, но и доста други блогове. За съжаление не ми стига времето, за да пиша коментари. Ходя на работа и разполагам с малко време за блог.бг само вечер. Освен това и аз самия пиша. Надявам се, че бихте могли да ме разберете. Все пак е нужно време и за почивка ...

Много правилно споделяш Лазар...
Но част от Почивката може да е този блог, който обаче благодарение на наколко само люде, тормозещи от години хиляди, се е превърнал в гнусно място за споделяне, и не знаеш дали вместо да споделиш само с няколко приятеля, нама да си оплют и обиден...
За това и аз се страхувам вече да коментирам даже каквото харесвам...
Лекс