Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2019 09:20 - Защо пред Университета в София стоят паметници на братя Георгиеви, а не паметника на д-р Никола Василиади?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1218 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 29.06.2022 22:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

За габровския благодетел д-р Никола Василиади биографските сведения са твърде оскъдни. Той е роден в Букурещ, където баща му - Васил Георгеско, родом от габровското село Гачевци, се е бил преселил в първата четвърт на XIX в. Годината на раждането му не се знае. Основно и гимназиално образование той е подучил в Букурещ, а университетско - в Париж, откъдето се връща доктор по медицината.

image

Д-р Никола Василиади

Както бащата, така и синът е попаднал още отначало под чуждо влияние. За това свидетелстват техните фамилни имена - българското име Васил Георгюв се порумънчва от бащата и става Васил Георгеско, а сина, Никола Василюв, се погърчва и става Никола Василиади. Това изменение, на фамилните имена обаче никак не е попречило да не забравят своя произход, че са българи.

В Букурещ младият доктор се запознава с много тамошни българи и влиза в приятелски връзки с някои от тях, между, които Евлоги Георгиев, д-р Г. Атанасович, Стати Станкович, Юрдан х. Димитров, д-р Петър Протич, Иван Д. Бакалоолу и др.

Д-р Н. Василиади скоро се отдава на полезна обществено дейност. Той съдейства на българската добродетелна дружина в Букурещ за постигане на поставените ѝ цели. На 2 януари 1867 г. в град Търново се открива българска болница „Козма и Дамян“,  където са постъпвали болни от целия Търновски санджак, между които и габровците Цоню Петков, Андрея Пенчов, Недялко Иванов, Иван Христов и И. Данаилов. Ефорията на тази болница и училището при нея е била в Букурещ. Един от членовете на тая ефория е бил и д-р Н. Василиади[1].

Веднага след Освобождението д-р Василиади идва в България да предложи услугите си на своето отечество. В 1878 г. той бива назначен окръжен лекар в Дупница. Позастарял, той наскоро се връща в Букурещ на по-спокоен живот. Там той прави своя завет, понеже останал неженен, без наследници.

Убеден, че една възраждаща се нация има нужда не само от общо образование, но и от техническо, за постигане на повече материални блага, той на 10 юни 1881 г. завещава на Габрово лъвската част от своя имот: два хотела в Букурещ на стойност повече от 300 000 лева тогавашни пари с поръка от продажбата им да се основе в Габрово едно политехническо училище, което да носи неговото име[2]. Но понеже се страхувал да не би румънското правителство да развали завета му, за да обсеби неговия имот като румънски поданик, останал без наследници, д-р Василиади вписва в завета си един допълнителен член: „7. Ако се случи да се унищожи това завещание, по какъвто и да било мотив, тогава целият ми движим и недвижим имот ще вземат и наследят г. Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович без никаква друга тежест (charge) или условия“. И уверен, че поменатите лица ще изпълнят волята му, той умира спокойно.

Опасенията на д-р Василиади се оправдават наскоро след неговата смърт. Но наличността на току-що цитирания добавения член спасява завещаното. Благодарение на Евлоги Георгиев, добър българин и патриот, волята на завещателя е била изпълнена, завещаното остава за предназначената цел Двата хотела в Букурещ се заменят със зданието на Хаджиенов в София - срещу двореца, в което здание се помещава днес университетът. Получаваните приходи от това здание са се внасяли във фонда „Д-р Н. Василиади“, който фонд в наличност и здания възлиза на 1 2700 000 лева[3] фондът се управлява отдавна от държавата, която е поела издръжката на самото училище.

Поради нехайството на много лица, властимеющи и неимеющи, компетентни и некомпетентни, училището на Д-р Василиади и днес още вегетира, не може да се издигне на подобаващата му висота.

Училището няма още достатъчно класни стаи и кабинети. Едва в 1931 г. се направи здание на Падало за работилници, след като няколко години стоя недоизкарано[4]. Учащите се и днес дори продължават да се скитат из града в другите училища да търсят свободни класни стаи за учебните си занятия.

Това е извадка от: Д-ръ Петъръ Цончевъ, Изъ общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, София, 1934, Печатница Художникъ.

[1] Соф нар. библ. Арх. Отдел № 3290 и № 3331. Папка № 20.

[2] 2 Според писмото на букурещкия габровец Ив. Грудов от 12 април 1882 г. до Ганчо Гаврилов в Габрово имотът на д-р Н. Василиади е струвал 60 000 минца или 720 000 лева.

[3] В. „Известия“ на габровската библиотека „Априлов-Палаузов“. Г VII 1930, бр. 53.

[4] По постройката на училищното здание, както по уредбата на училището виж по-подробно нашите статии във в. „Търговия и индустрия“ 1912 г., бр. 70 и 71; във в. „Зора“ - 1919 г, бр, 117; във в, „Пряпорец“ 1920 г., бр. 241.

Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр., Цена 50 лв., 0.900 kg

https://www.book.store.bg/p293136/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi-d-r-petyr-conchev.html

https://ciela.com/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi.html

https://m.helikon.bg/226591-%D0%98%D0%B7-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE.-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8.html

image

Виж: 68 Д-р Никола Василиади, живот-дело-завет, 1822–1882. Александър П. Мартинов. Второ издание. Първо издание: 1942, Печатница „Крайничанецъ“, А. Д. Скопие, ул. „6“, № 5. Препис: Д-р Николай Иванов Колев. Издателство ГУТА-Н, София 2021. ISBN 978-619-7444-52-0, стр. 182. Цена  15  лв. 

https://www.book.store.bg/p319588/d-r-nikola-vasiliadi-zhivot-delo-zavet-1822-1882-g-aleksandyr-p-martinov.html

https://www.ciela.com/d-r-nikola-vasiliadi-zhivot-delo-zavet-1822-1882.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=59421#%D0%A0%D2%91-%D0%A1%D0%82-%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%95%D0%A0%C2%BB%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D2%91%D0%A0%D1%91-%D0%A0%C2%B6%D0%A0%D1%91%D0%A0%D0%86%D0%A0%D1%95%D0%A1%E2%80%9A-%D0%A0%D2%91%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%95-%D0%A0%C2%B7%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A1%E2%80%9A-1822-1882

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D


image

 












Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 972427
Постинги: 334
Коментари: 506
Гласове: 2550
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930