Прочетен: 5928 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2017 13:33
След, не знам дали плодотворната, но със сигурност твърде дългата дискусия, разразила се под предходния текст, която аз загубих поради неявяване, дойде ред и на отговора към Венци, който се постара да коментира написаното, а не да ми цитира щуротии от разни сайтове (за което му благодаря искрено). Предварително ще кажа, че аз си давам сметка, че Маркс е твърде голям залък за мен – аз съм само любител, а той наистина е професионалист – всичко написано е според това което знам и според това, как аз съм разбрал Маркс. Ако е погрешно, тоя последния, нема вина…
Бе, с една дума малко по-скромно да го даваме, стига фукня, дето правилно отбеляза някой.
И така, след като снехме товара на отговорността от плещите му, нека предварително кажа, че резултаите от мненията, потвърдиха някои съмнения, които смътно ми се въртяха до онзи ден.
Констатирах следното
А) средния потребител наблогбегето е социалист, но без да е марксист (щото Маркс е еврей);
Б) Никола М.Николов категорично е приет за нАучен авторитет за сметка на Маркс (например).
Хора, съвсем сериозно ви препоръчвам да прочетете „Моята борба” на Фюрера. Уверявам ви, че много ще ви хареса. Фюрерът може да е всякакъв, но е бил честен и почтен човек (съвсем сериозно). Там ще намерите подкрепа на много от нещата, в които вярвате.
И сега вече идва ред на следващата порция чалга (както се изрази одеве един, забравих му ника).
…
За да обясним грешките на Маркс, трябва първо да кажем за метода, който използва – диалектиката, която мисля споменах, че взима от Хегел. Условно, при обяснението на процесите, диалектиката разглежда (поне) три въпроса – 1)начало; 2)развитие; 3)край. Точно на тия трите неща отговарят трите закона на диалектиката според Маркс (идеята е открадната от Хегел, в което няма нищо лошо всъщност).
Използвайки тези три закона на диалектиката, основната идея на цялото Марксово творчество е да докаже (научно), че победата на пролетариата е неизбежна.
Тук ще наблегна – Маркс не казва дали това ще е добре или зле, той казва само, че по законите на (неговата) диалектика, историческа неизбежност е пролетариата да стане собственик на средствата за производство.
Маркс прави анализ на капитализма, установявайки, че буржоазните революции избухват, в момента в който икономическите отношения са се безвъзвратно изменили. Така стига до изводът, че промяната в икономическите отношения, води до претенцията на субекта-носител на тези отношения за участие в политическата власт. И тъй като, заварената класа никога не отстъпва властта доброволно (защото трябва да се откаже от привилегиите си), това става чрез революция. Съответно, дошлата на власт нова класа преустройва политическия инструментариум (чрез премахване на ненужните и създаване на нови институции). Това е взаимовръзката между база и надстройка (за което изхабихме толкова време наскоро). Маркс прогнозира, че както капиталистическата буржоазията е заменила феодалната аристокрация, така и пролетариата, ще замени буржоазията, когато… мудойде времето.
Според логиката на Маркс (имам предвид третият закон на диалектиката, който той формулира – Законът за отрицание на отрицанието), това ще настъпи кога?
Я вижте пак по-нагоре – когато базата (икономическите отношения) се променят! Нали така е станало при феодализма!
Ето я тук първата пукнатина в Марксизма. Очевидно, и самият Маркс я забелязва, защото по-нататък казва, че капитализма трябва първо да натрупа материална база - да узрее един вид – и чак тогава, като зряла круша да падне в ръцете на пролетариата.
На един нетърпелив мъж обаче, на име Улянов, никак не му се чакало, щото годинките си минавали, а капитализма имал още накъде зрее.
„Днес е рано, а утре ще е късно”- казва той, обективно оценявайки настоящето, и пророчески провиждайки в бъедещото. Така му хрумва да напише книгата „Империализма-последен стадий на капитализма”, където (разбира се) „научно” доказва, че империализма вече е настъпил и взима влака за Русия за да раздруса крушата.
Ама чакайте малко! Какво става тук с Научния социализъм? Нали законите на диалектиката, ясно и точно определят кога и как следва да настъпят процесите?
Каква е тая наука, ако всеки седне да променя закономерностите, така както му скимне?
Представете си например – вие сте забременели, отивате на доктор и той ви казва – елате след девет месеца.
На петият обаче, както си се разхождате в парка, срещате един „доктор”, който ви казва – бе, кво ше чакаш още четири месеца, я ела утре да свършиме работата.
Не е ли така?
При Маркс обаче има още едно противоречие в по-общ план.
Не следва ли, според законите на марксовата диалектика, че всяка формация е по-високо стъпало на развитие от предхождащата я? Това следва и от марксовата теза за въздействие между база и надстройка.
Изглежда, че феодализма е по-високо стъпало от робовладелството (ако го приемем за обществена формация), а капитализма – по-високо от феодализма (това пък е казано в прав текст и е вярно на всичкото отгоре). Имайки предвид, че марксизма изключва от сметката т.нар. родовообщинен строй (и правилно), защото в него нямаме частна собственост, а оттам и дъжавата (написано е в енгелсовия труд „Произход на семейството, частната собственост и държавата”).
И тук ше направите грешката да отговорите – ми точно така е – при феодализма, робството е заменено с крепостничество, а крепостния, все пак разполага с някаква собственост (па и вече не е роб).
Ще се изненадате ли ако ви кажа сега, че робство, съвсем легално си е съществувало поне до края 16 век (имам предвид в Европа)?
Значи излиза, че робовладелство и феодализъм са си съществували без проблем и успоредно. Но това е малкия проблем.
Големият е, че феодализма (поне през половината от съществуването си) НЕ е по-високо стъпало, нито на обществена огранизация, нито пък икономическите отношения са били.
Древността (демек „робовладелския строй”), е по-развита цивилизация и в обществено и в икономическо отношение.
Тук даже, оставяме настрана въпросът, че класов антагонизъм между роби и робовладелци не съществува, защото робите, всъщност не са класа, а социален статус.
В Древна Гърция например, можеш да станеш роб по два начина - ако си военопленник или ако изпаднеш в дългове (иронично казано – ако изпаднеш в несъстоятелност). Във втория случай е временно и е форма на наказание, а във втория е за удобство – бидейки гражданин, имаш редица права, включително и право да участваш в избори. Съгласете се, че такова право не може да бъде дадено на един военопленник.
Има и още нещо.
Античността, всъщност, пада не поради настъпването на някакви нови отношения (според закона на отрицание на отрицанието), а вследствие на външен натиск – варварските нашествия.
Възможно е това по някакъв начин, все пак да бъде вместено в трите закона на диалектиката (говорим за философия все пак), но е невъзможно в теорията за базата и надстойката - защото никаква промяна в икономическите отношения (ерго в базата) не е настъпила. Надстройката обаче се променя – просветената древност е заменена с религиозен догматизъм.
Още нещо. В Древността имаме два периода – демокрация, последвана от монархия (имаме промяна в надстройката).
Вярно е, все пак че Рим става империя, защото експанзията го е налагала (т.е. формално, тук действително имаме някаква промяна в базата).
Да ама всичко това става в рамките на една обществена формация(робовладелство), ако следваме логиката на Маркс.
Във феодализма наблюдаваме нещо подобно, след дълги векове изведнъж избухва Ренесанса и вследствие на него, Великите географски открития, а вследствие на тях промяна на икономическите отношения.
Не правете сега грешката да кажете, че Великите географски открития са станали възможни, защото корабоплаването се развило, защото чисто технически, стигането до Америка е било възможно векове преди това.
Заради Ренесанса обаче (чрез стари арабски книги) Колумб научава, че земята е кръгла (ето ви парадокс – през Древността е общоизвестно, че земята е кръгла, а в уж по-развития феодализъм, хората смятат, че е плоска).
Само пътьом споменавам, че това е пример за това как съзнанието променя битието.
Мисля да не се разпростирам повече по тоя въпрос…
Замислих се обаче за нещо друго – толкова много ли е обичал Маркс, работническата класа, че е зарязал обещаваща доцентура в Хайделбергския университет, адвокатска практика или поста на мениджър (във фабриката на Енгелс, примерно).
За Ленин съм сигурен, че не я е обичал – той нищо не е обичал (освен, вероятно кучета или да храни гълъбите).
Според мен, и Маркс не е.
Маркс не е Ленин – аз предполагам, че е бил чаровен и приятен човек. Маркс е бил това, което ние наричаме с подходящия израз „развей прах” – човек, чиито (безспорен) потенциал очакваш всеки момент да се развие (и той се развива де, но не по начин, който примерно жена му е очаквала), човек предпочитащ да се назове свободен журналист и писател, вместо да се чучне в некоя търговска кантора, човек предпочитащ, волно да снове из половин Европа, вместо да… свие гнездо, дет се вика.
Маркс, всъщност, въпреки всичките си изследвания за полжението на работническата класа, изобщо не я е разбирал.
Работническата класа за Маркс е бил един кафез с опитни мишки!
Маркс е бил изкушен да влезе в историята като прорицател и пророк, който ще предвиди неизбежността на обществените закони и ще предскаже бъдещето.
Макар че, жена му вероятно е била на друго мнения, Маркс (както и Ленин) е реализирал се човек. Той остава в историята, точно по начина, който е искал.
И за да не звучи това твърде леко и повърхността, аз ще се опитам да се обоснова.
Чели ли сте „Манифеста”?
Прочетете го внимателно, това е интересна литература – Маркс наистина е много талантлив!
На мен ми звучи като филм на Дейвид Линч – Манифеста почва като типичен готик – „Един призрак броди по света…” По-нататък, напрежението непрекъснато се напластява, а над всичко е надвиснала една някак зловеща неизбежност.
Маркс е много експресивен, той не заплашва, а бавно, методично и неумолимо обяснява на капиталистите какво ги очаква (това е много по въздействащо, отколкото да им каже „ше ви еба майката аз на вас”).
Маркс даже не говори за смърт – той е още по-силен – говори за гроб – гробът вече е изкопан, а въпрос само на време е мъртвецът да падне в него (той именно ще падне, а няма да бъде положен в ковчег преди това), след това ще бъде зарит, пръстта ще бъде утъпкана с плоското на лопатата, надгробен камък не се предвижда.
Забелязвате ли обаче нещо друго?
В Манифеста, Маркс никъде не казва, какво работниците ще спечелят от „историческата неизбежност”!
След като педантично отбелязва в няколко точки какво ще се случи в светлото бъдеще със:
собствеността (експроприирана, разбира се);
селското стопанство (одържавено);
жените (обобществени);
с банките (за домашно);
даже с имуществото на емигрантите (сещате се кво)
… и след всичко това, няма ни дума, какво работниците ще спечелят (барем едно „8-часов работен ден” да му се беше откъснало от сърцето. Ма и тва даже не)…
Очаквали сте, драги работници, нещо?
Ама приятели, никой нищо не ви е обещавал в светлото бъдеще – объркалЕ сте се нещо!
И не само това – а защо другаря Енгелс, след като толкова е обичал пролетариата, в качеството си на фабрикант, не е въвел в собственото си предприятие 8-часов работен, 5-дневна работна седмица, медицинско осигуряване, пенсии, отпуски… чували ли сте това – щото аз не.
Да речеш да не е имало примери – имало е – някой си Оуен(не Майкъл), някой си Фурие са го правили. Другаря Маркс, сигурно не е чувал за тях ще кажете. Чувал е, чувал е! Споменати са те в Манифеста, наред с разни фаланстери, паупери и дребнобуржоазни опортюнисти…
Сакън, пролетариата да не потъне в охолство и консуматорство и така да забрави за историческата си мисия.
И споменавайки „консуматорство”, плавно преминаваме към неомарксизма и новата левица…
Знаете ли какво е консуматорство?
Консуматорство е да идеш да бачкаш 8-часа, 5-дена в седмицата, да си имаш къща, да си поливаш градинката, в кухнята си да имаш (пълен) хладилник, в хола телевизор, вечер да идеш в кръчмата, да пиеш по едно, нервно гледайки си часовника (щото сутринта си на работа), да се прибереш после, да сложиш децата да легнат, па накрая да идеш да легнеш при жената… и така всеки ден. У наше село, отворенгясите като мене, викат на това „еснафлък”. (На вас живее ли ви се така? На мен не.)
Ма как така бе, другари, къде остана класовото ви съзнание? Ма толко ли не можете да проумеете как ви експлоатират, присвоявайки си принадената стойност?
Това е „консуматорство”, според Новата левица (признавам си, никога не съм чел Маркузе, но съм чел други неща).
А Новата левица какво е? (Оставяме настрана конкретно Маркузе.)
Средностатистическия фен на Новата левица слуша Ролинг Стоунс (Бийтълс са му некак много дребнобуржоазни). Следва в Бъркли, където отвреме навреме идва Гинзбърг да чете стихове (а между стиховете заедно попушват ганджа), идва и Буковски (той пък си носи евтино вино). Барикадира се в мензата на Бъркли, ако властите му отнемат правото да събира средства за Виетконг. Ходи на концерт в Удсток, откъдето не помни нищо щото се е размазал още от предния ден с ЛСД. Вдъхновен от това, отива да живее в една хипикомуна в Минесота. (На вас живее ли ви се така? На мен да.)
По същото време, класовоосъзнатите им братя на изток строят светлото бъдеще.
Новата левица се възхищава на работническата класа на Изток, която строи, а тая последната завижда на работническата класа на Запад, която консумира.
… и тук вече наистина ми писна. Стига толкова!
Хърватският феномен Ананда Роши с могъщо...
Състоянието на Байдрън
или, ще има 3 част
аз съм Юлия
и не се шегувам..никога..
освен когато..рипам от смях..
сладкодумец!!
изкефи мее...
щото както беше казал Аристотел, "Познанието се добива лесно за разлика от мъдростта."
апропо, се пак съм фен на опознанието
в библейския му смисъл ;))
вселюбимците на блога..
Знанието носи печал..
„ Опознанието“ ..наслада...
а Комунал Капиталистическото менте..
махмурлук ..до гроб, рамоне..
наздраве ..
Венци, просто си припомня какво е запомнил от „Основи на комунизма“ от средния курс и т.н. „Диамат“ от висшото нищо повече от „блогов“ авторитет.
Да, Икономиста и Блеки-то, бедни от към тая теория но изявени словоблудци умишлено му надуват шушоните тук в блог.бг, че и те да изглеждат начетени.
Тук мнозина цитират разни авторитетни неща в случая „Капиталът“, „Комунистческия манифест“ или Библията но малцина са ги прочели от „А до Я“ да не говорим, че не са разсъждавали задълбочено върху тях. Признавам си, че в някои случаи и аз съм от тях.
Бас хващам Рамоне, че утре къде обяд ще разбереш колко съм прав макар, че повече бих се радвал на една смислена дискусия но с тоз' мат'рял, до тук брат!
за моя некратък и наситен със събития живот ,
видях и капитализъм и т.н..Социализъм/дано не доживея Комунизъм..
научих само едно желязно правило..
Кой плаща ?
Къде са парите?
Най-важната констатация: Маркс не закача банкерите.!!
Любомир Чолаков /sites.google/
има чудесни разработки, и анализи в Нета по Темата ..
Пари–Капитал–Стоки.ние живеем, обаче в др.пирамидална схема
Мафия– Банки– пРавителство..
другото са само локуми, които са чудесна основа за блогова Тема..
туй то..просто е..
В историческия спор дали вътрешните противоречия в обществото или външните фактори водят до революционните му промени, по-скоро бих заложил на Маркс. Авторът дава пример с Рим, където според него, не някакво вътрешно противоречие на системата, а външен фактор - варварите, става причина за копапса на системата. Това твърдение е плод на известно познаване фактологията на историята, но твърде повърхностно и не водещо до разбирането й. Рим 1000 години мачка варварите на изток, запад, север и юг, мачка ги безапелационно, разширява територията си, ограбва ресурсите на целия познат свят, милиони роби се вливат в икономиката му и го правят още по-силен. Как при тези условия варварите биха могли да победят Рим? А паралела с днешната западна цивилизация виждате ли го? Днес няма робство... обаче единствените истински пари се печатат на Запад. Те правят Запада привлекателен финансов център със стандарт надхвърлящ десетократно, някъде и стократно стандарта в периферията. Това води до постоянен наплив на нови роби към финансовия център. Те създават продукт - технологии, стоки, оръжия... и правят Запада все по-могъщ. Как по-дяволите тогава е паднал Рим, и как ще се срине Запада?
Върху главите на цивилизованите римляни (а днес западняци) се изсипва манна небесна от работници и ресурси носещи блажен живот... обаче. Безметежния живот води до мързел и егоизъм. Вследствие на което римлянина се отдава на пиянство и разврат, е някои и на поезия, философия и всякакви изкувства, но това е без значение, защото те дават все по-големи пълномощия на робите в управлението на империята. Унесени в задоволяване на егоистичните си прищевки дори нямат време да отглеждат децата си. Днес западняка работи 8 часа после се дрогира и пиянства, или пък помпа във фитнеса и се епилира и няма време за деца.
По този начин в системата настъпва хаос. Милионите пришълци от цял свят носят със себе си в голяма или малка степен собствени традиции, разбирания... цивилизация. Когато местната цивилизация отслабне достатъчно противоречията рязко се увеличават и настъпва хаоса в който се ражда новата религия, философия, обществена система. Варварите в случая с Рим просто са се възползвали от това. Ще се възползват и днес:)
Това накратко е модела на възход и разпад преживян от Рим и днес случващ се в Европа според мен. В никакъв случай не става въпрос единствено за икономически модел! Икономическия модел е само част от обществената система и разбира се колкото по-несправедлив е той, толкова по-голям катализатор е в процеса на разпада.
Паралелното съществуване на държавна и частна собственост в икономиката води до нарастваща корупция. Държавният служител винаги ще бъде изкушен от материалната мотивация предложена му от частника за да му предостави възможността да се облажи от общото благо. Ние този филм го гледахме през 90-те и продължаваме да го гледаме. Даже ако не се лъжа примера съществува и в СССР при наследника на Ленин:)) Частните земеделски стопани - кулаци били недоволни от изкупните държавни цени и предпочитали вместо да отправят житото за храна на пролетариата, да си варят самогон. Това не се харесало на Сталин... край на НЕП.
Лично моето крайно ляво икономическо убеждение е накратко следното - Ако човечеството в съвсем кратки срокове не се справи тотално с личната алчност, то скоро ще се затрие напълно.
Ако в предходните векове малкия брой хора, ниското ниво на технически прогрес, слабо експлоатираните природни ресурси и липсата на оръжия за масово поразяване са били предпоставка за безнаказаното развихряне на човешката алчност, то днес пренаселването, изчерпването на ресурсите, замърсяването от човещката дейност и средствата за масово унищожение плюс човешката алчност ще доведат Земята до катастрофа.
За да не се случи това ни е нужно бързото реализиране на една утопия - печалбата да изчезне като понятие като напълно се замени от целесъобразността. Целесъобразно значи - с минимални разходи на природен ресурс и вредни емисии да се постигне максимално задоволяване на населението. Това напълно изключва частния интерес за печалба.
Аз не съм оптимист....
Това са сблъсъци между цивилизации (да не използваме висша и низша от деликатност), но по-развита и по-неразвита. Всяка колонизация е взаимодействия и като такава, естествено надделява по-развитата - неизбежно е. Тя пък дърпа нагоре по-неразвитата. дали това е хубаво или лошо, морално или неморално е въпрос който дълбоко не ни интересува. Цялата история е нищо друго, освен поредица от завладявания и взаимодействия.
Експанзията Рим продължава около 3 века (а не 1000 години-де да беше толкова) и проблема се състои в това, че става прекалено бързо - центъра не е в състояние за толкова кратко време да асимилира (цивилизова) периферията. Настъпва момент, в който центъра изпитва остър дефицит на чисто човешки ресурс (не говорим за армия дори, а за управници), затова той е принуден да рекрутира за целта хора от завладените територии.
Римлянинът не се е отдал, на пиянство, разврат и стихове - той си е бил там, и все в същата кондиция, просто в един момент е станал малцинство (сред патрициите и свободните, не изобщо)
От друга страна, бързото разрастване довежда до това, че империята е толкова голяма, че центърът вече не може да контролира адекватно периферията.
Класическият Рим рухва - на трона на римския император сядат варварски князе, обаче забележи сега - първо, Рим продължава да съществува (макар това да не е точно същият Рим). и второ - класическият Рим всъщност се премества на Изток - Византия.
Византия вече е по-малка по размер, но е в по-добра кондиция. Културата и продължава да оказва огромно влияние в околностите и (ние сме всъщност културен придукт на Византия - ние сме асимилирани културно от нея).
И ето един интересен момент - Византия пък за няколко века заменя латинския с гръцки (ето ти едно културно завладяване.
Аз обаче имах по-горе, предвид друго - базата и, не се променя.
"Милионите пришълци от цял свят носят със себе си в голяма или малка степен собствени традиции, разбирания... цивилизация. Когато местната цивилизация отслабне достатъчно противоречията рязко се увеличават и настъпва хаоса в който се ражда новата религия, философия, обществена система. Варварите в случая с Рим просто са се възползвали от това. "
С това, всъщност опровергаваш Маркс, който мисли обратното.
Но това не е проблем, разбира се. Напълно е възможно да си прав, защото аз не съм сигурен, че Маркс е прав :)
И ако Рим е преживял 1000 години (колко от тях в експанзии и разцвет, и колко в упадък няма смисъл да спорим защото май сме единодушни относно крайния резултат), то за днешната Западна цивилизация периода ще е доста по-кратък. Това заради глобализацията, тоест нивото на техническия прогрес намаляващ времето за експанзия, а май и за упадък.
Но най-големият проблем дори не е това, че ще загине поредната "висша" цивилизация, проблемът е, че пак заради техническия прогрес, тя може да завлече цялото човечество. Едно е да правиш "велики географски открития", да "цивилизоваш" и да се опитваш после да задържиш ограбеното благополучие с дървени кораби, мечове и лъкове, а съвсем друго е днес с оръжие за масово поразяване.
В този смисъл си мисля, че човечеството в хода на историята си не успя да намери, или по-правилно е да се каже - не успя да утвърди обществена система водеща го до устойчиво развитие и може би в скоро време ще трябва да освободи сцената за някой друг вид.
не означава, че си..наясно с нещата.Тъкмо обратното, мисля..
но, той и самият Маркс се е въртял в кръг, думи, емоции, патетика..
риторика и Театър, и никакви нормални /устойчиви изводи, камо ли формули
а, това да се присмиваш на другите автори, които посочих, е толкова детинско
че, се отказвам, да коментирам сериозно. Жалко за хубавата Тема..
аз съм Юлия
Рамоне, сега преди сън ще си отворя Библията ей така напосоки и сигурен съм, че ще забравя глупостите дето няко ги дрънкат.
Закърмените с Марксизма-Ленинизма няма как обективно да обяснят Маркс все едно, Благоево-Димитровите комунисти да обеснят как за една нощ се става "модерен ляв" социалист.
Ей ви малко комунизъм :)))
На петият обаче, както си се разхождате в парка, срещате един „доктор”, който ви казва – бе, кво ше чакаш още четири месеца, я ела утре да свършиме работата.
здрасти:)
сори, че не коментирам тематично
но отдавна чета безсюжетно
и отдавам приоритет на стила:)