Това, което правим, трябва да го правим с обич,

казва го – дори и на нея.

Когато посяга тя чувства

отдалечаването от думите му,

сътресение, което я връща назад -

преди той и тя да се сблъскат като две крайности.

За да градиш, трябва да рушиш – казва го непрекъснато,

разрушавайки красотата ѝ.

Пролетта ще я спаси ли, поне веднъж.


От книгата "Тялото изгорено духът наказан" на Литературен кръг Смисъл