Светла му памет!

Куриозното е, че той никога и никъде не споменаваше, че е българин. А сега, като прегледах доста материали във връзка с кончината му, навсякъде се подчертава българския му произход. Даже това е първото, което се пише след името му.

Неговото изкуство е странно за мнозина, може би за някои изобщо не е изкуство, но факт е, че цял свят го знае по малкото му име и не може да бъде сбъркан с никого. Особено то това, което прави, едва ли някой ще продължи делото му.

Но предстои през  следващата есен в Париж представяне на последна творба с Жан-Колод - опаковане на Триумфалната арка, това е тяхното посмъртно желание.

Ако се чудите какво са искали да кажат с тези произведения, публикувам кратък откъс от интервю с Жан-Клод, което обяснява много неща.


„... През хилядолетията хиляди години художниците се опитват да въведат в своите произведения на изкуството най-различни качества. Използвали са различни материали ... създавали са абстрактни изображения, фигуративни образи, религиозни образи и др.. Те са се опитали да направят по-големи, по-малки, много различни качества. Но има едно качество, което те никога не са използвали, а това е качеството на любовта и нежността, което ние, човешките същества, имаме за това, което не е трайно. 

... Това качество на любов и нежност, ние искаме да я дарим, даряваме работата си с нея като допълнително естетическо качество. Фактът, че работата не остава, създава спешност да я видите… Например, ако някой ви каже: „О, вижте, има дъга“, вие никога няма да отговорите: „Ще го гледам утре.“

Въпреки че носи афинитети с редица художествени прецеденти - от конструктивизма и модерния реализъм до събитията и изкуството на земята и дори драпираните фигури от древността, визията на Кристо е наистина уникална по преразглеждането на постоянното чрез творения, които са временни по дизайн.

Основно за тази естетика е използването на тъканта като средство за трансформация и откровение; опаковането или заобикалянето на познати предмети, намесата на плат, където човек най-малко очаква, не само подкопава комфортното ни пребиваване с навиците, но създава неприятно усещане за дислокация. Въпреки че не издържа на подобна амбивалентност, това драпиращо или забулено действие не разтваря познатото - напротив, тя го реконструита и разкрива по-нататък, като служи като посредник между нашите съществуващи концепции и изводи на изместващи се състояния."

По-специално, първото такава мащабно опаковане се случи в Австралия през 1969 г., когато патронът на изкуствата Джон Калдор покани Кристо и съпругата му Жана-Клод да обвият крайбрежието на малкия залив на Сидни. Силно противоречив проект, обхващащ над един милион квадратни метра, скулптурата стартира кариерата на Кристо на международната сцена и наистина нареди нова глава на съвременното изкуство в Австралия... 

По-долу вижте един кратък клип за някои от работите му.


Поклон пред паметта му!