Многократно съм била из различни места в Гърция.С дни. Не само, че всичко им е чисто и подредено, но са много обиграни като хора. Дори да си купиш най-дребният сувенир, петнайсет минути ще го опаковат и лепят като бижу с една панделка отгоре.
     Пуснеш ли телевизора - само разкази за Гърция слушаш и снимки гледаш. То не биза природата, за фолклора, за маршрутите, за история, за митология. Нон стоп.
     Друга честа форма на телевизионна практика: вървят непрекъснато журналисти с микрофони в ръка и питат гражданите и селяните какво е мнението им по какъвто се сетите правителствен проект. Какви предложения имат? Какво ще кажат? Какво ще предложат?
     Не видях качени от техни граждани нередности , злополуки, убийства, с които да си пълнят предаванията.
     Но видях с очите си многократно да стачкуват. Дори тогава са любезни с туристите. Не показват, чеим пречат.
     Да не говорим - влезеш ли в магазин да търсиш нещо. Няма намусване, но няма и притеснение. Няма да ти виси на главата, да те убеждава.Имат мяра във всичко.
     За перфектното обслужване по хотелите да не говорим. Там работят и много наши безработни българи. Често висшисти. Те са и градинарите. Те са маслиноберачите. Добитък не гледат. Купуват го готов от България. Тук, у нас могат да се правят на интересни, но там - не.
    Към наши туристи са сдържани. Личи им, че не сме им по сърце. Нямат ни за големи купувачи, защото там е и скъпичко в сравнение с нас, въпреки добрите пакети с цени за по-дълга почивка.
    Друга бира са, дето има една приказка.