Д-р Огнян Гърков: Борисов не е визионер, а в никакъв случай външнополитически
Изложението на премиера Бойко Борисов пред студентите отново илюстрира липсата на национално отговорна външнополитическа концепция. Борисов не е визионер, а в никакъв случай външнополитически. Както винаги „направи теманйта” на геополитическите фактори. Това казва д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик, член на БДД.
- Г-н Гърков, тези дни премиерът Бойко Борисов изнесе пред студенти в УНСС лекция за „България, Балканите, Европа и светът“. Можете ли накратко да коментирате казаното от него?
- Накратко коментарът ми по темата на лекцията на министър-председателя Б. Борисов за авторитарно провежданата балансирана външна „реал-политика” би звучал: „Всичката Мара втасала...”. Лекцията вероятно бе полезна за казионната журналистика и като форма на жив контакт с перспективни млади избиратели. В т.ч. с бъдещ „офисен планктон” в чужди корпорационни филиали, или в неправителствени бюрца, отстояващи външни интереси у нас.
Изложението на премиера отново илюстрира липсата на национално отговорна външнополитическа концепция, а практикуването на политика на текущо реагиране на породени отвън събития, нерядко на пасивно изпълнение на чужда воля, представяно като израз на солидарност (напр. уверенията за охота към „евро-чакалнята” ERM II). И по 3-те външнополитически приоритета на първия Борисов кабинет (премахване на мониторинга на ЕК Шенген, еврозоната), по 2 от които работиха и предшествениците, резултатите са негативни. Едва сега Б.Б. изрази мечта за преработка на Шенгенското споразумение, но не и на Дъблинския регламент (споразумение), на практика диктат по приемането на „мигранти”, в т.ч. за държави без колониална вина.
- Но като че ли министър-председателят Борисов бе твърде убедителен и самоуверен?
- Борисов си вярва, особено според своите представи за резултатите от контактите си в Европейския съвет и отделни с Меркел, Макрон, Ердоган, с други балкански вождове. Въпреки, че преди месец (на 12.10.т.г.) представителят на фондация „Ф.Науман” спука във Frognews.bg медийния балон за приятелство между Меркел и Б.Б. Както винаги езикът му е популистично-неполитически, аматьорски. Темата на лекцията му, дори в навечерието на Българското председателство в Евросъвета на ЕС, пренебрегва конституционни компетенции на президента и на МВнР. Въпреки, че сме свидетели на нееднократни действия и опити на г-н Борисов за възстановяване на междинен външнополитически баланс в двустранните ни отношения в резултат на непремерени, лакейски изказвания на предшестващия президент и особено на николай-младеновци, митовци и тем подобни „космополитни” кариеристи на българска ясла.
Като ловък балкански прагматик-популист Б.Б. залага на вътрешнополитически цели и в случая, на отклоняване на вниманието на обществеността от двойния парламентарен гаф, от мониторинговия доклад на Европейската комисия.
А може би „тренира лично” за следващите президентски избори ?
- И все пак той визионер ли е във външната ни политика?
Той не е визионер, а в никакъв случай външнополитически. В лекцията му няма новини. Както винаги „прави теманйта” на геополитическите фактори, които този път размесва с Китай, Русия и регионални сили като Индия, Турция, Иран, „арабския свят”. Оправдава политиката си на баланс, подчинена на Брюксел и прочие метрополии и ползването на географското ни местоположение на естествен кръстопът за регионално сътрудничество чрез изграждане на международни магистрали, газопроводи, коридор № 8. При маркиране развитието на социалните мрежи и цифровата икономика поне не ни досажда с името Габриел-Неделчева. В миш-маша си намери място за Пътя на коприната и да се похвали с тол-системата. Мотивът му за целесъобразността на членството ни в ЕС е финансово-келепирджийският (”единствено ЕС ни е давал пари”). В духа на „заветите” на непреходно безсмъртния Алеков герой.
- Вашият коментар за позицията на премиера за Западните Балкани.
- Убедително звучи пледоарията му за интеграция на Западните Балкани в ЕС с риска за емиграция на младите и джихадистко нашествие – при провал.
Каква вяра в бъдещето, какво национално самочувствие би могъл обаче да внуши ББ в обширната част на изложението си? Той попрекали с превъзнасянето на стратегическия ни партньор от юг - nunc de facto султанска Турция -, на военната й мощ в дух на закона на джунглата и с ретранслиране на пропагандата й за това, което Ердоган иска тя да бъде в Европа. И на зависимостта на ЕС и София от мигрантската политика на Анкара. Ако отново не бе лъснало самохвалството за личния му принос за добросъседството, вкл. на Турция с ЕС, подобно слово бих очаквал единствено от оратора Местан.
В същото време ББ търпи вместо посланици и на юг и на запад от България компрометирани политически и професионално битови интересчи/йк/и. Като при Тато. Само че в Живково и в царско време за подобни хрантутници (бел.: в Турция вероятно ги наричат михлюзи), работеха поне 1/3 от дипломатите, а понякога и техническите сътрудници, такива като бащата на ексминистър Н.М. За жалост толкова висок процент от ефективно работещи в МВнР и експозитурите му в чужбина днес е непостижим.
- Лекцията на Борисов открои ли го като държавник в навечерието на Българското европредседателство?
- С банкенска лукавост премиерът „се отърка” около различието в жизнените стандарти със страните от В 4 от миналото, за да ни внуши дистанция в подходите към Дъблинския диктат и налагането на квоти за приемането на разнородните беглеци. В лекцията му ми липсваше именно волеизявлението на български държавник - поне в навечерието на Българското председателство - да изрази национален интерес, отстоявайки позицията, че всяка държава трябва да си носи постколонизаторските последствия от миналото. И в зависимост от тях да поема ангажименти към мигранти.
Второ: че минимум с Испания, Румъния и вишеградци следва да инициираме търсенето на съвместно решение за циганите, които не желаят да се адаптират. В противен случай „Стара Европа” да забрави за съдействие дори при възспиране на незаконните имигранти. В този смисъл ми липсваше обяснение защо правителството е било пасивно за усвояване на над 7 млрд. евро за бедни от Европейския социален фонд.
Трето: Липсваха ми уверения, че ББ и администрацията му ще помислят над процедури, ако трябва и протекционистки, за ограничаване на внос на ГМО-продукти и на нискокачествени азиатски стоки на вътрешния пазар на Европейския съюз.
Четвърто: Борисов не е Роберт Фицо нито Виктор Орбан, за да констатира даже само и вербално, че изнасянето на печалбите на корпорациите води до силно отрицателен финансов и човешко-ресурсов баланс в България като страна-членка на ЕС. Но той би могъл да се застъпи за по-реално структурирани кохезионни фондове, стимулиращи създаването на действителни работни места в България.
Вероятно премиерът е преценил, че е под достойнството му да търси отговор на въпроса защо при 9 открити (от общо 38) европейски агенции по време на мандата му България не успя да стане седалище поне на една.
22 ноември 2017 г.
Они скрывают правду от народа! Разоблаче...
Спинкай, спинкай Юнак Балкански…