Сглобявам части от тялото си.
Намирам някои, за нелогично сложени.
Препрограмирам мозъка и срещам зловреден софтуер в него.
Замислям се за идеалите си и намирам, някои за напълно нелогични.
Когато се изправя с цялото си същество отпред, в света, всички части се нареждат и сякаш всичко ми е на ред.

А аз седя и се питам:

КАКВО НЕ Е НА РЕД В СВЕТЪТ МИ?!

Ами нямаме Инструкция за експлоатация за туй тело бе Иво... камо на български!
А шибания Социум постоянно ни го разглобява, анализира и преподрежда и милото ни тяло и мислите ни, не може да смогнем да си намерим частите :-)
Щъ те открехна на една пазена тайна...
Тялото и ума имат способността сами да се подреждат... само да ги оставим на мира и да спрем да ги разглобяваме :-)

Дълбокомислено и аз се опитвам да стигна до състоянието "Нирвана", за да го осъществя това, за което говориш :)

Никаква "Нирвана" не ни трябва... за да спрем да позволяваме да Ни и Се разглобяваме приятелю... Достатъчно е мислено даже да легнеш тревата или снега и да си плямпаш с някое облаче вместо с Телевизора или сродните му Устройства:-)
Пъ може и Нирвана да ти дойде :-)))

То е в теб, в душата го носиш,
довери се и му се наслади.
Отвори вратите на светлината.
и просто Любовта приеми.
Неизмерима тя те понася,
в сърцето нежно тупти.
По ръцете сладост разнася
и в душата свети, искри.
Тръпка ласкава и невероятна
с много милост, прегръща в миг.
Миг като вечност, като необята
преобразяващо топла и върху твоя лик.
Приеми това доверие и предавай нататък, без остатък!