Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2019 13:53 - Дух и форма: Форма на радостта
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 159 Коментари: 0 Гласове:
3



 Форма на радостта

 

     Радостта ти трябва също да намери благородна форма, ако искаш да бъде достойна за теб. –

     Може би предпочиташ да се „отпуснеш“ в радостта си и не си много склонен и в радостта да внимаваш за формата? –

     Струва ти се, че губиш най-хубавото от своята радост, ако не можеш да ѝ се отдадеш безгранично

     Трудно ти е да си представиш земна радост, която да те направи истински щастлив, щом ти казват, че и на радостта си трябва да придадеш най-благородна форма. –

     Ала и ти, като мнозина други, правиш тук сериозна грешка! – –

     Не мислѝ, че аз самият никога не съм я допускал!

     И аз, приятелю, съм бродил някога по изкусителните пътеки на заблудата, които подвеждат човешките духове тук, на тази планета…

     Как иначе щях да бъда подготвен да окажа помощ на онези, до които стига словото ми?! –

     Като те съветвам да придаваш форма и на най-необузданата си радост, аз много добре разбирам какво означава това, – знам също така, че само ще увелича радостта ти, ако решиш да ме послушаш. – –

 

     Едва ли има по-голяма заблуда от убеждението, че трябвало да се позволи на истинската радост да се излее безпрепятствено като буен планински поток! –

     Буйният поток е твърде подходящ образ в случая и ако ми бъде разрешено да запазя този образ, нека напомня, че и потокът става безопасен едва тогава, когато го укротим, – когато успеем да оформим пътя му. –

     Ала тежко на нивите, – тежко на младите посеви, ако под напора на пролетния изблик на сили той прелее и напусне естественото си каменно русло!! –

     По същия начин и радостта ти се превръща в опасност за теб, ако не ѝ придадеш своя форма, и – повярвай ми! – навремето аз също бях нееднократно излаган на подобна опасност, така че съм в пълното си право да те предупредя за нея!...

     Както лоцманът е длъжен много добре да познава подводните скали, за да може да преведе безопасно кораба през прибоя в пристанището, така и моят житейски опит ме научи какво трябва да избягва човек, за да стигне един ден до духовната си цел въпреки бушуващите вълни на страстите и бурята на напиращите инстинкти…

     Колкото и да ти се иска да се „забравиш“ в радостта си, – да забравиш онова „аз“, чийто образ сам си изградил в своето въображение и на което си дал името си, сякаш наистина става въпрос за теб самия, – бъди нащрек и си отваряй очите за опасността, която ще превъзмогнеш, само ако съумееш да придадеш форма и на радостта си! – – –

     Сигурно ще съжаляваш, че не можеш да се отдадеш изцяло на своята радост, – но не забравяй, че всичко, на което се отдаваш изцяло, те прави всъщност свой роб! –

     Ти обаче трябва да станеш господар на радостта си и да я подчиниш напълно на своята формираща сила!

 

     Не говоря тук за тихите, трайни радости, никнещи в добре оформения ти живот, както цветята в една грижливо поддържана градина никнат едно след друго през цялата година. –

     Едва ли е убягнало от вниманието ти, че говоря всъщност за онази твоя радост, която, свързана с особен повод, предявява и особените си права. – –

     Тези поводи могат да бъдат най-разнообразни и да приемат най-различен облик…

     Осъзнал ли си веднъж, че целият ти живот трябва да получи своята форма чрез теб, няма да ти е трудно да придадеш форма и на своята радост, стига да не живееш с илюзията, че ти е позволено все пак да се „забравиш“ в радостта си. –

     Съвсем не най-лоши са тези, които често вярват, че радостта им е отредена само за да могат да се „забравят“!

     Ала кого всъщност забравяш по този начин?!?

     Това съвсем не си ти самият, дори ако в игривата веселба на маскарада си посегнал към най-чуждата за тебе маска!

     Ти самият ще се чувствуваш винаги като „Аз“ на тази маска. – –

     Онова, което искаш да забравиш, си струва да бъде забравено и в твоето всекидневие! – –

     Ти самият си го превърнал в свой тиранин и това твое творение е станало сега тъй непоносимо за теб, че на драго сърце би го забравил отново, а тъкмо към това те тласка сякаш радостта ти! – – –

*

     Ти си намерил тук, на тази земя, своята земна дреха.

     Още в ранната ти детска възраст са ти говорили доста за това, какво според другите си ти самият

     Вярвал си, че точното определение за теб зависи от похвалите и укорите, – от оценката на възрастните за поведението ти като дете…

     Израствайки, ти си „знаел“, че си дете на точно определено семейство и всичките ти постъпки са се обуславяли от това „знание“. – –

     По-късно обаче си се „освободил“ от всички семейни връзки, „знаейки“, че си дете на своя народ, а оценката, която си давал на самия себе си, се е определяла изцяло от твоите способности или от неуспехите ти на дадено човешко „поприще“

     Накрая самият ти не си бил вече сигурен, дали наистина си бил призван за тази дейност. –

     Постепенно си се „сраснал“ с нея и според теб твоята „задача“ сега е да я „изпълняваш“ така, че всички, които са „над“ тебе или имат право да “съдят“ за теб, няма нито да те „осъдят“, нито да те поставят „под“ останалите. – –

     Следователно образът, отразен в очите на другите – образът, в който те виждат те, – се е покривал досега, а и днес може би се покрива, с точното определение на това, което си! –

     „Оценката“ на другите се покрива за теб с твоята собствена цена. –

     „Възхищението“ на другите те прави да изглеждаш възхитителен в собствените си очи. –

     „При-знанието“ на другите единствено те е карало да си въобразяваш, че си се научил да по-знаваш себе си. –

     „Не-зачитането“ на другите ти се е струвало тъй основателно, че само тайничко си дръзвал да се „зачиташ“, опасявайки се вътрешно, че си просто роб на своята суета, когато в теб все пак се е „надигало“ нещо, за да “въстане“ стихийно срещу „не-зачитането“ на другите, решено да се извиси над низините, които сам на себе си си отредил! – – –

     Така че всичко, което отъждествяваш във вътрешното си усещане със себе си, е почерпано от другите, затова сам по себе си изобщо не знаеш кой всъщност си ти!

     Съвсем не е чудно, че ти се иска да „забравиш“ онова, което представляваш единствено в очите на другите!

     Съвсем не е чудно, че се опитваш да забравиш онова, което другите са направили от теб! –

     Но ти по никой начин не искаш да забравиш себе си!

     Просто си предоставил на един внушен от другите образ правото да се представя за теб самия. – – –

     Ето защо моят съвет е: недей забравя себе си в своята радост!

     Оногова, когото искаш да забравиш, понеже те измъчва като твое собствено творение по чужда мярка, – него имаш пълното право да забравиш, и ще сториш много добре, ако тутакси го забравиш! – – –

     Ти самият обаче трябва да се чувствуваш особено извисен в своята радост!

     Каквато и да е причината за радостта ти, нека тя бъде повод да поставиш на изпитание своята формираща сила!

     Ще увеличиш стократно своята радост, ако съумееш да я формираш според присъщата на теб самия мяра! – –

     Самият ти трябва да станеш мяра за формирането на своята радост, – а не онзи призрак, в чието лице те виждат другите! – – –

     Зачитай формата на радостта на другите, доколкото тя заслужава някакво зачитане, но не я превръщай в „образец“ за своята форма на радост, освен ако не съответствува напълно на твоята природа! – –

     Придай, приятелю, на радостта си своя собствена форма и не забравяй думите ми, че твоята радост няма да ти даде никога повод да се разкайваш само ако съумееш да я овладееш във форма! – – –

     Ти самият трябва да дадеш мяра на радостта си, ако не искаш да бъдеш подведен от нея! – –

     Ти самият си най-сигурният гарант за последиците от своята радост, стига само да формираш всичките си радости по своята, определена ти от веки форма! – – –




– – – – – – –
Източник: "Дух и форма"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "ИРИС-95"
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415619
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031