Постинг
14.12.2017 10:18 -
ДЪВКА ЗА БАЛОНЧЕТА: ТРЕТИЯТ ИЗБОР
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1421 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2017 10:24
Прочетен: 1421 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 14.12.2017 10:24
Имаше нещо в този филм, което, колкото повече време минава, виждам че е било уникално като послание, и въпреки че филмът сигурно си има кусури, посланието остана в ума ми и се развива…
Ако някой смята да гледа филма, да спира дотук, и да го гледа – защото ще разкажа малко от съдържанието му. Затова следват снимки и после може да четете.
В анонса на филма се говори за една младежка любов, подновена след години, и общо взето човек очаква да е това.
Само че реално става дума за едно детско приятелство, което, понеже е между момче и момиче, е давало своята заявка за любов „след двайсет години, на 20 октомври, в 16 часа, под моста на канала“.
Героите обаче се срещат случайно след 27 години: той вече е женен с дете, а тя е сгодена за чужденец. Незнайно защо, в разплитането на старите им спомени се открива, че душите им са били свързани здраво, и не може да се разминат отново просто така. Нещо повече, бунтарството им срещу безсмислията в Системата и училището, се пробужда и се проявява срещу инерцията в настоящите им животи. Калин – дали да продължи работи скъпо платената си работа, ако тя е свързана с лъжа? Биляна – действително ли иска да се омъжи, или просто „само това приключение липсва в колекцията й“?
Интересен е краят на историята. Както се казва в анонсите – „нека видим дали любовта ще надделее, ли не“! Много е ценно, че реално във филма надделява третият избор.
Дали изобщо осъзнаваме обаче, че трети избор в подобни ситуации съществува? Общо взето очакваме две решения – да се отдадеш на страстта, особено когато обичаш някого, чиято душа високо си оценил, ала да прегазиш чувствата и граденото с други хора в живота ти. Второто решение, което очакваме е: „Късно е, либе, за китка“ … и героите със съжаление отново се разделят, защото просто обстоятелствата са ги откъснали още от деца и не са могли да се изберат, когато им е било времето.
Във филма имаше трето решение. То беше като потвърждаване на договор, на завет. Героите имаха два-три дена да си припомнят и да си кажат, че смелостта, верността и жертвоготовността им някога са имали смисъл, и те дават цвят и светлинка дори на днешния им живот.
Дори, реално погледнато, те имаха нов повод да постъпят жертвоготовно (всеки за другия) и по този начин да потвърдят, че не са предали себе си, не са изменили на истинското си Аз.
Иначе, филмът е романтична комедия. Малко повече романтична, отколкото комедия, но комичните попадения определено си струват.
Приятно гледане!
Ако някой смята да гледа филма, да спира дотук, и да го гледа – защото ще разкажа малко от съдържанието му. Затова следват снимки и после може да четете.
В анонса на филма се говори за една младежка любов, подновена след години, и общо взето човек очаква да е това.
Само че реално става дума за едно детско приятелство, което, понеже е между момче и момиче, е давало своята заявка за любов „след двайсет години, на 20 октомври, в 16 часа, под моста на канала“.
Героите обаче се срещат случайно след 27 години: той вече е женен с дете, а тя е сгодена за чужденец. Незнайно защо, в разплитането на старите им спомени се открива, че душите им са били свързани здраво, и не може да се разминат отново просто така. Нещо повече, бунтарството им срещу безсмислията в Системата и училището, се пробужда и се проявява срещу инерцията в настоящите им животи. Калин – дали да продължи работи скъпо платената си работа, ако тя е свързана с лъжа? Биляна – действително ли иска да се омъжи, или просто „само това приключение липсва в колекцията й“?
Интересен е краят на историята. Както се казва в анонсите – „нека видим дали любовта ще надделее, ли не“! Много е ценно, че реално във филма надделява третият избор.
Дали изобщо осъзнаваме обаче, че трети избор в подобни ситуации съществува? Общо взето очакваме две решения – да се отдадеш на страстта, особено когато обичаш някого, чиято душа високо си оценил, ала да прегазиш чувствата и граденото с други хора в живота ти. Второто решение, което очакваме е: „Късно е, либе, за китка“ … и героите със съжаление отново се разделят, защото просто обстоятелствата са ги откъснали още от деца и не са могли да се изберат, когато им е било времето.
Във филма имаше трето решение. То беше като потвърждаване на договор, на завет. Героите имаха два-три дена да си припомнят и да си кажат, че смелостта, верността и жертвоготовността им някога са имали смисъл, и те дават цвят и светлинка дори на днешния им живот.
Дори, реално погледнато, те имаха нов повод да постъпят жертвоготовно (всеки за другия) и по този начин да потвърдят, че не са предали себе си, не са изменили на истинското си Аз.
Иначе, филмът е романтична комедия. Малко повече романтична, отколкото комедия, но комичните попадения определено си струват.
Приятно гледане!
Няма коментари