Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2018 18:09 - ПРЕДНОВОГОДИШЕН ПОЗДРАВ КЪМ ОБИЧАЩИТЕ МУЗИКАТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 2326 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 27.12.2018 18:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

         ЗА  РЕЦИТАЛА НА МАЕСТРО МИЛЧО СЛАВОВ

    На 11. 12.  г. в Камерната зала „България” имаше академия на пианиста М. Славов, в която той представи 24-те прелюдии на Дебюси. Артистът не може да събере голяма публика, но пък събра елита на музикантите. Изпълнението на творите бе превъзходно. Вдъхновен от тях, маестрото Милчо Славов бе написал към всеки прелюд по едно стихотворение, в което да допоясни импресията на Дебюси в съотвентата творба. Импресията в музиката му наподобява картина, в която не всичко е довършено изцяло, а само е  загатното. По този начин на интерпретатора на произведението са оставени големи възможности да се изяви. Дебюси и Равел са най-великите  импресионисти в музиката както Хайдн, Моцарт и Бетховен в класиката и Шуберт в романтиката.

    С голямо съжаление трябва да кажа, че маестрото Милчо Славов е един погубен талант. Вината затова според мен не е в конюнктурат на страната ни, в  прехода или заливащата ни чалгакултура  - не саво музиката, а тотално! – тя  е в самия него. С тези музикални дадености, които пртежав и задълбочените си познания в музиката, той можеше да бъде на нивото най-великите музиканти в неговото време.  Не ползвам думата пианист, а по-висшето понятие, музикант. Той наистина е такъв. Познавам го от студентските му години, от работата му в НМУ. Водили сме с него много разговори  за музиката. Слушах и  неговите интегрални изпълнения на произведения от Бах, Моцарт, Бетховен, Брамс и др. велиики автори. При изпълнението на монументални произведения като сонатата Хамерклавиир на Бетховен, трите Сонати на Брамс, Прелюдиите на Дебюси и др. се убеждавам, че той е техен отличен интерпретатор. За такъв безусловно го считам при изпълнението на Сонатите му от Брамс. При него те звучат различно. Слушайки го в тези изпълнения  ме обзема едно специфично за мен чувство – първо, тези Сонати като да са писани за мен, защото Брамс е любимият ми композитор  и второ, тези сонати се изпъпвяват от маестрото така, какно аз ги разбирам. Това чувство при мен е много изявено, ето още един пример:

  Геният Глен Гулд изпълнява Сонатите на друг гений, Моцарт.

    Сега няколко думи за артиста Милчо Славов:

    Роден е през 1959 г. в София. Завършва НМУ при проф. М. Куртева и НМА при проф. Ганев/и/. Специализира в Париж, във Ваймар при проф. Керер, в Лайпциг. Специализира и при големия български музикант Трифон Силяновск. Този наш голям музикант бе обвинен за враг на народа, лежал по лагери и затвори, след това лишен от правото да работи като музикант.  Аз съм горд, че лично познавах тази личност - един одухотворен бедняк, без право да работи, живеещ в ужасяваща бедност от случайни доходи като дииригент на третостепени хорове. Филип Аврамов го беше приютил в хора си, но пък това бе причиина доста хора да идват на репетициите на този хор.

    Милчо Славов е имал рецитали в Италия, Германия, Франция, Австрия, Канада, Гърция, Полша, Чехия, Унгария, не помня да се е изявявал в Голмата страна, защото Големите й вече бяха  мигрирали на Запад, където заработиха като артисти на свободна професия. Една част от останалите в Голямаата страна се мафиотизираха. За най-големите мафиоти, прикриващи се зад музиката  в Русия и Сърбия ще пиша отделен постинг.

    Колко труд е необходим, за да стане човеек голям музикант давам пример с клавирните сонати на Бетховен.  Едва ли някой знае какви усилия се изиистват от артиста да се научат да се разбере тази музика, състояща се от 32 сонати, да се свърже с автора, с другети подобни произведения. Между тези сонати има много трудни в пианиистично и музикално отношение като32 сонати, една от които е изключително трудна технически и като, тази с фугата оп. 106. Изпълнени бяха и всичките сонати на Моцарт, те са 20, на Брамс, които са три, но изискват много и разностранни усилия от артиста. Изпълнении бяха и къснте му камерни произведения. в които Брамс поставя пред клавира изисквания, немислими до неговото време. Клавирът звучии като орган,  като оркестър, като инструментална група. От Бах бяха изпълни Инвенциите, Токатите, Френските и Английските сюити, от Дебюси 24-те Прелюди и 12-те Етюди.

    Само две изречения за импресиониста Дебюси. Със своето творчество Импресионистът се явава последовател в клавира на Поета на пианоото /Шопен/.

    Велики хора. Хубава е, че ги им, да ни озаряват в днешните буздуховни времена. За жалост това озаряване не може да достигне до духовно осакатените санктасимплицатисники като президентската ни двойка, много нетови изявявачи, цитирам само двама,  Блекю и Кушело. "Академиите", които могат да развълнуват тези бездуховники са по възможностте  на  Миле Китич, на Шабана, на Цеца и Ибряма, всичките сеслучиха ромове.

    Този мой постинг е труден. Той  може да достиигне до сърцата само на несанктасимплиситасниките, които са меншевики в страната ни и стават все по-малко.. Вълната на опростачването с контролиран дебит, заливаща страната ни  по линията на изкуството е ужасяваща за идащото поколение. Преди да може да мисли то се опростачва по схеми . От Сърбия ни натискат с тази цел /опростачване на младите хора/ велики имена в чалгата, всичките под крилото или активни поддержники на сръбската мафия, цитирам само футборната мениджърка Цеца Величкович и сътрудничката на УДБА Факрет /мюсюлманката Лепа Брена/. Същото идва и по линията на Русия чрез техните подкрепяни от руската мафия музиканти като Кобзон, Гергиев, Мацуев и още много. Само образованите в музиката хора могат да направят разлика между фалшивото изкуство и истинското. Това е част от хибридната война на страната примат срещу нас, чиято основна цел е да не могат хората да различават фалшивите новини от истинските и да създават по този начин хаос в страната ни, да провеждат негова дезинформация и пропаганда, да всяват недоверие към всичко. „Работещите” по тази линия и в музиката иимат същите задачи, но те са малко по-специфични. Да не би посеженията на най-първите чалгаджии от Сърбия и Русия да е случайно? Пред специалистите подобни запоодмятвания на пениси с цел да се ловне някой на тях не минават....

 

    А сега накратко за Клод Дебюси, представен от артиста Милчо Славов:  

    Клод Дебюси (1862 – 1918) е единственият композитор, който изцяло твори в стила на импресионизма. Той е и негов създател в музиката и представлява уникално явление в музикалната история, засягащо еволюцията, която се извършва по отношение  използването на оркестъра и пианото. Богатството и широката амплитуда от тембри, багри, нюанси и настроения се разгръща в неговото творчество на недостигната дотогава висота.

Импресионизмът като стил е характерен главно за изкуството на живописта. Но Дебюси е свързан не само с художниците от този стил, а и със сюрреалистите и символистите в литературата, театъра и поезията, което обогатява неимоверно неговите духовно-естетически хоризонти (например в клавирните му етюди).

Особеността при него се корени във факта, че няма предшественици (ако не се считат, макар и доста условно, някои клавирни миниатюри от Ференц Лист – като „Фонтаните на „Вила д‘Есте“, „Сиви облаци“ или „Женевските камбани“), а трудно може да се говори и за истински последователи, тъй като творческата му индивидуалност е толкова силно специфична, своеобразна и трудно подражаема, а същевременно – свръхделикатна, че всеки композитор, който би тръгнал по неговия път, би изпаднал в жалко и смешно епигонство. Така че Дебюси стои в музиката като едно самотно явление, подобно на красив остров, сред огромния океан от най-различни процеси, които го засягат само условно.

Що се отнася до музикалния език на автора, той използва ладове с ограничена и неограничена транспозиция, най-характерен от които е целотонният лад, а и пентатониката (под влияние на източните култури, предимно китайската). Този ладов подход го характеризира като модален композитор, при когото са преодоляни функционалните тонико-доминантово-субдоминантови съотношения и тежнения на мажорно-минорната ладова система, което способства музикалната картина да бъде нарисувана по-спокойно, „от дистанция“, повече като съзерцание, макар и вследствие непосредствени впечатления.

Двадесет и четири прелюдии за пиано са квинтесенцията на неговото клавирно творчество. Те отразяват най-пълно чертите на зрелия Дебюси и са на художествената висота на оркестровите му произведения – трите симфонични скици „Морето“, Прелюдът към „Следобедът на един фавн“, операта „Пелеас и Мелизанда“, струнния квартет, цигулковата соната и клавирните етюди. В тях композиторът използва различни средства за постигане на образност (редуване на целотонен и пентатоничен лад за смяна на настроение в „Корабни платна“, модел в секвенции за различни звукови отсенки в „Звуци и ухания кръжат във вечерния въздух“, главен мотив като акомпаниращ фон към друг тематичен образ в „Хълмовете Анакапри“, остинатен мотив, изобразяващ стъпките в „Стъпки в снега“, както и цитати –  от английския химн като подигравка в „Мистър Пикуик, постоянен член и президент на клуба „Сър Пикуик“ и фрагмент от припева на „Марсилезата“ като спомен за героично време на френския народ във „Фойерверки“). Заглавията са поставени след всяка прелюдия и след многоточие, дори в скоби в някои издания, с което Дебюси намеква, че дава свобода на всеки изпълнител да се уповава на собственото си въображение в тълкуването на образността.

 

     Тук искам да допълня мисълта на Милчо Славов, че Дебюси дава свобода на всеки иизпълнител да се упововава на собственото си въображение в тълкуването на образността, като цитирам изпълнението на творби на Дебюсии от Алексис Вайсенберг. Неговият недостижим интелект прави изпълнението му на този автор неддостижимо.

 

     Сега ще публикувам стохотворенията на Маестротоо към прелюдидиите, след което ще потърся подходящ запис на Прелюдиите на Дебюси:

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


image

image

image

image


  Приятно слушане на Прелюдиите с един голям артист, Кристиан Цимерман. 







Гласувай:
6



1. radostinalassa - Склерозата ли те налегна
27.12.2018 18:16
Несъмнено. Гид.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Благодаря за повторната градивна Ваша критика!
27.12.2018 20:20
radostinalassa написа:
Несъмнено. Гид.


Благодаря и за гласуването Ви, вероятно плод на познанията Ви на музиката на Дебюси.
След първата Ви започнах да пиша по-смислени постинги за светилищата по Източни Родопи - това е безспроне факт, благодаря Ви - а след тази ставам и отивам да си купя от някоя аптека от Лос Анжелес хап против склероза. Може и два.
Поздрави от Венци, който с Тройната си прекарва добре на Банско. Вчера са били в Добърско, където в старинната църква Исус е изобразен в скафандър, днес ще ходят в архитектурнитее резервати Лещен и Долен. Те непрекъснота ме търсят по скайп да им кажа къде в този регион е интересно, наслаждават се на всичко красиво, гълъбчетата. Ще се возят и на малкото влакче, ще посетят и резервата за мечки в Семково. Аз имам връзки там, обещах да им събудят мечка да я разгледат.
Още веднаж благодаря за повторната градивна критика с пожелание следващата Коледа не Тройната, а Вие да съпровождате някъде мъжа на мечтите на повечето облогърки. И ако не сте с него, не мислете, че виновният съм аз...
цитирай
3. vesever - Поздрав и от мен, с един много въз...
27.12.2018 20:57
Поздрав и от мен, с един много въздействащ Концерт за пиано No. 3 на Бетовен, с френската филхармония и една разкошна и виртуозна пианистка от немско-японски произход, много вдъхновена и чаровна и талантлива.
https://www.youtube.com/watch?v=PM0HqmptYlY
Надявам се да се отвори линкът, макар че помня, че миналата година не се отваряха от Америка...
цитирай
4. planinitenabulgaria - Благодаря за поздрава, малко за историята на този Концерт на Бетховен:
28.12.2018 04:13
vesever написа:
Поздрав и от мен, с един много въздействащ Концерт за пиано No. 3 на Бетовен, с френската филхармония и една разкошна и виртуозна пианистка от немско-японски произход, много вдъхновена и чаровна и талантлива.
https://www.youtube/watch?v=PM0HqmptYlY
Надявам се да се отвори линкът, макар че помня, че миналата година не се отваряха от Америка...


Бетховен не изпълнява музика от други автори с едно изключение - Концерта на Моцарт в ре минор, към който пише една прекрасна каденца. Веднаж обаче, на академия на Моцарт, Бетховен слуша неговия Концерт в до минор и развънуван казва на приятелиите си:
- Ние няма да можем да напишем такова нещо!
Вдъхновен от прекрасната вещ на Моцарт, Бетховен пише своя Концерт №3 в същата тоналност, който наскоро сле издаването му представя сам. По онова време той все още чува, но започва да губи слуха си.
Така възниква този Концерт. Като цял живот занимавал се с музика съм достатъчно добре запознат и с двата. Понеже този постинг е за по-образованите в музиката блогъри, ще потърся линк с изпълнението на Концерта на Моцарт с Глен Гулд - недостижимо, препятствие пред другите пианисти, защото великите изпълнения остават в сърцето на образованите слушатели и когато имат следващ изпълнител, предишният се завръща. Това е сложен процес.
За обичащите музиката - приятно слушане на този Концерт, едно от най-великите произведения на Моцарт!
https://www.youtube/watch?v=ETrXJ7wJ6eA
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180371
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031