Лупи се чуди как да плаща на футболистите
С решение на Общото събрание на Сдружение „Червени сърца“, събраните от дарения средства за ремонт на сектор В бяха насочени към Волейболен клуб ЦСКА. Предоставената сума ще бъде използвана за поддръжката на волейболна зала „Васил Симов“. Ръководството на Волейболен клуб ЦСКА благодари на всички членове на Сдружение "Червени сърца", както и лично на председателя Сергей Славчев, за безрезервната подкрепа. Благодарение на вас и на цялата червена общност, Волейболен клуб ЦСКА не губи кураж в борбата си за оцеляване.
                                                                                                
Faktor.bg припомня, че "Червени сърца" е фенклубът, който е близък до бившите съсобственици на ЦСКА - оръжейният бос Петър Манджуков, синът му Ивайло и Юлиян Инджов, които дадоха акциите си на запалянковците. Така те формално оставиха Александър Томов собственик на клуба, но фактически Лупи държи по-малко от мажоритарния дял. След като и "Червени сърца" пренасочват спестяванията си към волейбола, а не към футболния тим, не е ясно от къде Томов ще взе пари за заплати за футболистите, задават си резонния въпрос в отбора. В крайна сметка обаче сме свикнали през годините да ставаме свидетели на какви ли не магии от страна на Томов, който винаги е оцелявал след всяко падане.                                                            >  Какво скриха за убития мултимилионер Манджуков?                                                                                                                                                                                                                   Един от архонтите, другарят Петър Манджуков, е не само комунист, но и агент на Държавна сигурност.
„Манджуков е бил секретен сътрудник на Първо главно упарвление (ПГУ, разузнаването) на ДС. Той е вербуван през 1978 г. под псевдоним Омуртаг. Неотдавна Манджуков обяви, че продава ВВТ на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Преди време той беше издател и на вестник „Дума“.“
„Запитан кога е спечелил първия собствен милион, оръжейният бизнесмен каза, че първите по-крупни доходи са били в екипна работа – с негови колеги… „Моят първи милион направих през 1991 г., когато подписах договор с министерството на отбраната на Алжир – вече в качеството ми на частно лице“, разкри бизнесменът.“
Най-добре да чуем самия комунистически хайдук в лично изявление. youtu.be/yW7a8CgfRfY                                                                                                Може би притеснен от нещо, другарят Манджуков не разкрива цялата истина. Преди време, когато беше по-еркек, той призна, че е започнал сделката като служител в държавно външнотърговско предприятие. По средата обявил на своите алжирски партньори, че тя ще бъде приключена от частната му фирма.                                                                                                  Назначеният „бизнесмен“ гордо сподели, че алжирците го познавали отдавна и вярвали на него, а не на някаква държавна фирма. Така другарят Манджуков приключил далаверата. И от комунист, което ще рече гробокопач на капитализма, се преродил в крупен капиталист!

Не е ли чудо? Тук е мястото на църквата. Тя не разпространява вярата в Христа, а проповядва подобни червени „магии“.

Обаче, както във всичко, свързано с другарите, и тук се натъкваме на едно „но“. Как така служителят на държавна фирма Петър Манджуков е успял да осъществи оръжейна сделка като частник, без съответния лиценз? Ако това е вярно, не трябва ли прокуратурата и следствието да се задействат незабавно и да го изправят пред Темида?

Сам „пловдивчанинът трето поколение“ си признава без бой. Понеже знае: Никой няма да му посегне.

„– Лесно ли получихте лиценз за търговия с оръжие? Говори се, че ви е подарен от Андрей Луканов.

– И това са глупости, първият лиценз със срок 6 месеца фирмата го получи през 1997 г. по време на правителството на Иван Костов, Стоян Михайловски беше зам.-министър, отговарящ за ресора.“ (Вижте илюстрацията.)



Милите костовисти! Да ги оставим. Те, до крак, без изключение, са милиционерчета – млади и стари, също останали незасегнати. Понеже стадото не пожела декомунизация и прие посткомунизЪма с „благородници“ като бай ви Петър – „архонт“ Манджуков. Затова драгалевският циганин и жалката му болшевишка компания така и не изтекоха в канализацията.

Питам се: Горното самопризнание на оръжейния търгаш не е ли достатъчно за съдебната власт? Явно не е. Понеже е старата – комунистическата. Тя няма как да забележи, че другарят „трето поколение пловдивчанин“ е осъществявал незаконен износ на оръжие, без необходимия съответен лиценз. В такива случаи превръзката върху очите на местната ни „червена“ Темида е плътно завързана, силно стегната. И не вижда…

Но това не е единственото престъпление Манджуково.

„През 2004 г. името на Манджуков беше замесено в сериозен скандал, станал известен под името „Петролгейт“. Беше създадена и парламентарна комисия, която да разгледа случая. Тогава излязоха информации, че три български дружества са въоръжавали тайно режима на Саддам Хюсеин и още толкова са търгували между 1997 и 2003 г. с петролни ваучери, като печалбата в един от случаите е била предназначена за Българската социалистическа партия. „ДЖЕФФ Корпорейшън“, „Елмет-инженеринг“ и „САРА-М“ са се договаряли за оръжие и оборудване с двойна употреба, а по петрола са работили „Машиноекспорт“, „Химимпорт“ и „Аракбул ойл“.

Това се твърдеше в обхващащ 1200 страници доклад на специалната разследваща комисия Iraq Survey Group (ISG), създадена от САЩ за издирване на оръжия за масово унищожение или програми за разработването им. Собственик на „Машиноекспорт“ е оръжейният търговец Петър Манджуков. Името му беше замесено в първия скандал след публикуването на подобни разкрития в иракския вестник „Ал Мада“.“

Ето какво е необходимо, та някой да бъде произведен в милиционерски чин „архонт“ от Българската православна църква, едно от действащите управления на Държавна сигурност. Но няма как да пропусна още нещо:



С какви пари комунистът Петър Манджуков придоби толкова предприятия и имоти, и стана крупен капиталист? Да не би да е наследил комунистическите милиони на предците си – „две поколения пловдивчани“? Нали твърдеше, че принадлежността му към БКП е естествена? Тъй като произлиза от сиромашко семейство… В телевизионно предаване „един от най-богатите българи призна,… че е имал много бедно детство – израснал е в Сопот, в малко комунално жилище, където е живял до 18-ата си годишнина“.

И още нещо. Както се изяснява, понякога печалбата на тези „предприемачи“ отива за нуждите на Българската социалистическа партия – пряката наследничка на партията-майка БКП!

Журналистът Борислав Гърдев хвърля известна светлина върху произхода на Петър-Манджуковото богатство. Той показва близостта на нашия „херос“ с Андрей Луканов. Когато Илия Павлов се самозабравил и решил да се измъкне от опеката на своя създател, тъкмо другарят Петър Пловдивски бил излъчен като посредник между двата враждуващи комунистически клана.
                                                                                                
Според посочения автор „на 30 септември 1996 г. при влизането в съда, където най-после е докаран като свидетел срещу глоба от 1500 лева“, Илия Павлов „се изцепва: „Андрей Карлович да внимава кой ще кара влака!“

Преди това е знаковата среща на 2 септември 1996 г. във вилата на Петър Манджуков в „Бояна“ между шефа на НСС Юлий Георгиев и Луканов, като последен опит на боса на групировката „Орион“ Румен Спасов, който моли за съдействие Георгиев, в името на партията-майка БСП – да се изгладят отношенията помежду им. Отговорът на Луканов към Юлий Георгиев е показателен: „Кажи на тези мародери, че с тях в домушлук няма да влизам.“
Това е краят.“
Не е известно Петър Манджуков да е разпитван във връзка със смъртта на Карлович. Нито някой припомня неговата биография. Тя е толкова комунистическа, че е неудобно.                                            

Другарят Манджуков е бил секретар на първичната партийна организация на Завода за металорежещи машини в София. Над него е разпъвал чадър лично тогавашният председател на Коларовския районен народен съвет, другарят Николай Добрев. Да, покойният „сив кардинал“ на БСП и вътрешен министър в кабинета Виденов. Същият, който е осъществил дослука с Иван Йорданович. Случайно ли тъкмо Костов предоставил лиценз на Манджуков?…

Само че не Добрев е открил Манджуков. Още като служител на оръжейната фирма „Кинтекс“ – съкращение от „Кинкалерия и текстил“ – той е бил забелязан от Андрей Луканов и Огнян Дойнов. Двамата са го влачили със себе си, когато са посещавали воюващи африкански страни или държави в Близкия изток.

Любопитна подробност е, че по някое време, когато Петър Пловдивски става „честен частник“, негов служител е бил… самият Христо Христов „Илича“ – агент на ДС и КГБ, последният Живков министър на външната търговия. Допускате ли, че той е бил подчинен на Манджуков? Или по-скоро е осъществявал пряк надзор на определени дейности на филибетлията.                                                                                                                        Класово-партийният подбор на кадрите е не по кадърност, а заради вярност

Преди да вербуват някого, ченгетата са проверявали миналото му до девето коляно.

„Какво пишат другарите за проучването на обекта? Петър Атанасов Манджуков е роден на 2 юни 1942 г. в гр. Пловдив и произхожда от работническо семейство. Завършил е ВМЕИ „Ленин“ като машиностроител, все още не е женен и е член на БКП от 1970 г.



Разбира се, не са пропуснати родителите: бащата е леяр, не е член на партията и от 1950 г. се е преместил в гр. Сопот, където е продължил като леяр във ВМЗ – Сопот, а майката е тютюноработничка и текстилка, също работничка във ВМЗ, но е станала член на БКП през 1952 г. и е председател на кварталната ОФ-организация. Скрупульозно са отбелязали ченгетата, че братът на Манджуков е активен деец на ДКМС и морски офицер в Бургас.

Самият Манджуков е типичният отличник в идеологията и работата – комсомолски активист, военна служба във Варна, стипендиант на ВМЗ – Сопот като студент, демек – РАБФАК, после – инженер-технолог пак там, от 1971 г. – главен технолог, преди това – задължителното членство в БКП. Единственото, което са забелязали от ДС е, че „проявява високомерно държание и самонадеяност“.

С конкурс е назначен на Гара Искър, където достига до научен сътрудник втора степен през април 1973 г. Променя се и партийният дрескод:

„Др. Манджуков е повишен в началник на отдел, службите и ръководството на института са отчели, че е изградил устойчиви трудови навици и е станал самокритичен. Участва активно в партийните мероприятия и се издигнал до групов партиен отговорник.”

Информират се другарите, че е пътувал в ГДР, СССР, а от справката в ДС се установява, че е имал контакти с 6 гръцки граждани (две жени и четирима мъже). Писал е по две писма до ГДР и Гърция, но Първо главно установило, че тези лица не се водят на отчет в ДС.

По това време, поне в запазените архиви, Манджуков още не е приобщен към ДС, но тайната служба прави проучване на бъдещата му съпруга… На 12.05.1970 г. с изх. № 822 е пуснато от ДС – Ловеч строго секретно проучване на лицето Рени Цанкова Джанкова,… все още неомъжена, студентка в София… „В 8-и клас става комсомолски секретар, а в 9 и 10 клас – член на Учкома и има положително отношение към мероприятията на народната власт… Рени Джанкова няма близки, засегнати от народната власт и такива зад граница…

След като е проучен до девето коляно, подробно разузната и бъдещата съпруга, ведно с цялата рода и семейната история, Петър Манджуков вече може да бъде вербуван и изпратен на отговорна партийна работа. На 12 юни 1974 г. старши лейтенант Милан Миланов от ДС го вербува за секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним „Омуртаг“. Предложението е „да се вербува с цел обслужване на колонията от български работници в гр. Гелма, Алжир, и придобиване на информация по номенклатурни въпроси. Наблюдател на вербовката е ОР Иван Божинов.“

По-късна секретна справка-характеристика на сътрудника от 7 декември 1977 г. дава още малко информация: „Привлечен на идейна основа. Вербовката приел с желание. Поставяни са му задачи, свързани с обслужване на българските специалисти в Алжир. Като сътрудник е проявявал самоинициатива и старание. На срещите е редовен. Нямаме данни да е разконспириран. Умее да създава и укрепва връзките си.“

От юни 1974 г. до май 1977 г. Манджуков е в Алжир като секретен сътрудник на Първо главно на ДС с партизанско име „Омуртаг“. И аз лично очаквах да видя някакви големи негови успехи в разузнаването, разкриване или открадване на високи технологии, придобиване на ноу-хау и т.н. Поне така твърдят разузнавачите от този калибър.

Нищо подобно няма в хилядите страници донесения, драги читатели, ама нищо подобно! Да знаете, че като чуете такива небивалици, ви лъжат. Най-нагло и елементарно ви лъжат тези комунистически Джеймс Бондовци или по-точно Рихард Зоргевци. Няма никакви разузнавателни комбинации, сложни мероприятия и разни опасни заигравания с чужди централи. Просто в случая с нашия човек става дума за нюхане сред нашата диаспора за „врагове на народа“, за търсене на съмишленици сред гражданите на Аржир в комунистическата идеология и не на последно място – за реклама на живота в социалистическия лагер. Това е „великата“ разузнавателна дейност.

Доносите на Петър Манджуков са многобройни, подробни, но и доволно скучни – сух и делови стил на типичен номенклатурчик, който приема, че без ДС не би могъл да достигне добре платената си деятелност и точно оценява „грижата на Партията и Държавна сигурност за своя просперитет“.“

На мен ми стана отегчително, не знам как е с вас. Затова ще прескоча солиден дял от цитираните доноси. Но няма да подмина обстоятелството, че „съпругата му е служителка на МВР… Работил в Сопот и София. От 1974 до 1977 е работил по линия на „Техноимпекс“ в Алжир. В момента е на работа в „Кинтекс“. Член е на БКП…

Като служител на „Кинтекс“ Манджуков ползва контактите си от Алжир за съдействие на БКП за незаконен трансфер на оръжие и наркотици за Джамахирията, така нареченото „второ направление”. Иначе зад абревиатурата на „Кинтекс“ се крие… официалното прикритие на хиляди оръжейни сделки, както и такива с наркотици (най-вече каптагон и амфетамини), незаконен трансфер на валута и ценности, нерегламентирани помощи за страни от третия свят, заявили принадлежност или стремеж към социалистическата система. Контраразузнавачът „Омуртаг“ ползва свободно привилегията на тайните служби и най-вече предлаганите му почерпки, хонорари и трапези.

След дълго и старателно агентстване през 1982 г. настъпва и дълго чаканото повишение в тайната, скрита кариера на специалиста – машиностроител, а фактически търговец на оръжие и наркотици. Със Заповед № 4/22.02.1982 г. е привлечен, а на 5 май 1982 г. – регистриран като ОРОН в Първо главно управление на ДС. Даден му е и нов псевдоним – „Пампоров“.



Отново е в лоното на разузнаването, защото партията се нуждае от оправни търговци на невидимия фронт, защото системата вече скърца… В ДС… са имали повечко информация, че социализмът ще се сгромоляса. А след него ще трябва парите, многото пари, да останат в ръцете на верни, проверени момчета.

На Манджуков-Пампоров е отредена тази роля още през 1982 г. – на назначения милионер. ОРОН означава „Оперативен работник на обществени начала”, т.е. нещатен сътрудник на службите. И формата на сътрудничество се е използвала най-вече за прикритие на нерегламентирани търговски сделки, участие във фирми на ДС зад граница и опериране с тайни банкови сметки на партията.

На покръстения агент „Пампоров” са залепени трима оперативни работници от разузнаването: Любомир Сандов Банков, Венелин Димитров Петров и Гьончо Гьоков. Опитният агент не отказва хонорари и почерпки, но работата му е съсредоточена предимно в чужбина, най-вече в арабския свят. И пак няма да откриете някакви изключителни постижения за родната икономика, някаква полза от деятелността на специалиста в машиностроенето Пампоров – просто се въртят далавери с оръжие и стоки на „Кинтекс“ – разбирай наркотици.

На 10 ноември 1989 г. Манджуков – „Омуртаг“ – „Пампоров“ е високопоставен служител на ДС, един от сериозните търговци в системата на БКП, заможен деец на партията-майка и дискретен човек от сумрака. Грижите на ДС за неговото бъдеще продължават и в уж демократични времена.“

БКП, респективно Държавна сигурност, са се погрижили важните материали от досието на секретния сътрудник „Омуртаг“ – „Пампоров“ да не станат достояние на обществеността. Сред тоновете заснети на микрофилми и след това изгорени архивни „материали са и тези на Петър Манджуков… Но все пак остават доста книжа – хиляди страници, разказващи за генезиса на един от назначените червени милионери, който все пак си е останал верен на партията, дето е инвестирала толкова в него.

… Петър Манджуков се отблагодарява на БКП, за разлика от подобни олигарси. Издържа в. „Дума“, подпомага социално слаби и инвалиди, спонсорира и е сърдечно докоснат от колегата си на тайния фронт „Гоце“ Първанов, декларира леви политически увлечения, за което е награден с най-високия държавен орден „Стара планина“ от същия „Гоце“. Става собственик на социалистически предприятия като ЗММ, „Машиноекспорт“, винарска къща и т.н.

Леко открехване имаше през 2004 г., когато САЩ му отнеха визата, заради избухналия скандал „Петролгейт“. Тогава излязоха информации, че три български фирми са въоръжавали тайно режима на Саддам Хюсеин и са търгували с петролни ваучери в периода 1997–2003 г.                            

Едната от тях бе „Машиноекспорт“ на бившия „Пампоров“ – всъщност Манджуков, както се твърдеше в доклада от 1200 страници на специалната разследваща комисия в САЩ “Iraq Survey Group (ISG)” за издирване на оръжия за масово унищожаване. Информацията и името на Петър Манджуков бе потвърдено и от иракския вестник „Ал Мада“. Но междувременно Саддам увисна на въжето и май нещо се пропука. Все пак САЩ обявиха бившия търговско-агентурен деятел на БКП за персона нон грата и му отнеха визата. Всъщност имаше и българска парламентарна комисия по случая. Но с идването на власт на тройната коалиция се замаза арабския оръжеен и петролен скандал.

Ами това е съграждани. Да ви е честит първият пловдивски Архонт! Христо Г. Данов, Иван Гешов, д-р Вълкович, Константин Стоилов, Найден Геров,Кудоглу не са били достойни за „високата“ църковна чест. Но Петър Манджуков – „Омуртаг“ или „Пампоров“, просто е имал „честта“ да живее във времената на владиката Николай Първи…"

Да не забравяме, че въпросният Николай, и митрополит при това, е син на офицер от Шесто управление на Държавна сигурност. Нито той, нито местните „християни“ приемат Божия завет:

„Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.“Колко от вас имаха възможност да станат външнотърговци? Но не дребни писарушки, попълващи фактури и други документи. А от пътуващите. Особено като онези, които се оплакваха, че са уморени от изръшкването на оная „тежка чужбина“, която другарите обозначаваха с термина „второ направление“.

За миг си представете, че Манджуков е бил служител в търговската дирекция на “General Motors”. Подписал е договор. В рамките на своите задължения е преговарял с алжирска фирма за доставка на автомобили с марката на голямата американска корпорация. И на някакъв етап е прехвърлил пазарлъка и е извършил доставката от името на своя лична фирма. Дали “General Motors” би допуснал това? Щеше ли да го остави на мира?



В коя друга страна държавен служител би могъл безнаказано да прибере документацията на започната сделка и да я довърши като частник? Има ли друго такова образувание, в което днес да държите в ръцете си познанията за стоките, пазарите и връзките за тях като представител на правителството. А утре да ги използвате за свои собствени нужди.

Ето ви предоставяне на „куфарче с пари“. Манджуковци са хиляди. На всичко отгоре са кръгли негодници, неспособни да работят в полза на народа.                                                                                                                                                          Почетният консул на Индия и брат на Петър...Любомир Манджуков.                                                                                                               >     Синът на Манджуков поискал аутопсия, за да не го обвинят в убийство