Блогът на budha2 :: Комунистите превзеха планетата. Те безчинстват от Вашингтон, през Лондон, Париж, Берлин, София, ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.05.2015 19:49 - Комунистите превзеха планетата. Те безчинстват от Вашингтон, през Лондон, Париж, Берлин, София, Москва, Пхенян, до Пекин.

Автор: budha2 Категория: Новини

Прочетен: 1148 Коментари: 0 Гласове:

Можете ли да сравнявате Шекспировата „омраза“ към Шейлок – „венецианския търговец“, с тази на почитания и дори обичания Иля Еренбург към германците и на Валери Петров, всъщност Вениамин Нисим Меворах, спрямо некомунистите?

Текстовете на Елиаху Еренбург преливат от злоба и ненавист. Изпълнени са с призиви за изнасилване на жени, за изтезания гавра с деца, изтезаване на старци, за убиване – за смърт!
Другарят Меворах – Петров пък писал:

„Какво ще отсъди съдникът твърд?

Всички обвинители (в хор, могъщо, придружени от барабанен гръм) отговарят:

„Смърт! Смърт! Смърт!“

Ето най-силните „антиеврейски“ слова във „Венецианския търговец“ на Уилям Шекспир:

„Шейлок: Кой влиза тук?

Влиза Антонио.

Басано: Това е сеньор Антонио.

Шейлок: Как на раболепен кръчмар прилича той! Мразя го, понеже е християнин, но повече затова, задето с простодушието на низшия отпуска пари gratis и намалява сроковете за издължаване тук във Венеция. Веднъж да успея да го хвана за хълбока, ще заситя обилно древната си злоба към него, която нося. Той ненавижда нашата свещена нация и пречи даже там, където търговците най-вече се събират. Заради мен, моите пазарлъци и спестеното от мене честно, което той нарича лихва – интерес. Проклето да е племето ми, ако му простя.“

Сравнете сами силата на словото. Пиесата на Шекспир е забранена за поставяне в САЩ и в други страни. Понеже е оценена като… „антисемитска“?! Докато Иля Еренбург и Валерий Петров – Меворах са чествани като „национални икони“ в Съветска Русия, Чалгария и другаде. От кого?

Кой прославя човеконенавистниците и техните геноцидни, даже демоцидни творби? Кой е виновен за нашето изчезване – „американският империализъм“, „СССР“, някой друг, или ние самите? Не усещате ли, че мозъците на „народните маси“ са протрити от дългото шлайфане до пълно изхабяване? Май не.

За прототип на Шекспировия Шейлок послужил дон Йозеф Наси, известен също като Жоао Микеш или Жоао Мигаш Мендеш (1524, Португалия – 1579, Истанбул). Той бил евреин от заможно лихварско семейство. Заминал за Фламандия, където обаче не можел да практикува лихварството – банкерството. Затова се преселил в Истанбул. Там бързо се уредил на служба при султан Сюлейман І, а сетне и на неговия наследник Селим ІІ.

Дипломат, висш отомански администратор, той се издигнал до „най-близкия съветник на султана“. Даже станал съдия във Върховния съд на империята. Йозеф Наси направил доста за добруването на своите единоверци – евреите. На гърба на християните, с омразата към които се славел. През 1561 г. отоманското правителство дало благословията си на Йосеф Наси за основаването на еврейско селище край град Тиберия, в Галилея, Палестина. Но планът се провалил.

Влиянието на Наси върху Високата порта било толкова значително, че по негово искане Отоманската империя отправила заплашително писмо до римския папа с нетърпящо отказ настояване да освободи задържани еврейски престъпници. Папата пуснал само онези, които били поданици на султана. В отговор Йосеф организирал икономически бойкот на Анкона – града, в който станали тези събития. Подкрепил го друг Йосиф – живеещият в нашия Никопол виден талмудист Йосеф Каро – съставителят на зловещия трактат „Шулхан Арух“ – сборник с еврейски закони.

Никой да не ми казва:

“Telle est la vie!” – „Такъв е животът!“

Той е, какъвто сами си го направим. Като с достойнство отстояваме своята вяра (ако имаме), схващания и чест. Когато комунистическите палачи се мъчели с тежко насилие да пречупят духа на мой приятел, известен политически затворник, той им отговорил нещо в смисъл, че могат да го смажат, да съсипят съдбата му, но не и да го победят.

Когато без да влагате много знания и разбиране, плямпате за някакъв „холокост“ или „геноцид“ – все еврейски терминологични творения, защо пропускате демоцида на толкова много народи? Сред тях – и на българския. Той, демоцидът, унищожението на българите, беше осъществен от режима на комунистическата партия, обявен със закон за престъпен.

Според изследванията на автора на термина демоцид, между 1944 и 1987 г. БКП е унищожила най-малко 172 000, средно 222 000 и най-много 322 000 души! (Вижте илюстрацията.) Което се равнява на повече от 3 на сто от средното население на България през този период! Струва ви се малко?

Обаче същият режим унищожи най-малко пет пъти повече умни, трудолюбиви и родолюбиви българи. Като прибавите към тях провалените материално съдби на две трети от нашенците, ликвидацията на свободния дух, на вярата в Бога и доброто, и замяната им с комунистическия „морал“, включващ омразата, алчността, завистта, подлостта, доносничеството т.н., ще установите: Около 1955 година България беше приключена. Остана население от бездушни покойници, които, подобно на роботи, имат способността да изпълняват движения. Нищо повече.

Рудолф Джоузеф Рамъл коментира:

„Вече малцина ще отрекат, че комунизмът – марксъзмът-ленинизмът и неговите варианти – на практика означаваха кървав тероризъм, смъртоносни прочиствания, фатални концентрационни лагери и принудителен труд, депортации с летален изход, умишлено предизвикани от комунистите масови гладувания, безправни, извън съдебни екзекуции и показни процеси, и геноцид. Освен това е широко известно, че в резултат на всичко това милиони невинни хора бяха хладнокръвно избити. Само че очевидно не съществува никаква обобщена статистическа разработка за това, на колко жертви възлиза цялата работа.“

Ако се запознаете с всичките 6 алинеи на Член 2 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, ще се уверите, че констатациите са не само идентични. Законът-декларация е даже по-подробен. Но…

От него не последва нищо. Текстът му е нещо като политически рап…

Преди няколко дни проведох дълъг разговор с моя чудесен познат Благой Алексиев, който живее в Калифорния. Там се казва Брайън Алекс. Той е бил отровен с уран от украински агенти на съветското КГБ и то… в САЩ. Гостувал ми е в телевизионното предаване. Както сам се шегува, макар да е ходеща бомба, хората не му вярват. Хората ли? Идиотите! Ако не бяха такива, щяха да знаят народната мъдрост „питай патило“. Освен това казва:

„Александър Литвиненко умря за един месец. При същото отравяне аз живея повече от 10 години. Благодарение на нашите с жена ми, и на други български методи на лечение.“

Отново ще разговарям с Благо в ефир, ако е живот и здраве. Но той ми предаде каква е обстановката в едно от луксозните места близо до Лос Анджелис. Там всичките му съседи и познати са парализирани от страх. И се чудят, откъде намира сили да се бори с превзетото от комунистите и съветските агенти правителство на USSA – Социалистическите съединени американски щати.

Д-р Рудолф Джоузеф Рамъл споменава за „показните процеси“, на които комунистите са майстори. Когато разксъсаха информационната завеса, излезе, че те са били монтирани навсякъде – в САЩ, Великобритания, Франция – къде ли не.

Днес за пореден път ставаме свидетели как искат да заглушат един от гласовете, изричащи истината.

„Владимир Буковски, дисидентът ветеран от съветската ера, е бил обвинен, че е правил и притежава непристойни снимки на деца, обяви CPS.

На 72 години, живеещ във Великобритания от седемдесетте, той е изправен пред пет обвинения за заснемане на неприлични фотографии, пет за притежаване на такива цинични снимки и едно за собственост на забранени фотоси…

Джени Хопкинс, главна прокурорка в Кралската прокуратура за Източна Англия, заяви:

„След разследване на полицията на Кембридж заключихме, че има достатъчно доказателства и е от обществен интерес да преследваме съдебно Владимир Буковски във връзка с твърденията, че е правил и притежава неприлични фотографии на деца.“

Г-н Буковски прекара 12 години в съветските затвори и трудови лагери, преди да бъде освободен като част от размяна на затворници през 1976 г.

Той беше принудително заточен и се премести във Великобритания, където завърши биология в Университета на Кембридж.

Беше прям критик на Кремъл и на руския премиер Владимир Путин.

Обвини Кремъл за това, че е заповядал убийството на бившия шпионин Александър Литвиненко, който беше отровен от радиоактивен плутоний-210, сипан му в чая в хотел в [лондонския квартал] Мейфеър.

През 2013 г., по време на изслушването на Марина, вдовицата на г-н Литвиненко, той заяви: „Щом като руските власти се измъкнаха от това убийство, те ще продължат да практикуват същото. Те [британските власти] насърчават съветския режим да продължи да убива хора. То е все едно да им предоставите разрешително за убиване, нещо като обявяване на началото на ловния сезон.“

През 2004 г. той беше един от основателите на Комитет 2008, чиято цел е да осигури свободни и честни избори в Русия.“

Санким тези във Великобритания са такива! Или във Франция, Германия, да не отварям дума за незаличимия позор в САЩ през 2000 г., но и четири години след него!

Да не обсъждам качествата на „висшата“ британска журналистика. Например това, че обявява Владимир Буковски за „прям критик на руския премиер Владимир Путин“. Като че ли, когато Путин е чучнал в президенското кресло, не смее да коментира политиката му?

Длъжен съм да призная: На Запад наказват досущ, както на Изток. Да река – малко по-перфидно, но и по-злепоставящо, обидно. И то, понеже сте „дръзнали“, да критикувате „великия вожд и учител на цялото прогресивно човечество“ Владимир Владимирович Путин. Или сте имали „наглостта“, макар и аргументирано, да обявите Европейския съюз за новия СССР. Също така, защото сте допуснали да намекнете, при това твърде открито, явно, недвусмислено, че британските и руските съветски власти представляват общност, част от интернационално, наднационално цяло!

Как така? Как е възможно? Как си позволявате?

Ние воюваме с Путин и Русия, но привидно. Това е предназначено за вас – гоите, раята, безславните низши 99 процента, повечето от които вече не са ни необходими. Истината е съвсем друга, различна. Но тя не е за всекиго. Само за избраните – за единия процент. Онези, които присъстват по страниците на китайското списание “Forbes”. В тях, естествено, не показват най-висшите, които измислят всички тези паралелни истини за и от живота.

Излиза, че в „демократичното“ Обединено кралство могат да ви инсценират съдебен процес, който да е в пъти по-долен, срамен и унизяващ личността, от онези, които правеха и все така организират непокътнатите комунисти у нас и в целия уж бивш съветски лагер. (Дали да не се въздържам с използването на „концлагер“, че току вижте – отстреляли и мен? Нали се оказва еврейска запазена марка…)

Веднага след 9 септември 1944 г., когато започват т. нар. безотчетни дни, и под комунистическия ятаган падат главите на най-малко 30 000 българи – по-значителната част от националния елит, начева монтирането на съдебни процеси. Те достигат до небивал цинизъм. Например „узаконяват“ ликвидирането на отдавна избити хора!

В началото на петдесетте процесът засилва ход, сякаш задвижван с електрическа тяга. В такова изфабрикувано дело за малко да изчезне родният чичо на съпругата ми.

Първо го натикват в подземията на Дирекцията на милицията. Там цели два месеца и половина го държат в ледена вода до гърдите. Сетне го хвърлят в концлагера Белене (престраших се!). Но там всеки, който е изчезнал зад телените му огради без присъда, е зарязан на „милостта“ на другарите милиционери. Да се „изпари“ от този свят, не е било никакъв проблем. На принципа „има човек, има проблем; няма човек, няма проблем“. Знаете, че той е бил въведен от товарищ Сталин. Но сега го прилагат „демократичните“ comrades, camarades, Kameraden…

По един или друг начин чичото на жена ми успява да се… докопа до съдебен процес. Целта е, да е известно, че е жив. Присъдата е гаранция за това. Осъждат го за… шпионаж в полза на Холандия?!

Четиридесет лета по-късно той ми сподели, че макар и висшист, не е знаел точно къде се намира Холандия. Не бил в състояние да я посочи на географската карта на Европа!

Тогава – чичо Христо, натопен от Петко-Бочаровци и сие. Сетне Николай Галев, Петър Гогов, Янко Янков – мои приятели, накиснати от кого ли не – от все настоящи „антикомунисти“ и „антисъветчици“, челници в строителството на милиционер-капитализЪма. Вчера – израелецът Мордехай Вануну и американският редник Брадли Манинг. Днес – Владимир Буковски. А утре?

Ако перифразираме думите на германския лутерански пастор Мартин Ниймьолер, неговото антинацистко предупреждение ще прозвучи така:

Първо дойдоха за изброените и аз не казах нищо, нямах нищо общо с тях. После дойдоха за демократите и аз не казах нищо, защото не вярвах в демокрацията. Сетне дойдоха за изповядващите свободата и аз не казах нищо, защото нямах никакви политически пристрастия. Накрая дойдоха за мен, но вече не беше останал никой, който да се застъпи за мен.

Докога? Остана ли поне зрънце съвест на човечеството?

Известиха, че:

„Франция разследва твърдения, че в Централноафриканската република нейни войници са насилвали сексуално гладуващи и бездомни млади момчета, някои от които били сирачета, заявиха прокурорите в сряда [29 април 2015 г.]…

Поверителният доклад уточнява твърденията, че френски войници са изнасилвали и злоупотребявали с момченца на възраст между девет и 13 години… Родителите на някои от тях били убити в хаотичните племенни битки.

Деветгодишно дете сподели, че то и друго момче са били насилвани от двама френски войници в лагер за депортирани хора вътре в страната, когато отишли до пропускателен пункт в търсене на някаква храна. Други също разказаха, че са били изнасилвани и малтретирани в замяна на пари и храна.

Френските власти заявиха, че войниците ще бъдат строго наказани, ако твърденията бъдат доказани. В декларация на Министерството на отбраната се изтъква, че предполагаемите насилия са „недопустимо нарушение“ на военната етика.

Близо 1600 френски войници са разположени в Централноафриканската република като част от интернационалните мироналагащи усилия.“

„Организацията на обединените нации е виновна за „безразсъдното пренебрежение към сериозни обвинения за злосторничества“ и за отношението си към обществениците, биещи тревога, които разкриха подробности за насилията над деца, извършени от френски сили за поддържане на мира в Африка, според бивш служител на институцията.

Джеймс Уасърстром, ветеран на американската дипломация, който беше уволнен и арестуван от полицията на ООН, когато извади на светло подозренията за корупция от висши официални лица в Косово, заяви, че случаят с Андерс Компас е разкрил, как организацията се е превърнала по-скоро в информационна, вместо да се оправи с престъпленията, които той е обявил.“

Престъпленията на френските „миротворци“ станаха известни, благодарение на разкритията на Андерс Компас.

„Той е шведски служител от екипите на ООН за оказване на помощ, който – според слуховете – е връчил доклада на френските власти. Понеже се е почувствал засегнат и безпомощен от бездействието на ООН. След инцидента Компас е бил отстранен от своя пост като директор на операциите „на терен“ към Службата на главния комисар по човешките права (OHCHR), заради нарушаване на правилата на поверителността, и може да бъде уволнен.“

Е, уволниха го. Така възнаграждават почтеността в днешния „свободен“ и „демократичен“ свят!

Ето кое е главното: Що щат тези „близо 1600 френски войници“ в центъра на Африка? Що за медии са тези, които не настояват съответното министерство да обяви, точно колко униформени разбойници е изпратило да убиват и плячкосват?

Защо „милите миротворци“ не дойдоха тук и в останалите „страни с народна демокрация“, когато Съветите премазваха народите в тях с танкове и автомати? С какво садистично удоволствие наблюдаваха, как невинни хора бяха подлагани на нечовешко насилие, за да бъдат превърнати в дрипави подобия на човешки същества! За едни войните и природните катаклизми са трагедии,

за други – работа и производство на… „богоизбрани“, на израелци

Всяка война е форма на терор. Да сравнявате тези професионални убийци с Владимир Буковски е кощунство! Кои стават войници? Да разберем от биографията на британския стрелец Пол Джейкъбс.

Неговите заслуги в извършването на масови убийства са толкова значителни, че получи награда лично от кралицата, военнопрестъпница, която не заслужава друго, освен доживотна каторга при утежнен режим. (Вижте илюстрацията.) Обаче гойското стадо, което живее все по-зле благодарение и на нейните усилия, крещи „Да живей!“. И скоро ще започне да умира от глад. Хак му е.

Въпросният касапин е едва на 26 години, но е изпълнил дълъг списък с многобройни убийства далеч от бреговете на родния му Албион. Понеже има Господ, през 2009 година в Афганистан е бил взривен от самоделно направена бомба. Но оживял. И го… наградили за неговата „лична смелост и изумителна решителност“. Даже го включили в редиците на представителните войскови части, които марширували по време на тържествата на Възпоминателната неделя – ден,[22] в който британците отдават почит „на военнослужещите и жените, участвали в двете световни войни и в следващите въоръжени конфликти“.

„Това е постижение, с което той специално се гордее. Тъй като е напуснал училище на 16-годишна възраст, след като се провалил на изпитите от матурата. Като младеж в Южен Лондон постоянно влизал и излизал от поправителен дом – бил голяма беля. В юношеството си бил арестуван „около пет пъти“.

„Беше осъдително. Кражба. Ето какво правите, когато сте глупав и заобиколен от тъпаци. Нямах никакви пари, а виждах пари.“ Една нощ бил преследван с полицейски кучета и хеликоптер над главата му в [парка] „Клапъм Комън“. Всичко завършило в съда.

„Съдията каза: „Ще ти дам тази възможност. Няма да те осъдя за нищо. Но те принуждавам да направиш нещо със своя живот. Влез в армията, предприеми нещо – не искам да те виждам отново в моята съдебна зала.“

Скоро след това, казва той, си седял под Колоната на Нелсън на площад „Тръфѐлгар“. И завързал разговор с някакъв непознат, който му разказал за сравнително скромния произход на адмирала, който бил син на свещеник от графство Норфолк. „Тъкмо това ме накара да се замисля: „Ако той го може, защо и аз да не мога?“

Няколко дни по-късно се намирал в наборната служба, а след шест месеца – в Северна Ирландия в пълно бойно снаряжение. Тогава, през 2008 г., неговият полк, Втори батальон – „Стрелците“, се подготвял за заминаване за Афганистан.

„Всички пишеха своите завещания и гледаха да са валидни“ – споделя той. – „Бяхме се наточили като бръсначи, да идем там и да се докажем. Беше много вълнуващо. Имаше адреналин, страх, задоволството, че вършите вашата работа.“

Работа? Що за „работа“ е да убивате хора, които живеят на хиляди километри разстояние от родината ви, и не са ви сторили нищо? „Герои“?! Ето какви надяват униформата – стават военни или милиционери. Сбъркани твари, с увредена ценностна система, ако изобщо притежават някаква.

Такива са убийците от КГБ – днес ФСБ. Както и тукашните милиционери – да, до ден днешен – офицери, старшини. В казармата срещнах и обикновени селски момчета с промито съзнание, устремени към нашивката. На всяка цена – чрез подлост, с лакти и нокти, но да я постигнат! Не съжалявам да призная: За мен нормален човек не може „да работи“ униформен. Без значение какви знаци носи на петлиците и от цвета на шинела, който е надянал. Това са несвободни същества, способни да застрелят всекиго по заповед.

Аз съм от онези, които никога не са има „своя“ милиция, нито войска. И нито веднъж не е пожелавал те „да го пазят“. Все пак въпросът е по-сложен.

Споделеното важи за ЦРУ, секретните служби, полициите и армиите на всички страни, които с Тартюфско лицемерие се правят на… „миротворци“. Тукашната – също. Още от онази позорна война, в която комунягите натикаха България, и по съветски образец я нарекоха „отечествена“. В нея, напълно безсмислено, загинаха между 60 и 70 хиляди българи – повечето млади мъже!

Тате, Бог да го прости, избягваше да споменава за своето участие в кръвопролитието. Разбира се – насилствено, чрез мобилизация. Едва когато комунистите отказаха да издадат ОФ-бележка на сестра ми, за да кандидатства във висше учебно заведение, той взе да кореспондира с Военния архив, разположен във Велико Търново. След няколко години му издадоха удостоверения, че е награден с два медала – тукашен и съветски „за храброст“. Спасил ротния си командир в сражение, под свистящите куршуми. Смяташе това за естествена човешка реакция.

Тате извърши това, понеже допускаше, че то може да ни помогне, ако го впишем в биографиите си. Май не свърши работа… Просто системата поотпусна челичната си ръка, стисната в як юмрук.

Тези сатанисти нямат нищо общо с Владимир Буковски. Те са способни да изкарат дявола бял и сияещ като ангел…

Лицемерите ще съдят Буковски за… „заснемане и притежаване на неприлични снимки на момчета“. А в същото време Те – властниците, стимулират разврата. Изразих се неточно – налагат го като нещо задължително. В „демократична“ Франция, „люлката на свободата“ и революциите, не допускат в класните стаи ученичките мюсюлманки, защото носят… дълги поли?! diagnosa.net/

Нагоре