Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2015 18:09 - Дълговият капан - Ротшилд Икономист/ Централните банки са милостиви, оставят лихвените проценти ниски, за да може системата да продължи да работи.
Автор: budha2 Категория: Новини   
Прочетен: 696 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.01.2017 21:57


image   
 сп. Икономист

Развитият свят така и не е открил отговор на своя дългов проблем


Почти осем години изминаха, откакто финансовата криза избухна през август 2007 година, а продължава борбата с едни и същи проблеми. Кой трябва да страда повече - кредиторите или длъжниците? Краткосрочните фискални стимули или дългосрочните структурни реформи са най-добрият начин за постигане на икономически растеж? И кой, по-специално в Европа, трябва да помири местната демокрация с международните задължения?

Дълговете са претенция за богатство в бъдеще: кредиторите очакват парите да им бъдат върнати. Съответно има тенденция дълговете да се увеличават в моменти на икономически оптимизъм. Онези, които взимат кредити, се надяват, че техните доходи ще нараснат и или че активите, които купуват с взетите назаем пари, ще поскъпнат; кредиторите споделят този ентусиазъм.

Ако богатството обаче не се увеличи достатъчно, за да оправдае този оптимизъм, кредиторите ще са разочаровани. Длъжниците ще изпаднат в неплатежоспособност. Това ще накара кредиторите да ограничат отпускането на заеми в бъдеще, създавайки проблем с ликвидността дори за платежоспособните длъжници. В такъв случай се намесват правителствата, така както стана през 2008 и 2009 година.

Най-добрият начин за справяне с прекалено голям дълг е да бъде стимулиран икономическият растеж. На развитите страни, дори на САЩ, обаче им е трудно да се върнат към равнищата на растежа отпреди кризата. Така че изборът се сведе до три възможности: преди извикване на инфлация с цел намаляване на задълженията, изпадане в неплатежоспособност или стагнация.

Първата опция означава бързо увеличаване на номиналния брутен вътрешен продукт (БВП), намаляващо съотношението на дълга към БВП. Главното ограничение пред инфлационната стратегия е скоростта, с която кредиторите реагират, като изпращат нагоре лихвите по новоемитирания дълг. Колкото по-далечен е падежът на съществуващия дълг, толкова по-лесно е за правителствата да прибягват до този вариант.

В действителност инфлацията в развития свят е много малка (страните от еврозоната впрочем не контролират собствени валути, така че във всеки случай нямат възможност да предизвикват инфлация на своите дългове). Дълговото бреме е контролирано от т. нар. финансова репресия: поддържането на реалните лихвени проценти на много ниски, или дори отрицателни, равнища. Улеснявайки длъжниците да обслужват своите кредити, тя предотврати криза с изплащането на дълговете в много държави, но не смекчи кой знае колко дълговото бреме като цяло.

Гърците успяха да обявят неплатежоспособност по дълговете на частния сектор през 2012 година, но това не бе достатъчно, за да помогне, предвид силното свиване на техния БВП през последните години. И проблемът с неплатежоспособността, когато дълговете са толкова огромни, е, че тя просто прехвърля пасивите някъде другаде.

Ако банките в дадена страна държат голям дял от дълга на правителството и то изпадне в неплатежоспособност, тогава банките ще трябва да бъдат спасени от правителството, което ще създаде порочен кръг. Естествено, държави изпадат в неплатежоспособност пред чуждестранни кредитори от векове и се наблюдава тенденция дълговете им да бъдат опрощавани след няколко години. Икономическите условия обаче стават доста страшни в този промеждутък, както може да констатират гърците.

Така че ако инфлацията е трудна за постигане и неплатежоспособността изглежда рискован вариант, то третият вариант така или иначе се случва и това е стагнация (или близко до това положение). Такъв е случаят в Япония, където велият икономически растеж е правило след спукването на балона с активите в началото на 90-те години на 20-и век. Стагнацията обаче само забавя проблема.

Япония е подложена на по-малък натиск от по-голямата част от останалите държави в подобно положение, тъй като дължи пари основно на своите собствени граждани - тя не трябва да се безпокои за чуждестранни кредитори. Но дори Япония се умори от тази ситуация: Абеномиката бе замислена да измъкне страната от капана, като генерира по-голям растеж и инфлация.

Европейският съюз е поел по пътя на Япония. И на двете места има демографски проблеми, които ще подкопаят техния икономически растеж за неопределен период от време. Това увеличава необходимостта от компенсационно повишаване на производителността. Нужните е за тази цел реформи обаче срещат ожесточена политическа съпротива.

Подобно на Япония, еврозоната има вътрешен, а не външен, дългов проблем. Сегашната криза обаче показва, че няма достатъчно политическа солидарност за истинско споделяне на дълговото бреме. Вътрешните европейски трансфери са определяни като игра с нулев резултат, при която всяка помощ за Гърция е загуба за други държави в блока.

Това е недостатък в европроекта от самото начало. Единственият отговор е политически съюз с централна фискална власт. Това обаче ще изисква избирателите в 19-те страни членки да се откажат от суверенитет - нещо, срещу което се съпротивляват не само гърци ите. И мудният икономически растеж в ЕС засилва загубата на вяра в Брюксел сред избирателите в Европа.

И така какво означава всичко това? Най-малкото, безкрайна поредица от кризи и европейски срещи на върха. То също означава, че СИРИЗА няма да е последната бунтовна партия, дошла на власт, така че централните банки ще трябва да оставят лихвените проценти н ниски, за да може системата да продължи да работи, и в резултат, предвид високото равнище на борсовите индекси, възвръщаемостта на инвестиционните портфейли ще бъде скромна в обозримо бъдеще.                       e-vestnik.bg/                                                                                                                                              Поверителен доклад на МВФ: Гръцките дългови проблеми са по-тежки от прогнозите                        image                                                                         Гърция ще се нуждае от по-голямо опрощаване на дълга от това, за което еврозоната се е подготвила заради последствията, които събитията през последните две седмици са имали за икономиката и банките, предаде Ройтерс, позовавайки се на поверителен доклад на МВФ, съобщава Фокус.

Новият анализ за дълга на Гърция е бил изпратен на еврозоната в понеделник вечерта часове след като Атина и останалите страни от валутния съюз се споразумяха за започване на преговори по третия помощен план за страната на стойност 86 милиарда евро в замяна на строги икономии и структурни реформи.

„Силното влошаване на устойчивостта на дълга ще изисква намаляване на задълженията, и то в мащаб, който ще надвиши значително размера, който в момента се обсъжда и който бе предложен от Европейския механизъм за стабилност“, се казва в документа.

Европейските страни ще трябва да дадат на Гърция 30-годишен гратисен период за обслужването на дълга й към ЕС, включително за новите заеми, и силно удължаване на периода за изплащане. В противен случай ЕС ще трябва да дава пари на Атина всяка година или да приеме „силно предварително опрощаване“ на заемите си към страната, се казва в доклада.                              www.24chasa.bg/                                                                    image                                                                           
Юдео-хазарските медии упорито насаждат лъжата за уж някакви въображаеми "спасителни мерки на кредиторите". Чифутите никога не помагат и никого не "спасяват". Наопаки. Под "спасителни мерки на кредиторите", разбирайте нови огромни заробващи заеми, които окончателно да сринат банките в Гърция. Втората голяма лъжа в контролираните еврейски медии е постоянната пропаганда, че парите уж идвали от ЕС. Парите ги дават частни еврейски банки (като МВФ,ЕЦБ и др.), повечето от които са собственост на еврейския мафиотски синдикат Ротшилд, а не ЕС.                                                                                    image                                                                                                                                                               
Това, което правят еврейските банки в Гърция е стара и изпитана еврейска схема. В САЩ на 24 октомври 1929, еврейските банкери затварят банките и преустановяват всички банкови операции. Банкови сметки са замразени и гражданите не могат да теглят пари от спестяванията си или да депозират чековете със заплатите си, а фирмите не могат да плащат на работниците си и на бизнес партньорите, понеже техните банкови сметки са замразени, нито пък могат да депозират чековете с плащанията на клиентите си в банките. Планираното от евреите блокиране на банките и умишленото наводняване с борсови акции предизвиква сриване на борсата в Ню Йорк и колапс на икономиката. Еврейският банков картел умишлено изважда от обръщение и блокира огромни количества парични емисии (долари), от които спешно се нуждае всяка съвременна икономика за да може да функционира. Фирми, бизнеси, корпорации и институции масово фалират. Еврейската мафия изкупува на безценица американската индустрия, имотите на гражданите, земите, фабриките, бизнесите и ресурсите на Америка. Сега историята се повтаря. Трагедията от 1929 еврейската мафия повтори в Източна Европа и Русия след разпадането на СССР - дивото разграбване, маскирано като "приватизация". Сега чифутите повтарят изпитаната еврейска схема и в Гърция. Ако еврйския банков картел успее да банкрутира Гърция, ще започне масово разграбване на Гърция маскирано отново като "приватизация". Чифутите ще изкупят Гърция на безценица.   
                                                                                                                                                        



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686294
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031