Постинг
22.06.2014 22:12 -
Комунисти от всички страни, променяйте се
Да не асоциирате „десните“ отвъд Океана с тукашните пишманлии от БКП, комсомола и Държавна сигурност, издава или пълно невежество, или отказ за признаване на истината. Тоест – морално дебелокожие.
Какви се оказаха „демократите“, начело с члена на компартията и убеден марксист Желю Желев?
В спомените на Огнян Дойнов четем за среща на Андрей Луканов с Михаил Горбачов, проведена непосредствено след 10 ноември 1989 г. в Москва. Тогавашният посланик на Народна република България Георги Панков, бивш Живков министър, е запечатал в паметта си, меко казано, странния диалог между тукашния министър-председател и генералния секретар на ЦК на КПСС.
„… Луканов моли, ако е възможно, на другия ден да излезе в съветската преса голямо съобщение, че новоизбраният български президент Желю Желев кани Михаил Горбачов на официално посещение в България. Тогава Горбачов казал:─ Но Желю Желев е против комунистите и против Съветския съюз.
─ Не е вярно, другарю Горбачов – отвърнал Луканов, ─ така му казваме да прави.
─ А защо тогава казва „долу!“ и сочи с палеца си към земята?
─ И това сме му казали да прави – отвърнал Луканов.“
Всички тези „десни“ се оказаха крайно „леви“. И то от най-долна проба. Каквито са някога гордеелият се и спекулирал с кървавия си шумкарски род Филип Димитров, наследникът на ятаци и комунисти, сам одобрен за членство в БКП, жененият за комунистка Иван Костов, както и всички останали от СДС – Съюза на държавна сигруност, по перфектното определение на Илия Минев. Също – милиционерката Б.Б., нейната партия ГЕРБ и онзи блок, който – кой знае защо – се е самопровъзгласил за… „Реформаторски“? А в него – само комунисти, техни дечица, роднини и последователи на вече споменатите…
Като студент, преди да стане неоконсерватор-неофит троцкистът Доналд Ръмсфелд делял обща стая с друг военен министър на Съединените щати, а именно Франк Карлучи. Същият този Франк, служил при Роналд Рейгън, беше съдружник с видните местни комунисти от средната номенклатура на БКП, и агенти на Държавна сигурност.
Иде реч за несменяемия гаулайтер на Българския червен кръст Христо Григоров, който е и член на УС на БТПП, но също така и агент на ДС с псевдоним „Еленов“. И за дългогодишния началник на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Божидар Божинов – агент „Страхил“.
Още по-впечатляващо е, че кум на другаря Христо Григоров – комсомолски натегач от Горна Джумая, е бил шуреят на комунистическия сатрап Тодор Живков, академик Атанас Малеев. Прекалено много време братът на съпругата на Бай Тошо вилнееше из медицината и опропастяваше бъдещето на читави, доказани професионалисти.
Агент „Еленов“, който при социализЪма е бил търговски представител на западна фармацевтична компания, все така оглавява БЧК. А синът му е сред най-крупните и преуспяващите вносители на… лекарства! На какво ли се дължи това?…
Обаче тези факти не впечатляват никого. Всеки имал право да се променя, твърди масовият идиот. И с безморалната си „философия“ като тежка котва тегли всинца ни към фаталното дъно, от чиято тиня няма измъкване…
А скотовете търпят комунистите да се пребоядисват. И защо е така?
Вместо любов, вместо пари, вместо слава, дай ми истина
Май ни липсва самочувствие. Но и елементарна нравственост. Ако я е имало някога, тя е почти изпепелена. Кой днес би дръзнал да произнесе следната присъда:„… Под гнета на вродените инстинкти, под натиска на неизгладимото наследствено хищничество, новото, псевдокултурното българско поколение удиви Европа със своя нравствен упадък.“
Някога Едгар Алън По писал на своя приятел Джоузеф Евънс Сноуграс:
„В критиката си ще бъда смел и напълно непреклонен, абсолютно еднакво както с приятел, така и с враг. Нищо не може да ме отклони от това ми намерение.“
Какво остана от българската душевност? Ако дръзна да перифразирам Шекспир:
„Малодушие, непостоянство и нагаждачество, вашето име е българин.“
Така е, понеже нашенци не са свободни. Не ценят това върховно благо, дарено ни от Бога. Нежели да изпитват никаква потребност от истината, която да разчупи духовните им окови. Тъй като не вярват в Бога, все повече оскотяват. Свеждат живота си на този свят до животинско съществуване – ракийката, салатката…
Това е моето обяснение на тревожния проблем: Защо днес продължаваме да се лутаме като освободени роби и накрая кротваме пред бившите господари от алчно червената номенклатура – съвършени нищожества в човешки образ? В далеч по-голяма степен отпреди век е валидна онази тъжна констатация на Стоян Михайловски:„Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Свободата е явление из вътрешния живот. Освобождението е явление из външния живот… Има, наопаки, случай, когато вънкашната свобода усиля вътрешната, духовното робуване, като дава на развалата възможност да се развива безпрепятствено и безнаказано! Така стана с българите. Българинът не е свободен, българинът е само освободен… Такава е съдбата на духовно безоките народи.“
Ала авторът на „Върви, народе възродени“ е отишъл още по-далеч в своя откровен разказ на несвободния нашенец (през 1911 г.):
„Колкото и чудовищно да се вижда следното заключение – то е израз на една жизнена същина: – самозаробените сегашни българи са сто пъти по-разнебитени и погазени от турската рая преди тридесет и три години!“
Да, през 1919-а нашенци се оказали далеч по-несвободни и разединени в сравнение с 1878-а – годината, която някои приемат за дата на някакво освобождение. Като за пореден път плащат данък на материализма. Не разполагат с капацитета да осъзнаят, че иде реч преди всичко за духовно понятие.
Политически затворници са ми казвали, че даже в затвора са се усещали свободни. Препоръчвам всекиму навършилата вече двадесет лазарника холивудска продукция „Изкуплението Шоушенк“ по разказ на Стивън Кинг. Никак не е несериозно. Става дума за съвсем всекидневна, човешка история. Така е само на пръв поглед. В действителност се оказваме свидетели на монументална кинематографична ода за възвишения, величав човешки дух, който не може да бъде прекършен, ако действително е устремен към истината и свободата. Тази драматична сага няма как да остави зрителя равнодушен, да не бъде съпреживяна.
Починалият в имиграция във ФРГ наш писател Стефан Попов беше изумителен ерудит. Това не му попречи да преживее провал като наставник на юношата Симеон, тогава все още Втори. Призна го и напусна двора. В разговор с мой познат е обяснил причините за неудачата си – своята и на младия цар, които ще спестя. За да не интригантствам. Тъй като няма как да докажа твърдението.
Като обединител на български учени-имигранти той се радваше на безспорен авторитет дори сред нас – тукашните незаключени затворници на режима. Не съм сигурен, дали някой ден няма да изживеем поредното разочарование. Но навремето той припомни:
„Един германски социолог бе писал: „Не е страшна липсата на свобода, страшно е умирането на волята за свобода.“ Ако приемем, че българският народ е загубил тази воля, което се вижда от изчезването на всякакво открито обществено мнение в днешна България, тогава е неизбежно да заключим, че атрофирането на тази воля е най-тежкото престъпление, извършено срещу този народ от комунистическите му управници, защото го оставя и без собствен исторически разум.“
Изглежда поривът за свобода приключва там, където започва ситостта.
Доста преди това мъдрецът Михайловски беше отсъдил:
„Държавните службаши са прилични на книгата в една библиотека: най-непотребните са най-високо поставени!…
Велможеството е право своеобразно: право за прозявка!
Ленивостта е – казват, – грях… Да, само за хора, длъжни данъци да плащат – шивачи, земеделци и бербери, мечкари стихотворци и кичеци, па и велики философи даже…
Но за онез, които имат право да вземат, без да дават – да събират насила такси, глоби и берии – и да си ги делят на равни части, ленивостта е догма, Символ Вери…
Те са по милост Божия денгубци, те са безделници по висша нужда. Те са с ферман снабдени готованци, те имат приказанье да поддържат – чрез тунеядство – равновес обществен!
Те са ремеслениците на Кефа; а няма кеф вън от сибаритизма!
Ето кои „ремеслениците на Кефа“, „готованци“ и „тунеядци“ – тук и по света, припознават народните маси. На тях разчитат като на „спасители“. Вместо да се уповават на Бога и на собствените си сили.
Днес САЩ все още проклинат Иран като свой отявлен враг. Израел – тоже. Как така изведнъж едните и другите се съюзяват? А хората приемат това не просто за допустимо, ами за нормално? Съжалявам, моят ум отказва да го приеме. Още повече, като се сеща, че пълното наименование на режима в Техеран е Ислямска република Иран. А тази държава, в която господства религиозният закон, за пореден път се е запътила на „свещена война“ срещу други мюсюлмани?!
Аятоласи против аятоласи? Колко тъп, наивен и примирен трябва да е онзи, който допуска да промиват съзнанието му с такава измама? Даже някои от церемониалните журналисти на Запад се възмутиха. Близкият до торите всекидневник “The Daily Telegraph” командирова в Техеран своя заместник-главен редактор и водещ външнополитически коментатор Бенедикт Броугън и му предостави известно право на свободно слово. Разбира се, в рамките на приетата цензура. В изпълнение на бойната задача той предупреди от Техеран:
„Западът трябва да помисли внимателно, преди да прегърне иранските молли.“
Не всеки е длъжен да знае, че в исляма молла е титлата, която е подобна на богохулното, греховното обръщение „отче“ в християнството. Тя е приложима към всяко духовно лице – от членовете на монашеските ордени, през имамите – настоятелите на джамиите, до най-високопоставените мюсюлмански законодатели.
С други думи, журналистът иска да каже, че всички верски служители в Иран са заплаха. Не обяснява защо. Но е доста по-прецизен, когато излага други, вече верни аргументи. Като например този:
„За страна, скована от икономически санкции, която е в центъра на опасна военна и дипломатическа криза, Ислямската република Иран изглежда и се чувства твърде спокойно. По пътищата няма пропускателни пунктове за проверка, нито въоръжени войници по улиците. Влюбени двойки се държат за ръцете, докато спокойно се разхождат по тротоарите… Никакъв белег на паника не смущава всекидневния живот в страната.
Дано е за добро. Иран е във възход. Той има основания да се чувства самоуверен, че след 35 години на революция нещата поемат по естествения си път. Един безсилен Запад трябва да размишлява над немислимото: да се съюзи с моллите в Техеран, за да спре внезапното, неумолимо напредване на сунитските екстремисти в Ирак, които, изглежда, са на прага на създаването на нов, могъщ терористичен анклав на удивително малко разстояние от Израел, НАТО, Турция, Персийския залив и от останалите прозападни режими в Близкия изток.“
Дойдохме си на думата. Причината за командироването не на редови вестникар, а на цял заместник-главен редактор в Иран е тъкмо тази. Белият дом е на път да сформира екип заедно с Техеран.Това ние с вас узнахме по-късно от Бенедикт Броугън. Когато ни го съобщиха – западните, а не тукашните медии – той вече скиташе из иранската столица. Докато пиша тези редове, разговорите между правителствени представители на САЩ и Иран са в ход.
Даже някои от т. нар. екстремисти в Конгреса са „омекнали“. Например Линзи Греъм, „водещ американски сенатор, известен с предишната си ястребска позиция спрямо Иран, в неделя [15 юни 2014 г.] призова за разговори с неговите ислямски управници за начините на сътрудничество, с цел спирането на сунитското нахлуване, което откъсна части от Ирак.
„Навярно ще потърсим тяхната помощ, за да задържим Багдад и да го спасим от завладяване от Ислямската република Ирак и Ал-Шам (ИРИС)“ – заяви той. – „Иранците имат интерес“ – допълни сенаторът. – „Те трябва да защитават шиитското население. Ние се нуждаем от някакъв вид диалог с тях, за да помогнем за стабилизирането на Ирак.“
Но освен това рече, че САЩ трябва да поставят ограничения, за да са сигурни, че Иран няма да се възползва от ситуацията, за да придобие територии.
„Те вече са вътре. Вече са на терена. Следва да начертаем червена линия пред Иран.“ Пушката, която висеше на световната политическа сцена, гръмна. И не само в Ирак, който беше преднамерено разпердушинен от левитския Интернационал във войните от 1991 и 2003 година. Днес Барак Обама с папагалски ентусиазъм спряга термина „военни престъпления“, като го отнася единствено към ислямските терористи. Сравнен с пернато, понеже като ехо отразява вече изречени в ООН обвинения.
Вярно, терористите са садисти. Изтезават и убиват пленени войници на марионетния режим в Багдад. Но какви са онези войници на „демократичния“ и „свободен“ нов световен ред, които вършеха същите, че и по-ужасни неща в затвори като Абу Гариб или във военната база на САЩ в Гуантанамо на остров Куба? Що за „цивилизация“ налагат чрез държавен тероризъм?
Само преди месец ни поднесоха поредната порция заблуди.
„Господин Обама потвърди обаче, че силата на САЩ не почива единствено на военното могъщество или на желанието да разпалва война. „Военните действия на САЩ не могат да бъдат единственият – или даже главният – компонент на нашето лидерство във всички случаи… Само защото имаме най-добрия чук, не означава, че всеки проблем е гвоздей“ – рече той.“
Какво е оправданието днес?
„Даже някои от най-острите критици на Обама във Вашингтон в неделя [15 юни 2014 г.] издигнаха глас за подкрепа на координирания отговор на американските военни в Ирак съвместно с иранските.
„Защо сключихме сделка със Сталин? Защото той не беше толкова лош, колкото Хитлер“ – заяви сенаторът Линзи Греъм (републиканец от Южна Каролина) в неделя пред CNN. – „Иранците могат да осигурят някои предимства, за да бъдем сигурни, че Багдад няма да падне.“
Кой истински отстояващ истината и свободата човек би понесъл подобна лъжа? Ако Адолф Хитлер, прочее според документите на OSS – предшественицата на ЦРУ – всъщност Ротшилд, е причинил смъртта на 6 милиона, нека са 12 или дори 20 милиона души, то Йосиф Сталин, произведение на същата възможно най-престъпна фамилия, изтреби, изтри от лицето на земята поне 60 милиона невинни, повечето от които християни!
Да си спомним мъдрите слова на Стоян Михайловски:
„Морал в политиката няма! Няма в политиката правда и неправда – а има интереси!… Неопетнен държавник значи смрадност благовонна!“
Докато е така, а човечеството изобщо не загатва, че иска промени, ще бъде обречено. Те – другарите от левитския Интернационал, ще разполагат с живота му. Ще решават кога да настъпи смъртта на стотици милиони! Вижте на колко места по земята горят въоръжени конфликти: Ирак, Сирия, Афганистан, Нигерия, Украйна, Кения, Мали, Судан, Централно-африканската република, Сомалия, Либия, Йемен, Пакистан… Заплахата от нови между Китай, Виетнам, Япония, на Корейския полуостров не са отпаднали. Ами Египет, Нигер, Ливан, Кашмир…
Лъжат народите с някаква „пазарна икономика“. В момента се води т. нар. Трета газова война между Русия и Украйна. Кой я предизвика? Защо мутрите на онези, които имат полза, мотива за нея, не биват осветявани?
Ако приемем, че наистина става дума за пазарна икономика, каква работа имат трети страни в търговски преговори между две корпорации? Нито Европейският съюз, нито САЩ са страна по договорите между уж руската „Газпром“ и точно толкова „украинската“ „Нафтогаз“.
Тази намеса не е нищо друго, освен комунизъм. А „демократичните“ западни политици се изявяват като верни и последователни ленинци. Каквито всъщност са.
Комисарят по енергетиката на Европейския съюз Гюнтер Йотингер приканва Русия за едностранни ценови отстъпки. Що за пазар е това? Обаче пак той не обелва и гък кой и по какъв начин свали президента Виктор Янукович, откъдето започна всичко.
Съжалявам глупците, но не браня Русия – най-малко аз. Сто пъти съм обяснявал какъв негодник е бившият украински президент. Но той беше излъчен и избран по правилата на западната „демокрация“. А го свалиха с недемократични средства.
Какво би станало, ако „недоволни“ тълпи обградят т. нар. National Mall във Вашингтон, барабар със сградите на Конгреса и Белия дом? Не само Националната гвардия, а цялата американска военщина ще ги помете и то за часове! Може би – и за по-кратко!
На какво ставаме свидетели вместо това?
„Във Вашингтон говорителката на Държавния департамент Джен Псаки заяви, че Евросъюзът е действал като посредник и с двете страни „за постигане на конкурентен компромис, който е съпоставим с пазарната цена и заплащане“.
„По наше мнение Европейският съюз предложи справедлив и разумен компромис, който беше приет от Украйна. А ние настойчиво увещаваме Русия да поднови ангажиментите си върху тази основа“ – заяви тя пред репортери.“
Коя е „пазарната цена“? Кой я определя? Борсите? Нали те са основани от финансовия Интернационал, за да ликвидират конкуренцията и да постигнат монопол. Иначе казано, за да ликвидират пазара.
Какво изрекъл в началото на ХХ век Джон Дейвид Рокфелер – дядото на загиналия през миналата седмица д-р Ричард Рокфелер? Това:„Конкуренцията е грях, затова трябва да я ликвидирате.“
Оттогава е напълно безсмислено и жалко да се говори за някаква пазарна икономика.
Истинският пазар предполага договаряне между продавач и купувач. Когато не се разберат, просто няма сделка. Останалото е комунизъм.
Като истински пророк, преди четири десетилетия еврейският писател-дисидент, но и руски патриот Александър Солженицин, прогнозира днешните събития в Украйна. Обаче преди това изясни отношението на болшевиките към проблема. Сами съдете, кои са настоящите продължители на болшевишкото дело.
„Преди да дойдат на власт, болшевиките смятаха проблема за елементарен. В броя на „Правда“ от 7 юни 1917 г. Ленин написа следното:
„Ние гледаме на Украйна и на други региони не като наследени от Велика Русия, а като територии, анексирани от царя и капиталистите.“
Той написа това, когато Централната Рада вече съществуваше. Сетне, на 2 ноември 1917 г. беше приета Декларацията за правата на народите на Русия. Дали тя беше просто шега? Дали не беше хитрост, чрез която те декларираха, че народите на Русия наистина имат право на самоопределение, включително – на своето отцепване? Шест месеца по-късно съветското правителство помоли „добрите служби“ на кайзерова Германия за оказване на помощ на Съветска Русия при сключването на мир и определянето на нейните граници с Украйна. А на 14 юни 1918 г. Ленин подписа договор в този смисъл с хетман Скоропадски. С тази своя постъпка той се показа като напълно примирен с отделянето на Украйна – даже с възможността в резултат на това тя да стане монархия!“
Това са комунистите! Ето какво представляват. Когато им уйдисва, те са против „царя и капиталистите“. Не им ли изнася, кандисват и на… монархия! Когато, както им наредят. А кой взима решенията и издава заповедите? На вас – редовните читатели – ли да обяснявам?…
Но нали според мнозинството от „умни и красиви“ – което не е нищо повече от каймак на обществената помия, „всеки има право да се променя“?!… Где се е чуло и видяло вълкът да стане овца?! Това е възможно само в глупостите на комунистическия графоман Йордан Радичков, оказал се „недооценен“ от света…
А в своята най-популярна книга „Архипелагът ГУЛаг“ Солженицин провидя:„Украйна ще бъде един крайно болезнен проблем. Но трябва да разберем, че сега чувствата на всички хора са нажежени до бяло. Тъй като в продължение на векове двата народа не успяха да живеят в хармония, за нас остава да проявим здрав разум. Трябва да оставим решението на самите украинци – нека федералистите и сепаратистите изпробват доколко са убедителни. Но не бива да даваме път на онези, които са безразсъдно смели и жестоки. И колкото по-вежливо, по-толерантно, по-внимателно си обясняваме какви сме сега, толкова повече надежда има за възстановяване на нашето единство в бъдеще.
Нека те [украинците] живеят своя живот, нека разберат какво е да се оправят сами. Скоро те ще проумеят, че никакви болни проблеми не могат да бъдат разрешени чрез разделение.“
Това е книга, издадена в САЩ през вече далечната 1978 година. А е писана доста по-рано – преди Кремъл да прогони автора й далеч от неговата родина. Впрочем, за пореден път подчертавам: Има наднационална сила, която всячески се стреми да изкара Владимир Шеломович Путин симпатяга, мислещ за руския народ. Тя е впрегнала целия политико-медиен спектър – от сегашните крайни отрицатели на Русия, на нейната политика и лидер, като правило – все комунистически неофити на фалшивия антисъветизъм, ченгета и съветски възпитаници (справка с американските „неоконсерватори“), до отгледаните като русофоби, които вместо да разсъждават с главите си, изпитват панически страх от Москва.
Тази измама е една от най-големите, но същевременно и най-успешните, от изобилието, с което съм се сблъсквал през последното десетилетие.
Другата е образът на Германия като империя, която същите подривни сили умишлено моделират в представите на европейците. Смисленият въпрос е един: „Cui bono, cui prodest?“ – „Кому е добре, кой печели?“
And now, the end is near; and so I face the final curtain/„Ето, че краят наближава; изправен съм пред окончателното падане на завесата.“ Първите два стиха от песента „Моят начин“ – “My Way”, която стана популярна благодарение на изпълненията на Франк Синатра и Елвис Пресли. Тя е от репертоара на известния през шейсетте години френски певец Клод Франсоа/.
Кое е общото между Хенри Кисинджър и Джордж Сорос?
И двамата са евреи, родени в Европа. Първият – в Германия като Хайнц Алфред Кисингер, а вторият – в Унгария под името Дьорд Шварц. На младини са били вербувани от Съветите. Макар да живеят в Съединените щати, никой от тях не научи добре английския език. Което е показателно за интелигентността им. Освен това говорят като одъртелия Луис Армстронг. И единият, и другият са изпечени интернационални мошеници, действащи съответно не само в света на политика или финансите, а и в двете области. Също така и Кисинджър, и Сорос пишат и издават книги. Първият – рядко. Докато вторият ги бълва като paper-back writer – като автор на булевардни романи.
Преди месец се появи най-новата „творба“ на Шварц – Сорос, озаглавена „Трагедията на Европейския съюз: Разпадане или съживяване?“. Тя е плод на сътрудничество с друг евреин – Грегър Питър Шмитз.Първото й представяне на Стария континент всъщност се състоя на Острова – в Лондонското училище по икономика и политически науки. То беше поверено на родения в Москва икономист Анатол Калецки.
Сами си отговорете, как така той е прекарал своите детски години в Полша и Австралия? А през 1966-а, когато е бил едва на четиринадесет, се е установил в… Лондон. Ще спомена само, че освен като изявен и послушен коментатор на всички специализирани лондонски издания и рубрики в тиражните всекидневници, днес той оглавява Института за съвременно икономическо мислене!
От началото на деветдесетте Калецки неизменно добрува под крилото на Джордж Сорос. На свой ред, Сорос е пряко подчинен на британските Ротшилдови.
Та за представянето на томчето двамата бяха подслонени под покрива на London School of Economics and Political Science. До неотдавна то беше само Лондонско икономическо училище. Най-голямата му забележителност беше фактът, че на младини Мик Джагър е прахосал близо две лета в него… Днес го завършват някои от отрочетата на червените послушници, облечени в икономическа власт. Например синът на борчето Гриша Данаилов Ганчев, рожба на греховното взаимодействие между Андрей Луканов и Нора Ананиева... …diagnosa.net
Какви се оказаха „демократите“, начело с члена на компартията и убеден марксист Желю Желев?
В спомените на Огнян Дойнов четем за среща на Андрей Луканов с Михаил Горбачов, проведена непосредствено след 10 ноември 1989 г. в Москва. Тогавашният посланик на Народна република България Георги Панков, бивш Живков министър, е запечатал в паметта си, меко казано, странния диалог между тукашния министър-председател и генералния секретар на ЦК на КПСС.
„… Луканов моли, ако е възможно, на другия ден да излезе в съветската преса голямо съобщение, че новоизбраният български президент Желю Желев кани Михаил Горбачов на официално посещение в България. Тогава Горбачов казал:─ Но Желю Желев е против комунистите и против Съветския съюз.
─ Не е вярно, другарю Горбачов – отвърнал Луканов, ─ така му казваме да прави.
─ А защо тогава казва „долу!“ и сочи с палеца си към земята?
─ И това сме му казали да прави – отвърнал Луканов.“
Всички тези „десни“ се оказаха крайно „леви“. И то от най-долна проба. Каквито са някога гордеелият се и спекулирал с кървавия си шумкарски род Филип Димитров, наследникът на ятаци и комунисти, сам одобрен за членство в БКП, жененият за комунистка Иван Костов, както и всички останали от СДС – Съюза на държавна сигруност, по перфектното определение на Илия Минев. Също – милиционерката Б.Б., нейната партия ГЕРБ и онзи блок, който – кой знае защо – се е самопровъзгласил за… „Реформаторски“? А в него – само комунисти, техни дечица, роднини и последователи на вече споменатите…
Като студент, преди да стане неоконсерватор-неофит троцкистът Доналд Ръмсфелд делял обща стая с друг военен министър на Съединените щати, а именно Франк Карлучи. Същият този Франк, служил при Роналд Рейгън, беше съдружник с видните местни комунисти от средната номенклатура на БКП, и агенти на Държавна сигурност.
Иде реч за несменяемия гаулайтер на Българския червен кръст Христо Григоров, който е и член на УС на БТПП, но също така и агент на ДС с псевдоним „Еленов“. И за дългогодишния началник на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Божидар Божинов – агент „Страхил“.
Още по-впечатляващо е, че кум на другаря Христо Григоров – комсомолски натегач от Горна Джумая, е бил шуреят на комунистическия сатрап Тодор Живков, академик Атанас Малеев. Прекалено много време братът на съпругата на Бай Тошо вилнееше из медицината и опропастяваше бъдещето на читави, доказани професионалисти.
Агент „Еленов“, който при социализЪма е бил търговски представител на западна фармацевтична компания, все така оглавява БЧК. А синът му е сред най-крупните и преуспяващите вносители на… лекарства! На какво ли се дължи това?…
Обаче тези факти не впечатляват никого. Всеки имал право да се променя, твърди масовият идиот. И с безморалната си „философия“ като тежка котва тегли всинца ни към фаталното дъно, от чиято тиня няма измъкване…
А скотовете търпят комунистите да се пребоядисват. И защо е така?
Вместо любов, вместо пари, вместо слава, дай ми истина
Май ни липсва самочувствие. Но и елементарна нравственост. Ако я е имало някога, тя е почти изпепелена. Кой днес би дръзнал да произнесе следната присъда:„… Под гнета на вродените инстинкти, под натиска на неизгладимото наследствено хищничество, новото, псевдокултурното българско поколение удиви Европа със своя нравствен упадък.“
Някога Едгар Алън По писал на своя приятел Джоузеф Евънс Сноуграс:
„В критиката си ще бъда смел и напълно непреклонен, абсолютно еднакво както с приятел, така и с враг. Нищо не може да ме отклони от това ми намерение.“
Какво остана от българската душевност? Ако дръзна да перифразирам Шекспир:
„Малодушие, непостоянство и нагаждачество, вашето име е българин.“
Така е, понеже нашенци не са свободни. Не ценят това върховно благо, дарено ни от Бога. Нежели да изпитват никаква потребност от истината, която да разчупи духовните им окови. Тъй като не вярват в Бога, все повече оскотяват. Свеждат живота си на този свят до животинско съществуване – ракийката, салатката…
Това е моето обяснение на тревожния проблем: Защо днес продължаваме да се лутаме като освободени роби и накрая кротваме пред бившите господари от алчно червената номенклатура – съвършени нищожества в човешки образ? В далеч по-голяма степен отпреди век е валидна онази тъжна констатация на Стоян Михайловски:„Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Свободата е явление из вътрешния живот. Освобождението е явление из външния живот… Има, наопаки, случай, когато вънкашната свобода усиля вътрешната, духовното робуване, като дава на развалата възможност да се развива безпрепятствено и безнаказано! Така стана с българите. Българинът не е свободен, българинът е само освободен… Такава е съдбата на духовно безоките народи.“
Ала авторът на „Върви, народе възродени“ е отишъл още по-далеч в своя откровен разказ на несвободния нашенец (през 1911 г.):
„Колкото и чудовищно да се вижда следното заключение – то е израз на една жизнена същина: – самозаробените сегашни българи са сто пъти по-разнебитени и погазени от турската рая преди тридесет и три години!“
Да, през 1919-а нашенци се оказали далеч по-несвободни и разединени в сравнение с 1878-а – годината, която някои приемат за дата на някакво освобождение. Като за пореден път плащат данък на материализма. Не разполагат с капацитета да осъзнаят, че иде реч преди всичко за духовно понятие.
Политически затворници са ми казвали, че даже в затвора са се усещали свободни. Препоръчвам всекиму навършилата вече двадесет лазарника холивудска продукция „Изкуплението Шоушенк“ по разказ на Стивън Кинг. Никак не е несериозно. Става дума за съвсем всекидневна, човешка история. Така е само на пръв поглед. В действителност се оказваме свидетели на монументална кинематографична ода за възвишения, величав човешки дух, който не може да бъде прекършен, ако действително е устремен към истината и свободата. Тази драматична сага няма как да остави зрителя равнодушен, да не бъде съпреживяна.
Починалият в имиграция във ФРГ наш писател Стефан Попов беше изумителен ерудит. Това не му попречи да преживее провал като наставник на юношата Симеон, тогава все още Втори. Призна го и напусна двора. В разговор с мой познат е обяснил причините за неудачата си – своята и на младия цар, които ще спестя. За да не интригантствам. Тъй като няма как да докажа твърдението.
Като обединител на български учени-имигранти той се радваше на безспорен авторитет дори сред нас – тукашните незаключени затворници на режима. Не съм сигурен, дали някой ден няма да изживеем поредното разочарование. Но навремето той припомни:
„Един германски социолог бе писал: „Не е страшна липсата на свобода, страшно е умирането на волята за свобода.“ Ако приемем, че българският народ е загубил тази воля, което се вижда от изчезването на всякакво открито обществено мнение в днешна България, тогава е неизбежно да заключим, че атрофирането на тази воля е най-тежкото престъпление, извършено срещу този народ от комунистическите му управници, защото го оставя и без собствен исторически разум.“
Изглежда поривът за свобода приключва там, където започва ситостта.
Доста преди това мъдрецът Михайловски беше отсъдил:
„Държавните службаши са прилични на книгата в една библиотека: най-непотребните са най-високо поставени!…
Велможеството е право своеобразно: право за прозявка!
Ленивостта е – казват, – грях… Да, само за хора, длъжни данъци да плащат – шивачи, земеделци и бербери, мечкари стихотворци и кичеци, па и велики философи даже…
Но за онез, които имат право да вземат, без да дават – да събират насила такси, глоби и берии – и да си ги делят на равни части, ленивостта е догма, Символ Вери…
Те са по милост Божия денгубци, те са безделници по висша нужда. Те са с ферман снабдени готованци, те имат приказанье да поддържат – чрез тунеядство – равновес обществен!
Те са ремеслениците на Кефа; а няма кеф вън от сибаритизма!
Ето кои „ремеслениците на Кефа“, „готованци“ и „тунеядци“ – тук и по света, припознават народните маси. На тях разчитат като на „спасители“. Вместо да се уповават на Бога и на собствените си сили.
Днес САЩ все още проклинат Иран като свой отявлен враг. Израел – тоже. Как така изведнъж едните и другите се съюзяват? А хората приемат това не просто за допустимо, ами за нормално? Съжалявам, моят ум отказва да го приеме. Още повече, като се сеща, че пълното наименование на режима в Техеран е Ислямска република Иран. А тази държава, в която господства религиозният закон, за пореден път се е запътила на „свещена война“ срещу други мюсюлмани?!
Аятоласи против аятоласи? Колко тъп, наивен и примирен трябва да е онзи, който допуска да промиват съзнанието му с такава измама? Даже някои от церемониалните журналисти на Запад се възмутиха. Близкият до торите всекидневник “The Daily Telegraph” командирова в Техеран своя заместник-главен редактор и водещ външнополитически коментатор Бенедикт Броугън и му предостави известно право на свободно слово. Разбира се, в рамките на приетата цензура. В изпълнение на бойната задача той предупреди от Техеран:
„Западът трябва да помисли внимателно, преди да прегърне иранските молли.“
Не всеки е длъжен да знае, че в исляма молла е титлата, която е подобна на богохулното, греховното обръщение „отче“ в християнството. Тя е приложима към всяко духовно лице – от членовете на монашеските ордени, през имамите – настоятелите на джамиите, до най-високопоставените мюсюлмански законодатели.
С други думи, журналистът иска да каже, че всички верски служители в Иран са заплаха. Не обяснява защо. Но е доста по-прецизен, когато излага други, вече верни аргументи. Като например този:
„За страна, скована от икономически санкции, която е в центъра на опасна военна и дипломатическа криза, Ислямската република Иран изглежда и се чувства твърде спокойно. По пътищата няма пропускателни пунктове за проверка, нито въоръжени войници по улиците. Влюбени двойки се държат за ръцете, докато спокойно се разхождат по тротоарите… Никакъв белег на паника не смущава всекидневния живот в страната.
Дано е за добро. Иран е във възход. Той има основания да се чувства самоуверен, че след 35 години на революция нещата поемат по естествения си път. Един безсилен Запад трябва да размишлява над немислимото: да се съюзи с моллите в Техеран, за да спре внезапното, неумолимо напредване на сунитските екстремисти в Ирак, които, изглежда, са на прага на създаването на нов, могъщ терористичен анклав на удивително малко разстояние от Израел, НАТО, Турция, Персийския залив и от останалите прозападни режими в Близкия изток.“
Дойдохме си на думата. Причината за командироването не на редови вестникар, а на цял заместник-главен редактор в Иран е тъкмо тази. Белият дом е на път да сформира екип заедно с Техеран.Това ние с вас узнахме по-късно от Бенедикт Броугън. Когато ни го съобщиха – западните, а не тукашните медии – той вече скиташе из иранската столица. Докато пиша тези редове, разговорите между правителствени представители на САЩ и Иран са в ход.
Даже някои от т. нар. екстремисти в Конгреса са „омекнали“. Например Линзи Греъм, „водещ американски сенатор, известен с предишната си ястребска позиция спрямо Иран, в неделя [15 юни 2014 г.] призова за разговори с неговите ислямски управници за начините на сътрудничество, с цел спирането на сунитското нахлуване, което откъсна части от Ирак.
„Навярно ще потърсим тяхната помощ, за да задържим Багдад и да го спасим от завладяване от Ислямската република Ирак и Ал-Шам (ИРИС)“ – заяви той. – „Иранците имат интерес“ – допълни сенаторът. – „Те трябва да защитават шиитското население. Ние се нуждаем от някакъв вид диалог с тях, за да помогнем за стабилизирането на Ирак.“
Но освен това рече, че САЩ трябва да поставят ограничения, за да са сигурни, че Иран няма да се възползва от ситуацията, за да придобие територии.
„Те вече са вътре. Вече са на терена. Следва да начертаем червена линия пред Иран.“ Пушката, която висеше на световната политическа сцена, гръмна. И не само в Ирак, който беше преднамерено разпердушинен от левитския Интернационал във войните от 1991 и 2003 година. Днес Барак Обама с папагалски ентусиазъм спряга термина „военни престъпления“, като го отнася единствено към ислямските терористи. Сравнен с пернато, понеже като ехо отразява вече изречени в ООН обвинения.
Вярно, терористите са садисти. Изтезават и убиват пленени войници на марионетния режим в Багдад. Но какви са онези войници на „демократичния“ и „свободен“ нов световен ред, които вършеха същите, че и по-ужасни неща в затвори като Абу Гариб или във военната база на САЩ в Гуантанамо на остров Куба? Що за „цивилизация“ налагат чрез държавен тероризъм?
Само преди месец ни поднесоха поредната порция заблуди.
„Господин Обама потвърди обаче, че силата на САЩ не почива единствено на военното могъщество или на желанието да разпалва война. „Военните действия на САЩ не могат да бъдат единственият – или даже главният – компонент на нашето лидерство във всички случаи… Само защото имаме най-добрия чук, не означава, че всеки проблем е гвоздей“ – рече той.“
Какво е оправданието днес?
„Даже някои от най-острите критици на Обама във Вашингтон в неделя [15 юни 2014 г.] издигнаха глас за подкрепа на координирания отговор на американските военни в Ирак съвместно с иранските.
„Защо сключихме сделка със Сталин? Защото той не беше толкова лош, колкото Хитлер“ – заяви сенаторът Линзи Греъм (републиканец от Южна Каролина) в неделя пред CNN. – „Иранците могат да осигурят някои предимства, за да бъдем сигурни, че Багдад няма да падне.“
Кой истински отстояващ истината и свободата човек би понесъл подобна лъжа? Ако Адолф Хитлер, прочее според документите на OSS – предшественицата на ЦРУ – всъщност Ротшилд, е причинил смъртта на 6 милиона, нека са 12 или дори 20 милиона души, то Йосиф Сталин, произведение на същата възможно най-престъпна фамилия, изтреби, изтри от лицето на земята поне 60 милиона невинни, повечето от които християни!
Да си спомним мъдрите слова на Стоян Михайловски:
„Морал в политиката няма! Няма в политиката правда и неправда – а има интереси!… Неопетнен държавник значи смрадност благовонна!“
Докато е така, а човечеството изобщо не загатва, че иска промени, ще бъде обречено. Те – другарите от левитския Интернационал, ще разполагат с живота му. Ще решават кога да настъпи смъртта на стотици милиони! Вижте на колко места по земята горят въоръжени конфликти: Ирак, Сирия, Афганистан, Нигерия, Украйна, Кения, Мали, Судан, Централно-африканската република, Сомалия, Либия, Йемен, Пакистан… Заплахата от нови между Китай, Виетнам, Япония, на Корейския полуостров не са отпаднали. Ами Египет, Нигер, Ливан, Кашмир…
Лъжат народите с някаква „пазарна икономика“. В момента се води т. нар. Трета газова война между Русия и Украйна. Кой я предизвика? Защо мутрите на онези, които имат полза, мотива за нея, не биват осветявани?
Ако приемем, че наистина става дума за пазарна икономика, каква работа имат трети страни в търговски преговори между две корпорации? Нито Европейският съюз, нито САЩ са страна по договорите между уж руската „Газпром“ и точно толкова „украинската“ „Нафтогаз“.
Тази намеса не е нищо друго, освен комунизъм. А „демократичните“ западни политици се изявяват като верни и последователни ленинци. Каквито всъщност са.
Комисарят по енергетиката на Европейския съюз Гюнтер Йотингер приканва Русия за едностранни ценови отстъпки. Що за пазар е това? Обаче пак той не обелва и гък кой и по какъв начин свали президента Виктор Янукович, откъдето започна всичко.
Съжалявам глупците, но не браня Русия – най-малко аз. Сто пъти съм обяснявал какъв негодник е бившият украински президент. Но той беше излъчен и избран по правилата на западната „демокрация“. А го свалиха с недемократични средства.
Какво би станало, ако „недоволни“ тълпи обградят т. нар. National Mall във Вашингтон, барабар със сградите на Конгреса и Белия дом? Не само Националната гвардия, а цялата американска военщина ще ги помете и то за часове! Може би – и за по-кратко!
На какво ставаме свидетели вместо това?
„Във Вашингтон говорителката на Държавния департамент Джен Псаки заяви, че Евросъюзът е действал като посредник и с двете страни „за постигане на конкурентен компромис, който е съпоставим с пазарната цена и заплащане“.
„По наше мнение Европейският съюз предложи справедлив и разумен компромис, който беше приет от Украйна. А ние настойчиво увещаваме Русия да поднови ангажиментите си върху тази основа“ – заяви тя пред репортери.“
Коя е „пазарната цена“? Кой я определя? Борсите? Нали те са основани от финансовия Интернационал, за да ликвидират конкуренцията и да постигнат монопол. Иначе казано, за да ликвидират пазара.
Какво изрекъл в началото на ХХ век Джон Дейвид Рокфелер – дядото на загиналия през миналата седмица д-р Ричард Рокфелер? Това:„Конкуренцията е грях, затова трябва да я ликвидирате.“
Оттогава е напълно безсмислено и жалко да се говори за някаква пазарна икономика.
Истинският пазар предполага договаряне между продавач и купувач. Когато не се разберат, просто няма сделка. Останалото е комунизъм.
Като истински пророк, преди четири десетилетия еврейският писател-дисидент, но и руски патриот Александър Солженицин, прогнозира днешните събития в Украйна. Обаче преди това изясни отношението на болшевиките към проблема. Сами съдете, кои са настоящите продължители на болшевишкото дело.
„Преди да дойдат на власт, болшевиките смятаха проблема за елементарен. В броя на „Правда“ от 7 юни 1917 г. Ленин написа следното:
„Ние гледаме на Украйна и на други региони не като наследени от Велика Русия, а като територии, анексирани от царя и капиталистите.“
Той написа това, когато Централната Рада вече съществуваше. Сетне, на 2 ноември 1917 г. беше приета Декларацията за правата на народите на Русия. Дали тя беше просто шега? Дали не беше хитрост, чрез която те декларираха, че народите на Русия наистина имат право на самоопределение, включително – на своето отцепване? Шест месеца по-късно съветското правителство помоли „добрите служби“ на кайзерова Германия за оказване на помощ на Съветска Русия при сключването на мир и определянето на нейните граници с Украйна. А на 14 юни 1918 г. Ленин подписа договор в този смисъл с хетман Скоропадски. С тази своя постъпка той се показа като напълно примирен с отделянето на Украйна – даже с възможността в резултат на това тя да стане монархия!“
Това са комунистите! Ето какво представляват. Когато им уйдисва, те са против „царя и капиталистите“. Не им ли изнася, кандисват и на… монархия! Когато, както им наредят. А кой взима решенията и издава заповедите? На вас – редовните читатели – ли да обяснявам?…
Но нали според мнозинството от „умни и красиви“ – което не е нищо повече от каймак на обществената помия, „всеки има право да се променя“?!… Где се е чуло и видяло вълкът да стане овца?! Това е възможно само в глупостите на комунистическия графоман Йордан Радичков, оказал се „недооценен“ от света…
А в своята най-популярна книга „Архипелагът ГУЛаг“ Солженицин провидя:„Украйна ще бъде един крайно болезнен проблем. Но трябва да разберем, че сега чувствата на всички хора са нажежени до бяло. Тъй като в продължение на векове двата народа не успяха да живеят в хармония, за нас остава да проявим здрав разум. Трябва да оставим решението на самите украинци – нека федералистите и сепаратистите изпробват доколко са убедителни. Но не бива да даваме път на онези, които са безразсъдно смели и жестоки. И колкото по-вежливо, по-толерантно, по-внимателно си обясняваме какви сме сега, толкова повече надежда има за възстановяване на нашето единство в бъдеще.
Нека те [украинците] живеят своя живот, нека разберат какво е да се оправят сами. Скоро те ще проумеят, че никакви болни проблеми не могат да бъдат разрешени чрез разделение.“
Това е книга, издадена в САЩ през вече далечната 1978 година. А е писана доста по-рано – преди Кремъл да прогони автора й далеч от неговата родина. Впрочем, за пореден път подчертавам: Има наднационална сила, която всячески се стреми да изкара Владимир Шеломович Путин симпатяга, мислещ за руския народ. Тя е впрегнала целия политико-медиен спектър – от сегашните крайни отрицатели на Русия, на нейната политика и лидер, като правило – все комунистически неофити на фалшивия антисъветизъм, ченгета и съветски възпитаници (справка с американските „неоконсерватори“), до отгледаните като русофоби, които вместо да разсъждават с главите си, изпитват панически страх от Москва.
Тази измама е една от най-големите, но същевременно и най-успешните, от изобилието, с което съм се сблъсквал през последното десетилетие.
Другата е образът на Германия като империя, която същите подривни сили умишлено моделират в представите на европейците. Смисленият въпрос е един: „Cui bono, cui prodest?“ – „Кому е добре, кой печели?“
And now, the end is near; and so I face the final curtain/„Ето, че краят наближава; изправен съм пред окончателното падане на завесата.“ Първите два стиха от песента „Моят начин“ – “My Way”, която стана популярна благодарение на изпълненията на Франк Синатра и Елвис Пресли. Тя е от репертоара на известния през шейсетте години френски певец Клод Франсоа/.
Кое е общото между Хенри Кисинджър и Джордж Сорос?
И двамата са евреи, родени в Европа. Първият – в Германия като Хайнц Алфред Кисингер, а вторият – в Унгария под името Дьорд Шварц. На младини са били вербувани от Съветите. Макар да живеят в Съединените щати, никой от тях не научи добре английския език. Което е показателно за интелигентността им. Освен това говорят като одъртелия Луис Армстронг. И единият, и другият са изпечени интернационални мошеници, действащи съответно не само в света на политика или финансите, а и в двете области. Също така и Кисинджър, и Сорос пишат и издават книги. Първият – рядко. Докато вторият ги бълва като paper-back writer – като автор на булевардни романи.
Преди месец се появи най-новата „творба“ на Шварц – Сорос, озаглавена „Трагедията на Европейския съюз: Разпадане или съживяване?“. Тя е плод на сътрудничество с друг евреин – Грегър Питър Шмитз.Първото й представяне на Стария континент всъщност се състоя на Острова – в Лондонското училище по икономика и политически науки. То беше поверено на родения в Москва икономист Анатол Калецки.
Сами си отговорете, как така той е прекарал своите детски години в Полша и Австралия? А през 1966-а, когато е бил едва на четиринадесет, се е установил в… Лондон. Ще спомена само, че освен като изявен и послушен коментатор на всички специализирани лондонски издания и рубрики в тиражните всекидневници, днес той оглавява Института за съвременно икономическо мислене!
От началото на деветдесетте Калецки неизменно добрува под крилото на Джордж Сорос. На свой ред, Сорос е пряко подчинен на британските Ротшилдови.
Та за представянето на томчето двамата бяха подслонени под покрива на London School of Economics and Political Science. До неотдавна то беше само Лондонско икономическо училище. Най-голямата му забележителност беше фактът, че на младини Мик Джагър е прахосал близо две лета в него… Днес го завършват някои от отрочетата на червените послушници, облечени в икономическа власт. Например синът на борчето Гриша Данаилов Ганчев, рожба на греховното взаимодействие между Андрей Луканов и Нора Ананиева... …diagnosa.net
До Крит и обратно-част първа-автобусът:)
А, беше хубав човек - ляв и прогресивен ...
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
А, беше хубав човек - ляв и прогресивен ...
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
