Блогът на budha2 :: Настоящият световен ред е за онези, които са по-равни

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.06.2014 21:15 - Настоящият световен ред е за онези, които са по-равни

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1042 Коментари: 0 Гласове:

Онова, което лидерите на интернационалното Братство отлично знаят и прилагат, е отвличането на вниманието на човечеството и насаждането на чувство за безизходица.

Разбира се, че основните цели на локалните конфликти по земята са материални – стремежът към световно господство. Но те са съпроводени от множество по-малки задачи, чието постигане не е по-маловажно. Една от тях е хората по света да загубят вяра, че са възможни всеобщи, нека ги наречем с модерното – глобални – положителни промени. Такива, които да подобрят живота на целия човешки род.

По този начин неизбежността на Техния нов световен ред се загнездва в масовото съзнание. Всекидневно затрупвано от трагични новини и убеждавано, че единственият възможен изход е бягството в света на разтухите чрез пошли забавления – от телевизионни състезания, през риалити формати до порнографията – населението на земята неусетно се превръща в робско стадо, което ловките овчари умело водят, накъдето пожелаят.

Навремето Джордж Оруел писал:

„Ние сме нация от хора, обичащи цветята, но също така – нация от колекционери на пощенски марки, от любители на гълъбите, от дърводелци аматьори, от люде, които изрязват купони от вестниците, от играчи на дартс и от почитатели на кръстословиците и главоблъсканиците. Цялата ни култура е съсредоточена около простите естествени неща, стига да са колективни, а не официални – пивницата, футболния мач, градината в задния двор, камината и „хубавата чаша чай“. Все още вярваме в свободата на индивида, почти колкото през деветнадесети век. Но това няма нищо общо с икономическата свобода, с правото да експлоатираш някого, за да печелиш. Свободата се изчерпва с това да имате собствен дом, да правите, каквото пожелаете през свободното си време, да избирате свои забавления, вместо някой да ви ги налага отгоре. Най-омразното от всички имена в ухото на англичаните е Ноузи Паркър.

Разбира се, очевидно е, че даже тази чисто лична свобода вече е загубена кауза. Както повечето съвременни народи, англичаните са в процес да бъдат номерирани, етикетирани, призовани в редовната армия, „уравнени и координирани“. Ала техните импулси са насочени в другата посока. А впоследствие видът на уравниловката, която може да им бъде наложена, ще бъде изменен. Никакви партийни митинги, никакви младежки движения, никакви цветни ризи, никакви антиеврейски провокации или „спонтанни“ демонстрации. Даже никакво Gestapo – в никакъв случай.

Обаче във всички общества обикновеният човек в известна степен трябва да живее, съпротивлявайки се на съществуващия ред. Истински популярната английска култура е нещо, което се движи под повърхността, неофициално и повече или по-малко гледана неодобрително от властите. Единственото общо нещо, което човек забелязва, когато се вгледа директно в обикновените хора, особено тези в големите градове, е, че те не са пуритани. Те са закоравели комарджии, пият толкова бира, колкото им позволяват доходите, отдават се на нецензурни шеги и използват навярно най-гнусния език на света. Трябва да задоволяват тези свои вкусове, защото са изправени пред поразително лицемерни закони (за лицензиране, за лотарии и т.н., и т.н.), които са специално измислени с предназначението да се намесват в живота на всеки, с изключение в процедурите, които позволяват всичко да се случва.“

Това е написано, когато войната шества из Европа, но нацистите и комунистите още са приятели и съюзници и не са се хванали за гушите. А членът на Фейбианското общество Ерик Артър Блеър в прав текст предупреждава какво предстои на неговите сънародници: „англичаните са в процес да бъдат номерирани, етикетирани, призовани в редовната армия, „уравнени и координирани“!

Ние минахме през това. Даже ни прошнуроваха. Сега е ред и на западноевропейците. А те с готовност кандисват, стига да бъдат задоволени минималните им претенции, описани от Оруел – комар, бира, някои – занимания с филателия или гълъби… Днес даже градинката в задния двор и камината са забравени.

Кредитната икономика, този апотеоз на потреблението без влагане на чувство за мярка, прибави и задграничните екскурзии. В повечето случаи – пак заради същото – хазарт, пиянство… Напоследък – снимки или „селфита“ пред популярни забележителности. Да живее простакът! Защото е непобедим.

Смятате, че откривате Америка? “Nihil sub sole novum” – са знаели древните – „нищо не е ново под слънцето”.

Преди повече от век чудесният християнски душевед Стоян Михайловски е писал:„Морал в политиката няма! Няма в политиката правда и неправда – а има интереси!… Неопетнен държавник значи смрадност благовонна!“

Точно така. Потвърждава и днес. Няма вечни врагове, а безкрайни интереси.

Близо десетилетие – от септември 1980 до август 1988 година Иран воюваше с Ирак. Да припомня, че Техеран беше предизвикан. На 22 септември 1980 г. режимът на Саддам Хюсеин нахлу в земите на древна Персия.

Струва ли си да припомням, че официален Вашингтон стоеше зад диктатора, когото само година и половина след края на конфликта, използвайки своята пропагандна машина, провъзгласи за „най-кървавия на земята“! Едва ли не по-страшен от Сталин и Пол Пот. Председателят Мао беше забравен – досещате се по каква причина. А западните медии изобразяваха Саддам като Адолф Хитлер… Нищо, че на 20 декември 1983 г. Доналд Ръмсфелд, бивш троцкист, изпълни мисия като специален пратеник в Багдад на „десния“ президент Роналд Рейгън, някога „ляв“ синдикален лидер.

Срещата му със Саддам Хюсеин продължила 90 минути. Двамата категорично осъдили окупирането на Ливан от Сирия. Тогава и Израел нямаше нищо против това. Само и само да не се получи разрастване на конфликта, който да засегне и ционисткия „рай“. Също така уж, за да предотврати продажбите на оръжия за Иран.

Само че онова, което ви представят, няма нищо общо с истината. Бившият полковник от Моссад Виктор Островски отдавна разказа, как по време на войната между Иран и Ирак израелците доставяли резервни части за самолетите на Техеран и обучавали иранските пилоти. Години наред тази далавера вървяла с посредничеството на Чехословакия и ФРГ.

На 20 декември 1983 г. Доналд Ръмсфелд намекнал, че отношенията между САЩ и Ирак могат да се подобрят значително. Как? Ами ако Съединените щати помогнат изграждането на нов петролопровод през Йордания, за да достигне до… Израел. Нещо, което не допадаше на Ирак. Обаче по време на срещата Саддам поел ангажимент да преосмисли предложението.

Доналд Ръмсфелд информирал Тарик Азис, християнския вицепремиер и външен министър на Ирак:
„Нашите усилия да ви помогнем бяха възпрепятствани от определени неща. Това затрудняваше… нашите доставки на химически оръжия за вас.“

Фотографията е достатъчна. Както и още два неопровержими факта.
Първият е, че тогава, в края на 1983 година, евреинът Доналд Ръмсфелд приема да получава солидно възнаграждение като личен съветник на иракския диктатор по въпросите на въоръжаването. Вторият – че пак той, беше лицето на плана за агресията в Ирак през март 2003 година. Отново бившият борец и съквартирант на друг американски военен министър – Франк Карлучи, беше най-настоятелният поддръжник за ликвидирането на Саддам. Защо ли?

„Бащицата“ Сталин го е формулирал: „Няма човек, няма проблем.“ Диктаторът замлъкна завинаги – въпреки конспиративните теории, че е жив и има нова самоличност – и няма как да свидетелства за крупните далавери и измами на американския левитски елит. Сега няма кой да смущава съня на бившите леви екстремисти и настоящи „неоконсерватори“ от сорта на Ръмсфелд и другите от компанията на еврейските „ястреби“, свързани с военнопромишления комплекс – Пол Уолфовиц, Ричард Пърл, Дъг Фейт, Джон Болтън, Елиът Ейбръмс, Робърт Кейгън,Пол Бремър…

Британският журналист Майкъл Линд отбеляза:„Корените на повечето неоконсервативни интелектуалци в областта на отбраната са в левицата, а не в дясното. Те са продукт на предимно еврейското американско троцкистко движение от трийсетте и четиридесетте, което между петдесетте и седемдесетте претърпя метаморфоза в антикомунистически либерализъм. И накрая – в милитаристична и империалистическа десница, каквато няма прецедент в американската култура или политическа история.

Тяхното възхищение от тактиката на израелската партия Ликуд, включително от превантивните военни действия, като онези, предприети през 1981 г. от Израел срещу иракския ядрен реактор Озирак, е примесено с овехтели напъни на идеологически ентусиазъм за „демокрация“. Те назовават своята революционна идеология „Уилсонианизъм“ (на името на президента Уудроу Уилсън). Но в действителност изповядват теорията на Троцки за перманентната революция, смесена с пренапрегнатия крайно десен ционизъм на Ликуд. Истинските американски уилсонианци вярват в правото на самоопределение на народите, като например на палестинците.“

Не ви ли се струва познато? Нямате ли чувството за dйjа vu – нещо виждано, преживяно? Ами да – нашенските „десни“, които до един, без никакво изключение, произлизат и/или са свързани с комунистическата партия и нейния престъпен милиционерски режим. .http://diagnosa.net .

Нагоре