Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2014 22:34 - ANONYMOUS AND Wikileaks ARE SINONIMUS
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1149 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.12.2014 17:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image КАКЪВ ЛЕГИОН?Какъвто бе Детският кръстоносен поход (1212 г.), в който участва. 50 000 неевреиски деца от Франция и Германия за освобождение на Божи гроб.Хитрите корабопритежатели евреи предлагат да прекарат децата до Египет.В крайна сметка нито едно от децата не пристигнало в "светите земи",защото тези които не умрели от глад,били продадени от евреите в робство.                                                       ДНЕШНИТЕ МАКАБИ СА Уикилийкс и Анонимус.И ДВЕТЕ СА КОНТРОЛИРАНИ ОТ ЛЕВИТСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ.УИКИЛИЙКС Е СЪЗДАДЕНО ОТ СОРОС И РАБОТИ ЗА СТАРИЯ СВЕТОВЕН РЕД- САЩ(сефирадски евреи).АНОНИМНИТЕ =КГБ/ФСС/РАБОТЯТ ЗА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД НАЧЕЛО С ДЖУСИЯ И КИТАЙ ЗА (хазари ,хасиди и монголоидни евреи). В КАЛИ ЮГА ИЗМАМАТА Е ГОЛЯМА.За играта на добри и лощи евреи се използват заблудените гои,които се вкарват в религиозната скиния-касапница на конвеир , за жертвоприношение.Гоите превърнати в леви и десни,русофили и русофоби се бият за своите господари.Еврейските дружества Макаби се грижат за създаването на групите и насъскването им една срещу друга.В резултат- жертвоприношение над неевреи. Футболните клубове в цял свят са еврейски.Те финансират футболните агитки от гои,които са неевреи и се използват както за театрални сценки и жертвоприношения.Нацистките и антисемитските дружества по света са дело на левити, начело са евреи, изпълнители са гои. Знаете ли кои са Макаби? Това са някогашните юдейски кървави фамилии на Макавеите. Те са били сикарии - скрити убийци, извършващи революция чрез внезапен терор над тълпите. С малобройни групи овладявали огромни маси от хора. Със забрадени лица се смесвали с тълпите и по даден знак изваждали ножовете изпод наметалата, и започвали да колят наред. Масите от хора се разбягвали. Така завладели доста градове и изклали стотици хиляди мирни жители, включително деца, жени и старци. Император Адриан приключил с тях като изпратил войската си и им казал убийте ги, ако не искате да разрушат и избият всички градове чрез подлите методи, които употребяват. Така тези основатели на тероризма останали в единствената крепост Масада и до последно се защитавали докато били обезвредени. Затова в днешния частен кибуц със статут на "държава" Израел националната служба за охрана на държавни обекти носи името на някогашната до последно отбранявана терористична крепост - МАСАДА. Тези бащи на днешните тайни служби по света, имащи за цел всеобщ контрол в координация помежду си, демократични партньорски служби, "рицарите на плаща и кинжала". Тези са инсталираните професионални терористи и революционери. А фарисеите от еврейската "православна" "християнска" църква благославят техните убийства защото са част от юдейския подземен сатанински окултизъм.                                       image Уейн МАДСЪН, американски разследващ журналист собственик на сайта „Wayne Madsen Report”:От статията му „ЦРУ, Мосад и Сорос са зад УикиЛийкс”
image
Гъмжи от подозрения, че УикиЛийкс е част от американските кибер-военни операции.
WMR (Wayne Madsen Report) научи от азиатски разузнавателни източници, че някои азиатски страни, в частност Китай и Тайланд са дълбоко убедени, че сайтът Уикилийкс… е свързан с американските кибер-военни и компютърни шпионски операции, а също и с кибер-военните операции на Мосад.

През януари 2007 г., Джон Янг, който ръководи Криптом, сайт, публикуващ класифицирана информация, напусна Уикилийкс, обявявайки, че тази организация е фасада за операциите на ЦРУ. В подкрепа на твърдението си Янг публикува над 150 е-мейла изпратени от активисти на УикиЛийкс до Криптом…

Стана известно също така, че в консултативния съвет на УикиЛийкс членува Бен Лори, някогашен програмист на Гугъл, който наскоро подписа договор с Националната агенция за сигурност на САЩ и е обвиняван от Китай, че е е бил част от екипа на американската кибер-шпионска кампания спещу Китай…

Съществуват основателни съмнения, че УикиЛийкс е още една от финансираните от Сорос операции под „фалшив флаг”. WMR научи, че след като бившият сенатор Норм Коулман решил да се противопостави на соросовата кандидатура Марк Мълок Браун (бивш зам. генерален секретар на ООН) за президент на Световната банка, Сорос привежда УикиЛийкс на високи обороти. Германският резидент на УикиЛийкс – Даниел Шмит – хаква списъка с поддръжниците на Коулман, открадвайки информация за кредитните карти и адреси, като публикува откраднатото на сайта на УикиЛийкс. По този начин кандидатът на демократите Ал Франкин, мощно подкрепян от Сорос, побеждава Коулман на следващите избори.

Според други източници стана известно, че Сорос стои зад операцията по преместването на Уикилийкс в Исландия, за да добие сериозна тежест там във връзка с овладяването на банковите операции и завладяване на неразработаните ресурси в Гренландия…                                    image Жадно дишаме, когато не ни стига въздух, жадно вярваме, когато не ни стига истина. Вярваме на Сноудън, на Асандж и Менинг и сме готови да ги носим на ръце, защото ги е нападнала епидемията на героизма и честността. Но уви, ние сме поразени от епидемията на вярата.

Трима вече са тенденция. Вълна на самоотвержеността и истинолюбието? В старата добра приказка – да. Но в реалния и нагнетен свят за тези момчета всичко би завършило много бързо и най-вече – тихо. Много тихо. Но ние гледаме грандиозно шоу, техните лица са на билбордове и на първите страници на вестници, имат гръмката слава на холивудските звезди. Това, съгласете се, сгтрува скъпо. А защо, например, те не са на края на света в някакво глухо гето в мръсна канавка или не се разлагат във вана с киселина? При най-малката за тях заплаха ловците от ЦРУ биха работили точно така. Но всички световни медии, за чиято “независимост” се носят легенди, днес са на бойния си пост. Повтарят с картечна точност: Снодън-Асандж, Менинг. Толкова, че ти иде да си запушиш ушите.                               В истинността на данните, разкрити от Едуард, никой не се съмнява – АНБ и ЦРУ с помощта на големи компании държат на мушка целия свят. Има само една подробност – за това са знаели по-рано, а спецслужбите безусловно са били запознати с тънкостите на работата. За това говори и колегата на Сноудън – Джулиан Асандж. И отново нещо общо се прокрадва между “сензаците” от Wikileaks и това, което разкри на света господин Сноудън. Обикновено това се нарича тайната на политическия шинел. Да, сега за това има документално потвърждение. И какво? какво се промени? На имиджа на САЩ, така или иначе – ударен, е нансен удар. Но едва ли Обама е заплашен от Уотъргейт, ЦРУ – от прекъсване на работата му, а американското правителство – от един сериозен иск. Но и самият Сноудън е един мистър Хикс.

Защо той разкри името си? Той би могъл просто да предаде документите в някой вестник. Още повече, че сам казва, че не иска внимание от страна на медиите. Кой е той – самоубиец, безумец, неразбиращ безсмислието на жертвата, която прави, или просто много добър актьор, който има съвсем други цели? Той напуска работата си, любимото момиче и семейството, дома на Хаваите. Сега всяка минута, очаквайки разплатата, той се превръща в жертвен агнец. Но нали и близките си хора е оставил на заколение?!. Кореспондентът на “The Guardian” отбелязва как при споменаването на близките, които Едуард е подложил на опасност, очите му се пълнят със сълзи, а гласът му започва да трепери по-силно. “Това е единственото, което не ме оставя да спя през нощта”, казва той. Но съвестта не му позволила да наблюдава как правителството на САЩ нарушава естествените свободи на хората. Колко живота той е спасил? Коя война е прекратил? Само оповести на всички една известна истина. Никой със здрав ум не би тръгнал да прави това и работата не е в героизма, смелостта и всички онези качества, които в един глас му приписват, забележете, американските правителствени медии. И кой би насочил прожектора към един на никого неизвестен младеж, станал звезда за един час?

Дребният наемен работник на ЦРУ, системният администратор Едуард Сноудън попада на тази работа само заради своя талант, защото не е завършил нито институт, нито даже училище за средно образование. Но кое е другото, още по-любопитното – вездесъщите журналисти досега не са могли да намерят нито един човек, който да го помни от ученическите години или по време на краткия студентски период. Не е ли странно това? Впрочем той стои твърде далеч от своя по-голям брат по истина — Джулиан Асандж, чиято биография е едно голямо тъмно петно. В eдно от последните си интервюта Сноудън заяви, че се е устроил в кантората Booz Allen Hamilton, свързана с разузнаването, за да получи данни за подслушванията. По-рано за работата си в спецслужбите той говори като за кариера в модния бизнес – безплатна възможност да види света.

И той действително живее в Япония и на Хаваите. И ето, в един прекрасен ден, след триседмична подготовка, той качва страшните тайни на САЩ на флашка, взима си отпуск, за да се лекува от епилепсия, целува момичето си и отлита за Хонконг. А след това стана известен на целия свят. Ако си мислите, че кореспондентите на “The Guardian” и “The Washington Post” за научили за неговото съществуване малко преди вас, то силно се заблуждавате. Още през януари Сноудън пише писмо на режисьора документалист Пойтрас, а Глен Гринвалд от “The Guardian” е получавал писма от него от февруари. Половин година преди скандалното интервю!

Всички са проявили невиждана вярност към професионалния дълг и направо са стояли със запушена уста. Тайната запазил даже публицистът Бартън Гелман от великия и ужасен „The Washington Post” – рупора на САЩ. Общуването, по думите им, е ставало по суперсекретни методи, но нима за това време ЦРУ, филтриращо целия трафик, не е могло да установят самоличността му? Да и в Хонконг, както се знае, до него стигнаха и журналисти, и сътрудничка на Wikileaks, само не и „ушите” на ЦРУ. Отговорът е прост – имаме си работа с гений.

След интервюто в „Тhe Guardian” Сноудън още няколко дни се намира в Хонконг. Сам казва: буквално през една улица е офисът на ЦРУ. Тоест, през цялото това време сътрудници на разузнаването не са могли да преминат през тази улица и да намерят Сноудън в хотела? Не са могли да дежурят на неговата улица, на летището, в самолета, в края на краищата! Едуард, ако наистина се казва Едуард, цветущо разказа как е затискал вратата с възглавници и се е укривал в кашон, за да въведе паролата на лаптопа. Това го и спасило. Очевидно от хотела той е излязъл с тенджера на главата.
image
В Хонконг към него се присъединява юрист на Wikileaks – някоя си Сара Харисън, и в Москва те идват вече двамата. Според някои данни именно тя е помагала на Сноудън с анулиран паспорт да си купи билет за самолета. Как това е било направено – досега не се знае, но в списъка за пътниците от този полет няма нито фамилия Сноудън, нито фамилия Харисън. „Аэрофлот” отказа коментар, но, очевидно, са били използвани подправени документи. Кой и как им е помогнал да ги оформят – това е най-важният въпрос.

Сега Сноудън живее в Шереметево, и властите не бързат с действията си по отношение на него. За спецслужбите неговите откровения не са сензация, става дума само за имиджа. Но, трябва да се каже, личността е тъмна. Не е ли негова цел да се закрепи в Русия, ставайки „изкуствен дразнител”? В този смисъл той ловко напарви брънка от веригата и Китай, след като престоя в Хонконг. В Хавана той така и не отиде, а дали ще отлети в Еквадор, така и не е ясно.

В тази мътна вода се забелязват две течения – Китай и Русия. Сноудън приготви сладък десерт на китайците във вид на данни за кибератаки на САЩ против Поднебесната, заслужавайки си любовта на китайските власти. Искаш ли да противникът да свало оръжието – дай му това, което иска. Анонимен източник разказа на „The Washington Free Beacon”, че „Китай е получил всичко, с което разполага Сноудън”.

Сред разпръснатите вещи на Сноудън в стаята му в хонконгския хотел кореспондентът на „The Guardian” разгледа любопитна книга – биографията на бившия вицепрезидент на САЩ Дик Чейни. Името й е доста символично – „Риболов”. Сноудън, очевидно, обича да чете. Или да лови риба.

Великолепният лъжец

В неговата биография всичко е двойствено и неясно. А най-важното, абсолютно хаотично, окото няма на какво да се спре.

Единствен източник на сведения са редките интервюта на Асандж и на неговата майка, която в последно време стана истинска публична дама. В смисъл – винаги пред очите на хората. Техните думи рисуват пасторална картина на безоблачно детство в Австралия, където майката-героиня сече с тъпо мачете ананасови саморасляци и отстрелва змиите от леглото на сина си. Начин на живот – цигански. Още в младостта си Кристин Асандж не търпяла еднообразието. В личния й живот царял цирк-шапито. Бащата на Джулиан оставя след себе си само намек за произхода на фамилията си – някъде от далечните китайски предци Sung. И се запилява някъде в безбрежните австралийски пушинаци. Според други източници, малкият Асандж бил осиновен от актьор на пътуващ театър, който му дава звучно „второ име”. Приемникът отново шикалкави по неясни причини.

Пътуващият театър не донесъл спокоен живот и детските си години Асандж прекарва в Австралия, сменяйки местожителството си над 30 пъти. Джулиан се записвал и в 37 различни училища. Разбира се, в нито едно от тях не го помнят, но нали цялата вина е в разгулния живот на майката!

През това време Кристин отново се омъжва. Но и този път избраникът е неудачен. Музикантът (също пътуващ) се оказва член на страшна секта, чийто шеф отсичал главите на новородените деца на своите привърженици. На Кристин не й потръгнало – преди да разбере за това, родила от музиканта дете. И какво е трябвало да се направи? Отново бягство! Под звука на ирландска песен семейство Асандж пребродило цяла Австралия, а заедно с това и нашите мозъци!

На 20 години Асандж достига върхове в хакерското изкуство: осъден е на 10 години лишаване от свобода заради разбиване на сървъра на централната телекомпания на Канада – Nortel. По щастлива случайност се отървал с глоба. Експертът Игор Панарин е на мнение, че това не би могло да стане без дългата ръка на спецслужбите. И защо пък да не се възползват от възможностите на талантливия, излязъл от правия път младеж? Както се казва, вашата енергия в мирно русло…

През 2006 година след дълга подготовка се ражда Wikileaks. Много може да се говори за сайта, но важният въпрос е кой „налива” тук документите? Асандж е осигурил пълна анонимност на своите информатори, при това сайтът е направен така, че от него да не може да се сваля нищо.

Напомняме, че главната цел на проекта е „разобличаване на корупцията в страните от Средна Азия, Китай и Русия”. Но славата си проектът спечели именно като антиамерикански. Източниците на финансирането му са толкова мътни, както и биографията на Асандж. А жадните за истина се радват да бъдат лъгани.

Wikileaks може да се закрие от раз. Но сайтът се развива, и освен това – няма нито един иск срещу него. Вестници съдят властите в САЩ за апатията и недостатъчното внимание към „опасния ресурс”. Най-отпред е The Guardian – май някъде вече се срещахме… Още по-просто – може да се арестува Асандж, но той си живее, непознавайки унинието, в лондонското посолство на Еквадор и маха с ръка от балкона като английската кралица. А по отношение на лъжеца – една дума само: първият му ник е Mendax. На латински, с алюзия на оксиморона на Хораций „splendide mendax”.

Брадли Менинг – виновен ли е?

А бедняжката Брадли Менинг? През май 2010 година без обяснение на причините го хвърлят зад решетките. Той е бил сътрудник на специалиста по анализ на разузнаванията за иракския контингент. Някой си Адриан Ламо съобщава, че имено Менинг е предал на Wikileaks скандалното видео, на което американски войници в Ирак разстрелват мирни жители и журналисти на Reuters. Никакви доказателства за това, освен думите на Ламо, няма, но общественото мнение се безпокои от един единствен въпрос: Брадли – герой или предател е? Вместо очевидното и по-важното: А виновен ли е той?

Но кой е този Адриан Ламо, на когото Менинг бърза да се изповяда? Служител на църквата? Близък родственик? Изобщо не. Той е бивш хакер, който излиза на пътя на истината и се превръща в примерен лектор и журналист.

Като във всеки добър театър най-добрите роли се дават на тези, които стоят близко до режисьора. На Сноудън – ролята на кибрита, на Асандж – на този, който драсва клечката, а на Менинг – ролята на цепеницата, която поддържа огъня.

„The show must go on” – струва ми се така гласи надписът на вратата на щабквартирата на ЦРУ в Ленгли. Впрочем, не, там беше нещо за търсене на истината.                                                                                                        ПОПУЛИСТИ ЛИ СА АНОНИМНИТЕ ,ПРОРУСКИ СА ,НО АНТИ/СОРОС И РОТШИЛД/ САМО НА ДУМИ.ЯВНО СЪЩО КАТО НА СИДЕРОВ ИМ Е ПОЗВОЛЕНО СВИСШЕ АНТИСЕМИТИЗЪМ. ЕТО ЦИТАТ ОТ ANONYMOUS BULGARIA>/Страно е Орбан да мисли повече за нашите интереси, отколкото нашите политици. Това е истината, която соростутките, като чуят и направо им премалява, защото може и хранилката да секне - ДА Южен поток няма алтернатива/. Кой разделя гоите и ги кара да се бият за ЕВРЕЙСКИЯ БАНКЕРСКИ ЕЛИТ НА РУСИЯ И УКРАЙНА? СОРОС/РОТШИЛД РАБОТЯТ ЗА РАЗПАДАНЕ НА ЕВРОПА.ТЕХНИЯТ ЛЕГИОН - ANONYMOUS СЪЩО ЧРЕЗ ПОПУЛИЗЪМ.                                     Сидеров, Льо Пен,ANONYMOUS/НАЦИОНАЛИЗЪМ ИЛИ ПОПУЛИЗЪМ                                      Самият Сноудън е "мистър Хикс", както преди него Асандж.

Защо разкри своето име? Можеше просто да изпрати анонимно документите във вестниците. Кой е той, безумен самоубиец? Или просто е манипулиран дребен актьор. Оставил е работата си за 200 000 долара, своето момиче, домът на Хаваите и сега всяка минута чака възмездие. Нито един здрав разум не би отишъл на такава стъпка. Или друго нещо. Някакъв начинаещ служител на подизпълнители на NSA, системен администратор по китайското подслушване, е попаднал в тази работа, без да завърши даже средно училище. Значи в NSA приемат хората си направо от улицата. Странното е, че журналистите поне засега не успяха да намерят нито един човек, който да си спомни училищните години на Сноудън. (Биографията на Асандж пък е още по-мъглива.) И един прекрасен ден Сноудън си сваля на флашката най-страшните тайни на NSA и тръгва по света, за да воюва и изобличава несправедливостта и подлостта на Големия брат.

С "Вашингтон пост" и "Гардиън" той е започнал да общува по интернет много по-рано, още през януари, но журналистите са пазили гробно мълчание за неговите тайни цяла половин година. Общуването им, според Сноудън, е ставало със "суперсекретни методи". Но нали NSA контролира целия трафик и не са могли да установят неговата самоличност.

След това в Хонг Конг до него стигнаха журналисти, но по никакъв начин не можа да бъде открит от ЦРУ, чиято резидентура се намира буквално срещу хотела на Сноудън. Как тогава ЦРУ не се е сетило да пресече улицата и да го изкарат от неговата стая. След това - на летището и специалният самолет. Но Сноудън се е комуфлирал добре, запушвал вратата с възглавници и се е криел под халата, за да въвежда паролата на своя лаптоп.

От Хонг Конг Сноудън бил излетял с фалшиви документи. Кой ги е оформил? Това също е въпрос.

Така е в този бизнес. Както във всеки театър, ролите се дават на онези, които са близо до режисьора. The show must go on. Или както се казва - летят патици.

И още въпроси, на някои от които ще се спрем в следващи броеве:

какво е правил Сноудън на секретен обект в Япония, изпратен там по препоръка на ЦРУ;
дали има хомосексуална връзка между него и журналиста от "Гардиън" Глен Гринвалд, който беше първият публикатор на изтичанията;
дали е истина, че вторият публикатор от "Вашингтон пост" Бартон Гелман е човек на Моссад;
защо в навечерието на пристигането на Сноудън в Москва там пристигна шефът на ЦРУ Джон Бренън и дали е водил преговори с руснаците за съдбата на "предателя";
защо Путин сравни Сноудън с "прасе, което много квичи, но дава малко четина";
защо се налага впечатлението, че цел на "операцията Сноудън" е и Барак Обама и, ако е така, кои са организаторите на тази атака;
защо разкритията на Сноудън идват в навечерието на гласуването в Сената на Закона за пълен одит на Федералната резервна система. Единственият начин да не се допусне това е в Сената да се скарат демократите с републиканците под предлога, че Обама е подслушвал своите политически опоненти;
дали спецслужбите на САЩ са се хванали за гушите с така наречените "бангстери";
защо във всички досегашни разкрития на Сноудън (и преди това на Асандж) няма нито една дума за престъпленията на Израел и Моссад в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия и така нататък;
Въобще Сноудън, поне засега, не успя да опровергае подозренията, че е дезинформационна кампания.

Реално какво разкри? Че NSA подслушва всички? Това отдавна не е тайна. Тайна е как Русия и Китай си противодействат.

Цялата история с този професионален разобличител повече прилича на специална операция но на любителско равнище.

Но както в случая с Асандж е избран млад, неформиран човек, с много мътна биография. В такъв случай най-изгодно е да се представи "дисидентът" като "психологическа сложна натура". А световните медии или ще се прехвърлят в това направление, или ще налагат Сноудън като борец за свобода, независимост, световен мир и така нататък.

Така или иначе Путин има проблем и май не знае какво да прави. Вероятно би трябвало да е чул за стария принцип в шпионажа "когато не знаеш какво да правиш, недей да правиш нищо".                                   image Сноудън и Асандж: Летят патици
"Прасетата много квичат, но дават малко четина"



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6002373
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930