Блогът на budha2 :: Комунизмът е обща цел на всички народи/Няма поквара, която да не живее в секретност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.10.2014 21:54 - Комунизмът е обща цел на всички народи/Няма поквара, която да не живее в секретност

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1563 Коментари: 0 Гласове:

Лондонският всекидневник, чието наименование е „Независимият“ – „The Independent“, „суверенно“ принадлежи на члена на КПСС Александър Лебедев, който е офицер от КГБ на СССР. Повече от две години медията поддържа на своите страници за анализи, мнения и писма рубриката „Comment of the day“ – „Коментар на деня“. Обаче не я подменя всекидневно, както трябва да се очаква от нейното название. Месеци наред тя пропагандира следната „мъдрост“:

„Национализмът е инструмент за господство над труда на хората, защото националните ценности не са издълбани в камък, и могат да бъдат отмъкнати от политически партии и движения от всички цветове.“

Кои ли „ценности са издълбани в камък“? Според Танаха – Вехтия завет – Мойсеевите. Нищо, че такова същество никога не е мърсило земята… И слава Богу! Но масовият идиот вярва…

Любопитно, каква ли е дефиницията за интернационализма, която на проститутките – простете – журналистите – от „независимото“ издание е разрешено да предложат?

Друг британец декларира, че след скандала с Рупърт Мърдок и неговите телевизии и печатни издания, разследването, оглавено от съдията Левесън, не е довело до нищо.

„… Медиите все още поставят „приказките“ пред истината.“ Днес репресират даже приказките. Цензурираха повестта за деца „Пипи Дългото чорапче“ и филмчетата за „Том и Джери“, защото били… расистки?! Големият Брат на Джордж Оруел не е герой от разказите за СССР и неговия блок. Той е прогноза от 1948-1949 година за онова, което очаква британците и всички западняци.

По време на кампанията, предшестваща референдума за независимост на Шотландия, уж обществените радио и телевизия BBC се държаха тъй комунистически, че редакторите на „Правда“ и „Работническо дело“ щяха да изглеждат като чавдарчета, изправени пред шефовете на отдел „Средства за масова информация“ на ЦК на БКП.

Хората даже издигаха плакати с надписи: „British Brainwashing Corporation“! Което ще рече „Британска корпорация за промиване на мозъци“.

Нима се залъгвате, че ЦК на БКП е разпуснат? А неговата ръководна роля наистина е отнета? Наивници! По рекламите, по наетите проститутки и по гостите ще ги познаете… Слава Богу, че Интернационалът сам се набута, казано на жаргон. И превърна едно академично изобретение в глобална мрежа. Сега Техните think-tanks – пишман мисловни центрове – си блъскат главите, как да въведат политическата коректност – сиреч цензурата – и в интернет.

През същото време, докато ругаеха своя донеотдавнашен приятел Владимир Путин, напомняйки му, че е офицер от КГБ, назначиха за генерален секретар на НАТО един от агентите на тази организация. Тоест, един от онези, на които Путин е шеф по агентурна линия, оглавява организацията, която „ще се противопоставя“ на постсъветска Русия?

Точно така, евреинът Йенс Столтенберг, който е комунист в червата, но норвежки, и е агент на съветската шпионска централа КГБ с псевдоним „Стеклов“, застана начело на Североатлантическия пакт.

Така е навсякъде. У нас главен натовец е потомственият комунист, също евреинът, синът на активен борец против капитализма, другарят Соломон…

Върнете се към Владимир Буковски. Кои управляват Европейския съюз? Политкомисари. Коя е най-висшата длъжност в НАТО? Генерален секретар – генсек. Остава само товарищ Льоня Брежнев да влезе и намествайки вечно изплъзващите се от венците му изкуствени ченета да поздрави:
„Здравствуйте, товарищи!“

Не друг, а западната интернационална върхушка изгради политико-икономическите блокове и характерното за тях мислене. А масовата култура, в която особено ярко се открояват медиите, създаде the blockhead – повсеместния тъпанар, човека-дръвник, срещан не на всяка крачка, а буквално – на всяка стъпка.

Това е осъществената комунистическа мечта – вездесъщият идиот, с изваден мозък и опериран така, че да не е в състояние да мисли, камо ли да осмисля.

Dear comrades, welcome to the world of Beavis and Butt-head!

У нас злините начеват още от времената на руските нашествия на Балканите през деветнадесетото столетие. Те продължават във възникналото революционно масонство. Подривната дейност срещу българщината е финансирана по няколко линии. Но основните са руската и италианската. Тези среди финансират разбойниците, възприемани като „национал-революционери“.

След т. нар. освобождение, с помощта на руските окупационни власти, те постепенно обсебили всички ключови постове в новата държава. Мнозина от тях били поразени от вируса, разпространяван от т. нар. народници. Така в Русия наричали социалистите. Понеже думи като „социализъм“, „комунизъм“ и производните им били забранени в империята. Твърде скоро заразата била пренесена и у нас.

През 1891 г. в лозето край Велико Търново, притежавано от руския и швейцарски възпитаник Никола Габровски,той, заедно с отреклия се от българския си произход Димитър Благоев,и с Георги Кирков, изпълняват масонската повеля за основаване на социалистическо революционно движение в България. Оттогава подривната дейност на социалистите-комунистите против нас, българите, и срещу държавността ни, не е преставала и за миг. А от 1915-1916 година, когато те започват своята разложителна пропагандна дейност сред войските ни по фронтовете на Първата световна война, гражданската е факт. Нищо, че през някои периоди не се води с огнестрелни оръжия.

В тази необявена и продължаваща гражданска война, по пряк или косвен начин, повече от половин милион българи намериха смъртта си преждевременно. А смисълът на техния живот – творчеството, прогресът и благоденствието – беше затрит от другарите. В резултат на това, на небивалия терор и насаждане на страх, днешните българи са променили изцяло своята психика и народностен характер. И проявяват „естествена склонност към неестествена смърт“, по думите на американския романист и киносценарист Реймънд Чандлър.

Годината е 1932-а. През нея един набеден поет на име Христо Радевски посвещава на комунистическата партия стихотворение, което се превръща в нейна философия и знаме. В него Богът не само не съществува. Той изцяло е заменен, ако това изобщо е възможно извън рамките на съвършено увредено съзнание, от Партията с главно „П“! Радевски просто е регистрирал програмата и начина на функциониране на тази военизирана организация, чиято крайна цел е единната световна комунистическа държава. Днес го наричат глобализъм или нов световен ред.

В поемата авторът се изживява като „плът от войнишката плът“ на тази Партия. Той „крачи с крачките й бойни“ и „чувства как тече кръвта“! Всички са грешни, само компартията не е

Нормалното човешко същество мечтае за естествени неща – образование, семейство, деца, хубава работа, добър живот в Господното име и с Божията помощ. За комунистите пребиваването на тази земя е битка на живот и смърт. Срещу кого? Против нас – хората: Във своята сурова строгост ти нежна като майка си... аз знам, аз вярвам, че си права,когато съгрешиш дори! Христо Радевски – „Към Партията“, 1932 г. От тук нататък всичко е възможно и допустимо. Например масовото унищожение на онези, които не са с Партията. Тя, Партията, гарантира сигурността на нейните „безименни войници“, „пламенеещи с лъча на нейната зора“! „И остана Яков сам. И с него се бори Някой до зори… И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Яков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.

И рече: как ти е името? Той отговори: Яков.

И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Яков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.“

„Луцифер – носителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер – синът на Зората. Забележете: „Луцифер – синът на Зората“! Сиреч – на Аврора – Aurore – Утрото – това било и названието на парижкия вестник, в който крайно левият писател Емил Зола публикувал статията си „Аз обвинявам“, защитаваща Алфред Драйфус и еврейството. Но също така – името на прословутия кораб на река Нева, който уж провъзгласил началото на Октомврийския метеж в Русия през 1917 година, по масонски терк провъзгласен за „Велика революция“!

Със същата Зора начева най-популярната творба на цитирания от Радевски пролетарски стихоплетец Смирненски:

„В утрото на светла eра, с факела на нова вера“!

В комунистическата „нова вера“ мамон е заменил Бога. В него вярват. На парите се уповават. Богатството, без значение как е натрупано, е тяхната мечта. Днес, 82 години след този своеобразен манифест на комунистическата вседозволеност и жестокост, в бившата България, превърната в чалгарска Номенклатурия, за партийците всичко е възможно. Богатството, натрупано от главорези и техни потомци чрез убийства и грабежи, е на почит. Самите те са уважавани фигури. И то не само тук, а и по света!

В Номенкларатурия никой партиец не е виновен и не е осъден. Мафията си има опит за държава. А част от нея е псевдо-духовността. Даже църквата беше… социалистическа. И вместо да благодари на Бога и да го слави, пееше дитирамби на комунизма и СССР.

Целият т. нар. висш клир и мнозина от поповете са членове на БКП и сътрудници на нейните зловещи служби за партийна – поради Член 1 на „Конституцията“ – за Държавна сигурност.

Не можете да служите на Бога и на мамон

„Ех, ще се променят един ден, дай Боже, времената“ – надяваше се покойният Стефан Бочев, един от най-изпатилите български интелигенти, летописецът на концлагерна България. – „И ще почне тогава нашата „родна православна“ [църква] да съчинителства за мъките си. И ще е права: ако би почнала да докладва за душевните свои терзания от това, че се сложи тя на нашата мила народна болшевишка управия…

Но да се плаче за някакви си концлагерни мъки; от окошарвания „там“, от лежане по лагерите? Не-е, виж, пардон, ама ако е имало „лежане“ за нейните архиереи, то беше лежане във „Волгите“ и „Чайките“. И от преяждане и препиване, а не от пребиване.“

Да се позовем на официалния орган на т. нар. Българска православна църква, „Църковен вестник“:

„На 12 март се състоя пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който бе обсъден и одобрен проект за Програма на Партията… Под ръководството на партията НРБ успява да изгражда щастливо настояще благодарение на дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със страните от социалистическата система, благодарение на все по-пълното, на всестранното сближаване с великия братски Съветски съюз…“

Господ Го няма! Бог отсъства от болшевишката проповед на църковниците, предвождани от войнстващия богохулник Максим, провъзгласен от сатаната за патриарх!

Годината е конгресна за БКП. Но явно и за църквата. Слава Богу, тя правилно не се нарича нито християнска, нито Божия, а православна. Защото правилно слави Българската комунистическа партия, „страните от социалистическата система“ и Съветския съюз, с когото явно държи да се сближи до там, че напълно да заличи България, натиквайки я в безбожната многонационална държава на болшевиките!

Какво изповядва църквата, на която отпреди четвърт век много от вас решиха, че принадлежат? Най-усърдните „богомолци“ в нея са онези, които отричаха Бога, хулеха и преследваха вярващите в Него. Без ни най-малко притеснение комунистическата църква излагаше своето символ-верую:

„Комунизмът е обща цел на всички народи. Комунизмът е прекрасното и щастливо бъдеще, към което БПЦ води българския народ.“

Ето че, да благодаря на Бога, за пореден път не се възприемам като част от този „народ“. А още по-малко – от въпросната богохулна общност – църква.

Какво да очаквам и да искам от население, което, от една страна, е тотално обезправено? Зад гърба си усеща милиционерския пистолет или палка. Отстрани – щиковете на военните и кинжалите на ченгетата от Държавна сигурност.

От друга, БКП е поела лявата му ръка, а БПЦ – дясната. И заедно, набивайки крак в боен марш, го водят към… „комунизма – обща цел на всички народи“?! „Родната Църква, като духовна майка на своя народ, посреща с радост тази проектопрограма [на БКП] като „вдъхновяваща програма за изграждане на развито социалистическо общество“, както тя е наречена в ежедневната преса. Чрез своите служители, духовници и миряни, тя ще даде своя принос за нейното правилно разбиране и правилно прилагане в живота на народа. Идеалът на красивото комунистическо общество, към което БКП води народа, е добре познат на църковните хора още от зорите на църковната история.“

Под „църковните хора“ разбирайте последователите на фарисея Шаул от Тарс, когото синедрионът успял да внедри сред вярващите в Христа под агентурния псевдоним апостол Павел. Типично за талмудизма, той е изопачил Христовото Учение. Превърнал е вярата в стремеж към дребна материална корист.

Коварен смисъл на Павловата „мъдрост“: „… Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.“

Това е едно от най-ужасните вмешателства в истинското християнство! То съдържа сметкаджийството, което е типично за евреите. Материална полза от всичко – това е техният девиз. Комунистите се кълнат и вярват в съвършено различни неща, нямащи нищо общо с Бога. Мамон, олицетворяван от Партията, е техният господ:
„Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина!“ Христо Радевски – „Към Партията“,под светлина разбирай Луцифер.

За онзи, който не „червенее с лъчи от Партийната светлина“, няма постове, апартаменти, вили, автомобили – всякакви „благини“ – „богатства, „заровени в земята – място, където ръжда и молец ги унищожават, а крадци проникват и отмъкват“!

Още от създаването си църквата е замесена с „фарисейския квас“,както Господ е определил юдейските учения. Тукашната пък е масонско творение. Още първият български екзарх Антим І е бил посветен „брат-зидар“.Вече знаете кой е масонският бог – Луцифер, а не Исус Христос.

Следователно, още първият Fьhrer на сатанинското образувание Българска православна църква не е бил християнин. Не случайно определението Християнска не фигурира в нейното название. Екзарх Антим І „ще бъде и първият български висш клирик – масон.

Така до плеядата свещеници-воеводи и четници, затъкнали пищови и ками като кърджалийски джелати, закономерно идва следващото – архимандрит Йосиф Соколски (основател на Соколския манастир) ще смени православната си вяра за католическа, поп Грую Бански ще стане „творецът“ на хъшовското „символ верую“, поп Харитон сам ще води чета, поп Сава Катрафилов (заклел Ботевата чета по някакъв негов ритуал) ще бъде четник, а колко са онези от тях, основали революционни комитети в местните манастири, трудно е дори да се каже.

Ето че ходейки по тази пътечка стигаме и до крайната точка от кривата на деградацията на българския духовник – поп Андрей или червения поп. Да се наречеш „червен поп“ сиреч „поп на дявола“ или нещо като „атеистичен поп“, да вземеш оръдие и да гърмиш по българската войска, (а значи и по ония момчета, чиито майки са ги изпратили да служат на България и да я пазят от външни врагове) и накрая да изпратиш последния снаряд към камбанарията на храма, това вече е крайната фаза на този дълъг и не чак толкова дълъг процес на деградация и разпад на нашата национална духовност!

От о. Паисий до поп Андрей минават по-малко от 170 години, но пораженията са видими и то с просто око. Малката пукнатина появила се само в няколкото уводни думи през 1762 г. вече се е превърнала в непреодолима пропаст. Така лишените от духовни наставници поколения български младежи ще се лутат из дебрите на европейските идеологии и ще се обръщат към онези, които заемат празното място на техните духовни бащи – революционерите.“

Отровата е проникнала дълбоко и е поразила тежко съзнанието на самозваните остатъчни „българи“. Загърбили Бога и вярата в Него, те стават лесна плячка на враговете ни. Противно на Божията повеля, издигат тотеми и се кланят на фалшиви икони. За моя приятна изненада, в медия на свещеник, редовно следящ поне телевизионните ми изяви, се запознах с обнадеждаващата оценка:

„Следващият „светъл“ пример идва от един дякон – дякон Игнатий, който отново на връх Великден (странна закономерност) най-демонстративно ще свали расото, ще сложи костюм на френско конте и вече гладко избръснат и сресан ще се присъедини към безкрайните редици на европейските социал-революционери и политически визионери на Новия световен ред – масоните.“

Смятам горните редове за окуражителни, понеже от тях разбирам, че не съм сам. Останали са и други мислещи и знаещи хора по тази изстрадала земя! И ако този факт не е чак въодушевяващ и ентусиазиращ, той поне е ободрителен. Църквата е едно, а вярата и духовността – съвсем друго. Покварата е в манастирите още от времената преди есеите – навярно в храмовете из далечния Изток. Нима не я срещаме в черквите, в лицето на червенобузите охранени попове? Какъв е увличащият пример, който ни предлага тази „православна църква“? На ругаещите се помежду си милиционери в раса, които крият часовници за хиляди под широките ръкави? И не се смущават да ръсят паството си, което несъмнено смятат за простолюдие, внимателно протягащи нежни китки през свалените прозорци на лимузините си? Показвал съм това.

За мен подобно отношение прекрачва границите на религиозния фанатизъм. Такъв подход ме учудва, заради епохата. Все пак живеем в ХХІ век по нормално възприетото човешко летоброене. Нали не сме юдеи, битуващи в някакви техни епохи – расистка кръстоска от античната робовладелска жестокост, средновековната талмудистка надменност и съвременното чувство за превъзходство от позицията на ядрената сила. „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“ ЕДИН ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ НЕ СТИГА