Блогът на budha2 :: Пожарникаро-неинтелигентска…

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.10.2014 00:12 - Пожарникаро-неинтелигентска…

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1074 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.10.2014 00:25

Знаете ли как започна репортажът на израелско-катарската телевизия „Al Jazeera“ през нощта след изборите на 5 октомври т.г.? С кадри, изобразяващи Б.Б., заобиколена от кохортата й. И дикторски текст:

„Този тип, който по-рано е бил телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков, е призован за втори път да управлява България.“

Ден и половина по-късно минаващият за „десен“ лондонски всекидневник “The Daily Telegraph” неприкрито се изгаври с малоумието на нашенци:

„Самохвалко от нощен клуб и майстор по карате е на път да стане министър-председател на България, след като беше прогонен преди по-малко от две години.“

Естествено, варшавският кореспондент на изданието греши, когато определя Б.Б. като „майстор по карате“. Но това да е…

Обзорът започва с известието, че банкянската мома е „бивша телохранителка“! Факт, който без съмнение е изумил британските читатели. Това би било не невъзможно, а немислимо, на Албиона. Но тук все пак е Чалгария, нали?

Публикацията, озаглавена „Седем неща, които не знаехте за Бойко Борисов“, изтъква някои безспорно позорни за нас истини. Но разбираемо защо пропуска главната: членството на Le Pompier Soleil в Българската комунистическа партия, чийто режим е обявен за престъпен със закон! Търсейки забавното, което може да привлече вниманието на британските читатели, журналистът е поставил на първо място следното:

„През 2013 г. Борисов се записа в спортната история на България, като стана най-старият човек, който е играл професионален футбол в страната, излизайки на терена с втородивизионния „Витоша“ – Бистрица на внушителната възраст 54 години. Той продължава да е картотекиран в клуба.“

Значи докато е била премиерка, генерал-пожарникарката е заемала втора длъжност – професионална футболистка! Несъмнено милиционерщината е изорала дълбоки бразди в народното съзнание по тези места. Но да продължа, като пропусна второто „качество“ на Б.Б., изтъкнато в публикацията – заниманията й с карате и тенис:

„След като през 1990 г. напуска полицията [милицията], той основа охранителна фирма и работеше като телохранител на българския цар Симеон ІІ (който се отказа от титлата си и стана министър-председател), и на пенсионирания бивш комунистически държавен глава.

Той има научна степен по пожарникарско оборудване и пожарна безопасност. На младини известно време е бил пожарникар.

Дали са му прякора “Batman”.Той се дължи на репутацията му да върши нещата, като се закичва с аурата на непобедим. Но получи прякора си преди протестите, предизвикали неговата оставка през 2013 г., които съсипаха образа му на Батман.

Навремето, като полицейски служител, преди да се издигне и да стане взводен командир в полицията в София, той е трябвало да пази селскостопанската реколта. Работил е и като преподавател в полицейския колеж.

През годините на комунизма е работил в Института на вътрешното министерство, като е придобил докторска степен по „Психологическа и физическа подготовка на действащите служители“.“

За пореден път станахме за кашмер на света!

„Полицейски колеж“?! Господи, каква излагация! На всичко отгоре школата беше милиционерска!

Плебейството, фалшивият работническо-селски произход, невежеството, простащината, простотията, вървящите ръка за ръка с тях наглост, суетност и самохвалство, но преди всичко неутолимата алчност, продължават да бъдат ценности по нашите земи. Докога?

Ако вас не ви е срам, аз се изчервявам всеки път, колчем зърна трътлестата имитация на мутра с поведение на селски ерген, пристигнал непоканен на вечеринка…

Такъв гнусавец, какъвто е Никола Инджов, не измени особено на пристрастията си и остана верен на БКП-БСП. Което му дава правото, да одумва политическите еквилибиристи сред писателската гилдия:

„Господин Инджов, зная, че застъпвате тезата: голямата литература се създава и от големи характери. Във връзка с годишнината от 10 ноември 1989 г. да ви попитам има ли ярки писателски метаморфози след сакралната дата?

– Да. И една от тях е метаморфозата в гражданското поведение на някои писатели. Когато например един Любомир Левчев започне да се самоописва като противник на тоталитаризма и дори като жертва на своя покровител и благодетел Тодор Живков, комуто целуваше ръка в буквалния смисъл на думата.

Но други случаи с такива „личностни“ метаморфози са много по-смущаващи. Например Георги Данаилов, който лансира навремето няколко свои пиеси с контрактации и поддръжката на МВР; който е получавал какви ли не награди по внушения от силните на деня. Та той в кипящите от обществена енергия дни след промяната се изяви като най-върл демократ… Казах, именно „върл“, а не убеден, защото помня как на заседанията на УС на СБП през есента на 1989 г. той инициираше наказателни публични акции в писателските среди. Свидетел съм и на това каква подла роля изигра в открадването на „Литературен фронт“ от СБП и в кадровия разгром на издателство „Български писател“… Слушахме го по радиото и го гледахме по телевизията като изобличител на преживения от всички нас живот. А Жожко, както го наричат, в края на краищата се оказа агент на Държавна сигурност, при това информатор на отдела, който е следил какво всъщност мислят интелектуалците. Доносите му, според някои публикации, засягали дори и най-близките му хора…

– Това като опит за мимикрия ли го идентифицирате, или…?

– Ако приемете, че мимикрия означава цветово приспособяване към околната среда, характерно свойство на някои влечуги и отровни растения… В този стил опит да си изгради светло борческо минало направи и Стефан Цанев. Той навремето публикува хвалебствени стихове за чекистите, това се знае от всички. Но не всички знаят, че тези стихове бяха платени по силата на творческа контрактация от МВР. Метаморфозата у Стефан Цанев изглежда още не е завършила, той продължава да се изживява като нравствен максималист. Но едва ли всички са забравили, че измежду писателите именно Стефан Цанев бе вреден от Августин Пейчинов да пътува със специалния „самолет на демокрацията“ за Ню Йорк на „сгледа“ със Симеон Кобургготски… Той и досега се изкарва жертва на комунистическия режим, който го бе изпратил да учи в Москва цели седем години. Гледахте ли го как се изтъпанчи по националния екран да огласи подхвърления му призив за свалянето на Жан Виденов? Стигна и до спомени за мъртвите си „приятели“, някои от които, като Георги Джагаров, го презираха… и така нататък… Стефан Цанев винаги е нечий рупор – ту на чекисти, ту на „свободни демократи“… А нравственият му максимализъм се изчерпваше със синекурна служба – драматург в театър, където директор бе съпругата му и където се поставяха главно негови пиеси с конюнктурни сюжети.“

Туй то. Население, което не просто понася подобна нравствена низост, но дори тайно мечтае да е на мястото на мерзавците, няма бъдеще. И това е добре.

Същата тази тълпа хвърля словесни камъни по всеки, който се постарае да подири истината и справедливостта. Научиха я да използва английската думичка hater – отглаголно съществително от hate – мразя. Сиреч, който държи на морала, е… мразещ?!

Ама това е проява на лудост, без ни най-малко извинение. Диагнозата е съвсем прецизна. diagnosa.net/