Блогът на budha2 :: Скандална стенограма – кои и как разрешиха грабежа в банките?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.10.2014 22:10 - Скандална стенограма – кои и как разрешиха грабежа в банките?

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 956 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.10.2014 22:16

На 9 ноември 2001 г. НДСВ и ДПС премахват опасната за финансовите институции ал. 3
Грабежът на КТБ и възможността това да се случи във всяка друга търговска банка е заложен като истинска мина още преди 13 години от парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС. Много от тогавашните играчи, които прокарват скандална поправка в Наказателния кодекс и днес са в играта около закъсалата финансова институция на Цветан Василев. Това разкрива скандална стенограма на Народното събрание, която Faktor.bg притежава и публикува. Тя днес е напълно забравена, а много от политиците мислят, че следите са заметени в годините.

След фалита на осемте банки

по времето на Жан Виденов и злополучното правителство на БСП, кабинетът на ОДС прокарва спешни законодателни промени, които да стабилизират банковата система и да създадат бариера пред отпускането на необезпечени кредити и заеми на свързани лица. Анализът от „гръмналите” трезори през 1996 г. показва недвусмислено, че над 86% от раздаденият кредитен ресурс е отпуснат без обезпечения и гаранции за връщането на парите. Така всъщност изгарят спестяванията на милиони българи.

Именно това налага промени през есента на 1997 г. в чл. 220 от Наказателния кодекс. Според него длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или учреждението, предприятието или и организацията, което то представлява, се наказва с лишаване от свобода до 5 г. и отнемане на професионални права. Алинея 2-ра на този член уточнява, че в особено тежки случаи наказанието е до 10 години лишаване от свобода. Законодателят приема нова ал. 3 към този член, според която санкцията по ал. 2 се предвижда за длъжностно лице, което е разрешило отпуснато на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен. Важната промяна е обнародвана в брой 62 на Държавен вестник през 1997 г. Така тя се превръща в сериозна спирачка за банкерите да източват финансовите институции, които притежават или са им поверени да управляват.

През лятото на 2001 година обаче политическата ситуация в страната се променя след изборната победа на НДСВ и сформираното правителство с премиер Симеон Сакскобурготски. Според много политолози именно тогава се наливат основите на родното задкулисие, а олигархията се превръща в движеща сила на целия живот в държавата. Оказва се, че още в първите месеци на новия парламент новото мнозинство на НДСВ и ДПС решава да предприеме промени в законодателството, касаещо банковата система.

Един от най-активните играчи

в тази посока е шефът на тогавашната бюджетна комисия и настоящ гуверньор на БНБ Иван Искров. Той влиза в царската партия и парламента от банката на убития Емил Кюлев, а много от законодателните му инициативи са лобиране в полза на боса и обкръжението му, твърдят политици.

Така още през октомври 2001 година се внася специален законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Докладчик е жълтата депутатка Анелия Мингова. В него се предвижда една единствена важна промяна – отмяна и премахване на опасната ал. 3 от чл. 220, която праща за две петилетки в затвора банкерите за необезпечени кредити. За приемането на поправката благословията си дава неслучайно и Ахмед Доган, който тогава активно контролира и управлява ДПС. Изменението на закона минава скоростно през Правната комисия и но първо четене в пленарна зала. На 9 ноември промените в НК са подложени на второ гласуване в пленарна зала. Избухва обаче остър дебат между управляващите и опозицията в лицето на ОДС. Най-активните противници за отпадането на ал. 3 са бившият правосъден министър Светослав Лучников, екс финансовият министър Муравей Радев и бившият икономически министър Петър Жотев. Те предупреждават, че поправката е лобистка и може да се окаже бомба със закъснител за банковата система. Лучников даже внася алтернативни поправки в НК, които не само че не отменят ал. 3, но и засилват наказателния контрол върху банкерите. В негова подкрепа застават червените Любен Корнезов и Благовест Сендов. В защита на исканата от НДСВ промяна скачат Иван Искров, омбудсманът на републиката Константин Пенчев, който тогава е царски депутат, бившият шеф на сметната палата Валери Димитров, юристът Борислав Ралчев, царистът Тошо Пейков, а горещото заседание на парламента се ръководи от проф. Огнян Герджиков. Мотивите на жълтите и ДПС са, че ал.3 е рестриктивна и задушава свободата на банкерите за инициативност. Според тях другите две алинеи от чл. 220 са достатъчни, за да дисциплинират банките. На няколко пъти Иван Искров манипулативно внушава, че дебатът се политизира, а трябвало да се действа прагматично.

Интересна е разпечатката на гласувалите по политически формации. Отпадането на ал. 3 става факт с волята на НДСВ, ДПС и трима депутати от БСП. „Против” са основно депутатите от ОДС, подкрепени от двама червени народни представители. Гласувалите „въздържал се” са само от БСП, които реално макар и пасивно подкрепят промяната.

Само няколко дни по-късно, в брой 101 на Държавен вестник от 23 ноември поправката в НК е вече факт, а опасната за банкерите ал. 3 от чл. 220 отпада. Пред Faktor.bg адв. Веска Волева, която от години води битка с банковата мафия е категорична, че именно тази промяна развързва ръцете за банковия грабеж. Тя обаче е направена целенасочено и с явен умисъл от формиращото се тогава политико-олигархично задкулисие в държавата.

Днес показателна е кризата в КТБ, която извади на светло как на свързани лица и кухи фирми са раздадени няколко милиарда, за да се получи зловещата черна дупка, която може да погълне цялата банкова система. Ето скандалния дебат в парламента