Блогът на budha2 :: АНДРЕЙ АКИМОВ - БАНКЕРА НА МИЛИАРДЕРИТЕ НА ПУТИН, ЗА КОГОТО САНКЦИИТЕ НЕ ВАЖАТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.11.2014 22:11 - АНДРЕЙ АКИМОВ - БАНКЕРА НА МИЛИАРДЕРИТЕ НА ПУТИН, ЗА КОГОТО САНКЦИИТЕ НЕ ВАЖАТ

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1421 Коментари: 0 Гласове:

Когато не обикаля улиците на Австрия в сивата си Tesla Model S, Андрей Акимов често може да бъде открит зад бюрото си на седмия етаж на невзрачна офис сграда от другата страна на река Москва и Кремъл, пише Bloomberg.

Две бронирани врати и една малка табелка са единствените улики, че това е контролния център на финансит, който превърна някои от най-близките съюзници на Владимир Путин в мултимилиардери. За човек, който усъвършенства знанията си в притихналите задни стаички на Виена и Цюрих по време на Студената война и който в момента е, както казват приятелите му, най-потайния банкер в страна, управлявана от бивш шпионин, така и трябва да бъде.

Андрей Акимов АфанасиевичЧлен на парламентарната група на партията "Единна Русия" в Държавната събрание (Il Тюмен) на Република Саха (Якутия) Докато Акимов, който е на 61, не избегна санкциите срещу кредитора който той управлява от много години, контролираната от държавата Газпромбанк, третата най-голяма в Русия, той не получи лични санкции. От друга страна милиардера Юрий Ковалчук, най-големия акционер на банка Россия, 16-тата по големина, е в черния списък на САЩ в първия кръг от санкции заради конфликта в Украйна през март, заради това, че бе наречен „касиер” на Путин. Акимов, който никога не се е появявал в списъка с най-богатите на света, притежава около 0.2 процента от банката, равно на 1.70 милиона долара акционерен капитал, според фирмените регистрации.

Брокер на власт

Акимов заема ключова позиция в сложната сила на властта на Путин и много малко хора знаят че това е благодарение на уменията му като брокер зад кулисите, каза председателя на UBS - Русия – Раир Симонян, който познава Акимов от десетилетия. Симоян, който е на 67, се присъедини към UBS през януари, като преди това ръководеше офиса на Morgan Stanley в Москва в продължение на 14 години. Работил е освен това и като съветник на Главния изпълнителен директор на Роснефт Игор Сечин, който бе добавен към черния списък на САЩ през април.

„Андрей е в състояние да поддържа професионални отношения с всички във вътрешния кръг на Путин, макар някои от тях да не говорят помежду си”, каза Симонян в интервю. „Тези хора приемат неговото посредничество, независимо от отношенията помежду си.”

Акимов, владеещ перфектен английски език и, подобно на Путин, немски език, никога не е давал интервю за медиите, според пресслужбата на Газпромбанк. Говорителят на Путин – Дмитрий Песков, отказа да коментира отношенията на президента с Акимов.

„Андррей е много, много потаен човек, дори и за банкер”, заяви Симонян. „И Газпромбанк е много руска банка. Чужденците няма да го разберат.”

Когато Акимов пое Газпромбанк през 2002г., тя бе малко повече от „касичка” за мениджърите на най-големия производител на газ в света, с по-малко от 3.8 милиарда долара в активи, каза Симонян. Сега тя има 96 милиарда долара.

Натиск на рентабилността

Заместникът на Акимов, Алън Ваксман, казва, че Газпромбанк се фокусира върху корпоративното кредитиране, финансиране на проекти и капиталови инвестиции, което я прави по-скоро като Goldman Sachs Group, отколкото типичната банка. Угаждайки предимно на големи компании, банката е в състояние да смекчи въздействието на санкциите чрез привличане на достатъчно депозити за да покрие 70% от своите нужди за финансиране, докато изгражда значителен буфер от около 400 милиарда рубли (9.6 милиарда долара) под формата на ликвидни активи, каза той.

„Санкциите могат да забавят растежа на банката, но те няма да я доведат до срив”, каза Ваксман в интервю.

Все пак, с наказанията и забавящата се икономика, заемодателите, включително Газпромбанк ще се изправят пред „влошаване на качеството на активите” и „натиск над рентабилността”, каза Наталия Яловская, главен анализатор на Standard & Poor (S & P) за руските банки.

„Извънредна подкрепа”

„Газпромбанк, която се фокусира върху кредитирането на големи компании е по-разнообразна от Сбербанк и това представляват потенциално по-големи рискове когато икономиката е на ръба на рецесия, както в момента”, каза тя. Сбербанк, най-голямата банка в страната, заяви днес, че е подала съдебен иск срещу Европейския съюз относно санкциите.

S & P поставя „самостоятелния” кредитен профил на Газпромбанк в ранг BB, макар че дългосрочния рейтинг е две стъпки над BBB-, най-ниската инвестиционна степен. Това отразява „нашето очакване на извънредна държавна подкрепа в случай на стрес”, заяви рейтинговата компания на 11 август.

Fitch Ratings заяви, че Газпромбанк, която оцени с рейтинг BBB-, една стъпка по-долу правителството на Русия и най-ниската инвестиционна степен, има „системно значение” за икономиката. Банката, специалист по сложни сливания и придобивания за себе си и клиентите си, също е неразделна част от марката на управлението на Путин. Медийния бранш на банката, най-големия в Русия, е основен поддръжник на политиката на президента чрез телевизионния канал NTV и вестник „Известия”.

Ходорковски, Yukos

Орез 2006г. Газпромбанк помогна на Роснефт, където Сечин бе председател, да финансира придобиването на по-голямата част на Yukos Oil, собственост на Михаил Ходорковски, като закупи една трета от 14.8-процентов дял.

Ходорковски беше в затвора за измами и укриване на данъци по това време и Yukos съдеше руското правителство в различни юрисдикции, за конфискуване на активите ѝ, повечето от които Роснефт придоби на принудителни търгове. САЩ и ЕС протестираха срещу осъждането на Ходорковски, критик на Путин, а премахването на Yukos определиха като политическа атака. Бившият милиардер, който твърди, че е невинен, се премести в Швейцария след като бе помилван миналата година.

За да помогне на Роснефт да продава в близост до горната част на ценовия диапазон, Газпромбанк купи 3.5 млрд акции и ги препродаде на клиенти, услуга, която спечели малко под 1 милион долара в такси, една малка част от общата сума от 128 милиона щатски долара, заявиха двама души, запознати с финансите на заемодателя. Пресслужбата на Газпромбанк отказаха коментар за ролята на банката в продажбата.

„Забележителни” ликвидни инжекции

По време на финансовата криза през 2008 г., когато Газпромбанк отчете загуба от 81 милиарда рубли, основно заради лошите валутни залози, тя се нуждаеше от „забележителните” 580 милиарда рубли ликвидни инжекции от страна на централната банка, заяви анализатора на Fitch – Роман Корнев. По-големите конкуренти Сбербанк и ВТБ Груп изискваха съответно 309 милиарда и 686 милиарда рубли.

Газпромбанк преобразува по-голямата част от сумата в долари, които задействаха завръщането на банката към печалба през 2009 г. Американската валута, придоби 16 процента срещу рублата в първото тримесечие , което помогна на банката да изплати спешни заеми, докато публикува печалба от 65 милиарда рубли за годината, каза Корнев.

„Газпромбанк може да понесе големи загуби поради специалния си статут”, каза Максим Осадчи, ръководител на аналитичния отдел в Корпоративна финансова банка в Москва. „Те се възползват от всички привилегии, запазени за държавните банки.”

Сечин, Тимошенко

Акимов е част от борда на директорите на два от най-големите клиенти на Газпромбанк, според двама души, запознати с банката: Газпром и Роснефтгаз, държавна компания, която притежава акции в Газпром и Роснефт и получава милиарди долари годишно под формата на дивиденти. Тези и други фирми, управлявани от хора, близки до Путин, включително оператора на газопроводи Транснефт, държавната банка за развитие ВЕБ и производителя на петрол Сургутнефтгаз, всички имат няколко милиарда долара на депозит в Газпромбанк. Транснефт, ВЕБ и Сургут отказаха да коментират.

Банката има относително малък брой индивидуални клиенти, около 4 милиона, в сравнение с 110-те милиона на Сбербанк и 25-те милиона на ВТБ, като всички от тях са служители на клиентите на банката, включително и над 300 000 работници от Газпром. Самата Газпромбанк има персонал от 13 000 души.

Фирташ, Евтушенков

Най-големите кредитополучатели на банката включват дружества, притежавани или управлявани от четирима мъже в черния списък: Сечин и милиардерите Генадий Тимошенко, Аркадий Ротенберг и брат му Борис Ротенберг. Друг клиент-милиардер е украинецът Димитрий Фирташ, който е в очакване на екстрадиция и изслушване във Виена, където той бе арестуван по обвинения за подкуп от САЩ, преди да плати рекордна гаранция в размер на 125 милиона евро. Пети клиент, Владимир Евтушенков, е под домашен арест в Москва докато прокурорите се опитват да национализират петролната компания Башнефт.

Акимов би бил доволен ако избягва подобни главоболия и би ръководил бизнеса си от Виена, ако не бе получил оферта преди дузина години, която никой патриотичен руснак не би могъл да откаже, каза друг дългогодишен негов приятел, Олег Ожерелиев, който е бил съветник на Михаил Горбачов, когато Съветският съюз бе разпуснат през 1991г.

Газпром явно се нуждаеше от човек с уменията и контактите на Акимов за да трансформира Газпромбанк в „кредитор от световна класа с по-широк кръг от клиенти”, каза Ожерелиев. „Това е чудесна възможност. Успехът му е изумителен.”

Среща с Кенеди

Ожерелиев, Акимов и Симонян са били част от една малка група финансови експерти, които Горбачов изпратил във Вашингтон в търсене на инвестиции, само месеци преди разпадането на Съветския съюз. Те прекарали няколко седмици срещайки се с различни служители и банкери на САЩ, според Ожерелиев.

Акимов бил много заинтересован от вътрешните механизми на функционирането на политическата система на САЩ и бил впечатлен от това колко много сенатори като Тед Кенеди знаели за света, каза Ожерелиев. Акимов все още пази снимка от срещата си с Кенеди.

„Това пътуване, което организира Акимов, изглеждаше като първата разходка без сделка на Русия”, заяви Симонян. Излезли от САЩ с празни ръце, въпреки че те са създали връзки, които по-късно ще доведат до инвестиции на САЩ в Русия, според Симонян. Снимка отляво надясно: Михаил Ершов (директор на Руският институт за енергетика и финанси) , Раир Симонян, Олег Ожерелиев, Тед Кенеди, Филип Шийфър (директор в Bear Sterns) и Андрей Акимов. Отдолу има автограф на сенатор Кенеди.

Подобно на много от най-силните мъже на Русия, отношенията на Акимов с Путин датират от времето на президента като кмет на Санкт Петербург в началото на 1990-те години. И двамата мъже са родени в Ленинград, Путин през 1952 г., а Акимов през следващата, и служили за съветската кауза в Европа през 1980 г. – Акимов в банкирането, а Путин в шпионажа. И все пак те не се срещнали докато не били в късните си 30 години, според Ожерелиев.

Съветската мрежа

Бащата на Акимов, военен инженер, бил прехвърлен в Москва малко след като се родил, така че той е израснал в столицата. След като се дипломирал от елитна гимназия, която наблягала на английския език, той влязал в Московския институт по финансите, където получил степен по икономика през 1974 г., точно когато липсата на ефективност на плановата икономика започнала да излиза наяве, превръщайки се в това, което стана известно като стагнацията на Брежнев.

След дипломирането си е назначен в Съветската банка за външна търговия, сега известна като ВЕБ, където той работил в продължение на 11 години, период в който руснаците, отчаяни за твърда валута, започнаха да заемат силно от Европа, особено Западна Германия, и станаха все по-зависими от зърното на САЩ.

През 1985 г., когато Горбачов стана третия съветски лидер за по-малко от две години, Акимов бил изпратен в Швейцария, като заместник-директор на офиса на банката в Цюрих, силно желан пост в чужбина, несравним с тези у дома.

През 1987- годината в която Роналд Рейгън призова Горбачов да „събори тази стена”, Акимов е повишен като началник на Donau Bank във Виена, част от Съветска мрежа целяща да повиши твърдата валута чрез продажби на суровини и кредитни линии.

Разрешение от Политбюро

Две години по-късно, когато Берлинската стена бе съборена, той се замесил в революционния дух и бил уволнен за това. Причината: спрял да изпраща по-голямата част от заплатата си обратно към Комунистическата партия в Москва, заявиха двамата души, запознати с въпроса. Докато политиката била да се плащат заплати, съизмерими с чуждестранни колеги, около 10 000 долара месечно в случая на Акимов, партията забранявала на чуждестранните работници да изкарват повече от местния посланик, което по това време било около 1 500 долара на месец.

„Акимов оспорва съветската система”, заяви Симонян. „Той принадлежеше към каймака на съветското общество, ползващ се с много висок стандарт на живот в сравнение с повечето хора у дома и той знаеше, че ще загуби всичко.”

В началото на 1991г., Акимов поискал и получил разрешение от Политбюро да се създаде дружество във Виена, за да се улесни търговията с Европа, според петима души, запознати с въпроса. Неговият младши партньор в новата комапния – IMAG – е Александър Медведев, който сега работи за отдела по износ на Газпром и не е свързан с премиера на Русия Дмитрий Медведев.

Шефът на Путин

В рамките на една година, тъй като нямало Политбюро на което да докладва, Акимов бил сам. Използвайки 4 милиона долара, които лично е направил от търговия с дълга на Източна Германия в Donau Bank, Акимов преместил седалището на IMAG и преустроил конюшна в центъра на Виена. Изрисувано на стената зад бюрото му било името на предишния обитател: Елегантен. Той не заличил надписа.

По това време Путин, като ръководител на външните отношения за Санкт Петербург, имал възможност да оцени способността на Акимов да решава трудни проблеми, каза Ожерелиев, който е професор в университета, където шефът на Путин, кмета Анатолий Собчак, е учил.

Клиентите на IMAG включвали бъдещия милиардер Тимошенко и неговите партньори в търговията с нефт, наречени Kinex, които имали изключително желан лиценз за износ. Kinex имали три проблема -необходимостта от възобновяване на лиценза в Москва, квоти от офиса на Путин и 1 милиард щатски долара за обновяване на Кириши, рафинерията, която предоставя продуктите, които търгуват, според Ожерелиев, който ръководил офиса на IMAG в Москва по това време.

Gunvor, IMAG

„За да помогне на Кириши, IMAG трябваше да подходи към Собчак, който ни пренасочи към неговия заместник Владимир Путин”, заяви Ожерелиев.

Партньорът на Тимошенко в Kinex, Андрей Катков, каза, че IMAG успели и в трите въпроса, включително финансирането, което осигурили от чужди банки.

„Акимов и неговият партньор Медведев са сред малкото хора, които са работили в Европа и имат опит със западното банкиране”, каза Катков. „Знанията на Акимов ни помагаха изключително много, и не само с финансирането.”

Това било началото на взаимоизгодните отношения между Акимов и Тимошенко, който скоро след това започнал една компания, която ще се превърне в Gunvor, която сега е един от най-големите търговци на петрол в света. През 2008 г. докато Путин отстъпи мястото си на Дмитрий Медведев, заемайки премиерският пост за един мандат, Акимов започнал полагането на основите на поредица от сделки, които биха направили на двамата му клиенти и Газпромбанк милиарди долари.

Натиска на Газпром

Новатек, независим производител на газ, основан от бившия инженер Леонид Микелсон, е била притисната от Газпром, която притежава всички тръбопроводи и не се интересува в подпомагането на Лондонския си конкурент, заяви Александър Рязанов, заместник изпълнителен директор на Газпром по това време. Така Газпром принудили Новатек да продават газ по-ниско от пазарните цени, каза Рязанов.

Акимов убедил Микелсон, че той се нуждае от партньор с политически връзки, за да се реши този проблем. Микелсон се съгласил и наел Акимов да структурира сделките, които са довели до придобиване на 23% от компанията от Тимошенко.

„Това беше една много добра сделка”, каза Рязанов. „Той направи Тимошенко официален милиардер.”

Тимошенко заяви чрез своята пресслужба, че идеята да инвестира в Новатек е била единствено негова. Микелсон отказа да коментира.

Бизнес по руски

С Тимошенко на борда, един от най-близките съюзници на Путин, акциите на Новатек скочиха осем пъти от 2009 г. до юли 2011 г., след като Газпром започна да сътрудничи и да преотстъпва големи промишлени клиенти към по-малкия си конкурент, докато Акимов помагал да се удвоят резервите. Акимов направил това, като отдавал заеми на Новатек за да закупува активи от Газпромбанк, които заемодателя е придобил от бизнес връзки с бившите мениджъри на Газпром.

Новатек сега има пазарна стойност от около 30 милиарда долара – тройно на това, което имаше преди Тимошенко да стане собственик, дори и след като падна с повече от една трета от пика си през 2011 г.

Ето как се прави бизнес в Русия и санкциите няма да променят това, според Осадчи от Корпоративна финансова банка.

„От друга страна, нарастващата изолация от световната икономика е направила сръчните финансисти като Акимов по-ценни за президента от всякога”, казва Осадчи.

Източник: Bloomberg