Блогът на budha2 :: Колкото по-тъп, по-голяма вероятност за издигане в политикта/Ако си много тъп има вероятност да ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.11.2014 07:53 - Колкото по-тъп, по-голяма вероятност за издигане в политикта/Ако си много тъп има вероятност да станеш Президент

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 993 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.11.2014 07:54

След поредната годишна среща на спонсорирания от руската държава и специални служби Интернационален дискусионен клуб Валдай, познатият на редовните читатели д-р Пол Крейг Робъртс обяви:

„Владимир Путин е лидерът на моралния свят.“

Това е толкова вярно, колкото, че България вече е тропическа страна с отлично развита икономика…

Пол Крейг Робъртс е доктор на икономическите науки, основател и директор на Институт по политическа икономия, разположен в щата Флорида, носещ неговото име. Дългогодишен преподавател и журналист, той е стигал до поста главен редактор на едно от мега изданията на баш капитализма, вестник “The Wall Street Journal”. През двата мандата на президента Роналд Рейгън беше заместник-министър на финансите, отговарящ за производствената сфера. Смятат го за „баща на рейгъномиката“. Този представител на висшите капиталистически кръгове в САЩ изведнъж става привърженик на Владимир Путин. Той е извървял дълъг и сложен път, за да стигне до настоящото си разбиране. Изкуствено да героизира руския кагебистки лидер?Путин е толкова внушителна фигура, че Вашингтон го е набелязал за убиване. ЦРУ ще използва някой от мюсюлманските терористи, които подкрепя вътре в Русия.За разлика от американския президент, който не смее да се движи открито сред хората, Путин не страни от народа. Путин е близко до руските хора и се смесва с тях. Това го прави лесна мишена за ЦРУ, което да използва чеченски терорист, джихадистки бомбаджия-самоубиец или традиционния „камикадзе“,за да ликвидира Путин. Живеем в свят на мащабни измами. Нищо не е сигурно, особено в медиите. Още повече – в средата, която ни заобикаля. Рискът дебне отвсякъде. Често – вмъкнал се в кожата на „спасител“…

Когато севернокорейските комунистически функционери започнат да намират свободата в Русия, а не в САЩ, Европа, Япония или Южна Корея, работата на Запада е спукана.
Главният банкер на режима в Пхенян предпочел далечния изток на Руската федерация при измъкването си от лапите на милицията на диктатора Ким Йонг-Ун.

Е, Юн Тайхионг забърсал повече от 5 милиона долара от банката Йосон Даесонг, която ръководел. И отнесъл сумата в градчето Находка, където се предал на руските власти с искане за предоставяне на политическо убежище.Не се споменава, дали това му е струвало нещо.

Като знаем, колко „некорумпирана“ е руската администрация, и как „не обича рушветите“, остава да предполагаме, дали севернокорейският банкер вече не е един подслонен, но материално неосигурен беглец?

Да не забравяме и това, че внукът на Ким Ир-Сен е завършил висшето си образование не в СССР или в някоя от другите „братски“ страни, а тъкмо в… „Меката“ на банкерите – Швейцария! Вторник, 4 ноември 2014 година. Уж най-обикновен делник. Но не беше съвсем така.

На този ден, след като от две години разполагат с мнозинство в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ, на проведените т. нар. средмандатни избори кандидатите на Републиканската партия се сдобиха с такова и в Сената – горната камара на парламента. На часа това съвсем справедливо беше изтълкувано като огромна загуба за президента Барак Обама.

Докторът по икономика Уолтър Си. Лудуиг ІІІ, хоноруван преподавател в лондонския Кралски колеж за международни отношения, побърза да припомни на стопанина на Белия дом:

“It’s still the economy, stupid” – „Все още става въпрос за икономиката, глупако“!

Дипломите и титлите на сравнително младия университетски преподавател са толкова многобройни, че при изреждането им, както е във вица, някой действително би могъл да поиска „последният да затвори вратата“. За мен най-важният пост, който е заемал, е „консултант в Министерството на отбраната на САЩ във Вашингтон“.Та този син на Братството, за когото са били полагани специални грижи, констатира:

„Като всеки президент, Барак Обама притежава малко вещина, та наистина да въздейства върху икономическата действителност.“

Какво ни казва този „доктор“, за тъй кратко време натрупал планина от звания и заемани длъжности? Преди всичко обяснява, че по правило назначават некадърници за президенти. Така ли е? Историята е доказала, че е прав. Обикновено това са сламени човечета, напълно зависими от онези, които управляват парите на света. Тъй като е известно, че политиката е продължение на икономиката. А когато и тя не е в състояние да се справи, господарите на богатството стигат до войни, които са „продължение на политиката, но с други средства“, според добре познатата максима на германския генерал Карл фон Клаузевиц. Това – първо.

На второ място, с едно изречение цитираният автор отваря очите на мислещите читатели за това, че практически нищо не зависи от президента. Да го кажем направо: Той е фигурант, марионетка, чиито конци биват дърпани от невидими фигури. Изразено чрез литературния език на един от първите, които са разкрили тази двойственост на националната и международната политика, всичко изглежда по следния начин:

„И така, драги мой Конингсби, разбираш, че светът е управляван от съвсем различни личности в сравнение с онези, които хората, дето не са зад кулисите, си представят.“

Тази мисъл се е появила отпечатана на хартия през 1844 година. Дведесетилетия по-рано поетът-благородник, лорд Джордж Гордън Байрън, вече е разгадал и оповестил кои са реалните господари на света. Сторил го е в Дванадесетата песен на своята забележителна „епична сатира“, както сам е нарекъл поемата си „Дон Жуан“.

Други, съвсем различни от видимите, са истинските управници на света. Ето един от съществените факти, който намери своето поредно потвърждение през онзи обикновен вторник, 4 ноември 2014 г.

Иначе, всяко нещо може да бъде представено по начин, напълно различен от действителността. Например на изборите за губернатори и Сенат, проведени на 4 ноември в САЩ, демократите регистрираха най-тежката си загуба от 1941 г. Обаче се намери един анализатор, който регистрира събитието по следния начин:

„Победата на републиканците не е толкова голяма, колкото мислите. А Обама не загуби. Тези избори не бяха референдум за Обама, а отразиха неговото президентстване.“

Така е. Обама просто не може да бъде обект на референдум, освен ако не извърши явно престъпление. За да бъде свален – подложен на импийчмънт, казано на съвременен „български“. Да спорите с подобен „коментатор“ е толкова безсмислено, колкото разсъжденията около това, дали една чаша е полупълна или полупразна.

Същия вторник, 4 ноември 2014 г., но с дата на следващия ден, издаваното в НюЙорк вече китайско списание “Forbes”, обяви руския президент Владимир Путин за „най-могъщия човек на света за 2014 г.“.Следват го Барак Обама и китайският комунистически лидер Кси Дзинпинг.

Излишно е да разсъждаваме над това, доколко меродавно е подобно подреждане. Обаче, без да изпадам в суеверия, фатализъм или кабализъм, мога да разчета посланието, което се съдържа в класацията. Тъй като членовете на тайни общества и особено илюминатите вярват в символите и постоянно ги използват.

Онова, което искат да ни кажат, е, че Барак Обама е посредникът между две епохи. Едната е на залязващите САЩ и на Русия, начело с Владимир Путин. Двамата са изпълнили своя ангажимент спрямо интернационалното Братство по пътя към единната комунистическа държава на планетата. Кси Дзинпинг символизира следващия етап от световната революция, който изобщо няма да е окончателен.

Сред дванадесетте новопоявили се като участници в този илюзорен „свръхелит“ е прясно назначеният индийски министър-председател Нарендра Моди. Който през последните месеци отнесе коджа словесен пердах от медиите, притежавани от действителния елит. Той е настанен на петнадесетото място. Достатъчно далеч, за да има време страната му, на която предстои да измести Китай от челното място, както по броя на населението, така и като главна икономическа сила на земята, да се справи с поставената й задача. Но същевременно достатъчно близко, за да бъде забелязан от който трябва.

Впрочем, Братството отдава всекиму заслуженото. Сред класираните е и египетският президент – по-скоро диктатор – генерал Абдел ел-Сиси. Същият, който „демократично“ според западните лидери свали с военен преврат законно избрания държавен глава Мохамед Морси. Какво ви говори това? Правите ли разлика между начина, по който полуостров Крим беше върнат на Русия и „избрания“ президент на Египет? Не, мили мои. „Светът наистина е управляван от съвсем различни личности“ и по напълно различен начин от онзи, който му представят.

Виж тук > Ал-Путин и Ал-Сиси- Cherchez le Juif/Търсете евреина/ В Крим проведоха референдум. Достатъчно честен, дори съгласно признанията на международните наблюдатели. Ел-Сиси също утвърди властта си с избори. Как Русия разбърка картите в Крим? С подривна дейност и – бъдете сигурни – с достатъчно солидна и „незабележима“ военна намеса. По какъв начин генералът, командващ всичко в Кайро, се снабди с властта си? С военен преврат.

Излиза, че за да приемат някого за силен, за „герой“, трябва да е предизвикал сериозна криза. Путин – в Украйна, Ел-Сиси – в Близкия изток.

Кои са онези, дето се възползваха? Президент на Украйна е евреинът Петро Порошенко – „шоколадовият заек“ по израза на израелския шпионин Яков Кедми.Министър-председател е еврейчето Арсений Яценюк, което „галено“ наричат Арсенюк.Някой сеща ли се за техните сродни души по вяра – Тимошенко, Тякнибок, Кличко и останалите от т. нар. „правый сектор“? Тези „десни“, бивши „леви“, до един отбиващи се в синагогите, бяха употребени и изоставени. Съдба…

След като Ел-Сиси взе властта и я узакони чрез пишман избори, Израел нападна ивицата Газа, изравни я със земята, като ликвидира повече от 2100 невинни палестинци. Сега египетският лидер помага на еврейската държава в потискането на палестинците на полуостров Синай. Всичко това се прави in favorem – в нечия полза, нали? Добре, cui bono? – в чия полза?

Както не веднъж съм известявал, даже ционисткият „рай“ е разклатен. Съществуването му съвсем не е сигурно. Той беше необходим по две причини. За да изпълни предсмъртния завет на Майер Амшел Ротшилд, бивш Бауер. И като удобен плацдарм на световната революция. Обаче свако нещо има свой край, както казват братята сърби. Па чак и Израел!

Сляпо ли е човечеството? Нима през последния век пред очите му не разрушаваха империи, не произвеждаха нови нации и не формираха небивали по-рано държавни образувания? Какво представляваше Югославия? Как „македонците“, „косоварите“, „израелците“ внезапно се оказаха такива? Ами какво стана през деветнадесетото столетие? Откъде изникнаха държави като Гърция, Белгия, Люксембург, Румъния, Италия, Германия?…

В още едно твърдение авторката на публикацията, с която тиражираха споменатата класация, не е права:

„Никой не би нарекъл Владимир Путин добро момче.“

Грешка! Доктор Пол Крейг Робъртс даже го възвеличи като „лидер на моралния свят“?! Както съм доказвал в тази медия – чрез публикации, документални филми, забранени от Москва, и чрез видеозаписи на интервюта с различни руски икономисти и политици, Владимир Владимирович е изтъкан от безнравственост и корупция. Но уви, хора и интереси всякакви. Знаем ли кой с кого и как е свързан?

Запознати ли сте с FATCA? Да, произнася се ФАТКА. Това е съкращение от влезлия в сила през 2010 г. в Съединените щати федерален Закон за съгласие за данъчно облагане на сметките в чужбина – Foreign Account Tax Compliance Act. Той задължава гражданите на САЩ, до един, включително живеещите извън техните граници, да докладват за всички свои парични сметки и доходи. Нещо повече! Срещу заплаха от санкции изисква от всички чуждестранни финансови институции, да докладват на Вътрешната служба по приходите (IRS) за техните американски клиенти. Съгласно ФАТКА на пълен отчет подлежат дори средствата, придобити или съхранявани в офшорни зони.

Вие оценявайте на какво ви приличат подобни драконовски мерки. Големият Брат е длъжен да следи движението на всеки цент на територията на Съветските американски щати, без значение на кого принадлежи – на американец или на чужденец. Всеки е длъжен да се отчита и да плаща данъци в хазната. Но освен това – законът действа и по цялото земно кълбо, стига парите да принадлежат на американски граждани.

Иначе казано, банките, финансовите къщи, предприятията и другите организации, в която и държава да се намират, са длъжни да дават пълни сведения за своите американски служители или клиенти. САЩ отказват обратното – реципрочен поток от информация за доходите, за парите на чуждестранните граждани на тяхна територия. Те сключват с останалите страни т. нар. асиметрични споразумения и договори. Които задължават едностранно техните „партньори“, ако искате – контрагенти. Без Съединените щати да поемат ангажимент за реципрочно осведомяване.

Получава се васална зависимост, от типа на онази, която господстваше в „бившия“ съветски блок. Тя е унизителна за уж суверенни държави със самочувствие, за каквито се смятат Великобритания, Германия, Франция, Италия, Испания, Швейцария, Япония…

Напълно излишен е баналният въпрос: Къде сме ние? Както навремето, когато в Москва някой се опуснеше, тукашните комунистически ръководители, уж ербап, поемаха вината и се извиняваха на висок глас, така и наследниците им – днешните управници, ще си строшат краката от тичане пред новите вашингтонски и брюкселски господари. Често – и пред телавивските, какъвто е случаят с архинищожеството Б.Б. http://diagnosa.net/diagnosite-mi/