Постинг
13.12.2014 09:59 -
Барак Обама – Обрама
Barack Obama: The Naked Emperor
Автор: Дейвид Айк
Превод: Иван Стаменов
Пиша това в последните дни на 2008 година, докато гледам смутено как мнозина хора по света, включително такива, които би трябвало да са наясно с нещата, се оставят да ги будалкат с психологическата игра, наречена Операция Обама. Дори такива, които имат някаква представа накъде вървят работите, казват неща от типа „все ще е по-добре от Буш“ или „хубавото при него е, че дава искрица надежда“. Не, той не е Буш – той е може би нещо още по-опасно; и за какво е тази искра надежда, ако не осветява купчината с лъжи? Всъщност за каква надежда изобщо говорим?
Съпругата на Обама – Мишел, която е последна инстанция за сверката на каквото и да било, разправя, че „всичко започва и свършва с надеждата“. Пълна безсмислица. Надеждата е безцелна емоция, защото се предполага, че ще дава плодове винаги в бъдещето и никога в сегашно време. Надеждата е като въртележка с кончета – няма значение колко бързо се въртите, защото никога не се приближавате до тези, които се въртят пред вас.
Идеята всъщност е да ви убеди да останете на мястото си върху кончето, въпреки неизбежното разочарование, но пък с надеждата, че нещата ще се променят. Те обаче си остават същите, защото системата е така изградена, че промените са невъзможни.
Продавачът на надежда.
Точно надеждата се използва от подлеците и лъжците:
„Трайте си задето ви давим в помия, но имайте надежда, че положението ще се подобри (макар да знаем, че няма да стане)!“
Барак Обама е доставчик на надежда, защото неговите господари искат хората да приемат каквото им се предлага в настоящето, надявайки се, че по-доброто тепърва ще дойде. „Просто правете каквото искаме – опа, грешка, каквото иска Барак – а в замяна той ще ви вдъхнови да имате надеждата, че ще ви отведе до Обетованата земя. Не че ще го направи, но когато го осъзнаете, вече ще е късно.“
Това, което ужасява манипулаторите, е, че хората ще изоставят надеждата, тъй като е обречена проекция за бъдещето, и ще започнат да изискват честност, справедливост и свободи в настоящето. За да избегнат този кошмар, манипулаторите се стараят да поддържат тези изисквания като вечни стремежи, а не като нещо, с което може да се разполага сега.
И така, техният човек – Обама, продава надежда, което е диверсионна тактика, начин да се смиряват тълпите от истинско въстание. „Нямаме работа, нямаме храна на масата и домът ни е ипотекиран, но поне си имаме надежда. Уха, да сме благодарни за това! “
- Гладен съм, мамо, може ли да хапнем малко надежда?
- Много съжалявам, миличко, но не може днес да ядем надежда. Тя е за утре. Надеждата винаги е за утре.
- Това значи ли, че ще се храним утре, мамо?
- Днес можем само да се надяваме, скъпо дете, но когато дойде утре, можем пак да се надяваме, че няма да се отложи за вдругиден.
И така нататък. Така работи надеждата.
Или по-скоро така не работи.
Най-честата мантра на Обама
беше думата „промяна“
Всъщност неговата щедро спонсорирана, разбиваща всички рекорди кампания се основаваше на тази дума: промяна. Същата техника бе използвана от Бил Клинтън и много други, защото е доста ефективна. Тя е гарантирана от самата система, която кара хората да недоволстват от живота. А ако не харесвате статуквото, тоест съществуващото положение, посланието за „промяна“ се явява въздействащо, дори когато, също като Обама, не можете да кажете какво влагате в думата.
Определящо за успеха му като кандидат, съответно и на неговите господари, бе никога да не дава точни определения на „надежда“, „промяна“, а и на другата психологически въздействаща дума – „вервайте“. Нито как ще се материализират в неговата политика, нито как ще се отразят практически на обществото. Надежда за какво? Промяна на какво? Вервайте в какво? Отговорите на тези въпроси щяха да са фатални за призивите на Обама.
В края на 1990-те и през последните години изучавах военните/държавните програми за психологически контрол и феноменът Обама е най-крещящият пример за такава психологическа операция, който може да се даде. Главната цел на плана е да превърне Обама в превъплъщение на всичко, на което хората се надяват, вярват и което искат да се промени. И точно затова за него бе решаващо да не навлиза в подробности какво разбира под „надежда“, „промяна“ и „вяра“.
Мога да ви кажа какво значат тези думи в контекста на Обама и неговата психологическа игра. Те означават онова, което вие предположите, че означават, или искате да означават. Целта е да проектирате в тях всичко, на което държите, и така Обама става символ на вашето собствено светоусещане. Всяко разяснение би убило посланието „аз съм всичко, което искаш да съм“, така че не очаквайте подробности, а само се надявайте, променяйте и вервайте.
Обама като Исус Христос и А. Линкълн.
Обама като Христос и Линкълн.
За манипулаторите не е достатъчно този техен кандидат да е просто месия; те също така искат да бъде новия Ейбрахам Линкълн, Дж. Ф. Кенеди или Буда – изобщо всичко, което може да се проектира върху него. А всичко може, защото е като празна страница, пъхната в костюм. Обама е избери-си-сам, направи-си-сам водач, проекция на вашето светоусещане.
ОБАМАБУДА
Няма по-могъщ начин за манипулиране на хората от този да им кажеш каквото искат да чуят, докато си траеш за онова, което не биха харесали. Пътуващите търговци се обучават как да влизат в разговор на общи теми с набелязаните клиенти, за да разберат какво харесват и какво не харесват. Така получават представа какво потенциалният купувач би желал да чуе като качества на продавания продукт.
Обама е от същата порода, само че при него нещата се развиват в много по-големи мащаби и той притежава цяла мрежа от съветници и господари, които са майстори в манипулирането на светоусещането, мненията и действията. Речите на Обама са писани предварително, затова не идват „от сърцето“, а от аутокюто. Задушевната част идва благодарение на репетициите и Бил-Клинтъновската му способност да изглежда така, сякаш наистина мисли каквото казва – просто поднасяне на информацията със съответната интонация, аналогично на актьорска игра. Тони Блеър е обучаван по същите курсове.
Ако се дистанцирате от темите, за които говорят, и не влагате емоция в чутото и видяното, ясно ще забележите техниките, които те съзнателно прилагат. Специално Блеър е най-слабият от тези актьори, поне що се отнася до поднасянето на реплика. Особено когато спира по средата на изречението, за да наблегне на някоя дума, а после поглежда надолу за изкуствен емоционален ефект. Обама е малко по-обигран от него, но не го води с много. Широката усмивка може и да заблуждава. Студенината в очите – никога!
Речите на Обама са съвкупност от техники за психологически контрол и невро-лингвистично програмиране (известно още като NLP – Neuro-Linguistic-Programming), внимателно конструирани да насаждат убеждения и схващания в съзнанието на публиката. Кликнете тук за описание на неговите психо-бръщолевения (An Examination of Obama’s Use of Hidden Hypnosis Techniques in His Speeches – Преглед на скритите хипнотични похвати в речите на Обама).
Хипнадежда.
Целият цирк около Обама е упражнение по психологически контрол над тълпите и съответно паралелите с нацистка Германия, фашистка Италия и други подобни режими са неизбежни. Обама може и да не изглежда като Хитлер, нито пък да звучи като Хитлер, но темите са съвсем еднакви. Германия е била в ужасно икономическо състояние през 1930-те заради последиците от Първата световна война и репарациите, наложени от Версайския „мирен“ договор (1919 г.). От хаоса се появява човекът, в когото Германия вижда това, което виждат в Обама днес. Неговото име е Адолф Хитлер, а неговите ораторски способности и речи, също подкрепени от ритуални прояви на техниките за психологически контрол, го правят нещо като немски месия, досущ немски Обама.
Хитлер е обещавал промяна, надежда и нещо, в което да се вярва, и то в тежките следвоенни времена на финансов колапс. Той е говорил пред многолюдни тълпи от обожатели и не след дълго възниква движението в подкрепа на хитлеристката визия за нови бъднини.
Както отбелязва писателят Уебстър Тарпли, фашизмът в неговия истински смисъл не е просто полицейска държава, наложена от малобройна група управляващи. Тя може и да има такова изражение накрая, но по начало тази група управляващи идва на власт с подкрепата на могъщо движение в средите на хората, които си нямат и представа какво означават в действителност „промяна“, „надежда“ и „вервайте ми“. Те просто знаят, че ги искат, защото, какъвто е случаят и с Обама, влагат в тези думи своето собствено разбиране. И едва по-късно, за свой ужас, виждат в какво са се забъркали.
Обама е много по-опасен от Буш, защото може да продаде реплики на огромното мнозинство от хора, докато Буш-младши не може и да си помисли за подобно нещо.
Буш е пределно ясен идиот без комуникативни умения и се нуждаеше от мащабна по своите размери измама около преброяванията, за да бъде официално „избран“. И не може да бъде лицето-вдъхновител на народно движение от хора, подкрепящи изпразнени от съдържание надежди, промени и вярвания.
Но Обама определено го може.
Може го, защото го направи
Една от главните „негови“ цели (по-точно на неговите господари) са младежите, също като при нацистите и хитлеристкото младежко движение. Ако мислите, че тези аналогии са преувеличени, обърнете внимание на репортажите за обожателите му сред младите хора и до какви крайности стигат. Хитлеристката младеж е била същата.
В същия дух WorldNetDaily пише:
„Официалният сайт на кандидата Барак Обама – Change.gov – най-напред съобщи, че Обама ще „изисква“ всички ученици от прогимназиална до колежанска възраст да участват в програми за служба на обществото; но след като настана суматоха от протести по блоговете за това, че и деца ще се набират в предложения от Обама младежки корпус, сайтът смекчи информацията чрез перифразиране на идеята. Първоначално в раздела „Америка служи“ можеше да се прочете:
Кандидатът за президент Обама ще разшири програмите за национална служба като AmeriCorps и Peace Corps, и ще създаде нова програма – Classroom Corps (Училищен корпус) за подпомагане на учителите в училищата със затруднения, а също и нови Health Corps, Clean Energy Corps и Veterans Corps. Обама ще призове граждани от всички възрастови групи да служат на Америка, като разработи план за ежегоден, задължителен, 50-часов общественополезен труд за прогимназистите и гимназистите, и 100 часа общественополезна служба за колежаните.“
В реч, изнесена през юли 2008-ма в Колорадо спрингс, Обама заявява, че иска да види „граждански отряд за национална сигурност“, който е толкова силен и добре платен, колкото пехотата, военноморските и военновъздушните сили. Джоузеф Фара, основател на WorldNetDaily, пише:
„Ако се каним да създаваме някакъв тип национална, полицейска сила, която е толкова голяма, силна и спонсорирана, колкото обединените военни сили на САЩ, това не е ли нещо невиждано голямо? А аз си мислех, че демократите като цяло вярват, че САЩ харчат твърде много за армията. Как е възможно техният кандидат да иска създаването на многобройна, но тайна национална полицейска сила, която ще е дори по-голяма от всички подразделения на американската армия, взети заедно? Сериозно ли Обама предлага някакъв тип местни отряди по сигурността, по-големи и по-скъпи от армията? Ако не, защо го каза? Какво имаше предвид?“
Между напарфюмираните думи Обама имаше предвид, че не си пада по мира и свободите. Той е просто подставено лице и демагог на същите манипулатори и господари, които контролираха Буш-младши, Клинтън, татко Буш, Рейгън, Картър и така докъдето се сетите назад във времето. Но разликата е, че Обама е превъзнесен до такива истерични пропорции, че ще му се разминава за много по-сериозни прегрешения от тези на неговите предшественици. Поне докато реалността изгрее в съзнанието на хипнотизираните му поддръжници. И както изглежда, това може да отнеме доста време.
„Все ще е по-добре от Буш“
Дори да оставим необяснените надежди, промени и вервания настрана, малцина са наясно за политиката, която Обама ще води. Общественото мнение се формира на базата на създадения „образ“ и личните проекции, а не от същността на посланията, независимо дали са изказани директно, или по-завоалирано. Обама не говори директно, докато не получи гласовете за себе си, но и за в бъдеще се очаква да вади думи от същата торба.
Съществува един „образ“ на Обама, че той бил против войната. Ама не е вярно. Той твърди, че е против инвазията в Ирак, макар че предстои да видим какво ще направи по този въпрос като встъпи в длъжност. Може ли някой, който набира още войници, включително европейски, за да бъдат пратени в Афганистан, да е против войната? Също така той твърди, че е готов да бомбардира Пакистан и да ползва военна сила срещу Иран и неговата ядрена програма.
И пак той назначи за държавен секретар Хилари Клинтън – Бомбаджийката (тя пък е дупе и гащи с членовете на Клуб Билдерберг, Трилатералната комисия и Съвета за чуждестранни връзки) и преназначи като министър на отбраната Робърт Гейтс (и той свързан с Клуб Билдерберг и Съвета за чуждестранни връзки). Явно трябва да верваме, че предстои промяна с тия стари муцуни…
Обама изобщо не е против войната и ако неговите господари решат, ще ангажира САЩ дори в още повече конфликти в чужбина. И пак ще измират войници, ще измират и техните мишени, и то със скоростта, с която речите излизат от устата на черния господин с черния костюм, който никога не би отишъл там, където праща армията.
А той твърди, че е „обединител“, което е съвсем същото като самоопределението на Буш преди да встъпи в длъжност. Но обединението само по себе си не е съществено. Нацистка Германия е била обединена в началните години на войната, но за добро ли? Същественото е какво се цели с едно обединение. А прехваленото „обединение“ на Обама служи да вдъхнови масово движение в подкрепа на Новия световен ред (за който призова в речта си от 24 юни 2008-ма в Берлин – бел. И.С.).
Постоянната му реторика за „обединение на хората“ може да се обясни със задаващото се обединение на САЩ, Канада и Мексико в Северноамерикански съюз; може и да служи за отнемането на американския суверенитет за обединение в „световно общество“ (световен диктат); може да се ползва за обединение на вярващите и заклеймяване на неверниците, точно както е станало в Нацистка Германия с изгарянето на книги и жестокото преследване на тези, които са се опълчвали на Хитлер и неговия режим. Потенциалът на манията по Обама е неограничен, особено когато успешно се продава фашизъм в опаковката на надежда, промяна, свобода, „Нова Америка“ или „Нов свят (с нов ред)“.
Буш и Чейни бяха очевидни войнолюбци и винаги щяха да се мъчат да върнат военната повинност – задължителното набиране на мъже за армията против собствената им воля. Но същото няма да е чак толкова трудно за Обама при настоящия климат. За Бога, та той вече говори за задължителна обществена служба на деца от прогимназиите, гимназиите и колежите, а създава и американска народна армия! Затова считам Обама за много по-опасен за свободата от Буш. През изминалите осем години Буш успя да прокара само част от пътя към фашизма. Обама има потенциала да завърши работата предвид казаното по-горе, и не само.
Достатъчно е само да погледнете
мафиотската клика зад Обама
и тези, които вече назначи в администрацията си, за да видите каква “промяна” е подготвил. Негов ментор, сив кардинал и главен кукловод е Збигнев Бржежински – национален съветник по сигурността на Джими Картър, а също и съосновател (с Дейвид Рокфелер) на мафиотската Трилатерална комисия. Бржежински публично признава, че през 1970-те е спонсорирал и тренирал тези, които днес познаваме като афганистански “терористи”. Целта била да бъдат опозиция на контролираното от Съветския съюз правителство в столицата Кабул. Намеренията – признава той – били да подлъжат съветските войски за инвазия в Афганистан и защита на режима в Кабул, като по този начин осигурят на конкурентната суперсила “техния Виетнам”.
Збигнев Бржежински
Планът проработил, но на цената на милион убити афганистанци по време на съветската окупация от 1979 до 1989-та. А това е нещо, което Бржежински не намира за никак обезпокоително. Тъй наречените борци за свобода на Бржежински по-късно стават известни като муджахедини и талибани, а също и това, което се твърди, че е “Ал Кайда”. Та този Бржежински е човекът зад нашия “миротворец” Барак Обама. Всеизвестно е, че президентът Картър не е предприемал нищо, свързано с международната политика, без да бъде поощрено от Бржежински – съосновател на Трилатералната комисия, която си избрала Картър за президент.
Има нещо иронично в това, че президент Обама настоява за изпращането на солидни подкрепления на войските в Афганистан, за да се борят с терористите-талибани, които по начало са въоръжени, тренирани и обединени от Бржежински, човека зад Обама. Или както казва Морфей от “Матрицата”: “Съдбата, изглежда, има чувство за хумор.” Но в случая на Бржежински не можем да говорим за съдба, а за студени сметки за всяко нещо и по всяко време. Бржежински е роден в Полша и изпитва неистова омраза към Русия, която продължава да е сред основните му мишени (заедно с Китай). А ако те са мишени за Бржежински, за Обама също са такива.
Трилатералната комисия и по-широката мрежа на Бржежински, включваща мафиотски структури като Фондация Форд, просто сега са си избрали Обама, а ситуацията ще си остане същата. Бржежински ще взима решенията. Работата на Обама ще е да ги снася на хората. А това е доста тревожно, когато се има предвид, че Бржежински иска война, включваща Русия и Китай. Политиката “на Обама” идва директно от книгите на неговия ментор. Ето един цитат, който може би ще разпознаете. Тези мисли са изказани преди Барак да се кандидатира за президент:
“Необходимото социално преструктуриране може да бъде поощрено чрез постепенно въвеждане на гражданско образование, което акцентира върху идеята за служба на по-висша кауза от личността. Както периодично се изтъква, голяма крачка в тази посока ще е приемането на задължителен период за национална служба за всеки младеж, може би включваща набор от одобрени от Конгреса добри дела на местна и чуждестранна почва.”
Та къде ли сме го чували това? Като агент на мафиотските банкерски и корпоративни сдружения, целта на Бржежински е да създаде световно правителство с централна банка, световна валута и световна армия – една глобална диктатура, която ще се укрепи от имплантирането на микрочипове сред простолюдието, свързани в глобална компютърна/сателитна система. В книгата си Between Two Ages: America’s Role in the Technetronic Era от 1970 година Бржежински описва глобалното общество, което той и неговите другари искат да наложат:
“Технотроничната ера подразбира постепенното изникване на по-контролирано общество. Над едно такова общество ще властва елит, който не е ограничен от традиционните ценности. В близко време ще е възможно да се извършва почти непрекъснато наблюдение над всеки гражданин и да се поддържа пълна и актуална база данни с дори най-личните сведения за гражданите. Тези данни ще са обект на моментално конфискуване от властите.”
В същата книга преди близо 40 години той казва:
“Днес отново наблюдаваме появата на международни елитни общества… които имат връзки помежду си, непризнаващи държавните граници… Твърде вероятно е скоро общественият елит на повечето от по-напредналите държави да се състои главно от интернационалисти или глобалисти по дух и разбирания… Националната държава постепенно губи от своя суверенитет… По-нататъшният прогрес ще изисква по-големи американски жертви. Ще се наложи да бъдат предприети по-интензивни усилия за оформянето на нова световна парична система със съответни рискове за настоящата, относително благосклонна американска позиция.”
А какво казва неговата марионетка Обама, че американците трябва да направят, за да настъпи “промяна”? Да правят жертви. Или както даже мисис Демагогия – Мишел, ни обяснява:
“Нуждаем се от ново водачество, защото душите ни са наранени. Трябва да сме подготвени да правим жертви, необходими за тласъка ни към различно място.”
Можете да се обзаложите, че това ще включва жертване на повече суверенитет и свободи по пътя към глобалната диктатура, описвана от Бржежински от десетилетия насам. Синът на Бржежински – Марк, беше съветник на Обама за неговата кампания (като несъмнено е давал съвети, каквито татко му го е съветвал да дава). А другият син на Бржежински – Йън, бе консултант по въпросите на външната политика за кампанията на Маккейн, като също е следвал нарежданията на татко си. Не може да не споменем и щерката Мика Бржежински, поддръжничка на Обама и репортер на кампанията му за телевизия MSNBC.
Обама бе Избраникът от доста време – факт, известен само на малцина от дълбокия, вътрешен кръг посветени. А връзката му с Бржежински е поне от началото на 1980-те, когато е посещавал прословутата Ivy League и мафиотския Колумбийски университет, където Бржежински е ръководил The Institute for Communist Affairs. Обама просто отказва да навлиза в детайли за този период, защото оттогава потайно е бил спонсориран и поддържан от Трилатералната комисия и нейната мрежа от фондации, свързана и с Фондация Форд (за която е работила майката на Обама).
Един въпрос: наистина ли някой вярва, че “човек от народа” просто ей така ще се появи от нищото, за да проведе най-гъвкавата и най-добре спонсорираната кандидат-президентска кампания в американската история? Той е бил избран много отдавна от тези, решени да поробят хората, които Обама твърди, че иска да “освободи”. Спонсорите на Обама сякаш са извадени от “Кой кой е” на Уол Стрийт. Сред тях се нареждат такива като Goldman Sachs, UBS, Citigroup, Credit Suisse, Deutsche Bank, J.P. Morgan Chase, Morgan Stanley и тем подобни. Нищо чудно, че се отметна от обещанието си да приеме ограниченията на публичното финансиране за неговата кампания, след което се спря на несметната възможност за “частно” финансиране. И всички тия изброени по-горе подкрепят кандидат, който не е готов да защитава интересите им? Да, бе, да!
Да не забравяме и еврейския финансист Джордж Сорос – мултимилиардер и сподвижник на Бржежински, също тясно свързан със спонсорирането и кампанията на Обама. Сорос е бивш член от управителния съвет на Съвета за чуждестранни връзки и финансира Европейския съвет за чуждестранни връзки (European Council on Foreign Relations). Накратко, той е от големите играчи в мафиотската клика.
Обама е просто повече от същото, което сме виждали досега – голяма усмивка на кукла с конци, изцяло контролирана от мафиотските сдружения, които са го избрали, обучавали и издържали финансово. И пак те държаха кирливите му ризи на тъмно в килера (като твърденията на Лари Синклеър за хомосексуализъм и пушене на кокаин), като ще продължат да го правят, докато им скача по свирката.
Джордж Сорос
Обама е поредното гадже на банкстерите (игра на думи – от “гангстери” и “банкери”), което проституира за слава и власт. Затова поддържаше гротескното спасяване на банковата система от затрудненията. И винаги ще го прави за сметка на интересите на обикновените хора. Неговите финансови съветници са от първокласния отбор на Уол Стрийт, като сред тях е даже Пол Адолф Волкър (Paul Adolph Volker – Trilateral Commission, Council on Foreign Relations, Bilderberg Group), ръководил Федералния резерв от 1979-та до 1987 година и мафиот от банкерската клика до мозъка на костите си. Обама го назначи за ръководител на Economic Recovery Advisory Board (консултативна комисия за икономическо възстановяване), която е окупирана от банкерски послушници.
Сред тях на ръководна длъжност като главен икономист е Остан Гулсби (Austan Goolsbee) – близък колега на Обама от Чикагския университет. Гулсби е член на прословутото общество “Череп и кости” (Skull and Bones Society) от университета “Йейл”, към което принадлежат Буш-старши и младши. Именно Гулсби каза на канадското правителство да не се притеснява за нападките на Обама срещу споразуменията за “свободната търговия”, защото с тези думи е целял само да спечели повече гласове на изборите.
Друг вътрешен човек от Уол Стрийт е ционистът Тимъти Гайтнър (Timothy Geithner – Bilderberg Group, Trilateral Commission, Council on Foreign Relations), който бе определен от Обама за Министър на хазната (или финансите: Treasury Secretary). Гайтнър беше президент на нюйоркската Банка на Федералния резерв (New York Federal Reserve Bank), най-могъщата от частните “Федерални” картели и която се преструва на американска “централна банка”. Освен това е бивш служител както на Съвета за чуждестранни връзки, така и на потресаващата Kissinger Associates.
Порасналият тийнейджър с дядо Стенли и баба Мадлин. Барак Обама е с Рокфелерова кръв
> По какво се различават дьонмето Ахмадинеджад и скрития евреин Обама Екипът от ковчежници на Обама е тясно обвързан с дружината на циониста Робърт Рубин. Последният е директор и главен консултант на Citigroup, съпредседател на Съвета за чуждестранни връзки и икономически съветник на Обама. Рубин членува и в мафиотския Клуб Билдерберг, като е човекът зад стратегията на Citigroup да се спасяват банкерски интереси с пари на данъкоплатци.
Същите тези, които докараха финансовата криза, са назначавани от Обама да се справят с нея (като взимат повече пари от данъкоплатците за себе си и своите другари). Рубин беше Министър на хазната при Бил Клинтън, след което бе сменен с Лари Самърс (Larry Summers – също обвързан с Bilderberg Group, Trilateral Commission, Council on Foreign Relations). Ето още едно познато име, което обяснява “промяната”, дошла с новия президент.
Самърс е фанатичен поддръжник на “свободната търговия” (свободата на експлоатация) и “глобализацията” (световната диктатура). През 1991 година, тогава главен икономист на World Bank, пише меморандум, където се казва, че банката би трябвало да изхвърля токсични отпадъци в бедни държави, защото това ще доведе до по-малко разходи за покриване на евентуалните разноски от неминуемото влошаване на здравето и смъртните случаи сред местните жители. Когато меморандумът става публично достояние, тогавашният бразилски министър на околната среда – Жозе Лутценбургер (Jose Lutzenburger), пише на Самърс:
“Твоите доводи са напълно логични, но и съвършено налудничави… С тези твои мисли даваш недвусмислен пример за невероятното отчуждение, геноцидната политика, социалната безскрупулност и надменното невежество на мнозина типични “икономисти”, що се отнася до същността на света, в който живеем… Ако World Bank те остави да си вицепрезидент, ще изгуби всичкото доверие, което има. И ще потвърди нещо, което често казвам: най-доброто нещо, което може да се случи, е тази банка да изчезне.”
Лутценбургер е уволнен скоро след написването на това писмо, докато невменяемият Самърс е назначен за Министър на хазната от Бил Клинтън и сега ще води икономическа комисия, определена от г-н “Вервайте ми и имайте надежда за промяна”. Фантастично като в детска приказка, ама с Обама и други кошмарни същества в главните роли!
Bloomberg.com съобщава, че Центърът за американски прогрес – Center for American Progress (CAP), намиращ се на три пресечки от Белия дом, е станал главен източник на политически начинания за Обамовата демократична партия. Кой финансира този Център? Джордж Сорос. CAP е просто ново име за Neocon Project for the New American Century и American Enterprise Institute. Тези две организации разработваха и диктуваха войнолюбивата външна политика на Буш, гарнирана с вътрешно ограничаване на свободите. А сега техният наследник – САР, ще прави същото за Обама. Там ще правят кройката, а Барак Обама ще бъде манекенът, на който всичко стои божествено добре.
Всъщност, ако изключим имената и риторските умения, няма никаква разлика между режимите на Буш и Обама. Политиката на Буш бе диктувана от мафиоти в банкерските и корпоративните среди. Същото е при Обама. Буш беше обграден от сервилни защитници на израелските интереси. Нищо различно при Обама. Господин “Промяна” вече обяви своята безусловна подкрепа за Израел, а неговият вицепрезидент – Джо Бидън (Joe Biden – Bilderberg Group, Council on Foreign Relations), е страстен ционист, който счита за своя добродетел, че би подкрепял Израел при всякакви обстоятелства.
Обама назначи баш-циониста Рам Емануел (Rahm Emanuel) за свой главен придворен сътрудник. Имаме и още еврейски ционисти – например Денис Рос ще се подвизава като съветник по въпросите на Близкия Изток. Господ да помага на палестинците. Въпросният Рос се изявяваше в администрацията на Бил Клинтън и Джордж Буш-старши. За каква “промяна” говорим само!
Рам Емануел е родом от Чикаго, конгресмен и син на Бенямин М. Емануел, който е членувал в страховитата еврейска терористична организация “Иргун” (Irgun), помагала за бомбени и други терористични атаки на територията на Израел. През 2000 г. Емануел е бил назначен от Бил Клинтън в управителния съвет на ипотечния гигант Freddie Mac, което е довело до поредица от скандали и финансови нередности. Както е известно, няма нищо непоправимо, когато насреща са парите на данъкоплатците.
Близък приятел на Рам Емануел е друг ционист на име Дейвид Акселрод, който движеше предизборната кампания на Обама и несъмнено ще има влияние в администрацията на президента. Акселрод е политически ветеран от Чикаго, където е една от най-корумпираните политически системи в света; работил е като гангстер (мутра) за кметовете на Чикаго през 1990-те; а също и в сенаторската предизборна кампания на Обама през 2004-та. Както Бил Клинтън си взе арканзаската клика във Вашингтон, когато стана президент през 1993-та, така и Обама се обгражда с чикагската мафия, като й връчва ключови позиции във властта. А тия са от тоя тип, дето не държат заложници.
Могат да се добавят още подробности, все неприятни, но нито една не говори за каквато и да било “промяна”. Обама е мошеник, който може да разказва чудни приказки, но не живее в тях. Той спечели първото си политическо кресло като сенатор в Чикаго през 1996-та не чрез силата на политиката си, а чрез слабостите на избирателната система. Вместо да се надпреварва със своите опоненти и да остави хората да решават, той ползва своята шайка верни другари да издирват нередности в кандидатурите на конкурентите му сред демократите, докато всички бяха принудени да отпаднат заради технически несъответствия. И така участва на изборите без никакви главоболия. Един от конкурентите, Gha-is Askia, казва, че поведението на Обама противоречи на “образа” му на защитник на малките хора и борец за правата на избирателите:
“Как може да говори за нови бъднини, когато разиграва стари чикагски номера, за да премахне легитимни кандидати? Той приказва за чест и демокрация, но каква почтеност има в това да разкараш всички кандидати, за да се надбягваш сам? Защо не остави хората да решат?”
Защо? Защото е било вероятно да загуби, а не е в интереса на Обама да губи, само защото играе честно. Той иска да печели на всяка цена. Доколкото го интересуват правата на гласоподавателите, е свързано с гласуването за него. Освен това ползва машите си като Акселрод, за да забърква скандали, да дискредитира опонентите си и да си върже гащите, въпреки че единственото скандално е самият Обама и истината за него. Той е класически пример за опортюнист, пръкнал се от чикагската политическа помийна яма. И респективно е съвсем разбираемо да се установява, че най-близките му връзки са с разни “бизнесмени” и мошеници като Тони Резко – наскоро опандизения търговец на порутени къщи.
Американски избиратели скандират “ПРОМЯНА”, без да подозират каква промяна им гласят Обама и Ал Гор – две интелектуални проститутки и подлоги на глобалния левитски капитал.
Резко е поредният сладур от чикагската мафия, който е спонсорирал щедро политическата кариера на Обама и наскоро арестувания Род Благоевич, като в замяна двамата са осигурили огромни суми за имотната търговия на Резко (и неговите ортаци). 
Парите са на данъкоплатци. Тези имоти са били оставени да се съсипят до такава степен, че станали опасни за обитаване и били обявени за негодни за живот. Всъщност някои сгради се оказали в толкова лошо състояние, че е трябвало да бъдат разрушени. Засегнатите били най-често черните бедняци, интересите на които се предполага, че Обама е защитавал като сенатор.
Положението на черните, които гласуваха за Обама на президентските избори, не е по-различно. Те си мислеха, че гласуват за първия черен президент. А в действителност става дума за човек с черна фасада, който обслужва интересите на преобладаващо бели банкери и други мафиоти от корпоративните среди. Те пък са потомци на същите бели, които са развивали търговията с негри за роби.
Не ми се ще да съм вестителят на лоши новини или разбивачът на мечти, но честността го изисква. Този тип е мошеник, контролиран от супермошеници. Парцалена кукла, вързана към по-големи парцелени кукли – а те пък служещи на още по-велико и тъмно зло. За своите господари Обама е просто атрибут и ако им изнася да го ликвидират, за да подпалят гражданска война, която да стане повод за по-крупни политически и икономически мерки, ще го направят.
Мога да разбера притегателната сила на Обама, защото хората искат да е това, което твърди, че е, но не е. На избирателите им е писнало от конфликти, корупция и битката, наречена “живот”, затова искат съответната промяна. Но промяната на Обама е въображаема и не представлява нищо повече от продължаващата трансформация на обществото към онова, описано от Дж. Оруел в книгата “1984”.
Вероятно ще станем свидетели и на хубави събития, например закриването на Гуантанамо, за да се създаде впечатлението, че Обама наистина мисли нещата, които казва. Но не изпускайте топката от очи и ще видите как планът за глобална диктатура постепенно се въвежда под прикритието на Обамовите “надежда”, “вяра”, “промяна”, “жертва” и “обединение”.
Може да отнеме две години, може би дори повече, преди когнитивният дисонанс (упоритото самозаблуждаване) да пусне от клещите си умовете на верните Обамови привърженици. Дотогава те ще изнамират безкрайни извинения за него (ще се залъгват), само и само да поддържат мечтата жива. Но един ден ще трябва да признаят, притиснати от силата на доказателствата, че са купили приятен сън, а са изживяли един кошмар. И колко жалко, че не могат да видят очевидното сега, за да си спестят още по-болезненото разочарование.
www.otizvora.com/
Автор: Дейвид Айк
Превод: Иван Стаменов
Пиша това в последните дни на 2008 година, докато гледам смутено как мнозина хора по света, включително такива, които би трябвало да са наясно с нещата, се оставят да ги будалкат с психологическата игра, наречена Операция Обама. Дори такива, които имат някаква представа накъде вървят работите, казват неща от типа „все ще е по-добре от Буш“ или „хубавото при него е, че дава искрица надежда“. Не, той не е Буш – той е може би нещо още по-опасно; и за какво е тази искра надежда, ако не осветява купчината с лъжи? Всъщност за каква надежда изобщо говорим?
Съпругата на Обама – Мишел, която е последна инстанция за сверката на каквото и да било, разправя, че „всичко започва и свършва с надеждата“. Пълна безсмислица. Надеждата е безцелна емоция, защото се предполага, че ще дава плодове винаги в бъдещето и никога в сегашно време. Надеждата е като въртележка с кончета – няма значение колко бързо се въртите, защото никога не се приближавате до тези, които се въртят пред вас.
Идеята всъщност е да ви убеди да останете на мястото си върху кончето, въпреки неизбежното разочарование, но пък с надеждата, че нещата ще се променят. Те обаче си остават същите, защото системата е така изградена, че промените са невъзможни.Продавачът на надежда.
Точно надеждата се използва от подлеците и лъжците:
„Трайте си задето ви давим в помия, но имайте надежда, че положението ще се подобри (макар да знаем, че няма да стане)!“
Барак Обама е доставчик на надежда, защото неговите господари искат хората да приемат каквото им се предлага в настоящето, надявайки се, че по-доброто тепърва ще дойде. „Просто правете каквото искаме – опа, грешка, каквото иска Барак – а в замяна той ще ви вдъхнови да имате надеждата, че ще ви отведе до Обетованата земя. Не че ще го направи, но когато го осъзнаете, вече ще е късно.“
Това, което ужасява манипулаторите, е, че хората ще изоставят надеждата, тъй като е обречена проекция за бъдещето, и ще започнат да изискват честност, справедливост и свободи в настоящето. За да избегнат този кошмар, манипулаторите се стараят да поддържат тези изисквания като вечни стремежи, а не като нещо, с което може да се разполага сега.
И така, техният човек – Обама, продава надежда, което е диверсионна тактика, начин да се смиряват тълпите от истинско въстание. „Нямаме работа, нямаме храна на масата и домът ни е ипотекиран, но поне си имаме надежда. Уха, да сме благодарни за това! “
- Гладен съм, мамо, може ли да хапнем малко надежда?
- Много съжалявам, миличко, но не може днес да ядем надежда. Тя е за утре. Надеждата винаги е за утре.
- Това значи ли, че ще се храним утре, мамо?
- Днес можем само да се надяваме, скъпо дете, но когато дойде утре, можем пак да се надяваме, че няма да се отложи за вдругиден.
И така нататък. Така работи надеждата.
Или по-скоро така не работи.
Най-честата мантра на Обама
беше думата „промяна“
Всъщност неговата щедро спонсорирана, разбиваща всички рекорди кампания се основаваше на тази дума: промяна. Същата техника бе използвана от Бил Клинтън и много други, защото е доста ефективна. Тя е гарантирана от самата система, която кара хората да недоволстват от живота. А ако не харесвате статуквото, тоест съществуващото положение, посланието за „промяна“ се явява въздействащо, дори когато, също като Обама, не можете да кажете какво влагате в думата.
Определящо за успеха му като кандидат, съответно и на неговите господари, бе никога да не дава точни определения на „надежда“, „промяна“, а и на другата психологически въздействаща дума – „вервайте“. Нито как ще се материализират в неговата политика, нито как ще се отразят практически на обществото. Надежда за какво? Промяна на какво? Вервайте в какво? Отговорите на тези въпроси щяха да са фатални за призивите на Обама.
В края на 1990-те и през последните години изучавах военните/държавните програми за психологически контрол и феноменът Обама е най-крещящият пример за такава психологическа операция, който може да се даде. Главната цел на плана е да превърне Обама в превъплъщение на всичко, на което хората се надяват, вярват и което искат да се промени. И точно затова за него бе решаващо да не навлиза в подробности какво разбира под „надежда“, „промяна“ и „вяра“.
Мога да ви кажа какво значат тези думи в контекста на Обама и неговата психологическа игра. Те означават онова, което вие предположите, че означават, или искате да означават. Целта е да проектирате в тях всичко, на което държите, и така Обама става символ на вашето собствено светоусещане. Всяко разяснение би убило посланието „аз съм всичко, което искаш да съм“, така че не очаквайте подробности, а само се надявайте, променяйте и вервайте.
Обама като Исус Христос и А. Линкълн.
Обама като Христос и Линкълн.
За манипулаторите не е достатъчно този техен кандидат да е просто месия; те също така искат да бъде новия Ейбрахам Линкълн, Дж. Ф. Кенеди или Буда – изобщо всичко, което може да се проектира върху него. А всичко може, защото е като празна страница, пъхната в костюм. Обама е избери-си-сам, направи-си-сам водач, проекция на вашето светоусещане.
ОБАМАБУДА
Няма по-могъщ начин за манипулиране на хората от този да им кажеш каквото искат да чуят, докато си траеш за онова, което не биха харесали. Пътуващите търговци се обучават как да влизат в разговор на общи теми с набелязаните клиенти, за да разберат какво харесват и какво не харесват. Така получават представа какво потенциалният купувач би желал да чуе като качества на продавания продукт.
Обама е от същата порода, само че при него нещата се развиват в много по-големи мащаби и той притежава цяла мрежа от съветници и господари, които са майстори в манипулирането на светоусещането, мненията и действията. Речите на Обама са писани предварително, затова не идват „от сърцето“, а от аутокюто. Задушевната част идва благодарение на репетициите и Бил-Клинтъновската му способност да изглежда така, сякаш наистина мисли каквото казва – просто поднасяне на информацията със съответната интонация, аналогично на актьорска игра. Тони Блеър е обучаван по същите курсове.
Ако се дистанцирате от темите, за които говорят, и не влагате емоция в чутото и видяното, ясно ще забележите техниките, които те съзнателно прилагат. Специално Блеър е най-слабият от тези актьори, поне що се отнася до поднасянето на реплика. Особено когато спира по средата на изречението, за да наблегне на някоя дума, а после поглежда надолу за изкуствен емоционален ефект. Обама е малко по-обигран от него, но не го води с много. Широката усмивка може и да заблуждава. Студенината в очите – никога!
Речите на Обама са съвкупност от техники за психологически контрол и невро-лингвистично програмиране (известно още като NLP – Neuro-Linguistic-Programming), внимателно конструирани да насаждат убеждения и схващания в съзнанието на публиката. Кликнете тук за описание на неговите психо-бръщолевения (An Examination of Obama’s Use of Hidden Hypnosis Techniques in His Speeches – Преглед на скритите хипнотични похвати в речите на Обама).
Хипнадежда.
Целият цирк около Обама е упражнение по психологически контрол над тълпите и съответно паралелите с нацистка Германия, фашистка Италия и други подобни режими са неизбежни. Обама може и да не изглежда като Хитлер, нито пък да звучи като Хитлер, но темите са съвсем еднакви. Германия е била в ужасно икономическо състояние през 1930-те заради последиците от Първата световна война и репарациите, наложени от Версайския „мирен“ договор (1919 г.). От хаоса се появява човекът, в когото Германия вижда това, което виждат в Обама днес. Неговото име е Адолф Хитлер, а неговите ораторски способности и речи, също подкрепени от ритуални прояви на техниките за психологически контрол, го правят нещо като немски месия, досущ немски Обама.
Хитлер е обещавал промяна, надежда и нещо, в което да се вярва, и то в тежките следвоенни времена на финансов колапс. Той е говорил пред многолюдни тълпи от обожатели и не след дълго възниква движението в подкрепа на хитлеристката визия за нови бъднини.
Както отбелязва писателят Уебстър Тарпли, фашизмът в неговия истински смисъл не е просто полицейска държава, наложена от малобройна група управляващи. Тя може и да има такова изражение накрая, но по начало тази група управляващи идва на власт с подкрепата на могъщо движение в средите на хората, които си нямат и представа какво означават в действителност „промяна“, „надежда“ и „вервайте ми“. Те просто знаят, че ги искат, защото, какъвто е случаят и с Обама, влагат в тези думи своето собствено разбиране. И едва по-късно, за свой ужас, виждат в какво са се забъркали.Обама е много по-опасен от Буш, защото може да продаде реплики на огромното мнозинство от хора, докато Буш-младши не може и да си помисли за подобно нещо.
Буш е пределно ясен идиот без комуникативни умения и се нуждаеше от мащабна по своите размери измама около преброяванията, за да бъде официално „избран“. И не може да бъде лицето-вдъхновител на народно движение от хора, подкрепящи изпразнени от съдържание надежди, промени и вярвания.Но Обама определено го може.
Може го, защото го направи
Една от главните „негови“ цели (по-точно на неговите господари) са младежите, също като при нацистите и хитлеристкото младежко движение. Ако мислите, че тези аналогии са преувеличени, обърнете внимание на репортажите за обожателите му сред младите хора и до какви крайности стигат. Хитлеристката младеж е била същата.
В същия дух WorldNetDaily пише:
„Официалният сайт на кандидата Барак Обама – Change.gov – най-напред съобщи, че Обама ще „изисква“ всички ученици от прогимназиална до колежанска възраст да участват в програми за служба на обществото; но след като настана суматоха от протести по блоговете за това, че и деца ще се набират в предложения от Обама младежки корпус, сайтът смекчи информацията чрез перифразиране на идеята. Първоначално в раздела „Америка служи“ можеше да се прочете:
Кандидатът за президент Обама ще разшири програмите за национална служба като AmeriCorps и Peace Corps, и ще създаде нова програма – Classroom Corps (Училищен корпус) за подпомагане на учителите в училищата със затруднения, а също и нови Health Corps, Clean Energy Corps и Veterans Corps. Обама ще призове граждани от всички възрастови групи да служат на Америка, като разработи план за ежегоден, задължителен, 50-часов общественополезен труд за прогимназистите и гимназистите, и 100 часа общественополезна служба за колежаните.“
В реч, изнесена през юли 2008-ма в Колорадо спрингс, Обама заявява, че иска да види „граждански отряд за национална сигурност“, който е толкова силен и добре платен, колкото пехотата, военноморските и военновъздушните сили. Джоузеф Фара, основател на WorldNetDaily, пише:
„Ако се каним да създаваме някакъв тип национална, полицейска сила, която е толкова голяма, силна и спонсорирана, колкото обединените военни сили на САЩ, това не е ли нещо невиждано голямо? А аз си мислех, че демократите като цяло вярват, че САЩ харчат твърде много за армията. Как е възможно техният кандидат да иска създаването на многобройна, но тайна национална полицейска сила, която ще е дори по-голяма от всички подразделения на американската армия, взети заедно? Сериозно ли Обама предлага някакъв тип местни отряди по сигурността, по-големи и по-скъпи от армията? Ако не, защо го каза? Какво имаше предвид?“
Между напарфюмираните думи Обама имаше предвид, че не си пада по мира и свободите. Той е просто подставено лице и демагог на същите манипулатори и господари, които контролираха Буш-младши, Клинтън, татко Буш, Рейгън, Картър и така докъдето се сетите назад във времето. Но разликата е, че Обама е превъзнесен до такива истерични пропорции, че ще му се разминава за много по-сериозни прегрешения от тези на неговите предшественици. Поне докато реалността изгрее в съзнанието на хипнотизираните му поддръжници. И както изглежда, това може да отнеме доста време.
„Все ще е по-добре от Буш“
Дори да оставим необяснените надежди, промени и вервания настрана, малцина са наясно за политиката, която Обама ще води. Общественото мнение се формира на базата на създадения „образ“ и личните проекции, а не от същността на посланията, независимо дали са изказани директно, или по-завоалирано. Обама не говори директно, докато не получи гласовете за себе си, но и за в бъдеще се очаква да вади думи от същата торба.
Съществува един „образ“ на Обама, че той бил против войната. Ама не е вярно. Той твърди, че е против инвазията в Ирак, макар че предстои да видим какво ще направи по този въпрос като встъпи в длъжност. Може ли някой, който набира още войници, включително европейски, за да бъдат пратени в Афганистан, да е против войната? Също така той твърди, че е готов да бомбардира Пакистан и да ползва военна сила срещу Иран и неговата ядрена програма.
И пак той назначи за държавен секретар Хилари Клинтън – Бомбаджийката (тя пък е дупе и гащи с членовете на Клуб Билдерберг, Трилатералната комисия и Съвета за чуждестранни връзки) и преназначи като министър на отбраната Робърт Гейтс (и той свързан с Клуб Билдерберг и Съвета за чуждестранни връзки). Явно трябва да верваме, че предстои промяна с тия стари муцуни…Обама изобщо не е против войната и ако неговите господари решат, ще ангажира САЩ дори в още повече конфликти в чужбина. И пак ще измират войници, ще измират и техните мишени, и то със скоростта, с която речите излизат от устата на черния господин с черния костюм, който никога не би отишъл там, където праща армията.
А той твърди, че е „обединител“, което е съвсем същото като самоопределението на Буш преди да встъпи в длъжност. Но обединението само по себе си не е съществено. Нацистка Германия е била обединена в началните години на войната, но за добро ли? Същественото е какво се цели с едно обединение. А прехваленото „обединение“ на Обама служи да вдъхнови масово движение в подкрепа на Новия световен ред (за който призова в речта си от 24 юни 2008-ма в Берлин – бел. И.С.).
Постоянната му реторика за „обединение на хората“ може да се обясни със задаващото се обединение на САЩ, Канада и Мексико в Северноамерикански съюз; може и да служи за отнемането на американския суверенитет за обединение в „световно общество“ (световен диктат); може да се ползва за обединение на вярващите и заклеймяване на неверниците, точно както е станало в Нацистка Германия с изгарянето на книги и жестокото преследване на тези, които са се опълчвали на Хитлер и неговия режим. Потенциалът на манията по Обама е неограничен, особено когато успешно се продава фашизъм в опаковката на надежда, промяна, свобода, „Нова Америка“ или „Нов свят (с нов ред)“.
Буш и Чейни бяха очевидни войнолюбци и винаги щяха да се мъчат да върнат военната повинност – задължителното набиране на мъже за армията против собствената им воля. Но същото няма да е чак толкова трудно за Обама при настоящия климат. За Бога, та той вече говори за задължителна обществена служба на деца от прогимназиите, гимназиите и колежите, а създава и американска народна армия! Затова считам Обама за много по-опасен за свободата от Буш. През изминалите осем години Буш успя да прокара само част от пътя към фашизма. Обама има потенциала да завърши работата предвид казаното по-горе, и не само.
Достатъчно е само да погледнете
мафиотската клика зад Обама
и тези, които вече назначи в администрацията си, за да видите каква “промяна” е подготвил. Негов ментор, сив кардинал и главен кукловод е Збигнев Бржежински – национален съветник по сигурността на Джими Картър, а също и съосновател (с Дейвид Рокфелер) на мафиотската Трилатерална комисия. Бржежински публично признава, че през 1970-те е спонсорирал и тренирал тези, които днес познаваме като афганистански “терористи”. Целта била да бъдат опозиция на контролираното от Съветския съюз правителство в столицата Кабул. Намеренията – признава той – били да подлъжат съветските войски за инвазия в Афганистан и защита на режима в Кабул, като по този начин осигурят на конкурентната суперсила “техния Виетнам”.
Збигнев Бржежински
Планът проработил, но на цената на милион убити афганистанци по време на съветската окупация от 1979 до 1989-та. А това е нещо, което Бржежински не намира за никак обезпокоително. Тъй наречените борци за свобода на Бржежински по-късно стават известни като муджахедини и талибани, а също и това, което се твърди, че е “Ал Кайда”. Та този Бржежински е човекът зад нашия “миротворец” Барак Обама. Всеизвестно е, че президентът Картър не е предприемал нищо, свързано с международната политика, без да бъде поощрено от Бржежински – съосновател на Трилатералната комисия, която си избрала Картър за президент.
Има нещо иронично в това, че президент Обама настоява за изпращането на солидни подкрепления на войските в Афганистан, за да се борят с терористите-талибани, които по начало са въоръжени, тренирани и обединени от Бржежински, човека зад Обама. Или както казва Морфей от “Матрицата”: “Съдбата, изглежда, има чувство за хумор.” Но в случая на Бржежински не можем да говорим за съдба, а за студени сметки за всяко нещо и по всяко време. Бржежински е роден в Полша и изпитва неистова омраза към Русия, която продължава да е сред основните му мишени (заедно с Китай). А ако те са мишени за Бржежински, за Обама също са такива.
Трилатералната комисия и по-широката мрежа на Бржежински, включваща мафиотски структури като Фондация Форд, просто сега са си избрали Обама, а ситуацията ще си остане същата. Бржежински ще взима решенията. Работата на Обама ще е да ги снася на хората. А това е доста тревожно, когато се има предвид, че Бржежински иска война, включваща Русия и Китай. Политиката “на Обама” идва директно от книгите на неговия ментор. Ето един цитат, който може би ще разпознаете. Тези мисли са изказани преди Барак да се кандидатира за президент:
“Необходимото социално преструктуриране може да бъде поощрено чрез постепенно въвеждане на гражданско образование, което акцентира върху идеята за служба на по-висша кауза от личността. Както периодично се изтъква, голяма крачка в тази посока ще е приемането на задължителен период за национална служба за всеки младеж, може би включваща набор от одобрени от Конгреса добри дела на местна и чуждестранна почва.”
Та къде ли сме го чували това? Като агент на мафиотските банкерски и корпоративни сдружения, целта на Бржежински е да създаде световно правителство с централна банка, световна валута и световна армия – една глобална диктатура, която ще се укрепи от имплантирането на микрочипове сред простолюдието, свързани в глобална компютърна/сателитна система. В книгата си Between Two Ages: America’s Role in the Technetronic Era от 1970 година Бржежински описва глобалното общество, което той и неговите другари искат да наложат:
“Технотроничната ера подразбира постепенното изникване на по-контролирано общество. Над едно такова общество ще властва елит, който не е ограничен от традиционните ценности. В близко време ще е възможно да се извършва почти непрекъснато наблюдение над всеки гражданин и да се поддържа пълна и актуална база данни с дори най-личните сведения за гражданите. Тези данни ще са обект на моментално конфискуване от властите.”
В същата книга преди близо 40 години той казва:
“Днес отново наблюдаваме появата на международни елитни общества… които имат връзки помежду си, непризнаващи държавните граници… Твърде вероятно е скоро общественият елит на повечето от по-напредналите държави да се състои главно от интернационалисти или глобалисти по дух и разбирания… Националната държава постепенно губи от своя суверенитет… По-нататъшният прогрес ще изисква по-големи американски жертви. Ще се наложи да бъдат предприети по-интензивни усилия за оформянето на нова световна парична система със съответни рискове за настоящата, относително благосклонна американска позиция.”
А какво казва неговата марионетка Обама, че американците трябва да направят, за да настъпи “промяна”? Да правят жертви. Или както даже мисис Демагогия – Мишел, ни обяснява:
“Нуждаем се от ново водачество, защото душите ни са наранени. Трябва да сме подготвени да правим жертви, необходими за тласъка ни към различно място.”
Можете да се обзаложите, че това ще включва жертване на повече суверенитет и свободи по пътя към глобалната диктатура, описвана от Бржежински от десетилетия насам. Синът на Бржежински – Марк, беше съветник на Обама за неговата кампания (като несъмнено е давал съвети, каквито татко му го е съветвал да дава). А другият син на Бржежински – Йън, бе консултант по въпросите на външната политика за кампанията на Маккейн, като също е следвал нарежданията на татко си. Не може да не споменем и щерката Мика Бржежински, поддръжничка на Обама и репортер на кампанията му за телевизия MSNBC.
Обама бе Избраникът от доста време – факт, известен само на малцина от дълбокия, вътрешен кръг посветени. А връзката му с Бржежински е поне от началото на 1980-те, когато е посещавал прословутата Ivy League и мафиотския Колумбийски университет, където Бржежински е ръководил The Institute for Communist Affairs. Обама просто отказва да навлиза в детайли за този период, защото оттогава потайно е бил спонсориран и поддържан от Трилатералната комисия и нейната мрежа от фондации, свързана и с Фондация Форд (за която е работила майката на Обама).
Един въпрос: наистина ли някой вярва, че “човек от народа” просто ей така ще се появи от нищото, за да проведе най-гъвкавата и най-добре спонсорираната кандидат-президентска кампания в американската история? Той е бил избран много отдавна от тези, решени да поробят хората, които Обама твърди, че иска да “освободи”. Спонсорите на Обама сякаш са извадени от “Кой кой е” на Уол Стрийт. Сред тях се нареждат такива като Goldman Sachs, UBS, Citigroup, Credit Suisse, Deutsche Bank, J.P. Morgan Chase, Morgan Stanley и тем подобни. Нищо чудно, че се отметна от обещанието си да приеме ограниченията на публичното финансиране за неговата кампания, след което се спря на несметната възможност за “частно” финансиране. И всички тия изброени по-горе подкрепят кандидат, който не е готов да защитава интересите им? Да, бе, да!
Да не забравяме и еврейския финансист Джордж Сорос – мултимилиардер и сподвижник на Бржежински, също тясно свързан със спонсорирането и кампанията на Обама. Сорос е бивш член от управителния съвет на Съвета за чуждестранни връзки и финансира Европейския съвет за чуждестранни връзки (European Council on Foreign Relations). Накратко, той е от големите играчи в мафиотската клика.
Обама е просто повече от същото, което сме виждали досега – голяма усмивка на кукла с конци, изцяло контролирана от мафиотските сдружения, които са го избрали, обучавали и издържали финансово. И пак те държаха кирливите му ризи на тъмно в килера (като твърденията на Лари Синклеър за хомосексуализъм и пушене на кокаин), като ще продължат да го правят, докато им скача по свирката.
Джордж Сорос
Обама е поредното гадже на банкстерите (игра на думи – от “гангстери” и “банкери”), което проституира за слава и власт. Затова поддържаше гротескното спасяване на банковата система от затрудненията. И винаги ще го прави за сметка на интересите на обикновените хора. Неговите финансови съветници са от първокласния отбор на Уол Стрийт, като сред тях е даже Пол Адолф Волкър (Paul Adolph Volker – Trilateral Commission, Council on Foreign Relations, Bilderberg Group), ръководил Федералния резерв от 1979-та до 1987 година и мафиот от банкерската клика до мозъка на костите си. Обама го назначи за ръководител на Economic Recovery Advisory Board (консултативна комисия за икономическо възстановяване), която е окупирана от банкерски послушници.
Сред тях на ръководна длъжност като главен икономист е Остан Гулсби (Austan Goolsbee) – близък колега на Обама от Чикагския университет. Гулсби е член на прословутото общество “Череп и кости” (Skull and Bones Society) от университета “Йейл”, към което принадлежат Буш-старши и младши. Именно Гулсби каза на канадското правителство да не се притеснява за нападките на Обама срещу споразуменията за “свободната търговия”, защото с тези думи е целял само да спечели повече гласове на изборите.
Друг вътрешен човек от Уол Стрийт е ционистът Тимъти Гайтнър (Timothy Geithner – Bilderberg Group, Trilateral Commission, Council on Foreign Relations), който бе определен от Обама за Министър на хазната (или финансите: Treasury Secretary). Гайтнър беше президент на нюйоркската Банка на Федералния резерв (New York Federal Reserve Bank), най-могъщата от частните “Федерални” картели и която се преструва на американска “централна банка”. Освен това е бивш служител както на Съвета за чуждестранни връзки, така и на потресаващата Kissinger Associates.
Порасналият тийнейджър с дядо Стенли и баба Мадлин. Барак Обама е с Рокфелерова кръв
> По какво се различават дьонмето Ахмадинеджад и скрития евреин Обама Екипът от ковчежници на Обама е тясно обвързан с дружината на циониста Робърт Рубин. Последният е директор и главен консултант на Citigroup, съпредседател на Съвета за чуждестранни връзки и икономически съветник на Обама. Рубин членува и в мафиотския Клуб Билдерберг, като е човекът зад стратегията на Citigroup да се спасяват банкерски интереси с пари на данъкоплатци.Същите тези, които докараха финансовата криза, са назначавани от Обама да се справят с нея (като взимат повече пари от данъкоплатците за себе си и своите другари). Рубин беше Министър на хазната при Бил Клинтън, след което бе сменен с Лари Самърс (Larry Summers – също обвързан с Bilderberg Group, Trilateral Commission, Council on Foreign Relations). Ето още едно познато име, което обяснява “промяната”, дошла с новия президент.
Самърс е фанатичен поддръжник на “свободната търговия” (свободата на експлоатация) и “глобализацията” (световната диктатура). През 1991 година, тогава главен икономист на World Bank, пише меморандум, където се казва, че банката би трябвало да изхвърля токсични отпадъци в бедни държави, защото това ще доведе до по-малко разходи за покриване на евентуалните разноски от неминуемото влошаване на здравето и смъртните случаи сред местните жители. Когато меморандумът става публично достояние, тогавашният бразилски министър на околната среда – Жозе Лутценбургер (Jose Lutzenburger), пише на Самърс:
“Твоите доводи са напълно логични, но и съвършено налудничави… С тези твои мисли даваш недвусмислен пример за невероятното отчуждение, геноцидната политика, социалната безскрупулност и надменното невежество на мнозина типични “икономисти”, що се отнася до същността на света, в който живеем… Ако World Bank те остави да си вицепрезидент, ще изгуби всичкото доверие, което има. И ще потвърди нещо, което често казвам: най-доброто нещо, което може да се случи, е тази банка да изчезне.”
Лутценбургер е уволнен скоро след написването на това писмо, докато невменяемият Самърс е назначен за Министър на хазната от Бил Клинтън и сега ще води икономическа комисия, определена от г-н “Вервайте ми и имайте надежда за промяна”. Фантастично като в детска приказка, ама с Обама и други кошмарни същества в главните роли!
Bloomberg.com съобщава, че Центърът за американски прогрес – Center for American Progress (CAP), намиращ се на три пресечки от Белия дом, е станал главен източник на политически начинания за Обамовата демократична партия. Кой финансира този Център? Джордж Сорос. CAP е просто ново име за Neocon Project for the New American Century и American Enterprise Institute. Тези две организации разработваха и диктуваха войнолюбивата външна политика на Буш, гарнирана с вътрешно ограничаване на свободите. А сега техният наследник – САР, ще прави същото за Обама. Там ще правят кройката, а Барак Обама ще бъде манекенът, на който всичко стои божествено добре.
Всъщност, ако изключим имената и риторските умения, няма никаква разлика между режимите на Буш и Обама. Политиката на Буш бе диктувана от мафиоти в банкерските и корпоративните среди. Същото е при Обама. Буш беше обграден от сервилни защитници на израелските интереси. Нищо различно при Обама. Господин “Промяна” вече обяви своята безусловна подкрепа за Израел, а неговият вицепрезидент – Джо Бидън (Joe Biden – Bilderberg Group, Council on Foreign Relations), е страстен ционист, който счита за своя добродетел, че би подкрепял Израел при всякакви обстоятелства.
Обама назначи баш-циониста Рам Емануел (Rahm Emanuel) за свой главен придворен сътрудник. Имаме и още еврейски ционисти – например Денис Рос ще се подвизава като съветник по въпросите на Близкия Изток. Господ да помага на палестинците. Въпросният Рос се изявяваше в администрацията на Бил Клинтън и Джордж Буш-старши. За каква “промяна” говорим само!
Рам Емануел е родом от Чикаго, конгресмен и син на Бенямин М. Емануел, който е членувал в страховитата еврейска терористична организация “Иргун” (Irgun), помагала за бомбени и други терористични атаки на територията на Израел. През 2000 г. Емануел е бил назначен от Бил Клинтън в управителния съвет на ипотечния гигант Freddie Mac, което е довело до поредица от скандали и финансови нередности. Както е известно, няма нищо непоправимо, когато насреща са парите на данъкоплатците.
Близък приятел на Рам Емануел е друг ционист на име Дейвид Акселрод, който движеше предизборната кампания на Обама и несъмнено ще има влияние в администрацията на президента. Акселрод е политически ветеран от Чикаго, където е една от най-корумпираните политически системи в света; работил е като гангстер (мутра) за кметовете на Чикаго през 1990-те; а също и в сенаторската предизборна кампания на Обама през 2004-та. Както Бил Клинтън си взе арканзаската клика във Вашингтон, когато стана президент през 1993-та, така и Обама се обгражда с чикагската мафия, като й връчва ключови позиции във властта. А тия са от тоя тип, дето не държат заложници.
Могат да се добавят още подробности, все неприятни, но нито една не говори за каквато и да било “промяна”. Обама е мошеник, който може да разказва чудни приказки, но не живее в тях. Той спечели първото си политическо кресло като сенатор в Чикаго през 1996-та не чрез силата на политиката си, а чрез слабостите на избирателната система. Вместо да се надпреварва със своите опоненти и да остави хората да решават, той ползва своята шайка верни другари да издирват нередности в кандидатурите на конкурентите му сред демократите, докато всички бяха принудени да отпаднат заради технически несъответствия. И така участва на изборите без никакви главоболия. Един от конкурентите, Gha-is Askia, казва, че поведението на Обама противоречи на “образа” му на защитник на малките хора и борец за правата на избирателите:
“Как може да говори за нови бъднини, когато разиграва стари чикагски номера, за да премахне легитимни кандидати? Той приказва за чест и демокрация, но каква почтеност има в това да разкараш всички кандидати, за да се надбягваш сам? Защо не остави хората да решат?”
Защо? Защото е било вероятно да загуби, а не е в интереса на Обама да губи, само защото играе честно. Той иска да печели на всяка цена. Доколкото го интересуват правата на гласоподавателите, е свързано с гласуването за него. Освен това ползва машите си като Акселрод, за да забърква скандали, да дискредитира опонентите си и да си върже гащите, въпреки че единственото скандално е самият Обама и истината за него. Той е класически пример за опортюнист, пръкнал се от чикагската политическа помийна яма. И респективно е съвсем разбираемо да се установява, че най-близките му връзки са с разни “бизнесмени” и мошеници като Тони Резко – наскоро опандизения търговец на порутени къщи.
Американски избиратели скандират “ПРОМЯНА”, без да подозират каква промяна им гласят Обама и Ал Гор – две интелектуални проститутки и подлоги на глобалния левитски капитал.
Резко е поредният сладур от чикагската мафия, който е спонсорирал щедро политическата кариера на Обама и наскоро арестувания Род Благоевич, като в замяна двамата са осигурили огромни суми за имотната търговия на Резко (и неговите ортаци). Парите са на данъкоплатци. Тези имоти са били оставени да се съсипят до такава степен, че станали опасни за обитаване и били обявени за негодни за живот. Всъщност някои сгради се оказали в толкова лошо състояние, че е трябвало да бъдат разрушени. Засегнатите били най-често черните бедняци, интересите на които се предполага, че Обама е защитавал като сенатор.Положението на черните, които гласуваха за Обама на президентските избори, не е по-различно. Те си мислеха, че гласуват за първия черен президент. А в действителност става дума за човек с черна фасада, който обслужва интересите на преобладаващо бели банкери и други мафиоти от корпоративните среди. Те пък са потомци на същите бели, които са развивали търговията с негри за роби.
Не ми се ще да съм вестителят на лоши новини или разбивачът на мечти, но честността го изисква. Този тип е мошеник, контролиран от супермошеници. Парцалена кукла, вързана към по-големи парцелени кукли – а те пък служещи на още по-велико и тъмно зло. За своите господари Обама е просто атрибут и ако им изнася да го ликвидират, за да подпалят гражданска война, която да стане повод за по-крупни политически и икономически мерки, ще го направят.
Мога да разбера притегателната сила на Обама, защото хората искат да е това, което твърди, че е, но не е. На избирателите им е писнало от конфликти, корупция и битката, наречена “живот”, затова искат съответната промяна. Но промяната на Обама е въображаема и не представлява нищо повече от продължаващата трансформация на обществото към онова, описано от Дж. Оруел в книгата “1984”.
Вероятно ще станем свидетели и на хубави събития, например закриването на Гуантанамо, за да се създаде впечатлението, че Обама наистина мисли нещата, които казва. Но не изпускайте топката от очи и ще видите как планът за глобална диктатура постепенно се въвежда под прикритието на Обамовите “надежда”, “вяра”, “промяна”, “жертва” и “обединение”.
Може да отнеме две години, може би дори повече, преди когнитивният дисонанс (упоритото самозаблуждаване) да пусне от клещите си умовете на верните Обамови привърженици. Дотогава те ще изнамират безкрайни извинения за него (ще се залъгват), само и само да поддържат мечтата жива. Но един ден ще трябва да признаят, притиснати от силата на доказателствата, че са купили приятен сън, а са изживяли един кошмар. И колко жалко, че не могат да видят очевидното сега, за да си спестят още по-болезненото разочарование.
www.otizvora.com/ Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
