Блогът на budha2 :: Кой е проблемът на планетата? И приложете думите на роднината му Сталин дьо Ротшилд

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.12.2014 12:06 - Кой е проблемът на планетата? И приложете думите на роднината му Сталин дьо Ротшилд

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1561 Коментари: 0 Гласове:

Кой е проблемът? Нима не знаете?

„Еврика!“ – вкупом изкрещяха току под главата на изданието си редакторите на лондонската „дясна“ газетка „The Daily Telegraph”. И отсъдиха:

„Путин е проблемът.“[Пионка на Ротшилд]

Какъв прекрасен колективен орган! Колко еднакво и „правилно“ мислят! Досущ като ЦК на КПСС при Сталин или Брежнев.

Два дни по-късно дойде редът и на китайския комунистически лидер Си Дзинпин. Вече започнаха да рисуват портрета му като на „новия Мао“.

Обаче не съм видял, чул или прочел, сър Ивлин дьо Ротшилд да е напуснал пекинското седалище на фамилните предприятия и финансови институции… Какво искам да кажа? Ами, че тази фамилия е отличничка по макиавелизъм. Един от нейните тайни девизи със сигурност е:

“Divide et impera” – „разделяй и владей“!

Китай не престава със своя икономически растеж, който макар и намаляващ като размер, е в авангарда на света. Като същевременно увеличава своята военна мощ. Зер, след като стана първата стопанска сила на планетата, предстои да заеме челното място и в това отношение.

По същото време „моралната“ Великобритания се сдружи с тираничния режим в Бахрейн. И ще изгради своя военна база там. Нищо, че „авторитарната монархия, където изтезават докторите, е странно място за такава инвестиция“. Което предизвика незабавните протести на защитници на човешките права.

Те обвиниха Великобритания в това, че е приела да бъде наградена от бахрейнските деспоти заради нейното мълчание по отношение на политическите затворници в страната.

Човешки права? Какво означава това? – се питат в лондонското сити!

Сега целият „демократичен свят“ се е юрнал срещу Ислямска държава в Ирак и Сирия (Левант), която сам сътвори. Докато Еврейската държава в Палестина, необезпокоявана и дори неосъждана от никого, бомбардира обекти край и на летището в Дамаск.Тя е като компартията – винаги има право. Даже като съгреши! Или по-скоро компартията е като нея…

Разбирате ли, защо все повече хора по земята възненавиждат Запада? Не е заради неговата „повече свобода“ или „по-добър живот“. Първото изчезва, а второто върви към приключване. Даже Скандинавия закъсва! Предстоят много „кръв, пот и сълзи“. На много места стандартът на живот е доста по-висок от този в Еврейския съюз в Европа – ЕСЕ , и в Еврейската държава в Северна Америка – ЕДСА. Погледнете данните за страните от Персийския залив, Република Корея, Тайпе, Сингапур, Япония…

Заради измамата, лицемерието, двойните стандарти, тъпако. Заради комунизма! Затова.

Навремето имаха подобен проблем. Името му беше Хитлер. Като поразени от амнезия, постоянно забравяха, че дори не беше откритие, а рожба, на финансовия Интернационал. Както е писал тукашният класик, когото дръзвам да перифразирам:

„Той го роди, но той му даде и светлото, що в него блещеше, той и диктатора в него създаде – той два пъти му майка беше.“

Накрая Адолф Алойзович, потомък на Ротшилдови, беше обявен за „проблемът“. А сетне – изкаран и изконното зло. Да, членувано – единствената, първата, основната, главната злина на земята! Нищо, че в най-лошия за него случай беше виновен за смъртта на около десетина-дванадесет милиона души. Докато Йосиф Висарионович беше „прекарал през триони, през железни дикани, през железни брадви“ повече от тридесет-четиридесет, някои твърдят – шестдесет милиона души! И накрая „ги беше хвърлил в пещи за печене тухли“.

Защо обаче отсъстваше от подсъдимата скамейка на фамозния Нюрнбергски процес? Официалните твърдения са, че се е самоубил. Няколко пъти погребвали останките му, докато накрая, в началото на седемдесетте години, ги изгорили и разпръснали праха. Така, както твърдят, че постъпили с тялото на наследника му Мартин Борман. Докато той починал отвъд Океана. Като с „нацисткото злато“ превърнал най-крайната еврейска нацистка секта Хабад в свръх богато тайно общество. На практика – в корпорация. А само преди две години – и с митичния Осама бин Ладен.

По този начин следи не остават. Кой има мотив?

Написах и ми издадоха книга, озаглавена „Хитлер в Патагония“. След мен същото сториха двама британци. Доста преди нас – аржентински журналист. Надсмяха се на всички ни. Мащабите на иронията и шамарите съответстваха на размерите на опасността. Тя зависи от големината на страната и разпространението на съответния език. Най-силните удари отнесоха двамата пишещи на английски. Аз минах почти между капките.

Обаче напролет онова, което служеше като мишена за подигравки, ще се окаже истина. Защо? Ами израелски кинодокументалист, възползвал се от нашия труд и преди всичко от свидетелите на аржентинеца Абел Басти, създава документален филм. И в него доказва, че фюрерът на Третия райх е завършил безметежно земните си дни в градчето Барилоче в областта Патагония, Аржентина.

Този път никой не ще посмее да се подиграва. „Всезнаещите умници“ ще преглътнат суетата и остатъчната си гордост, както и вродената си злъч, и ще се преклонят пред единствено възможната истина – реално станалото. Истината бива признавана за такава, само ако е изречена, или извадена на показ от другарите евреи. Те са Хора. Всички останали сме гои – добичета, нали така?

Подобно на остроумието на Виктор Юго, който в романа си „Човекът, който се смее“, обяснява, че дъщерите на аристократите са “ladies” – „дами“. Всички останали млади англичанки са просто “girls” – „момичета“.

В края на шейсетте години роденият у нас израелски преподавател по история Михаел Бар-Зохар пише:

„През 1943 г. адмирал Дьониц заяви: „Германският подводен флот се гордее, че сътвори за фюрера един земен рай, непревземаема крепост, някъде на този свят.“ Той не уточни в коя част на света се намира тя, но съвсем очевидно е, че имаше предвид Южна Америка.“

По-нататък същият автор разказва как след капитулацията на Германия няколко нацистки подводници навлизат в аржентински териториални води.

„Те са натоварени с цели денкове документация, промишлени патенти и ценни книжа. На 10 юли 1945 г. подводница „530“ се показва на повърхността на устието на река Ла Плата и навлиза в едноименното пристанище…

По същото време, на Потстдамската конференция, Сталин изразил убеждението си, че Хитлер бил в Испания или Аржентина. Това бе официалната [съветска] позиция чак до 1950 г., когато Съветите показаха филм, озаглавен „Падането на Берлин“. В него се описваше как Хитлер и [Ева] Браун се нашмъркали с отрова. Но никой не поясняваше как бяха стигнали до това заключение.“ Voilа. Вот вам.

Колкото и да е голям скептицизмът на „умните“ и „красивите“ – все комунета, като излезе филмчето на израелския „Архимед“, товарищ Ноам Шалев, озаглавено „Разкрито: Хитлер в Аржентина“, те до един ще паднат ничком пред „откритието“ му. При това – толкова „велико“!

„Проблемът Хитлер“ приключи в Южна Америка. Какво гласят на настоящия – на товарищ Владимир Владимирович Путин? До неотдавна той беше един от тях. Другаруваха, заедно се забавляваха по срещите на високо равнище. Криели се и си подвиквали: „Ку-ку“, както обясни compagno Силвио Берлускони. А сега?

Днес ръководството на „сериозен“ британски всекидневник, присламчил се към Консервативната партия – едно от крилата на единната световна комунистическа революция – заявява:

„Руският президент не може да обвинява Запада за последиците от своята собствена дръзка агресия.“ През 1941 г. Джордж Оруел рисува обществото на Албиона по следния начин:
„Независимо от кампанията на няколко хилади левичари, напълно сигурно е, че огромното мнозинство от британския народ беше зад външната политика на Чембърлейн. Нещо повече, съвсем определено една и съща битка беше водена и в ума на самия Чембърлейн, както и в съзнанието на обикновените хора. Неговите противници искаха да го изкарат мрачен и лукав интригант, който заговорничи, за да продаде Англия на Хитлер. Но далеч по-вероятно е, че той беше просто глупав старец, даващ най-доброто от себе си, в рамките на своите твърде ограничени възможности.

Трудно е да обясним по друг начин противоречията в неговата политика. Провалът му да поеме и следва направленията, които се отвориха пред него. Както масата от хората, той не пожела да плати цената нито на мира, нито на войната. А общественото мнение го подкрепяше през цялото време по отношение на политики, които бяха напълно несъвестими една с друга.

То беше зад него, когато замина за Мюнхен, когато се постара да се разбере с Русия, когато даваше гаранции на Полша, когато я почиташе, и когато без да иска предизвика войната. Едва тогава резултатите от политиката му станаха очевидни и се обърнаха срещу него. Което ще рече, че се насочиха срещу неговата собствена летаргия от последните седем години.

Чак тогава хората издигнаха лидер, който е по-близо до техните настроения – Чърчил. Във всяко отношение той беше способен да осъзнае, че войните не се печелят без бой. По-късно, може би, те ще издигнат друг лидер, който да е в състояние да проумее, че само социалистическите нации са в състояние да се борят ефективно. Англия не е ювелирният остров на тъй цитираните Шекспирови послания, нито е пъкълът, изобразяван от д-р Гьобелс. Нещо повече, тя прилича на семейство, по-скоро на старомодна викторианска фамилия, в която няма толкова много черни овце. Но в замяна всичките й гардероби са пълни със скелети.

Тя има богати взаимоотношения, заслужаващи поклон, и мизерни взаимоотношения, върху които е чучнала. Но също съществува заговорът на мълчанието относно източниците на семейните приходи.

Това е фамилия, в която младите общо взето се пречкат, а по-голямата част от властта е в ръцете на безотговорни чичовци и болнави лели. Но все още е семейство. Има своя личен, частен език и общите си спомени. А когато се зададе враг, различията изчезват. Фамилия, управлявана от нейните неподходящи членове – това, навярно, е най-близо до онова, до което човек може да се доближи, за да опише Англия с една фраза.“

Не ви ли звучи съвременно? И сякаш се отнася не само до Англия, а и до нас. С уговорката, че тук „семейството“ отдавна беше разтурено. Не съществува никаква общност, камо ли общество. А „измамата и шарлатанството“ никога не биват „цопнати“ в „катрана“. Съвсем не Чембърлейн разпалва Втората световна война. В своите дневници самоубитият бивш военновременен министър на флота и сетнешен на отбраната на Съединените щати Джеймс Форестал е записал на датата 27 декември 1945 г. следното:

„Днес играх голф с Джо Кенеди. Попитах го за неговите разговори с Рузвелт и Чембърлейн от 1938 г. насетне… Той разказа как Чембърлейн заявил, че Америка и световното еврейство принудително са натикали Англия във войната.“

Джордж Оруел е бил фабианец – социалист. Затова се заблуждава, че „само социалистическите нации са в състояние да се борят ефективно“.

За наше най-голямо съжаление, ние се наживяхме и на това. Тъкмо ние – опитните зайчета на левитския Интернационал. На Онези, които „натикали“ не само „Англия във войната“.

Като участник във военно временна група за пропаганда Джордж Оруел обикалял Великобритания.

„Посещавал е къщи, в които 10 души спели в две малки мизерни стаички. Домове, в които не е имало топла вода и били на най-малко 50 ярда [около 47 метра] от най-близката тоалетна. Къщи, в които не е имало никакви чаршафи, защото обитателите не можели да си ги позволят (… само купчина от стари палта и всякакви парцали върху ръждясалите железни легла“).

Тези домове в тези градове не били изключение. Те били нещо нормално.“ Оруел разказва за Англия, която е имала „между 10 и 20 милиона жители“. В нея недохранването било почти повсеместно. Само че, „днес то е сърцераздирателно разпространено. Като се връщаме у дома, можем да обмислим и въпроса, на какъв жизнен стандарт би се натъкнал един съвременен Оруел, стига да повтори същото проучване.

Ако посети Болтън, Блекбърн или Манчестър в два часа този следобед [в петъчен ден], може да преживее трудните уговорки, да му направят път сред тълпата от онези десетки хиляди мъже, които плащат по 30 лири [около 38 евро или 78 лева] на калпак, за да прекарат 90 минути, наблюдавайки как момчета със заплати по 60 000 лири седмично [75 600 евро или около 151 000 лева] играят футбол. Когато доближи къщите в по-малко заможния краен квартал на града, може да открие, че неговите обитатели се наслаждават на мач между „Хъл“ и „Арсенал“ на широкоекранен телевизор.“

Как е тук? Разликата е единствено в мащабите. Например, туземните малоумни се избиват да плащат по една-две надници, за да гледат полусакати изроди, получаващи средно по 5000 лева седмично, които имитират същата игра.

На всичко отгоре масовият „отворко“ приема футболните клубове за… „български“. А те са комунистически, мафиотски. Колко пъти да обяснявам, че комунистът не е човек? Значи няма как да е българин. Следователно тези футболисти размятат кълките си в някакви напълно чужди нам предприятия, служещи като перални за пари на организираната престъпност.

Навсякъде е същото. Идиотът си е идиот, без значение къде се е пръкнал, за да овонява този иначе тъй хубав свят. А както светът е бизнес, така и спортът вече близо век е далавера и нищо повече. Ама откъде да се вземе това сиво вещество, та кретените, ръсещи последните си стотинки за пишман забавление, да го проумеят? Да обърнат гръб на стадионите и залите, пък тогава да видим, как мафиотите ще се оправят помежду си.

Има още една разлика между западния и местния идиот. Тя се състои в изключително съществения факт, че в „империалистическа“ Англия никой не плаща сметките на другите, пък били те и малцинства, бранени от „организации за защита на правата на човека“ или от самия Джордж Сорос.

Тук всички покорно издържаме всякакви „етноси“ и си траем. От страх пред някакви бродещи „правозащитници“ спазваме никому неизвестни „евро-атлантически ценности“… Съвсем заприличахме на добичета. Тъй де, тъпотата не ходи в гората, а по хората. В събота, на връх Никулден, все по-смаляващият се като рейтинг, но и на ръст френски президент коленичи пред Владимир Владимирович в Москва. Няколко телевизии го показаха възбудено да размахва ръце. Дали ако му ги вържат, ще онемее, както навремето се майтапехме с правешкия Тато?

През цялото време – това показаха телевизионните репортажи – „царят“ седеше в самоувѐрено неприлична поза, с разтворени крака, почти като на гинекологичен стол. И със стъкления си поглед пронизваше бедния социалист Франсоа, с фамилно име като название на съседната му Холандия.

Цели пет-шест часа преглеждах електронните варианти на британските вестници. Нито дума за посещението! Даже информационните агенции бяха натикали темата в „и други“… Така постъпваха „Работническо дело“ и подчинените му „Отечествен фронт“, „Кооперативно село“, „Народна младеж“ и присъдружният „Земеделско знаме“. Няма публикация, няма проблем. Западът е прилежен ученик на Uncle Joe. Ако излезе от геената и изпита тамошните политици и медийни манипулатори, Йосиф Висарионович несъмнено ще заглади мустака в знак на задоволство:

„Отлично, ребята!“

Даже парижкият „Le Figaro” не беше сметнал, че унизителното посещение на главния петел в галския курник заслужава да бъде челна тема. (Вижте илюстрацията.)

В репортажа на френската телевизия на английски „France 24” с половин уста споменаха „сдържания тон на Владимир Путин“. Когато чух казаното, уверено мога да употребя друго прилагателно – „снизходителен“ – относно тона на домакина на срещата. С мек, но нетърпящ възражения глас, той напомни на своя гост, че ако французите не предадат двата хеликоптероносачи от клас „Mistral”, за които страната му е платила 1,2 милиарда евро, Русия трябва да си получи парите обратно. Без да спомене за горницата, тя остана да виси във въздуха като нещо ноторно известно. Навярно затова – неизречено.

Западните зевзеци не закъсняха. И изтипосаха двамата президенти на вечеря, на която им поднасят „Пиле по киевски“!

Това не е от вчера. Да не забравяме Владимир Буковски и неговия разказ за онова, което прочел в документите от архива на КГБ, които успял да преснима в качеството си на съдебен експерт. Да припомня – антикомунистите настоявали Борис Елцин да изправи пред трибунал престъпниците от КПСС и КГБ. Но не станало. Ето защо: www.youtube.com/watch Както е отсъдил световно известният американски драматург Тенеси Уилямс:

„Защото на света има заговор на тъпотата. Един универсален план за издигане на препятствия пред възраждането на духа, който трябва да се осъществи с часовникарска точност. По-добре е да пазите вашето духовно извисяване незабележимо, докато се издигне до там, че ръцете на масите да не могат да ви достигнат, за да ви дръпнат надолу до тяхното равнище.“

Hast du verstanden? Avez-vous compris? Да ли сте разумели? В своето годишно обръщение към Думата „проблемът“, руският президент Владимир Путин определи подхода на Запада към страната му като „цинизъм“. Съвсем вярно. Защото двойните стандарти на западните лидери вече дотягат даже на незаинтересуваните от политиката.

Само че какъв е самият Владимир Владимирович? Той никога, нито веднъж, не обвини Ленин, Сталин и болшевиките за изтреблението на милиони хора от всякакви националности и за разорението Руската империя. Винаги сочи към Берлин, размахва пръст към отдавна несъществуващия хитлеризъм, и предупреждава: „Мы не допустим!“

Какво няма да позволят? На кого няма да го позволят?

Ако се замислите, западните политици, начело с Барак Обама, са се напъхали в Путиновите чизми. В състояние са да видят навсякъде някаква „нацистка заплаха“, „възраждане на нацизма“, „ксенофобия“, „хомофобия“. Но се правят, че изобщо не забелязват тоталната реставрация на комунизма. Защото самите те са комунисти. Това и нищо друго сочат фактите.

Те, същите комунисти, или по-скоро скритите зад кулисите техни господари с „мисловните Им центрове“ – think-tanks – сътвориха даже „международния тероризъм“. И сега, подобно на доктор Франкенщайн, се борят със собственото си творение. Обаче синът на Джо Байдън не е в Афганистан или Ирак, в Сирия или Либия. Печели само поради това, че е рожба на баща си – яростен ционист, напълно зависим от Интернационала.

Днес Путин говори от позицията на убеден защитник на капитализма. Запознайте се с годишното му обръщение към Руската държавна Дума, и ще се уверите.

Той почти не обърна внимание на Запада и на неговите санкции, които имат бумерангов ефект. Говореше за подем на руската икономика. Но не със средствата на социализма – чрез държавни поръчки. А като предприемач, изповядващ принципите на пазара. Създаване на подходяща среда, в която инициативните да получат своя шанс. Ограничаване на натиска от страна на контролните органи. Намаляването на институциите, които паразитират върху снагата на реалната икономика. Насърчаване на частниците – преди всичко на дребните и средните предприятия…

Преди тази реч стисна ръцете на китайските лидери. След нея – на турските и на индийските. Вие да видите!

В замяна, западните му колеги се изявяват като убедени съветски другари. Те въвеждат мерки за затягане на коланите, които лицемерно наричат „икономии“. Така, както при Тато „коригираха“, а не повишаваха цените на стоките и услугите.

Западът прилага похвати, типични за соцноменклатурата. Печата пари, с които спасява банкстерите – честните банкери-гангстери. Извива ръцете на слабите, за да прави все по-богати силните – номенклатурата. Да, вършат го и „десните“, и „левите“.

Продава структуроопределящи предприятия, вместо да осигурява благоприятна среда за възникване и развитие на производства. Закрива цели отрасли – например въгледобива и черната металургия – във Великобритания, но и в целия Европейски съюз.

Като истински марксист-ленинец, сиреч измамник, „десният“ президент на САЩ Джордж Буш прокламира „нова американска мечта“ – дом за всеки. Стимулира нерегулираното и необезпечено масово отпускане на ипотечни кредити. А сетне пръв предложи „спасяването“ на банките. Посредством чисто социалистически метод – на солидарността. Бръквате в джобовете на всички, за да „избавите“ богаташите, номенклатурата! Така окончателно превърна родината си в Съветски американски щати.

Барак Обама дьо Рокфелер не пропусна отдалия му се случай. Или по-скоро се видя принуден, да въведе здравно осигуряване от социалистически тип – пак на принципа на проклетата солидарност.

Тези дни британски преподавател по политическа икономия, бивш главен редактор на „левия“ седмичник „Наблюдателят“ – „The Observer”, поиска „по-силна държава и повече облагане с данъци“. Призова за преструктуриране на данъчната система на Албиона. Като призна, че няма да е лесно. Все пак ще засегне кесията на всеки. Досещате се чии – най-малко, нали?

Понастоящем същият „мислител“ оглавява колежа „Хертфорд“ в Оксфорд и е шеф на Центъра по големи обновления, основан и издържан от Работната фондация – „мозъчен център“ – think-tank. Тази „неправителствена организация“ е наследничка и продължителка на нявгашното Индустриално общество – издънка на фабианците. Сиреч – на „лявото крило“ на тайната световна власт.

Кой е по-голям капиталист и по-предан марксист-ленинец? Путин или западняците?

„Смяна на местата“? Нищо подобно. Театрално представление на най-голямата възможна сцена – интернационалната политика.

Всички са едни и същи. Изпълняват поверените им роли. Вината е у хората, които с волско примирение приемат напълно странното за мен, меко казано, право на всеки да се променя. Вчера – да бъде „глупав“ и „неителигентен“, ставайки комунист. А днес вече да е „десен“, както обясни бившият френски външен министър Бернар Кушнер. А всичко е за пари, чрез които се постига влияние и власт. Печално е, че понастоящем страни като САЩ, Великобритания, Франция, Холандия, а особено Австрия и Германия, са по-несвободни от България и Русия.

Друг въпрос е, че поне тукашната ни свобода е формална. Ала трябва да сложим ръка на сърце и да признаем: И ние не знаем какво да правим с нея. Обаче по всичко личи, че на населението така му харесва. diagnosa.net/

Нагоре