Блогът на budha2 :: Комунистите лъжат преднамерено, открито, безогледно, сякаш нямат друг избор, просто имат дарба ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.12.2014 14:42 - Комунистите лъжат преднамерено, открито, безогледно, сякаш нямат друг избор, просто имат дарба за това

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1829 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.03.2015 16:58

Знаете ли кой бил Кристиян „Кръстьо“ Раковски? Не?

Под този псевдоним се криел един от главните болшевишки масони, ръководителят на Украинската комунистическа партия и посланик на СССР в Париж и Лондон. Неговото истинско име било Хаим Раковер. Той ни осветлява:

„Повече от сто години били необходими, преди човек да може да признае, че е комунист, без да бъде заплашен, че ще бъде хвърлен в затвора или екзекутиран. Повече или по-малко, това е известно. Онова, което не се знае, са отношенията между Вайсхаупт и неговите последователи и първите Ротшилдови. Тайната на придобиването на богатството на най-известните банкери може да бъде обяснена с факта, че те бяха ковчежници на първия Коминтерн. Съществуват доказателства, че когато петимата братя [Ротшилд] се пръскат из петте провинции на тяхната финансова империя в Европа, те получават известна тайна помощ за натрупването на тези огромни суми: възможно е тъкмо те да са били онези първи комунисти от баварските катакомби, които вече се били пръснали из цяла Европа.

Но други казват, и според мен с повече основания, че Ротшилдови не са били ковчежниците, а ръководители на този първоначално таен комунизъм. Това мнение се основава на онзи добре известен факт, че Маркс и най-високопоставените водачи на Първия интернационал – вече явния – сред тях Херцен и Хайне, бяха контролирани от барон Лайънъл Ротшилд, чийто революционен портрет беше нарисуван от английския премиер Дизраели, който беше негова креатура и ни завеща образа му. Той го описва чрез героя Сайдониъ – човек, който според повествованието е мултимилионер, познава и контролира шпиони, карбонари, франкмасони, криптоевреи, цигани, революционери и т.н., и т.н. Но е доказано, че Сайдониъ е идеализиран портрет на сина на Нейтън Ротшилд, за което може да се съди от кампанията против цар Николай в защита на Херцен, която вдига. И по това, че победи в тази кампания.“

А Наталия Седова, втората съпруга на Леон Троцки, който всъщност се казвал Лейба Давидович Бронщейн?

„Знаете ли коя е тя“ – пита т. нар. Кристиян Раковски. И изяснява: „Тя е роднина на Животовски, който е свързан с банкерите Уорбърг, партньори и роднини на Яков Шифф, т.е., както вече казах, на онази финансова групировка, която вече беше финансирала революцията от 1905 г. Ето я причината, поради която само с един ход Троцки се изкачва на върха на списъка с революционери.“

В основата на всичко стоят егоизмът и алчността. Самият Карл Маркс потвърждава:

„Какво всъщност е основата на юдейската религия? Практическата потребност, егоизмът.“

Още от 1919 г. добре осведомените sanctums били наясно с болшевизацията на „Уол Стрийт“. Професор Антъни Сътън предава спомена на някакъв икономически журналист на име Барън, който записал свой разговор с петролния магнат И. Х. Дохъни. Интервюто се състояло на 1 февруари 1919 г. на борда на кораба „Акуитания“.

Дохъни поддържал позицията си, че който вярва в демокрацията, не може да вярва в социализма. Според него „демокрацията е възможност за всички“, докато „социализмът се надява, че човек може да престане да се труди и да живее добре“.

Бизнесменът подчертал, че социализмът и болшевизмът са намерили благодатна почва сред повечето университетски професори в САЩ:

„Президентът на Харвард Елиът преподава болшевизъм“ – споделил той. „Най-отвратителните болшевики в Съединените щати са не толкова колежанските преподаватели, един от които е президентът [Уудроу] Уилсън, а капиталистите и техните съпруги и никой не знае за какво си говорят те.

Уилям Бойс Томпсън разпространява болшевизма и вече може да е привлякъл [Томъс] Ламънт от „Дж. П. Морган & Къмпани“. Вандерлип е болшевик, какъвто е и Чарлз Р. Крейн.“

Същият предприемач Дохъни тъжно заключил:

„Там, където Съединените щати можеха да упражнят своето доминиращо влияние, за да се създаде една свободна Русия, превиха гръб пред амбициите на неколцина финансисти от „Уол Стрийт“. А те, поради своите лични цели, бяха готови да приемат централизирана царска Русия, централизирана марксистка Русия, но не и една свободна Русия.“

Дохъни не проумял всичко докрай. Той не бил сред онези илюминати от sanctum-а, които били посветени в плановете на тайното световно правителство. И само подозирал онова, което вече знаем със сигурност: жътварката за хора, наречена болшевизъм, била проектирана и произведена в работилниците на интернационалните еврейски банкери. Те отнесли произведението си в Русия и се наслаждавали на неговата безупречна работа. Не им били необходими нито народът, нито елитът на тази плашеща ги с размерите си страна. Те имали нужда от нейните богатства. И били готови на всичко, за да се доберат до тях.

Същевременно държаната от самите тях преса внушавала тъкмо обратното. Тя поддържала познатата и в наши дни илюзия за „вечната“ борба между капиталисти и комунисти; между комунисти и фашисти… За огромно съжаление, това продължава и в наши дни. Тъй като съществува малоумно мнозинство от хора, които вярват на пропагандните внушения и измами.

Още навремето, като използвал Божието слово и притчи, дучето на италианските фашисти Бенито Мусолини злорадствал:

„Човечеството има нужда от верую. Вярата премества планини, защото създава илюзията, че планината се движи. Навярно илюзията е единствената действителност в живота.“

Внушиха на хората „вяра“ в едни или други несъстояли се случки и събития. Затова и днес „борбата“ продължава. При сегашните ни познания спокойно можем да я наречем виртуална. Ако последствията от нея не бяха тъй страшни, със снизходителна усмивка щяхме да я оприличаваме на детската игра на стражари и апаши, от която нищо не произлиза. В световната трагедия, писана от драматурзи на заплата на „Уол Стрийт“, развръзката е повече от ужасна. Тя се измерва с десетките милиони напълно невинни люде, посечени без време от оная с косата!…

„През 1972 г. икономистът Пол Суийзи отговаря на въпроса „Кой управлява корпорациите?“ с елементарното на пръв поглед изявление: „Монополистичният капитал управлява корпорациите, включително не само индустриалните и комуналните, но също така и банките и другите стопански [печеливши] институции.“

Като следва Марксовата формула, че капиталистът е олицетворение на капитала, Суийзи оспорва: Монополистичният капитал е персонифициран от монополни капиталисти. Или, другояче казано, от обитателите на „обширните кабинети на изпълнителните директори на гигантските американски корпорации“. Според Суийзи между финансовите и промишлените интереси няма никакви различия. Верен на Ленин и Хилфердинг, той настоява, че „монополистичният капитал представлява сливане или обединение на индустриалния и финансовия в едно цяло. Със своите многобройни дъщерни предприятия гигантската корпорация е повече финансово образувание, отколкото традиционен производител на стоки, чиято проста производителност се управлява от старомоден индустриалец.“

Което, по скромното ми мнение, е вярно. Защото в света на едрия бизнес не се предприема никаква крачка – например инвестиция – без съгласуване, ако не и разрешение, от страна на прилежащата банка или поне финансовата служба. В повечето случаи онези, които са истинските притежатели на интернационалните корпорации, произлизат от същия таен кръг еврейски банкери, които доведоха света и човечеството до сегашното му състояние.

Световната финансова криза, започнала още през 2001 г., но забелязана през 2006-2007 г. в САЩ, и достигнала кулминацията си в края на 2008 и през 2009 година, се оказа етап по пътя към всеобщия социализъм.

„В петък, 17 август 2007 г., двадесет и един от най-влиятелните инвеститори на „Уол Стрийт“ се срещнаха за обяд в имението на Джордж Сорос „Саутхемптън“ в източния край на Лонг Айлънд (Ню Йорк). Около седмица по-рано бяха заклокочили първите трусове на онова, което щеше да се превърне в глобална кредитна криза. Тогава френската банка “BNP Paribas” замрази тегленията на пари от три свои клона. В отговор централните инжектираха огромни суми, за да подпомогнат ликвидността на паричния пазар, та да могат големите световни банки да продължат оцеляват, като си заемат пари едни на други.

Макар да бе зноен летен ден, докато групичката обядваше филе от костур, плодова салата и сладкиши, тонът се оказа по-скоро сериозен, отколкото небрежен. Сред гостите на Сорос бяха Джулиън Робъртсън, основател на инвестиционния фонд с ограничен достъп „Тайгър Мениджмънт“; Доналд Марън, бивш главен изпълнителен директор на „Пейн Уебър“, а сега шеф на „Лайтиър Кепитъл“; Джеймс Чанъс, президент на „Кайникъс Асосиейтс“, фонд, специализиран в бързо ликвидни вложения; и Байрън Уиън, главен инвестиционен стратег в „Пежо Кепитъл“ и организатор на ежегодната среща, позната на участниците в нея като „Обяда на Бенчмарк“. („Бенчмарк“ е финансова и инвестиционна компания, която предлага услуги на капиталовите пазари, както и инвестиционни продукти и финансово консултиране, като управлява пряко и пет инвестиционни фонда.)

Дискусията се съсредоточи върху един единствен въпрос: Задава ли се рецесия? Днес всички знаем отговора, но през онзи следобед не било постигнато пълно съгласие. В паметна записка, написана след обяда, Уиън – дългогодишен приятел на Сорос, написал:

„Беше решено, че навярно сме в състояние на икономическо забавяне и корекция на пазарите, но не сме на път да попаднем в рецесия или разпадане на пазара.“

Само двама души не се съгласили. Един от тях бил Сорос, който приключил обяда с убеждението, че световната криза, която години по-рано прогнозирал, най-сетне е започнала. Неговият извод имал незабавни последици.“

Лондонският „Файненшъл Таймс“ изнася поредица операции, извършени от Сорос, които доказват: финансовите кризи не са нещо обективно, а биват предизвиквани умишлено. Та шепа „умни“ и привилегировани да се обогатят във фантастични размери за сметка на огромното мнозинство от хората по планетата. Може да се каже, че това е своеобразният Еверест на егоизма.

Освен това, горният епизод потвърждава моята увереност, че настоящето поколение на талмудския елит е доста по-некадърно от своите предци. Което, преведено на жаргон, ще рече: жална ни майка!

Социализмът е невидима империя на злото;
когато забележите това, обикновено е късно

Тогава, преди пет-шест години, маса правителства, начело с тези на САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Германия и т.н., пристъпиха към национализация на банки или към изкупуване на дялове от частни корпорации.

Ето какво проповядва „добрият дядо“ Карл Маркс:
„Все пак в най-напредналите страни могат да влязат следните [мерки]:..

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата…“

На какво се надяваха правителствата, прибегнали до маркс-енгелсовите мерки? Разчитаха на небрежността на хората, затрупани от всекидневни грижи. А това се оказа една от най-големите измами в човешката история. С нея оглавяваният от Ротшилдови таен интернационален елит упоява народите, за да прокара своето световно господство. Все още е пресен примерът с бившите т. нар. социалистически страни.

Приложеният е типичен за т. нар. социализъм. Вместо това, за да замажат цялата измама, най-големите богаташи на планетата дори изобретиха евфемизъм на думата национализация – поемане на собствеността – на английски: taking the ownership. За какъв дявол? Тъй като национализация звучи „много грубо“, както обясниха разни „учени“ икономисти.

Освен това поемането на собствеността съдържа обещание към интернационалните финансисти, че в определен момент държавата ще им я върне обратно. Разбира се, безвъзмездно. Как иначе, след като в разгара на икономическата криза онези, които я предизвикаха, се бяха наредили на опашка за премии в размер на… 70 милиарда долара – една десета от помощта, приета от Конгреса за „поемане на собствеността“.

Накрая банкерите се примириха със само… 18,4 милиарда долара, платени от американските данъкоплатци. На практика те бяха възнаградени за… своя провал! Или греша – за успешното си участие в операция Световна финансово-икономическа криза, от която милиарди загубиха трилиони, но шепа спечелиха милиарди.

А в края на януари 2009 г., докато новата администрация на президента Барак Обама се гласеше допълнително да налее в частните корпорации още повече от 1 трилион долара държавни средства, взети от данъкоплатците, “Bank of America Corp.” и “Merrill Lynch” кандисаха на правителствен план, който предвиждаше да изплатят на своите служители премии в размер на едва 5,8 милиарда долара. Това обяви едно от главните издания на интернационалните финансисти – нюйоркският вестник “The Wall Street Journal”. Оказа се, че на практика още през декември 2008 г. втората от споменатите две слели се в едно банки е зарадвала предпразнично своите чиновници. Живи да ги ожалите…

Обикновен комунизъм.

В края на 2008 г. трите най-големи американски корпорации, произвеждащи автомобили, поискаха огромна финансова помощ от правителството. След двуактна парламентарна пиеска за придаване на достоверност, получиха милиарди. Едва ли има американско семейство, което да не е преживявало трудни, дори едва поносими периоди. Обаче не съм чувал или чел някое да е проплакало за помощ от правителството само поради това. Както не ми е известен случай администрацията да се е притекла някому на помощ. Освен ако не е част от корпоративния елит.

Някога Тяхното момче в берлинското канцлерство припомнило древна римска максима:

“Jedem das Seine” – „всекиму заслуженото.“

Опитът на страните от съветския блок и наличието на ръководеща, висша, номенклатурна класа, която управлява този уж обществен и безкласов капитал като свой, без да носи отговорност при евентуалната му загуба, е показателен. Сливанията на огромни компании, които на практика придобиват картелни права в дадени отрасли, ги превръща в своеобразни социалистически обединения, познати от времето на тоталитарните режими в бившия съветски блок.

Планираната в някогашните троцкистки, а понастоящем определяни като неоконсервативни мозъчни центрове, война срещу някакъв международен тероризъм, доведе до все по-нарастваща полицейщина и потисничество, до прогресивното ограничение на гражданските права, до ограничаването на възможностите за съпротива от страна на обществото спрямо репресивните мерки на централната власт – правителствата. Което представлява реализиране на фабианството, на „научния социализъм“ в живота.

Както подчертава едновремешният британски шпионин и настоящ преподавател д-р Джон Коулман:

„Социализмът е авторът на увеличаващото се подоходно облагане, ликвидаторът на национализма, създателят на т. нар. свободна търговия…

Когато го помолили да обясни какво е комунизмът, Ленин отговорил: „Комунизмът е социализъм, който бърза.“ Често се казва, че социализмът няма накъде другаде да се развива, освен към комунизма.“

Затова Карл Маркс и Фридрих Енгелс прокламират световна комунистическа република. А в Платформата, приета на Първия конгрес на възстановения Втори [комунистически] интернационал, се казва:

„Нека буржоазията още свирепствува, нека тя още избива хиляди работници — победата е наша, победата на световната комунистическа революция е осигурена.“ Документът завършва с призива: „Да живее международната република на пролетарските Съвети!“

На 6 март с.г., в реч по време на заключителното заседание на конгреса, Ленин „демонстрира пред делегатите същата вяра в близкия триумф на комунизма по целия свят: „Победата на пролетарската революция в целия свят е осигурена. Наближава основаването на международната Съветска република.“

Днешният свят отдавна само формално е разделен на държави. Той отдавна е разпределен между крупните наднационални предприятия. Винаги се усмихвам, когато кажат, че някоя компания е американска, руска, английска или френска… Става дума за интернационални образувания, които не само не признават държавни граници, но и континенти.

На 26 март 1922 г. в своя реч кметът на Ню Йорк Джон Ф. Хайлан заявил:

„Истинската заплаха за нашата република е невидимото правителство, което като гигантски октопод разпростира своите слизести пипала из нашия град, щат и нация. На върха стои една малка групировка от банки, най-общо наричани „интернационални банкери“. Този тесен кръг от могъщи интернационални банкери очевидно ръководи нашето правителство в полза на своите собствени егоистични интереси.“

Когато невярващите в съществуването на скрито световно управление прочетат изречената на 17 февруари 1950 г. от могъщия евреин Джеймс Пол Уорбърг реплика, няма как да не настръхнат от чувство за обреченост. Защото в качеството си на председател на Комисията за чуждестранни отношения този интернационален банкер заявил:

„Искаме или не, ще имаме световно правителство. Въпросът е само как ще бъде постигнато това – посредством завладяване или чрез съгласие.“

По-късно, на страница 558 на априлския брой на списание “Foreign Affairs” от 1974 г., Ричард Гардънър заявява, че новият световен ред „ще бъде изграден, но… едно последно усилие ще бъде насочено срещу националния суверенитет, като ще го подрива парче по парче. Ала по този начин ще постигне много повече от старомодната фронтална атака.“

Сега, след като знаете на пръв поглед толкова много неща, да се върнем в декември на 2014 г. Когато една „умница“ от телевизионната станция “Euronews” се опита като следователка от милицията да натика Марин Льо Пен в кьошето на своеобразния словесен боксов ринг. Защото призна, че няма нищо против някои неща от политиката, привидно водена от товарищ Владимир Путин. А водят лидерката на Националния фронт на Франция за „крайно дясна“. Докато в чутурите на комунетата Владимир Владимирович продължава да бъде свеждан до… „крайно лявото“?!

Надявам се вече да сте наясно, че комунизмът и фашизмът, социализмът и нацизмът – всъщност националсоциализмът, всички тези „изми“, са измишльотина на един и същ световен център. Но убедително изобретение, защото минава. Преди дни един американски идиот, който поради слабоумието, готовността си да се подчинява и да служи, но не на последно място и в резултат на своя сполучлив брак, е сенатор, от трибуната на вашингтонския Кнесет фразеологично фрасна унгарския министър-председател. Нарече го ни повече, ни по-малко „фашистки диктатор“. От чилийския генерал Аугусто Пиночет насам не бях чувал някой да употребява такава квалификация.

Не е това, че „десният“ сенатор Джон Маккейн изповядва социализма и отстоява принципите на онова, което в западно-еврейския свят обозначават с неговия евфемизъм „държава на благоденствието“ – “welfare state”. Ала най-точният превод е: „социална“, „социалистическа държава“!

Ето срещу какво се бори Виктор Орбан, макар да не му вярвам. Това нещо, наречено – “welfare state”, „социалистическа държава“ – истинските „десни“ по света, доколкото ги има, не понасят, не търпят.

Депутатът в североамериканския Кнесет се намесва във вътрешните работи на суверенна държава. По начин, по който никога нито един от предшестващите го политици, не постъпваше спрямо социалистически лагер – всъщност концлагер – СССР, НРБ, ГДР, УНР, ПНР, ЧССР и т.н.

Ако някой е пострадал от управлението на Виктор Орбан, това е комунистическата номенклатура. За нея комунистите, чифутите по целия свят, леят крокодилски сълзи.

Благодаря Богу, че тате не доживя тази гадна, непоносима измама. Толкова е отвратително! Комунистите са в Кремъл. Но те бяха поставени там от техните чорбаджии, чиито наследници и днес са в Лондон, във Вашингтон, в Брюксел, в Париж, в Берлин, в Амстердам, в…

„Светът е сцена“, на която напоследък гастролират предимно идиоти

За пореден път заявявам: Някой силно се старае да превърне Владимир Путин в герой. Никак не е случайно, че при наличието на ционистки изрод като Джон Маккейн, т. нар. рейтинг на руския президент по света постоянно расте. Той понякога не остава длъжен.

Държа да фокусирам вниманието ви върху факта, че двама от провъзгласените за „крайно десни“ в Европейския съюз или са близки по схващания с члена на КПСС и офицер от КГБ Владимир Путин, или по прагматични съображения поддържат чудесни връзки с него и режима му. В същото време застават зад варските действия на ЦРУ, извадени на показ преди дни.

„Френската крайно дясна лидерка Марин Льо Пен е заявила, че не може да осъди използването на мъчения. И е настояла, че това може да бъде „полезно“, за да накара терористите да говорят.

Отговаряйки на въпроси в телевизионно интервю относно изобличителното разследване на „прекомерните методи за разпит“, използвани от ЦРУ, оповестено във вторник [9 декември 2014 г.], Марин Льо Пен заяви: „Може да има случаи, ако е нека да го кажа така, когато бомбата ще тик-така и ще избухне след час или два. И е възможно да убие 200 или 300 души. Тогава е полезно такава персона да бъде принудена да проговори.“

Шизофрения – раздвоение на личността? Да, но напълно осъзната, преднамерена и отлично заплатена. Сатаната дава, но след време и отнема – връща отпуснатото, сякаш е необслужван кредит. Който се съмнява, нека следи по-отблизо, в детайли, процесите и явленията.

Във вторник, 9 декември 2014 г., едно от мощните оръжия в психотронната война, всекидневникът “The Daily Telegraph”, помести поредица от материали във връзка със скромния отчет за престъпленията, извършвани от Централното разузнавателно управление след 11 септември 2001 г. Основният съдържаше точно този глагол:
„ЦРУ излъга Конгреса, Белия дом и Великобритания за бруталната глобална програма за изтезания, заявява доклад на САЩ.“

Милите Те – „невинни пиленца“, дето „нищо не знаели“. Били „мамени“!

Viewed. Visto. Εμφανίσεις.

Dйjа vu – вече виждано. Ето какво гласи горното подзаглавие. И това сме преживели. Даже понастоящем слушаме откъси от недостойната пиеска. Понеже, по същия начин след 10 ноември 1989 г. партията-държава хвърли едва ли не цялата вина върху нейните собствени специални служби. Като че ли те не бяха (и все още са) инструмент за реализиране на нейната политика. Досега ченгета, изпаднали от каруцата на далаверата, се жалват от „лошите номенклатурни ръководители на БКП“.

Също така е вярно, че репресивните органи, какъвто впрочем се оказа и ЦРУ, винаги са се мъчили да създадат държава в държавата. Едновременно с това са се разбирали достатъчно добре и даже са работили съвместно с „враговете“ си! Всичко е било и е за пари…

Ако поднесената ви информация от официалните власти по света е вярна, то следва да назначат неколцина автори, сред които и моя скромност, за управници на света. Бях сред първите трима, които разобличиха целия заговор на Интернационала около атентатите, извършени от правителството на Североамериканските еврейски съветски щати на 11 септември 2001 г. Нищо, че двутомната ми книга излезе чак през 2005 година. Макар да беше напълно завършена две лета и половина по-рано. Пак ме нареди сред Vorlдufer-ите, първопроходците по темата.

Настоящият доклад за зверствата, извършвани от ЦРУ, възбуди духовете. Дали в случая е приложима максимата „по-добре късно, отколкото никога“?

Едва дни назад уругвайският президент Хосе Мухиха определи извършваното от американските псевдо шпиони – на практика безспорни садисти – в концлагера Гуантанамо като „брутални отвличания“.

Така постъпват комунистите и нацистите. Например военнопрестъпниците от Моссад. Преди тях – тези от НКВД, КГБ, Щази, Държавна сигурност… Достатъчно е да си спомним убийството на болшевика Леон Троцки в Мексико. Или това на Робърт Максуел в средиземноморските води край Испания. Отвличането на Борис Арсов от Дания, за да бъде унищожен в Пазарджишкия затвор!

Съвсем наскоро припомних следното: Според евреина Бенджамин Карпман, американски психиатър, който дълго изучавал и анализирал сексуалното отклонение хомосексуализъм, „властовият комплекс е подтиснат садизъм и по правило е свързан с хомосексуалността“.Това е „тайнственият „Ленинов комплекс“, който превръща хората в истински революционери“.

Дали издевателствата се вършат в Съветска Русия, в Съветските американски щати или другаде, няма значение. Става дума за едни и същи животински изяви на извратеняци, които са плод на талмудизма – за марксист-ленинци, за световното революционно движение. Фактически – за духовни рожби на Ротшилдовия ционизъм.

Държавният глава на Република Уругвай е особено чувствителен към проблема. По време на военната диктатура в родината му той е прекарал цели 13 години зад решетките като затворник на съвестта.

Мухиха не намери нито една дума за оправдание на действията на Еврейската държава в Северна Америка. Той окачестви поведението на Вашингтон като „престъпно“. И не пропусна да подчертае, че ако виновниците за това не бъдат наказани и то най-строго, в публични съдебни процеси, зверствата ще продължават.

Съвсем същата беше реакцията на един от коментаторите на телевизия “Al Jazeera” – един израело-катарски хибрид.

Сигурен съм, че нищо няма да последва. Времето ще свърши своята работа. Ще оставят темата да заглъхне и отмре. Така, както у нас никой не е виновен и не е наказан за нищо, даже за масовите кланета на българи след злокобния Девети септември на 1944 година. Впрочем, извършвани с финансовата помощ на Великобритания и САЩ и под благосклонния надзор на техните тогавашни шпионски централи – Службата за стратегически услуги, предшественица на ЦРУ, и Сикрет Сървис.

Саддам Хюсеин беше приятел на Америка. Еврейският министър на отбраната на САЩ, „десният“ троцкист Доналд Ръмсфелд, беше негов личен съветник по доставките на оръжия. Когато настъпи „Денят X“ и иракският диктатор от „самый верный друг“ се превърна в препятствие, в “enemy”, го нападнаха и унищожиха. Въпреки че се беше допитал до Ейприл Гилеспи, посланичката на САЩ в Багдад. Която го беше успокоила: Държавният департамент ще си затвори очите, ако нахлуе в Кувейт и въздаде справедливост, задето тамошният шейх краде иракски нефт.

„Посланичка му казала: „Ние нямаме мнение по… вашето гранично несъгласие с Кувейт… Въпросът не е свързан с Америка. Джеймс Бейкър нареди на нашия официален говорител да подчертае тази инструкция.“

За лъжите, свързани с агресията в Ирак, е говорено и писано достатъчно. Но почти е забравена официалната претенция спрямо Багдад, изложена пред Организацията на обединените нации. Лидерът на Социалистическата партия БААС и президент на Ирак беше обвинен, задето не е спазил изискванията на шест резолюции на ООН. Шест!

Подчертавам бройката, тъй като само през периода 1971 – 2011 година от приетите общо 167 резолюции на световната организация, отнасящи се до ционистката държава, Израел изцяло е пренебрегнал, нарушил или не е спазил 102! Отделно Еврейските съветски американски щати са наложили вето на други 42 резолюции. Поради което те не са влезли в сила.

В сряда, 10 декември 2014 г., тежко въоръжени гангстери с униформи на Израелската терористична армия убиха палестинския министър Зиад Абу Ейн. Нямам право да обобщавам. Но извън западните телевизии, които би следвало да поставят тази новина начело, електронните варианти на вестниците в Еврейската държава на Албиона и в Еврейските съветски американски щати бяха замели вестта в хрониките.

Но да изобличавате израелските престъпления е… проява на „антисемитизъм“!

Къде дават така? На планетата Земя в условията на Pax Judaica. При този нов световен ред Israel ist ьber alles, ьber alles in der Welt. Но знайте: Това постепенно приключва.

В настоящия краткотраен скандал с варварските жестокости на ЦРУ беше подминато участието на бивши соцстрани в тази мащабна престъпна дейност – например Полша при президента-комунист Александър Квашневски и в Румъния. Всяко чудо е за три дни. И то не само в този провален опит за държава НРБ – Номенклатурна република България.

Неизчерпателният списък на страните и областите, които следва да бъдат санкционирани заради тяхното съучастие в юдео-американските варварства, включва още Великобритания, Германия, Остров Ман, Италия, Швеция, Босна, Македония, Турция, Испания, Кипър, Ирландия, Гърция, Португалия, Чехия, Мароко, Алжир.

Във вторник-сряда – 9-10 декември 2014 г., човечеството предполагаше, че Еврейската държава в Северна Америка – ЕДСА, или Еврейските съветски американски щати – ЕСАЩ, което е по-точно, ще изживеят Ден на срама. Нищо подобно! Обратното, сатаната, приел образа на комунистическия урод Майкъл Хейдън, директор на Централното разузнавателно управление от 2006 до 2009 година – сиреч един от уличените изверги, заяви:

„Методите за разпит на ЦРУ направиха Америка и нейните съюзници по-сигурни!“

Как никой, нито един „коментатор“, „анализатор“, претендиращ да е съвестта на общност, а някои – даже на цяла нация (може да има и такъв – на човечеството), не зададе съвсем елементарния въпрос: Що ще Западът толкова делече от своите граници? Каква работа има извън тях? Къде са юдеомасонските Съветски американски щати, где е Близкият изток, Месопотамия, Афганистан, Северна Африка?…

Същото се отнася за французите. Либия и Мали да не са френски колонии? Ами британците, италианците, даже уж „добре прибраните в границите си“ германци? Да не отварям приказка за туземните ни наемници в униформи, „опънали шкембета като гемеджийски платна“, подобно на Ботевия кир Михалаки.

Чии интереси защитават всички тези наемници, обучени не да творят, не да съзиждат, а да сеят смърт? Във всеки случай тези платени убийци не отстояват правата и интересите на американците, нито на французите, британците, италианците…

През 1944-1945 година Интернационалът настани Червената армия в Румъния, България, Унгария, Югославия, Чехословакия, Полша и в източната част на разделена Германия. Цели 44 лазарника Западът и Москва си играеха на противопоставяне. От това се облажи единствено военно-промишленият комплекс от двете страни на „желязната завеса“.

Някъде Съветската армия стана обект на нападения, на въстания, на вицове. Навсякъде – и на омраза, която се отнасяше до всичко съветско – спрямо още по-поробените от нас народи на СССР. Остана ненавистта към руснаците, превърнали се в обобщен образ, в символ на Съветите. Единственото място, където все още съществуват среди, съхраняващи някакво топло чувство спрямо тази терористична окупационна сила, е НРБ – Номенклатурна република България. В страни като Полша и Унгария дори повечето от комунистите я възневидяха. diagnosa.net/

Нагоре