Блогът на budha2 :: Обикновен комунизъм или банализация на злото

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.12.2014 17:13 - Обикновен комунизъм или банализация на злото

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 3532 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.05.2016 21:01

За народите, хвърлени от левитската мафия под ботушите на Сталин, СССР – Еврейско-болшевишката Хазария, беше враг на човечността и цивилизацията. Сегашната Еврейско-комунистическа Хазария в Северна Америка – също. Ужасите в нейните затвори, пръснати по цялата планета, са само видимият белег на безчовечието на нейния и на ръководещия я интернационален талмудски елит.

Изтезанията, извършвани от разследващите органи на ЦРУ и от частни следователи [?!], бяха „брутални и далеч по-страшни“, отколкото самата служба призна пред обществото, пред Конгреса и пред Министерството на правосъдието, даже пред Белия дом… „Дори сега“ – се казва в Доклада, – „не е ясно колко затворници са били държани в това единствено съоръжение [Гуантанамо], и какво им е било причинено.

В този и в другите незаконни затвори често не са били правени никакви първоначални опити за разпитване на задържаните по ненасилствения обичаен начин, въпреки обратните твърдения на ЦРУ. „Вместо това, в много случаи незабавно бяха прилагани най-агресивните методи и то в комбинация и без спиране“, съгласно резюмето на разсекретените и силно цензурирани документи. „Това включваше лишаване от сън, постоянното държане на затворниците будни в рамките на 180 часа, обикновено изправени или в напрегнати пози. Понякога с ръце, оковани над главите им.“ През осемдесетте години на миналия век милиционерите в Старозагорския затвор биели Петър Гогов с гумени маркучи. Бил вързан за краката и провисен с лебедка от тавана с главата надолу. Когато припадал, спускали въжетата, за да цопне в огромен варел, пълен с ледена вода. Щом се свестял, продължавали да го млатят!
Николай Галев, се е отказал да брои колко пъти е бил изтезаван подобно на задържаните в Гуантанамо. Стотици! Останал без зъби, цялото му тяло е било натрошено и натъртено.

Мнозина от садистите, които са измъчвали моите близки, са живи, имат деца, внуци. Никой не ги е одраскал даже с нокът! При „демокрацията“ някои даже се издигнаха и в момента заемат важни, ключови постове?!
Как ще отсъдите? Дали това е било дело на човешки същества? Ами изпълненията на „следователите“ от ЦРУ, но и частни, каквото и да означава това. У нас „частни“ са мутрите. Всички те произлязоха от МВР и ДС, другарки и другари.
„Ужасите в американския „зандан“ никога не би следвало да станат.“

Това е заглавието на редакционен отзив в столичния вестник “The Washington Post”. Но тези ужаси са факт. При това, както подчертават навсякъде: те са „гримирани“. Представени са след тотална намеса на цензурата, в САЩ – „страната на свободните“, „на неограничените възможности“, както я рекламират! Какво ли съдържат всички документи? „Неограничени възможности“ за малтретиране на хора без доказана вина? Средновековната инквизиция пасти да яде…

Here are those lovely USA!Страната на победилия комунизъм.

Понимаете, ребята, дето до вчера славехте Москва и комунизма, а днес се пишете по-американофили от Джордж Вашингтон? Това е ХХІ век и такива са Съветските американски щати в него.

По тази причина за генерал Майкъл Хейдън и подобните му дегенерати, както и за демоничните милиционер-комунистически садисти от соцлагера, разпъването на петолъчки би било израз на милосърдие и снизхождение. Не се притеснявам да река: Заслужават да бъдат одирани живи и то публично. За назидание и за да се помни! Заедно със семействата и потомците им до четвърто коляно – минимум. С тях – всички от фамилиите Хрушчови, Брежневи, Живкови, Гомулка, Кадър, Хонекер, Буш, Клинтън, Чейни, Ръмсфелд, Уулфовиц и останалите, заедно с всички техни наследници.

Но преди всичко – Ротшилд, Рокфелер, Голдмън, Шиф, Уорбърг или Варбург, Менделсон, Сакс, Лазар и прочие чифутски сатанисти. До един. No mercy! Без милост! За тях – меч, както е заявил Бог! Западът докара ислямистите на власт в Близкия и Средния изток. Но също така ги внедри сред жителите на Стария континент. Той повече не е необходим на интернационалното Братство. Инвестициите на банкерите със старозаветни имена се преместиха далеч от тук, в азиатско-тихоокеанския регион.

На целия този свръх мрачен фон как ви звучи стенанието на 92-годишния британец Кен Савидж, че „неравенството убива пенсионери като него“?
„Понякога не мога да повярвам на онова, което виждам край мен“ – споделя той. – „Това не е обществото, на което толкова много от нас посветиха живота си, за да разясняват, да образоват и да създават организации…
Днешните стандарти на живот във Великобритания приближават тези през трийсетте години. Службата за бюджетна отговорност докладва, че равнището на обществените разходи ще бъде като онова от Втората световно война, след като това правителство приключи с орязването им. Отново ли ще бъда свидетел на бедността, която ме заобикаляше, през трийсетте, когато бях дете, растящо в Северен Лондон?“
Ето какво причиниха комунистите и то по целия свят. Този лондонски пенсионер да дойде тук. Да го видя, как ще оцелее с пенсия – нека да не е най-малката – от 250 лева месечно, да речем. През онези трийсет, за които Кен Савидж – „Дивакът“, каквото е значението на фамилното му име – говори, Царство България е било процъфтяваща страна, привличаща чужденци от целия континент, предимно – изпаднали германци. Уви.

Това ни сториха комунистите, които все така властват. Напълно необезпокоявани служат на поредните си господари от Интернационала. А обезумялото население не може да проумее това – едно от най-простите неща.

Четвърт век след промените, президентът е член на БКП и то активист. Председателката на Народното събрание е членка на БКП и то активистка. Министър-председателката е членка на БКП и то активистка.

Фамилиите от Политбюро и от ЦК на БКП благоденстват. Някои даже правят кариера в Европа и в световните организации. Ашколсун! ЕСАЩ – Еврейските съветски американски щати, са обречени на продължително облъчване с отрицателната енергия на омразата от и по цялото земно кълбо.

Мислещите американци смятат режима в САЩ за фашистки. Може да са прави, но донякъде. Начинът, по който действа официален Вашингтон, е типично комунистически. Но какво говоря? Нима не е ясно, че комунизмът и фашизмът, социализмът и нацизмът, диктатурата и демокрацията са две страни на една и съща монета, изсечена от талмудистите?
В тази глобална игра няма невинни политици. Всички са в кюпа.

„След доклада за мъченията на ЦРУ, Европа да се изчисти от своето съучастие“ – призова лондонска журналистка. И допълни – „Действията на ЦРУ не биха били възможни, без помощта на Великобритания и на 20 други европейски страни.“

Как да стане това; как „да се изчисти“? Забравихме ли, че нашенските потомствени комуняги, които служеха на СССР и на неговото КГБ, изведнъж обърнаха дирниците си на Запад. И се подложиха на ЦРУ и останалите тамошни шпионски агенции. Американски посланик писа, че пожарникар-премиерката Б.Б. ходи да донася в посолството на САЩ! А началникът на Генералния щаб на антибългарската армия, другарят генерал Николай Колев, доскорошен московец, е техен агент, на американците.[117] Преди това е бил на Съветите. Днес е посланик на Номенклатурия някъде, все едно къде?!

Генералният секретар на НАТО има водещ офицер на „Лубянка“ в Москва. В такъв случай, кой командва Североатлантическия пакт?

Президентката на Литва Далия Грибускайте беше членка на ЦК на Литовската КПСС! Може ли някой да обясни, по какъв начин освобождаването от тази зависимост става възможно? Каква е технологията за това?

Навсякъде из привидно бившия соцлагер ръководните постове са заети от комунисти или агенти на съответните репресивни служби. Ами западните? Спомнете си свидетелствата на Владимир Буковски. Нима не е ирония на съдбата фактът, че най-ненавижданата и най-тоталитарната държава на планетата – Корейската народно-демократична република, е използвала случая и е „призовала ООН да предприеме действия срещу „нечовешките“ мъчения на САЩ“?

„Режимът на Ким Йон Ил заявява, че ако ООН откаже да предприеме действия във връзка с изтезанията, извършвани от ЦРУ, тя ще потвърди „незавидното положение“ на Съвета за сигурност като „инструмент на деспотичните практики на САЩ“. Русия също не закъсня да се присъедини към агитката.Нейното външно министерство деклалира, че е „шокирано“ от Сенатския доклад“. Който е „най-новото потвърждение за огромното, систематичното нарушаване на човешките права“ от страна на властите в САЩ“.
Очакваме и Раул Кастро да се обади от „острова на свободата“. Та дженкът да бъде пълен, както си приказваха файтонджиите навремето. Комунистическата империя на злото, Еврейските съветски американски щати, извършиха планини от злини, натрупаха грамади от презрение и дори заслужена ненавист. Подобаващият им страшен финал може да донесе единствено облекчение. Така както разпадът на Съветска Хазария.

Никога не забравяйте, че всички са комунисти. А от четвърт хилядолетие, откакто илюминатите на Адам Вайсхаупт съблазниха с идеите си за всемирна революция парите на семейство Ротшилд и кръга около него, светът неуморно се движи към единна комунистическа държава.

Дали се казват Мао Дзе Дун, Роналд Рейгън, Михаил Горбачов, Маргарет Тачър, Пол Пот, Франсоа Митеран, Дън Сяо Пин, Джордж Буш, Борис Елцин, Жак Ширак, Леонид Кучма, Хелмут Кол, Бил Клинтън, Владимир Путин, Никола Саркози, Ангела Меркел, Тони Блеър, Жозе Мануел Барозу, Барак Обама, Силвио Берлускони, Марин Льо Пен, Петро Порошенко, Франсоа Оланд, Найджъл Фаридж, Си Дзинпин, Жан Клод Юнкер, Дейвид Камерън и т.н., има значение само за нисшите духом. Всички те, до един, без никакво изключение, са избраници и довереници на Братството. Временно. Не представляват нищо повече от шаващи Пинокиовци – марионетки, чиито конци биват дърпани из зад кулисите от представителите на реалната власт – power. Допреди няколко години заклеймяваха списание “CounterPunch” като „крайно дясно“, „националистическо“. В родната си Англия неговият създател Аликзандър Кокбърн е работил само за издания, определяни като „десни“, „консервативни“ – “The Times”, “New Statesman” и т.н. Изведнъж сегашното му издание стана… „ляво“?!

Ето къде ги стяга чепикът – не могат да го хванат с левичарско минало, както от години държат „неоконсерваторите“ около Джордж Буш-младши, до един троцкисти и маоисти; „антисъветчиците“ край Барак Обама и самият той – бивши (?!) маоисти или тям подобни; или европейските „неолиберали“ и новопокръстени „десни“ – все по-раншни комунисти – Жозе Мануел Барозу, Ангела Меркел, Бернар Кушнер, Сергей Станишев, Йенс Столтенберг, Ирина Бокова, Далия Грибускайте, Бойка Борисова…

Светът вони на комунизъм, на милиционерски ботуш и на конформизъм.

През 1953 г. Дуайт Д. Айзенхауер беше избран за американски президент. С него дойдоха Джон Фостър и Алън Дълес – две политически назначения, които, така се оказа, търсеха съвети и експертни оценки от „бивши“ нацистки палачи, учени и агенти на разузнаването. Тогавашният директор на Федералното бюро за разследване (ФБР) Джон Едгар Хуувър вече беше на поста си. Той използваше всички възможни ресурси и средства, които имаше на разположение – включително нацисти – за да преследва профсъюзни дейци, комунисти, несъгласни, сектанти и радикали от всякакъв вид. Според британския вестник “Guardian” Труман беше принуден да заяви следното по отношение на Хуувър и неговото ФБР: „Не искаме Gestapo или тайна полиция. ФБР клони в тази посока. Те обичат да предизвикват сексуални скандали и да изнудват неприкрито… Едгар Хуувър би дал дясното си око, за да надделее. А всички конгресмени и сенатори се страхуват от него.“

От 1953 до 1961 г., като главнокомандващ, Айзенхауер изгради ново военно законодателство за влизане в действие на военно-промишлен комплекс, пряко повлияно от нацистката идеология и техническо-технологични познания и умения.

От една страна, в началото на ХХІ век беше неудобно, да извадим наяве връзките на Америка с нацистите. Но това сериозно се промени с издаването на книгата „Нацистите в съседство: Как Америка стана сигурен рай за хората на Хитлер“ на Ерик Лихтблоу (2014), и „Сътрудничеството: Договорът на Холивуд(Сциентиложката църква) с Хитлер“ от Бен Ъруонд.

Не, в САЩ няма никакъв фашизъм. След войната Съюзниците и преди всичко САЩ и СССР отвличат или предоставят убежище на нацистки учени, шпиони, културни дейци.

Противно на международно приетите правни норми Съветският съюз експлоатира повече от милион и половина германски военнопленници. Натиква ги като роби на системата на ГУЛаг. Използва ги даже при възстановяването на Москва и останалите разрушени градове. Близките на тези хора не знаят нищо за тяхната съдба. Те се водят „безследно изчезнали“. Роднините получават известия едва след трагичната смърт на близките си, прекарали десетилетия в каторгите на престъпния съветски режим.

Западът нито веднъж не надигна глас в защита на нещастниците. Те били „виновни“, задето не са дезертирали. И къде щяха да се укрият? Съветите предават на фюрера огромен брой избягали полски военни! Четете, изследвайте, за да сте наясно с истинските злодеи и с мащабите на престъпленията им против човечеството.

Някои искат да изкарат Владимир Путин „антифашист“ и „герой“. Други – Русия „комунистическа“, а Запада и себе си – „праведници“. Не нам!

Съвременният свят представлява гигантска империя с много провинции – интернационални корпорации. Тя се нарича Корпоратокрация. В нея нито националните държави, нито техните правителства имат друга роля, освен на послушни изпълнители на заповедите на императора. Онзи, който владее най-огромен брой дялове в корпорациите.

Харесва ли ни или не, светът е бизнес. И май никой не се тревожи от това.

На втория ден от протестите на студентите в Хонг Конг тамошните предприемачески организации излязоха с обща декларация против младежите. Заявиха, че те пречат на бизнеса. И обявиха, че застават зад официален комунистически Пекин! Повтарям – „некомунистическите“ бизнесмени в доскорошната британска колония. Кой стил надделява в политическата мода – червено-кафявият или кафяво-червеният? Няма войни между идеологии. Никога не са се водили сражения заради идеи. Винаги – за пари. Да го запомнят, най-сетне. Изглежда не им позволяват.

За ужас на комунистчетата, вярващи в някакво всеобщо настъпление на фашизма, ми се иска да припомня откровението на полковник Филип Корсо от военното разузнаване на САЩ, дългогодишен служител на Пентагона. Освен, че цял живот се е занимавал с шпионаж, той е бил в екипа от съветници по въпросите на националната сигурност на споменатия президент Дуайт Айзенхауер.

Като се опитва да отдаде заслужено висока оценка на своя шеф генерал Артър Трюдо, той разказва, как двамата установили, че никога няма да им позволят да допринесат за победата в Студената война.

„Става дума за онази войска от жадни за власт люде“ – посочва полковник Корсо, – „които водеха битка срещу враг, когото не можеха да видят и чието присъствие се усещаше само индиректно.

– Вече няма Порк Чоп Хилз, Фил – каза ми генерал Трюдо, след като узна, че генерал Максуел Тейлър с подкрепата на ръководството на армията е надделял над него по пътя към длъжността на командващ в Южен Виетнам. Което означаваше, че това е неговият последен пост на командир и ще се пенсионира като генерал-лейтенант. – И се опасявам, че това е война, която армията ще води със средствата на политиката вместо на бойното поле.
– Бихме могли да победим, ако ние бяхме там, генерале – рекох аз, като усещах как гневът се надига в гърдите ми. – Вие и аз знаем какво научихме в Корея.
Може би генералът бе в състояние да забележи как лицето ми почервенява, защото каза:
– Не, навярно щяха да ни изправят пред военен трибунал заради онова, което научихме в Корея. Само помисли как щяха да се разправят с нас, ако бяхме спечелили тогавашната война. – След това се засмя и ми разказа как дирил начин да се пенсионира. – Щяхме да направим така, че комунистите да изглеждат лоши и да им причиним зло. Добре знаеш Фил, че нямаме право да го сторим.
Даже докато разговаряхме този следобед в края на лятото, друг съветски траулер навлизаше в пристанището на Хавана. Той чакаше инструкции за разтоварване на своя багаж. През това време един от нашите самолети за наблюдение кръжеше високо над него и правеше снимки на импрегнираните брезенти, покриващи като навес средната палуба, под които се подаваха междуконтинентални балистични ракети.“ Все по-често чуваме обвинения, че САЩ не са спечелили нито една война от Втората световна насам. А кои са победителите? Нима СССР е триумфирал? Кога и къде? Или Европа?

Глупости. Единствените печеливши са онези, които разпалват конфликтите – интернационалните финансисти и индустриалци – Братството. Да се говори за „леви“, „десни“, „центристи“, „крайни“ е жалко и смешно. То е плямпане. Кафеджийски приказки. Но Те трябва да поддържат някаква мода. За всеки изкушен от битовата е ясно: всичко се повтаря, върти се. Актуалното е било такова и преди тридесетина години…

Днес за пореден път вадят картата на национализма, даже нацизма. Изтупват го от праха – от Атлантика до Японско море. Искат да го превърнат в коз, който да надцака останалите. Но го пускат в неговата уродлива форма – омраза към чуждия, различния. Даже му изобретиха названия – ксенофобия, хомофобия… Просто такава е сегашната политическа мода.

Като през цялото време умело прикриват истинския нацистки цирей върху политическата карта на света – Израел, който е еврейска държава и предстои статутът и като такава да бъде специално узаконен. Никоя друга страна няма право на подобна стъпка. Вашите комунисти и нацисти са лоши. Нашите са добри! Какви времена!

Превърната във всекидневие, лошотията,войната бива банализирана. С нея се свиква! В днешния свят е невъзможно една държава да вземе връх над всички други. Колкото и да Им се иска това на лидерите на Братството. Ако бъде постигнато, то е временно. Сроковете на господството постоянно се скъсяват.

По същия начин, в рамките на този вид доминиране, всеки опит да се гребе с пълни шепи от всички извори, като същевременно периодично се плюе в тях, е causa perduta – загубено, обречено, безполезно намерение. Днес са с Ирак на Саддам Хюсеин и против аятоласите в Иран. Утре се обръщат и разместват местата на „приятелите“ и „враговете“. Същото важи за режимите в Източна Европа, в Азия, Африка – навсякъде.

Такъв подход е невероятно опасен! Той противоречи на Божията повеля. Тя гласи:

Никой не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия, а ще хареса другия; или ще почита единия и ще презира другия. Не можете да служите на Бог и на мамон.“

Затова внимавайте. Освен ако подобно на евреите, тоест на комунистите, не приемате, че съществува само този материален свят. Федералната република е крайъгълният камък на Еврозоната. Чрез видеосвидетелства на Кристин Лагард – Gauleiterin на организацията за финансов колониализъм Международния валутен фонд, и на Жак Делор – член на Социалистическата партия на Франция и два мандата председател на Европейската комисия, показах „светлото бъдеще“, което ни чертаят. Двамата неприкрито намекваха, че голямата, единна европейска държава е неизбежна. Онзи нов СССР, за който Владимир Буковски тревожно бие камбаната още от 2006 година. Но европейците сякаш са глухи!

На същото мнение е и другарката Вивиан Рединг – поредният дялан люксембургски камък в обединената част на Европа. Тя е била еврокомисарка по какво ли не – по образование и култура, по телекомуникации и медии, по правосъдие, вицепрезидентка на Европейската комисия, отговаряща за правосъдието, основните права и гражданството… На 28 вече е била членка на Люксембургския парламент. След кратка кариера във вестник “Luxemburger Wort” – „Люксембургска дума“, застава начело на Съюза на люксембургските журналисти.

Тези фигури са отявлени комунисти. Искат да наложат Еврейските съветски европейски щати – ЕСЕЩ. Един от пътищата, по които възнамеряват да постигнат целта си, е подмладяването на ръководните кадри на Евросъюза на всички нива. Това, видите ли, трябва да стане „демократично“. Как? Ами без избори, чрез назначения.
Защо непременно подмладяване? Елементарно е. Младите не помнят миналото. Това е важно за господарите на света.

Онези, които ще кандисат, ще продадат душите си. И ще бъдат лесни за манипулиране. Съжалявам, не желая да обидя никого, най-малкото заради възрастта му. Но все пак помислете.

Как евентуално подмладяване може да спаси еврото и самия Евросъюз? Струва ми се – никак. Вижте улиците и площадите в Гърция, Испания, Франция, Белгия, Португалия, даже в Германия.

Големите капитали заминаха на изток, отидоха в Азия. Подириха по-висока ефективност. Тя се определя и от равнището на заплащане на работната сила – от цената на труда. Без капитали няма как да създадете работни места. Сегашната средна младежка безработица в Европейския съюз възлиза на 35 на сто! В държави като Гърция и Испания се движи между 50 и 55 процента!

Не плещя глупости, когато твърдя, че превръщат Стария континент в Палестина. В онази окупирана земя няколко поколения не са работили. Не притежават никакви трудови навици. Проумейте действителността. Не приемайте желаното за реалност.

Проектът „Европeйски съюз“ приключи още с отхвърлянето на Конституцията и приемането на своеобразните извънредни пълномощия – Лисабонския договор. За какъв дявол, според вас, ни приеха в него? Заради черните ни очи ли? Или като буферна, предпазна зона при нахлуването на новите варвари, съвсем условно казано.

Нали знаете унизителното за нас правило: Искате ли да загубите война, съюзете се с българите. Нищо, че българите, Homo sapiens, почти изчезнаха. По тази територия върлуват основно Homo communisticus…

По същия начин пътува и проектът „Израел“. Украйна и България са част от него. Просто – резервни територии.

А на еврото наистина му предстои незавидно бъдеще. Първо – масово тиражиране, отпечатване. След което – сриване на курса и изчезване. Нали разбирате, че това не може да стане за ден, месец, година…

diagnosa.net/

Нагоре