Блогът на budha2 :: Terminus nullus falso est

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.01.2015 21:14 - Terminus nullus falso est - Лъжата няма край

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1635 Коментари: 0 Гласове:

Да вземем за пример уважавания социалист, а сетне и член на БКП, другаря „демократичен“ журналист, държанката на всички власти Петко Бочаров. Сред неговите доноси блестят писанията му за неговата собствена първа съпруга, с която се предполага, че са делили не само обща постеля, а радости и скърби. Също – сквернословията по адрес на родния му брат!

Друг такъв „демократ“, при това бивш депутат от СДС, е бил изпращан от Първо главно управление на Държавна сигурност в Париж, за да следи, подслушва и да донася всичко също за своя брат, достатъчно познатия анархист Георги Константинов!

Партията – Големият брат – не просто искаше да знае. Тя поставяше всички – от последния репресиран, съсипан член на „социалистическото общество“, до онези в самото подножие на върха на номенклатурната пирамида, в подчинение, зависимост и постоянно чувство за вина. Прочее, това не се е променило кой знае колко.

Съвременният член на уж „посткомунистическата общност“ живее в постоянна грижа да не изпусне срок за плащане на данък, такса, глоба, за внасяне на някакъв отчет, декларация и прочие административни тегоби, все свързани със срокове и заплахи от наказание. А господството на бюрокрацията – тази солидна основа на тоталитарния режим – е все така почти пълно.

В най-груби щрихи – това представлява “the welfare state”. Ако желаете, наречете я „социална държава“. Отвъд Атлантика въведоха евфемизма „голямо правителство“.

Какво се крие зад тези терминологични загадки – енигми, както биха ги нарекли съставителите на кръстословици и други подобни вестникарски забавления? Много просто – поставяне на мнозинството на колене пред държавната.

Как? Чрез все по-масова мизерия и глад. За да не бъда голословен, нека представя факти.

Преди месеци репортерка на телевизия CNS News изнесе, че „по данни от Министерството на финансите на САЩ през 2013 година хората, които са се облагодетелствали от програмите за социално подпомагане, са получили повече от 2 трилиона долара от американските данъкоплатци, или почти 60 на сто от разходите на федералното правителство! Това включва „доказаните целевите“ помощи – които изискват доходите да бъдат под определено равнище, за да бъдат получавани – както и „недоказаните целеви помощи“, като медицински услуги, социални осигуровки, осигуровки за безработица, компенсации на работниците и други подобни.“

Оказва се, че това не е всичко. Както отбеляза икономически наблюдател:

„Преди всичко, данните на министерството се отнасят единствено до изплащането на федерални помощи. Следователно, те не се занимават с щатските, общинските и местните програми за социално подпомагане.

Второ, тя не обръща внимание на проблема с културното влияние върху превръщането на Съединените щати в гигантска социална държава. Оставила е някой друг да разкрие това.

Питър Ферара се самообявява като специалист по темата. Миналото лято, в статия за финансовата и културната цена на социалната държава, поместена в списание “Forbes”, той стигна до заключението, никой не знае достатъчно точно колко струва всичко това. Просто е прекалено много. Ферара, настоящият главен юрист на Американския съюз за човешки права и анализатор в консервативния мозъчен тръст “Heartland Institute”, писа:

Терминът “welfare state” даже не е наченал да обхваща тоталното обвързване на Америка с ресурси за подпомагане на бедните. По-вероятно е това да се окаже огромна империя, по-голяма от целия бюджет на почти всяка друга страна по света. Американската социална империя обхваща близо 200 или даже повече федерални и щатски програми, включително 23 – за здравеопазване на хора с ниски доходи, 34 програми за социални услуги, най-малко 13 програми за храни и изхранване, и 24 програми за подпомагане на отглеждането на деца от родители с ниски приходи, освен всички останали.“

Какво показва това? Само едно: САЩ са най-голямата социалистическа държава на планетата! Не, не се загубвайте в превода на термина “welfare state”. За някой той може и да означава „социална държава“. За други – „държава на благоденствието“, както се опитват да ни втълпят.

Моят превод и разбиране са еднозначни – става дума за социалистическа държава. Ето го „голямото правителство“. То е многото държавна намеса в живота на хората. А тя постига само едно – проправя пътя към несвобода, зависимост и подчинение.

Сега, без да се цупите, се върнете към споделеното от Еърън Русо. То е изречено през 2006 година. Нима сега, в началото на 2015-а, всичко това не е отишло далеч напред? Не платените от шпионски централи пишман „умни и красиви“ улични викачи, а истински интелигентните хора успяват да забележат знаците, белезите на подобни беди. И се втурват да бият камбаната. Обикновено, по някакво неписано правило, почти никой не ги чува. Така стана и с Гари Алън, който в края на шейсетте прозря:

„Стремежът да установят СОЦИАЛИЗЪМ, а не комунизъм, е в ядрото на всичко, което илюминираните, запознатите вътрешни хора, вършат. Маркс и всички негови наследници в комунистическото движение бяха наредили на техните последователи, да работят за изграждане на СОЦИАЛИЗЪМ. Ако отидете, за да чуете някой официален комунистически проповедник, той никога не споменава комунизма. Ще приказва само за борбата за пълната социализация на Америка.

Ако влезете в комунистическа книжарница, ще откриете, че цялата тяхна литература застъпва тази тема. В нея не се говори за налагане на комунизъм, а на СОЦИАЛИЗЪМ.

А много от членовете на елита лансират същата тази парадигма. Септемврийският брой от 1970 година на списание “New York” съдържа статия от харвардския професор Джон Кенет Гълбрайт – самият той отявлен социалист, озаглавена „Ричард Никсън и Великото социалистическо възраждане“.Гълбрайт заявява:

„Може би г-н Никсън не е най-запаленият читател на Маркс. Но неговите(съветници), докторите Бърнс, Шулц и Маккракън, са отлични учени, които познават добре Марксовите трудове, и биха могли да доведат президента до там, че той да не изостава от тях. Извън всякакви отрицания е, че кризата, която помогна за втурването към социализма, беше проектирана от правителството…

Д-р Гълбрайт започваше статията си със заявлението:

„Със сигурност най-малко предполагаемото развитие при управлението на Никсъновото правителство беше това ново доверие спрямо социализма. Срещат се и хора, които все още не са наясно с това. Други може би разтриват очите си, понеже, без съмнение, прогнозите изглеждаха тъкмо противоположните. Като противник на социализма г-н Никсън ни се струваше непоколебим…“

След което Гълбрайт продължава със списък на гигантските стъпки към социализъм, предприети от администрацията на Никсън. Когато човек тегли чертата след прочитането на тази статия, стига до извода, че социализмът – без значение дали идва от Демократическата или Републиканската партия – е неизбежен. Друг харвардски социалист – д-р Артър Шлезинджър, също беше изрекъл повечето от тези неща:

„Главните постижения на либерализма в миналото общо взето остават в законодателството. Но когато консерваторите си възстановят властта, либерализмът нараства и става все по-либерален. А по същия начин консерватизмът става все по-малко консервативен…“…

Уолтър Троън – външен наблюдател на “The Chicago Tribune” със своя лична рубрика в него и един от най-забележителните американски коментатори, съвсем правилно отбеляза:

„Известен факт е, че днес политиката на правителствата, независимо дали са на републиканците или на демократите, е по-близо до програмата на комунистическата партия от 1932 г., отколкото бяха програмите на собствените им партии през онази критична година. Преди повече от век, да бъда точен – през 1848 година, Карл Маркс провъзгласи своята програма за социализиране на държавата в „Комунистическия манифест“…

Но г-н Троън също е бил подведен да смята, че тенденцията е неизбежна:

Консерваторите трябва да бъдат достатъчно реалисти, за да признаят, че тази страна все повече затъва в социализъм и ще видим експанзията на федералното управление, без значение дали републиканците или демократите са на власт. Единственото предимство, което имат, е, че скоростта при управлението на Никсън ще бъде по-ниска, отколкото би била под властта на Хюбърт Х. Хъмфри…

На консерваторите ще им се наложи да признаят, че правителството на Никсън ще прегърне повечето от социализма на демократическата администрация, докато ще тръби, че ще оправи това…

Елитът пропагандира идеята за неизбежността на комунизма, като използва за това перверзните термини, употребявани при описанието на политическия спектър. Казват ни, че в крайната левица на политическия спектър намираме комунизма, който е диктаторски, по всеобщите признания. Но също така ни заявяват, че точно толкова се страхуват от противното на крайната левица, тоест – от крайната десница, на която лепят етикета „фашизъм“.

Постоянно ни говорят, че трябва да опитаме да останем по средата на пътя. Място, което определят с термина „демокрация“. Но под който елитът разбира фейбиънския (или пълзящия) социализъм. (Фактът, че от цели четиридесет години насам „средният път“ неразумно се придвижва все по-наляво, бива пренебрегван.)

Ето го отличният пример за използването на фалшиви други възможности. Предоставят ни да избираме между комунизъм (интернационален социализъм), от единия край на спектъра, и нацизъм (национален социализъм), от другия край, или фейбиънския социализъм по средата. Целият спектър е социалистически!“

Стана ли ясно? Как е понастоящем? Слепи ли сте? Нима не виждате, как по най-нагъл и безочлив начин осъществяват целия план пред очите ни?

Действително „живеем в епохата на измамата“, както се пее в рефрена на съвсем нешлагерна поп-творба.