Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2015 18:59 - БОГДАН ФИЛОВ – НЕ, ИРИНА БОКОВА – ДА
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 2895 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageНа 23 март 2006 година в списанието “London Review of Books» беше прубликувана статия със заглавие «Израелското лоби». Авторите на статията са Джон Миърсхаймер, професор по политически науки в Чикагския университет, и Стивън Уолт, професор по международни отношения в Харвард. Статията предизвика истинско цунами в американската преса, не само защото разглеждаше надълго и нашироко една внимателно избягвана тема, но и защото отприщи натрупаните «политически коректни» скрупули към държавата Израел и нейната роля в САЩ. Статията стана събитие от национален мащаб и повлия сериозно върху отношението на правителството към лобирането изобщо, последвано от дълъг и бавен процес на ревизиране на връзките с Израел.

Авторите започват статията си така: «За последните няколко десетки години, и специално след Шестдневната война в 1967, основно внимание в Близко-източната политика на САЩ заемаха отношенията им с Израел. Комбинацията от неоспорима помощ за Израел и свързаните с нея усилия за разпространението на «демокрация» в целия район възпламени арабското обществено мнение и Исляма и заплаши не само сигурността на Съединените щати, но и сигурността на останалия свят. Това положение няма подобно в Американската политическа история. Защо Съединените щати бяха готови да пренебрегнат собствената си сигурност и тази на много от своите съюзници и да изкарат на преден план интересите на друга държава? Човек би си помислил, че близостта между двете страни беше базирана на взаимни стратегически интереси или неизбежни морални причини, но нито една от тях не обяснява невероятното ниво на материална и дипломатическа подкрепа от страна на Съединените щати. Всъщност усилията на политиката на САЩ в района се определят почти изцяло от вътрешно-политически среди и специално от дейността на Израелското лоби. Други групи със специални интереси също са успявали да използват външната политика, но нито едно друго лоби не е успяло да я отклони толкова далече от националния интерес, докато в същото време е убеждавало американците, че интересите на САЩ и тези на другата страна – в този случай Израел – са идентични».

По-нататък на цели 22 страници двамата професори разглеждат доста безцеремонно прекомерното влияние на Израел върху политиката на Съединените щати. За политически заинтересования български читател, подложен на политическа безпросветност за годините на комунистическата диктатура, най -голямата загуба в случая се изразява в неговата примитивна, или по-скоро предразсъдъчна, глобална ориентация. По своята динамичност политиката на САЩ най-малко от всяка друга страна може да бъде стереотипизирана и нейното развитие би трябвало да е постоянен интерес за всеки политик безразлично от неговата окраска.
image
  В днешния свят властва една единствена партия – тази на парите, които са притежание на ограничен финансово-промишлено-търговски елит. Той има свои „приказчики“ в отделните страни. У нас Негови пълномощници бяха и са високопоставените комунисти и техните наследници. Затова Ирина Бокова отново беше назначена за гаулайтерка на ЮНЕСКО.Навсякъде – в политиката, икономиката, културата, спорта, медиите – се въртят едни и същи мутри, рекрутирани според изискванията на класово-партийния подход и попаднали в съответния списък – номенклатура. По „списъчен състав“ определят даже гостуващите в медиите.                                                                                                                                                                                                Конкретно в случая с Ирина Бокова това не е само художествено сравнение – за нея вдигнаха шум и се застъпиха редица известни еврейски личности с девиза «всеки друг, но не и арабина Хосни», последвани от редица предизборни манипулации, въпреки нейната биография на комунистически функционер, вероятно и сътрудник на ДС, своевременно трансформирана в политически хамелеон със съответната помощ на ченге № 1 – господин президента.Евреите са единни когато се отнася до интересите на Израел и дотук. Те са хетерогенни както всички други и в случая ми се струва, че точно евреи-комунисти и евреи-сътрудници на КГБ/ФСБ са лобирали за нея.

От друга страна, не беше отдавна когато в Израел пропищяха и срещу Богдан Филов като предложение за име на нова улица, въпреки че той не е бил нито фашист, нито е убивал, за разлика от Държавна Сигурност. Напротив, работата му като историк е буквално неоценима за интересите на страната, но въпреки това някой почтително, по БеСеПарски, подви колене пред израелската натрапчивост и загърби националния интерес.                                                                                                                             Николай Флоров                         image                                                                                    Вгледайте се в историята, във фасадните промени на Изток, в причините за несъстоялата се свобода на народите, в на пръв поглед внезапното обедняване и разпад на Запада.

Върнете машината на спомените към онова неогласено посещение на бившия американски президент Ричард Никсън в Евксиноград. За това как той поискал точно личната преводачка на Живков, старши-лейтенант Елена Поптодорова да превежда разговора му с диктатора. Къде е тя сега? Вече втори път комунистката, офицерката от ДС, депутатката от БСП която бе официална представителка на „демократична“ България във Вашингтон.
image
Обърнете взор към Париж. Потърсете с поглед сградата на ЮНЕСКО. Няма как да не забележите „деликатните“ земеделски нозе на шефката на организацията, другарката Ирина Бокова. Нейният баща убивал и национализирал. Тя и брат й бяха сред онези, които водеха външната политика на болшевишката Народна република. Понастоящем членката на БКП, депутатката от БСП, която беше и кандидатка за вицепрезидентка на тази най-ретроградна партия, „оправя“ световните културни дела…Бяхме ощастливени да научим, че дъщерята на някогашния главен редактор на „Работническо дело“ Георги Боков, за когото се твърди, че се е хвалил с изтезанията и убийството на карикатуриста Райко Алексиев, била избрана и за почетен гражданин на София.
image
Наистина децата не отговарят за деянията на родителите си, но Софийска община, гласувала това звание за Ирина Бокова свенливо премълчава за какви лични нейни заслуги към София госпожа Ирина Бокова е станала почетен гражданин на града?

Бокова стана генерален директор на ЮНЕСКО и почетен гражданин на София като следствие от факта, че баща й е бил един от главатарите на един престъпен режим, благодарение на което е осигурил на дъщеря си наследствени привилегии. Които продължават и до днес!
image
                                                                                                                         Досетихте се – Елена Поптодорова. Тази другарка, особено близка до кървавия комунистически диктатор Тодор Замфиркьов – Живков, но същевременно – и до Държавния департамент на САЩ
Така че няма и място за спекулации, че Ирина Бокова била преследвана заради деянията на баща си. Точно обратното е: тя е лансирана чрез баща си и де факто накрая е наградена заради „заслугите“ на баща си, тъй като наградата почетен гражданин на София се дава само за изключителни заслуги за София, каквито въпросната очевидно няма!През демокрацията посланичка на Народна република България или по-правилно – на Номенклатурия, във Вашингтон – столицата на Съветските американски щати. Нищо, че е членувала в БКП и е сътрудничила на нейните репресивни служби за партийна, сиреч за Държавна сигурност. И все още смятате, че световната революция е спряла?…


Надзърнете в Брюксел и Страсбург. Там, в коридорите на властта и в залата на Европейския парламент ще зърнете Сергей Станишев. Неговият баща беше сред най-младите терористи, които се биеха против собствения си народ в името на една външна, враждебна нам империя на злото. После се включи в ликвидацията на елита и на собствениците. Та с народни пари да помага на други интернационални терористични организации.                                 image                                                                                 През 1963-а, интернационалистите искаха да заличат страната ни, защото за тях партията беше повече от родината. Те първо бяха комунисти и едва след това – българи. Бащите на Ирина Бокова и Димитър Станишев бяха част от безродниците, пожелали това. През 2007-а техните наследници – глобалистите, ни вкараха в Европейския съюз, тъй като за тях материалният интерес се оказа по-значим от татковината. И взеха да се кланят на западните столици и Брюксел с предаността и усърдието, с което предците им целуваха седалищните части на съветските ръководители. Те, умствено и нравствено ощетените, не успяха да прозрат, че членството в ЕС трябва да бъде използвано като инструмент за просперитета на българите.                                                               image                  Земфирков и Боко -  мангал ДНК                                                                                                    Историята на фамилията Бокови започва от Якоруда, Благоевградска област, където е роден Георги Боков. Градът е в близост до Банско, Разлог и Белица. От Якоруда е и Зорка Първанова, съпруга на президента Първанов.

Георги Боков е единственото дете на Филип и Карамфила, кореняци якорудчани.

Баща му е циганин катранджия. Събирал смолата от борова гора и правел катран. Продавал го в Пазарджишко, за да си смазват хората каруците. След септември 1944 г. двамата с жена си работили в ТКЗС-то.                                                                                                                                                                Георги Боков е член на РМС от от 1935 г. и на БКП от 1940 г. През същата година участва в Соболевата акция. 1942-1943 г. е студент в Юридическия факултет на СУ.

През 1943 г. е изпратен в черните трудови роти, но през септември успява да избяга от тях и става партизанин в отряд "Никола Парапунов", където е политкомисар на чета.

След 9 септември 1944 г. е първи секретар на околийския комитет на РМС в Разлог. През 1946 г. постъпва във в. "Работническо дело", а през 1958-а става главен редактор и работи във вестника до 1976 г. От 1960 до 1976 г. е председател на СБЖ, от 1969 до 1976 г. - зам.-председател на Международната организация на журналистите.

Член е на ЦК на БКП. Народен представител в ІIV, V и VIІ народно събрание. Автор е на няколко публицистични книги.

През 1976 г. е свален от всички постове и изпратен в пенсия. На драматичния конгрес на СБЖ в края на 1989 г. циганина Георги Боков посмъртно бе изключен от журналистическия съюз.                                                                                                                        Със съпругата си Надежда Георги се запознава в партизанския отряд. През пролетта на 1944-а има призив за мобилизация и 18-годишната Надежда също отива в отряда.След като на 9 септември слизат от Балкана, двамата продължават дружбата си. Започнали да обикалят района, за да създават организации на РМС.Бокови имат две деца. На 3 юни 1948 г. в София се ражда Филип, четири години по-късно - на 12 юли 1952-а - Ирина.                                                                                                                               Филип Боков завършва английската гимназия в София и Института за международни отношения в Москва. От 1974 до 1990 г. е дипломат в МВнР, работи в отделите "Западна Европа, САЩ и Канада" и "Печат", бил е и началник на отдел "ООН и разоръжаване".

От 1986 г. е в чужбина - аташе, трети секретар и пълномощен министър в посолството ни в Лондон.

В най-бурните начални времена на прехода - от декември 1989 до февруари 1990 г., е председател на Комитета за радио и телевизия, който по-късно е разтурен.                                                                                               Бил е женен за Юлия Владикова, дъщеря на Георги Владиков, шеф на отдел "Деловодство" в ЦК на БКП. От брака си двамата имат син и дъщеря. Синът Георги многократно е арестуван за кражби на коли. Полицаи твърдят, че е голям спец, отключвал колите дори с поглед. За първи път е арестуван през 1993 г.

В бранша си обаче Георги е известен и като голям карък. През 2001 г. се блъска челно с крадено ауди в камион до с. Люти дол, Врачанско, и се контузва тежко. Друг път, бягайки от полицаи, чупи капачка на коляното и е заловен. Осъждан е многократно. Пред приятели се хвалел, че в затвора припечелвал допълнително като преводач на свободна практика.

"Не поддържам отношения със сина си Георги. Той е пълнолетен и си носи отговорност пред закона. Когато е хванат с крадена кола, трябва да бъде осъден. Жалко е, че в България такива хора не ги съдят", заявява в интервю Филип Боков. На 16.08.2011 край Слънчев бряг при челен удар загинаха синът на Филип Боков - Георги, и съпругата му.

Ирина Бокова поема по стъпките на батко си Филип: завършва английската гимназия в София и международни отношения в Москва. Започва дипломатическата си кариера през 1972 г. като старши аташе и трети секретар в отдел "ООН и разоръжаване", шеф на който е батко й. От 1982 до 1984 г. е трети секретар в постоянното представителство на България в ООН. До 1990 г. е втори и първи секретар в отдел "ООН и разоръжаване".

През 1990 г. се впуска в политиката и също като брат си е депутат във Великото народно събрание. През 1995 г. става зам.-министър на външите работи в правителството на Виденов, а след оставката на Георги Пирински е и министър за няколко месеца.

През 1996 г. е кандидат на БСП за вицепрезидент в тандем с Иван Маразов. На първи тур печелят 1 158 204 гласа или 27,01%. На втория тур - съответно 1 687 242 гласа, или 40,27%.

През 2005 г. Ирина Бокова отново се връща на дипломатическия фронт. Става постоянен представител на България в ЮНЕСКО, а малко по-късно и посланик на България във Франция. На 22 септември 2009 г. след драматична борба оглавява организацията. Първата жена шеф на ЮНЕСКО и първият човек от Източна Европа.                                                                                                                                                      Има два брака - с Любомир Коларов и с Калин Митрев. Коларов е завършил радио и телевизия в Московския държавен университет. Бил е кореспондент на БНТ в Москва и в страни от Третия свят, член на ВПС на БСП, а при управлението на Виденов е председател на Комитета за пощи и далекосъобщения. Сега е женен за Лилия Райчева - автор на предаването "Минута е много" и член на СЕМ. В едно интервю Любомир Коларов казва, че и двете му жени не били известни преди брака му с него, но след това ставали. "Значи съм бил сериозна опора в живота им, а за една жена е от изключително важно значение да има солидна опора", казва Коларов.

От брака си Бокова и Коларов имат син Павел, роден през 1973 г., и дъщеря Ная, родена през 1977 г. И двамата идват на бял свят в Москва. Павел завършва мениджмънт в Ню Йорк и сега работи там като мениджър в частна фирма. Женен е за пловдивчанката Калина, която е завършила университет в Аризона. Двамата имат дъщеря Ирина.

Ная завършва пъблик рилейшън в Бриджпортския университет в щата Кънектикът. Работи в рекламния отдел на фирма "Виза". Омъжена е за шведа Гунар Ларсон, който е завеждащ сектор в банка. Двамата живеят в Стамфорд, щата Кънектикът.
image
Сега Ирина Бокова е омъжена за Калин Митрев - представител на България в Европейската банка за възстановяване и развитие от декември 1996 г. Когато са в страната, двамата отдъхвали в неговата фамилна къща в пернишкото село Дивотино. Местни шегобийци твърдят, че в селото вече правели сметка как да го обявят за защитено от ЮНЕСКО селище.                                                                                                            ПЕНЧО КОВАЧЕВ, ТОНИ МАСКРЪЧКА                                        



Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243519
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930