Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2015 18:56 - СКОПЕЦА ХРУШЧОВ УБИЛ БЕРИЯ, ЗА ДА СКРИЕ ОТРАВЯНЕТО НА СТАЛИН/ВЕРСИЯ: ПРЕЗ 1953 Г. ПОЧИНАЛ ЕДИН ОТ ДВОЙНИЦИТЕ НА СТАЛИН
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 3564 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 04.12.2015 16:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

На вожда давали конски дози със силно токсичното вещество дикумарин
1955 г. е пикът на борбата на Никита Хрушчов за власт. Неговият главен конкурент Лаврентий Берия вече бил обвинен в държавна измяна и е разстрелян. Хрушчов спомогнал за смъртта на видни държавни дейци. Историкът Александър Дугин успял да открие документи за тези събития.
Хрушчов разпоредил да се създаде група от 200 специалисти, която да изземе архивните документи, които доказват, че е участвал в репресиите, и те да бъдат фалшифицирани. Дугин открил фалшиви документи и в „делото на Берия”. Във всяко дело за държавна измяна, в която Хрушчов обвинил Берия, според тогавашния криминален кодекс, трябвало да има снимки и отпечатъци от пръсти на фигурантите в делото. В материалите по „делото Берия” няма нито една снимка, нито отпечатъци. На протоколите от разпитите няма нито един подпис на самия Берия, нито подпис на следователя от Генералната прокуратура по най-важните дела Цариградски.
На едно „оригинално” писмо на Берия, от времето, когато той вече бил под арест, стои датата 28.06. 1953 г., която буквално крещи „не вярвайте!”. Писмото е адресирано до ЦК на КПСС, до Маленков. В това писмо Берия моли съратниците си Маленков, Молотов, Ворошилов, Хрушчов, Каганович, Булганин и Микоян „да му простят, ако нещо не е било наред в общата им работа”, желае им големи успехи в борбата за делото на Ленин-Сталин... Според Дугин нито преди, нито след смъртта на Сталин Берия никога не е подлаган на критика. Първото заседание на президиума на ЦК на КПСС, на което за пръв път прозвучали сериозни обвинения срещу антидържавните и антипартийните действия на Берия, се състояло на 29 юни 1953 г., т.е. на следващия ден, след като Берия написал писмото в килията.
Много колеги и самият Дугин твърдят, че Берия бил убит на обяд на 26 юни 1953 г. в собствената му вила... Убийството извършила специална група, изпратена при него от първия заместник на Берия в държавна сигурност по заповед на Хрушчов – Сергей Круглов. Генерал-лейтенант Андрей Веденин, бивш командир на стрелковия корпус, който през септември 1953 г. е назначен за комендант на Кремъл, разказва как неговата част получила заповед да изпълни операцията „Палат” по ликвидирането на Берия и как тя била изпълнена. След това трупът на Берия бил закаран в Кремъл и показан на членовете на президиума на ЦК на КПСС. След тази „очна ставка” хрушчевци са могли без страх на втория пленум на ЦК – на 7 юли 1953 г., да обвиняват Берия във всичките смъртни грехове. И да спечелят пет месеца за прочистване на архивите за унищожаването на следите от собствените им престъпления и да внушат на народа официалната версия на Хрушчов, че Берия е разстрелян на 23 декември 1953 г. за измяна на родината по решение на съда. Ако Берия беше останал жив, Хрушчов нямаше да може да скрие отравянето на Сталин и своето съучастие в това престъпление.                                  image                        ГМО кочан за гоите                                                                                        >   Царевицата е ГМО продукт създадена от изкуствен интелект!                           
Според историка Дугин от това двойно убийство били заинтересувани най-вече двама души: Семьон Игнатиев – първият министър на държавна сигурност през 1951-53 г., към който Сталин имал сериозни въпроси във връзка с възбудените от него скандални съдебни процеси, включително по „делото на лекарите” и по убийството на Сергей Киров. На 2 март 1953 г. предстояло свалянето на Игнатиев от поста му. Второто заинтересувано лице е Никита С. Хрушчов (наблюдател на Игнатиев), който от 1946 г. заемал най-важният пост заместник-началник на Управлението в ЦК на ВКП (б) по проверката на партийните органи и осъществил всичките репресии против ръководството на партията и държавата. В случай на провал на неговия подопечен Хрушчов също го очаквала дискредитация.
На 1 март 1953 г. в 22,30 вечерта открили Сталин в безсъзнание. Без да се свести, починал няколко часа по-късно.
  image
               Другия дубльор - Христофор Гольштаб - приличал на Сталин като две капки вода

ТАЙНА СМЕРТИ СТАЛИНА...
                                                             След смъртта му Берия се занимавал с архива му и изучавайки болестта му, би могъл да заподозре за престъплението Игнатиев и Хрушчов.  
                                          image           
В книгата на Сигизмунд Миронин „Как отровиха Сталин. Съдебно-медицинската експертиза” главният токсиколог на Москва – Юрий Остапенко, посочва, че вероятно вождът е отровен с повишена доза от препарата, който снижава съсирваемостта на кръвта – дикумарин. Това вещество от 1940 г. е основният антикоагулант, който се използвал при съдови проблеми и тромбози и го препоръчвали в малки дози, тъй като е силно токсичен и в края на миналия век бил забранен за употреба. Лабораториите на НКВД, КГБ и министерството на държавна сигурност произвеждали таблетки с повишена дозировка и не било трудно на Сталин да дадат повишена доза в обикновена опаковка. Още повече, че личната охрана на Сталин наблюдавал лично Игнатиев.
Точно е установено, че Берия имал няколко двойници. В затвора лежал един от двойниците му.
Дугин направил независима графологична експертиза и доказал, че писмата на Берия, които уж написал в килията, са фалшиви. Според него като шеф на обединените министерство на вътрешните работи и министерство на държавна сигурност Берия търсел отговор на въпроса за истинските причини за смъртта на Сталин. Ако беше останал жив, нямаше да има разобличание на култа към личността на Сталин в разгара на студената война. През 1961 г. норвежки биохимици по анализа на косите на Наполеон открили, че той е отровен с арсен. На предстоящия конгрес на КПСС никой нямаше да се осмели да поиска тялото на Сталин да бъде изнесено от Мавзолея. Хрушчов беше заповядал да го залеят с бетон. Така замел следите.                        image                  ВИЖ ТУК    > СКОПЦИ    image                                                                                  ВЕРСИЯ 2: ПРЕЗ 1953 Г. ПОЧИНАЛ ЕДИН ОТ ДВОЙНИЦИТЕ НА СТАЛИН
Преди 61 години в дачата си край Москва умира Йосиф Сталин. Според слуховете той бил изоставен от съратниците си. Една от версиите разказва, че бил отровен от заговорници. Според друга – до кремълската стена не бил погребан Сталин...
Официалната версия за смъртта на вожда                           image                          
На 28 февруари по думите на Хрушчов Сталин извикал най-приближените си в Кремъл, където гладали нов филм; след това докъсно вечеряли на дачата. Около пет часа сутринта всички си тръгнали. Сталин освободил охраната си, като заявил, че не му е нужна. Всички сметнали, че вождът има намерение да стане по-късно от обикновено и не се безпокоели до вечерта на 1 март; освен това се страхували да влязат в покоите му.
Около полунощ охранителите, разтревожени от тишината в стаята на Сталин, влезли. Сутринта на 2 март в дачата пристигнали лекари и поставили диагнозата парализа на дясната част на тялото, загубата на речта и съзнанието. Бил свикан консилиум от светила на медицината, но те още в началото диагностицирали инсулт и направили лоша прогноза.
На 4 март 1953 г. била обявена болестта на вожда. На 5 март в 21 часа и 50 минути Сталин починал. Според медицинското заключение смъртта била причинена от кръвоизлив в мозъка. След един ден бил свикан друг консилиум, който направил аутопсията. По решение на управляващия елит тялото било балсамрано и след прощалната церемония било изложено в мавзолея на Ленин. В Москва плъзнали слухове, че Сталин е отровен.
Дълги години полуофициално се носят слуховете за „неоказване на помощ” – по разпореждане на Берия Сталин, който получил инсулт, бил оставен 30 часа без лечение, в резултат на което последиците станали необратими.                                     image                 
Последната вечеря
Сталин никога не се оплаквал от здравето си. Хрушчов смята, че това се дължи на скритото му желание да изглежда железен лидер. Всъщност към 73-ата си година Сталин преживял два инсулта, бързо се уморявал, често се простудявал, страдал от хипертония, но продължавал нощните запои с обкръжението си в Кунцево и пренебрегвал диетата. Запазило се е менюто, което Сталин поръчал вечерта на 28 февруари: картофени котлети, зеленчуци, сок... Нищо особено. Журналът с посещенията в дачата на този ден по тайнствен начин изчезнал. Поведението на охраната е странно. Сталин не станал за закуска – страхували се да го събудят. Не се появил на обяд – решили да не го безпокоят. Нямало го и на вечеря... След това влезли в кабинета и видели вожда с лице към пода, в без съзнание, в локва пикоч. Сложили го на дивана, обадили се на прекия си началник и зачакали.
В девет часа сутринта на 2 март лекарите огледали болния. Той продължавал да лежи на дивана, но било странно, че не бил в пижама, а във всекидневни дрехи.
Свиканият консилиум бил странен. Формално на смъртното ложе на вожда се събрали светила на науката – седем професори и един доцент, четирима от тях били невропатолози, един – специалист по хепатит, един ревматолог, един терапевт и само един кардиолог. Сталин умира от инсулт, а дежурещите около него лекари са с неподходящи специалности... Всички били директори на научни институти и завеждащи катедри, т.е. отдавна са приключили с пациентите. По-късно в консилиума бил включен началникът на санитарното управление и двама реаниматолози, но това станало едва на 5 март. Виноградов и Преображенски, които отлично познавали Сталин като пациент, останали в затвора, осъдени по „делото на лекарите”. Не бил поканен и лекуващият лекар на Сталин – Кулинич, не поискали историята на болестта от Кремълската болница, но веднага поставили диагнозата – хеморагичен инсулт, с поразена лява половина на мозъка. Става ясно, че никой от политбюро няма намерение да лекува Сталин.
Лекарската тайна
Консилиумът не разпитал детайлно охраната и обслужващия персонал: какво ял Сталин вечерта, кога легнал да спи, вземал ли е някакви лекарства, в какъв вид са го открили. Никой не се погрижил да направи анамнеза, на което се обучават лекарите в първите години от следването в медицинските вузове. Не бил обсъден въпросът вождът да се премести в болница; предписали му пълен покой и постоянно му удряли болезнени инжекции (магнезий и камфор в огромни количества). Лечението изглежда безсистемно и нелепо. Консилиумът ту назначава някакви лекарства, ту ги отменя. Освен това действията на лекарите не отговаряли на поставената диагноза. Най-нелепо изглежда твърдението, че болният е в безсъзнание, че има парализа да дясната половина на тялото и е загубил речта си. Откъде лекарите знаели, че е загубил речта си, ако човекът е в безсъзнание.
Според някои специалисти комбинацията от препарати, които вкарвали в болния, само задълбочавала положението му. Лекарите съзнателно игнорирали някои резултати от анализите, други изследвания въобще не направили. Те поставили диагнозата хеморагичен инсулт на 2 март, но започнали да дават на Сталин препарати за повишаване съсирваемостта на кръвта едва на 5 март. На 2-ри предписали... пиявици, което е противопоказно при инсулт, тъй като това средство разрежда кръвта.
Бандата от академици
Някои от запазените изследвания сочат признаци на отравяне. Съвременни специалисти твърдят, че симптомите на странната болест на Сталин приличат на отравяне с антикоагуланти (дикумарол или варфарин). Тези препарати са особено опасни за възрастни хора, тъй като поразяват съдовете, т.е. създават клиничната картина на инсулта. Варфаринът е създаден в Америка през 1948 г., т.е. е напълно възможно да е използван в Съветския съюз, но при условие, че членовете на консилиума са единни в решението да се приложи. При аутопсията бил открит огромен хематом, който вероятно се образувал по времето на „лечението” или поради него.
Има сведения, че състоянието на Сталин от време на време се подобрявало. В тези моменти лекарите му удряли поредната безполезна и болезнена инжекция. Магнезият и камфорът, ако се инжектират четири дни, могат да предизвикат отказ на бъбреците и черния дроб. Финалът на безхаберието на лекарите била инжекцията адреналин, ударена минути преди смъртта на Сталин. Адреналинът предизвикал спазми в съдовете, което при инсулт е категорично забранено.
Консилиумът не само утвърдил грешен план за лечение, но и затварял очите си за „неудобните” симптоми. С една дума действала банда академици под крилото на политбюро.
Сталин ли починал?
Твърде много странности се натрупват от 1 до 5 март. Първата – неадекватното поведение на охраната. На тази длъжност не приемали дебили или примитиви; те би трябвало да са наясно, че Сталин може да се свести и да му окажат помощ. Това би трябвало да знаят и лекарите, тъй като инсултът невинаги означава фатален край – Сталин е могъл да остане жив, макар и в инвалидна количка.
Хрушчов, Берия, Булганин, Маленков, Молотов и Микоян стоят зад заговора. Въпросът е как са се решили на него.
Освен Хрушчов никое от тези лица не е оставило мемоари. Той представил Сталин като жесток параноик; неслучайно охраната се страхувала да го безпокои, когато той умирал сам. Друга лъжа на Хрушчов била, че Сталин имал лошо здраве. Няма никакви сведения, че понесъл инсулти, не страдал и от хипертония. Запазила се е неговата електрокардиограма от 50-те години; защо му е било нужно на Хрушчов да лъже?
Като към всичко това се добави изчезналият журнал на посещенията през този ден, ще бъде крайно сложно да се възстановят последните дни от живота на вожда. Историята на болестта му, макар че се е запазила, се намира в недобро състояние – липсват страници, всичките листи са подшити поотделно и без ред. Подписите на членовете на консилиума датират от юли 1953 г. Журналът на болестта се състои от неподписани чернови. Амбулаторната карта на Сталин от Кремълската болница също изчезнала.
Мащабът на заговора заедно с небрежността в лечението насочва към една мисъл. През март 1953 г. нито членовете на политбюро, нито изпълнителите на тяхната воля се страхували от Сталин. Това би могло да се случи само ако вождът вече е бил мъртъв...

image
         http://neverojatno.narod.ru/fig/stalin.gif
         

Сталин имал официални двойници. Най-известният от тях е Евсей Лубицки, счетоводител от Виница. Той неведнъж се явявал на трибуната на Мавзолея и участвал в преговорите с чуждестранните делегации. През 1952 г. Лубицки неочаквано бил арестуван. През март 1953 г. бил освободен и интерниран в Душанбе, където починал през 1981 г.
Така че може би на 5 март на смъртния одър не бил Сталин, особено ако се проследят аутопсията и погребението. Никога покойниците не се аутопсират толкова бързо след смъртта – буквално тялото не е изстинало. За процедурата избрали съвършено неподходящо помещение, малко и тъмно. Не всички членове на комисията виждали какво се случва на масата, но било пълно с охрана. Вътрешните органи на починалия след аутопсията били унищожени; прилича на замитане на следите.
Освен това комисията не видяла очевидните анатомични дефекти на Сталин. Още царската охрана споменавала, че вторият и третият пръст на десния крак на Джугашвили са сраснали. Това отбелязали и кремълските лекари през 1925 г. и през 1931 г., но през 1953 г. лекарите го пропуснали.
Не забелязали при аутопсията и дефекта на левия лакът на лявата ръка, който бил следствие от счупване, когато Сталин бил на шест години. В акта на патологоанатомите не се споменава и че краката на вожда имали различна дебелина. През 1929 г. кремълските доктори го отбелязали. Изводът е, че аутопсирали двойник на Сталин...
Окончателната диагноза
На 26 март 1947 г. Сталин сериозно се разболял – висока температура, кърваво повръщане, диария. В всеки ден болестта се задълбочавала. Отравяне или дизентерия? Лекарите нищо не могли да направят. И изведнъж се появила бележката на 30 юли: „Наблюдаваните явления на хроничната дизентерия постепенно утихнаха...” Има съмнения, че това се отнася до някой от двойниците на Сталин. Оздравелият вожд започнал да се държи странно. Той се изолирал от решаването на държавните дела; според официалната версия залегнал над „Теорията на социализма”, престанал да участва в съвещанията, ограничил кореспонденцията си. Хора от близкия му кръг впоследствие твърдели, че той бил уморен да управлява страна и се заел да решава разногласията между заместниците си. И на трибуната на Мавзолея Сталин стоял настрани; по особен начин изглеждал на партийните конгреси, отделно от президиума. Може би върхушката не е искала двойникът да чува разговорите й.
Още една тежка болест изкарал Сталин в края на 1937 и началото на 1938 г. Тогава Сталин или отровен от дядото на Путин или лежал с тежка ангина. Но за този случай почти нищо не било съобщено, от което може да се направи изводът, че е боледувал истинският вожд. Дали тогава Сталин не бил загубен за първи път? А след това замяната на една излязла от строя „кукла” с друга дали не се превърнала в навик?
След 1938 г. Сталин някак омекнал към приближените си. Затова много дела, включително „ленинградското” и „делото на лекарите”, се провеждали под контрола на Хрушчов и Маленков.
Трудно е да се обяснят мотивите на тези афери с двойниците. През 1937 г. върхушката на политбюро вероятно се страхувала да се бори за властта. Вероятно се е страхувала от отмъщението на военните заради масовите репресии. През 1947 г. по-скоро тя имала нужда от международния авторитет на Сталин, тъй като започвала студената война.                           image                 
През 1952-1953 г. поредният двойник на Сталин вероятно е излязъл изпод контрола и е станал ненужен. Как може да се обясни решението на 19-ия конгрес, когато „Сталин” внесъл предложението да се разшири президиумът на ЦК до 25 души и да се изведат от него Молотов и Микоян?!
В осем часа вечерта на 5 март 1953 г. на общо заседание участвали членовете на президиума на ЦК, Съвета на министрите на Съветския съюз и президиумът на Върховния съвет, което ръководела старата гвардия. Скоро било сформирано новото правителство: Маленков – председател на Съвета на министрите, Берия – шеф на обединеното министерство на вътрешните работи, Хрушчов – ръководител на КПСС, Булганин – военен министър, Молотов, Каганович и Микоян също получили постовете си. Само за 40 минути фактически били отменени решенията на партийния конгрес. След един час близкото обкръжение вече било на дачата. След още пет минути медицинската сестра Моисеева инжектирала на Сталина фаталната инжекция адреналин. Този път Сталин починал окончателно.
Марк Алтшулер                                 image         http://www.stihi.ru/pics/2011/04/11/2217.jpg                                                       http://komandos.dir.bg/                       
- ПЪРВАТА ЗАПОВЕД на новия президент Линдън Джонсън, след убийството на Кенеди е ... Спира печатането на държавните банкноти от 10 и 20 $, и връща правото на ФЕД, само той да се занимава с тази дейност. Бърза ... за да не го сполети съдбата, на предшественика му. Тихо и кротко след това, банките на ФЕД изтеглят от обръщение, и банкнотите на Кенеди от 2 и 5 долара ...

- ПЪРВАТА ЗАПОВЕД на новите господари в Кремъл, оше докато Сталин е жив, е да отменят нареждането МУ, за депортиране на съветските евреи в Средна азия. Готовите вече за тази цел влакови композиции, са изтеглени от ж.п. гарите и разформировани 
   
КАК И ЗАЩО ЕВРЕИНЪТ БЕРИЯ УБИ СТАЛИН                             



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6048949
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031