Постинг
03.02.2015 18:47 -
Измамата „икономика на средната класа“
Трябва по-често да четете финалното есе от „Златото на партията“ на Игор Бунич. Та в съзнанието ви да залегне и уседне правилото, че Партията може да ви храни само, ако сте нейни роби. Тя няма никакво намерение да се грижи за свободни хора.
В края на краищата, какво означава свободата? Не е ли преди всичко правото да бъдем личности и имаме свой избор?
А когато Хюсеинович заявява от трибуната на Конгреса, че Съединените щати трябва „да удостоят онези, които инвестират тук, в Америка“, е добре да не проявявате обичайната наивност. Ето какво предстои. Нищо, че не иде реч за САЩ, а за техния пудел Великобритания. Какво очаква американците може да установите, ако приложите познатата нашенска формула:
„Думам ти дъще, сещай се снахо.“
В случая „дъщерята“ е Великобритания. Даже исторически това е по-близо до истината. Ето какво имам предвид:
„През следващите пет години британските инвестиции в Китай ще се учетворят“ – съобщи лондонски всекидневник. – „По този начин те ще изпреварят далеч двойното увеличение на преките чужди инвестиции в бързо напредващата икономика.“
Британските капитали отдавна се насочват към Китай. Какво остава за американските, които комай първи тръгнаха да изтичат нататък? Кого лъжат Обама, Камерън и останалите?
Как кого? Заблуждават масовата публика, т. нар. широка общественост. Вършат го с помощта на медиите. Така формират „обществено мнение“. Идете, че го оборвайте. Все едно да има залагания за уличните битки между израелската армия и палестинските дечурлига. И да предпочетете младежите, чието „най-тежко“ въоръжение са… прашките!
Ала поне на редовните читатели на тази медия е известен и обратният път на парите – от Пекин към Запада.
„Китайски инвеститори продължават да изкупуват огромни парчета от Великобритания. Вземете за пример дяловете от „Хийтроу“ и летището на Манчестър, производителите на готови и полуготови храни “Weetabix” и “Pizza Express”, и нефтодобива в Северно море – британските инвеститори и компании се готвят да върнат жеста.
Миналата година преките чуждестранни инвестиции под формата на акции от Великобритания в Китай достигнаха общо до 6,7 милиарда лири, изчисли проучване на “King & Wood Mallesons”. Но глобалната юридическа фирма очаква те да се покачат до 26 милиарда паунда през 2020 година, тъй като китайската икономика се отваря за външните капитали. През миналата година делът на Великобритания в общата сума на чуждестранните инвестиции в Китай беше около 1 процент. След пет години той ще нарасне до 2 на сто, но на доста по-висока основа.“
Както виждате, това не са заклинания, а факти. Да преведем сухия език на числата на всекидневен говор.
Ние боравим с понятия като морал, справедливост, чувство за мярка, любов към ближния, взаимопомощ… Те са базата на ценностната система на нормалните човешки същества. Изграждат, съставляват тяхната нравственост. Ако щете – духовната им същност.
А срещу нас се изправя висока стена от краен материализъм – прагматизъм. В него изброените термини нямат никаква стойност, не представляват нищо. Те са спомен от миналото и то не на всички, заслужаващ ирония или сарказъм – най-малко. Не веднъж съм разказвал, как ме питат: А колко ще ти платят в заложната къща за чистата съвест и морала?
Какво свързва Великобритания, досега възприемана като люлката на капитализма, с комунистически Китай? Единният им произход, общите им цели, и тяхното еднакво пренебрежение към всичко духовно, извисено, което не е от този свят, нека го кажа така. В такъв случай, не се ли досещате, кои са протагонистите на този световен ред, който хич не е нов?
Какво представлява Китай от политико-икономическа гледна точка? А светът или поне онази част от него, която смятаме за икономически развита? Дали ще ги оприличите на олигархия или корпоратокрация, е все едно. Те напълно покриват две ценни дефиниции. Първата гласи:
„Комунизмът е тип „обществена формация“ със закони, обусловени от „живота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“
А втората:
„Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите… Комунизмът е една от рожбите на ционизма. Комунизмът е средство и крайна цел на ционизма.“
Ето го ядрото, сърцевината, живецът на сегашния световен ред – държавния капитализъм.
Капиталите напускат „стария“ и „новия“ свят. Стичат се към още по-нов, който е далеч по-стар. Изобщо не е парадокс. Вливат се в онзи вир, в който съществува най-благоприятна среда за раждане на малки. Това отличава обикновените пари от капитала. Той има свойството да ги превръща в още пари.
„Според доклада „Разширяване на интереса: Възможности за инвестиции в Китай през 2020 година“, за чуждите инвеститори тази страна се превръща в един от най-жизнените и гъвкавите глобални пазари. Който до 2020 година ще привлече общо 1,3 трилиона лири-стерлинги [1,976 трилиона долара или 1,703 трилиона евро]. Повишение с 95 процента от онези 667 милиарда лири, на колкото възлизаха инвестициите там през 2014 г.“
Забелязахте ли числата в моите вметнати скоби? Преди само два месеца местата щяха да бъдат разменени. Тогава еврото беше по-силно.
Quo vadis, Europa?
Това, че в Китайската народна република, в която съществува еднопартийна, тоталитарна политическа система, не смущава западните „капиталистически чистофайници“. Там комунистическият режим е явен. Ако не е по-приемливо, то поне е по-честно, в сравнение с псевдо демократичните общности на Запад. В които комунизмът властва под формата на настъпващ, ставащ все по-войнстващ атеистичен социализъм.
Стигна се до там, че атентатите в редакцията на троцкисткото издание “Charlie Hebdo” послужиха за нещо, съвсем неочаквано и за мен. През нощта на сряда срещу четвъртък, 21–22 януари т.г., гледах „надпяване“ в англоезичния вариант на телевизия “France 24”. Включиха репортаж. В него „мъдрец“ от Обединението за народно движение, партията на Никола Саркози – някой си Ксавие Бертран, предложи, за да се подобри интеграцията на чужденците във френското общество, да бъде възстановена наборната военна служба. Понеже тогава младежите щели да спят в общи помещения и да вършат всичко заедно!
В студиото друг „умник“, социалист на солидна възраст, на име Жан-Луи Бианко̀ от Френската национална обсерватория за ненамеса на църквата в държавата, отхвърли това като „неосъществимо“. Но изрази мнение за въвеждане на почти същото – „гражданска повинност“.
В обсъждането участват още Грегорѝ Бектарѝ – млад учител по английски, чийто баща е алжирец; Нанси Грийн – историчка, професорка в Националния център за научни изследвания, който е най-голямата френска правителствена организация в тази област, и чернокожият рапър Лео̀ Севию̀р, нашумал с парчето “Les Mains Sales” – „Мръсни ръце“. Заглавието е взето от едноименната пиеса на Жан-Пол Сартър, чиято премиера е била през април 1948 г.
За мен по-точното название на гражданска повинност е трудова. Онова, което второто фашистко правителство в историята след болшевишкото в Съветска Русия, това на БЗНС, оглавявано от местното дуче Александър Стамболийски, е наложило от 14 юни 1920 година!
Не ви се вярва, че това се случва във Франция днес? >www.youtube.com/watch Чист социализъм! И пълна липса на съзнание, че причините за заболяването, а не симптомите му, трябва да бъдат лекувани. Останалото води към безизходица – към задънена улица, кьорсокак, impasse, dead-end street.
Системата е погрешна. Тя е антихуманна. Предназначението й е да обслужва шепа високопоставени, „богоизбрани“ – номенклатурата, както беше при т. нар. реален социализъм. Но французите не са живели в условията на неговия тоталитарен гнет.
Предстои им.
Какъв пореден триумф на Джордж Оруел! Преди всичко, наличието на подобна институция, наречена гражданска повинност – нещо като скрита инквизиция с обратен знак – е чиста проба версия на Big Brother. Да не забравяме, че социалистите са официално на власт…
Признавам, не бях допускал подобна безумна идея да възникне в нечия глава. Преглъщам заглавието на прочутата пиеса на Александър Островски, отнесено към моя милост…
Обикновен комунизъм. Ако така желаете, наречете го социализъм. Може пък покойният чичо на съпругата ми, преминал през стъргата на концлагера Белене, докато западните представители се лигавели с комунистите, да е развеселен в отвъдното. Виждайки, как комисари в черни кожени тужурки звънят по звънците на парижани и ги викат на трудова бригада. Първо във френската столица, сетне в цяла Европа.
В съзнанието ми се мержелее образът на Илич, правещ се, че носи бревното. Гражданска повинност! Последователите му я нарекоха Ленински съботници… Но все пак – повинност. Ангария, тегоба, задължение. За да бъде гаврата пълна, обявяваха робията за… „доброволна“!
Е, жътварки, „пеещи нейде в полето“, липсваха. Заместваха ги репортерки в грозни премени. Все някой от аргатите се виждаше по телевизията или на кадро във вестниците. Имаше и такива, които разпознаваха гласовете си по радиото. Социализъм. Зрял при това!
Е, презря и гнилите му плодове окапаха. Като си нямаше друга работа, „вятърът на промяната“ отнесе семките на изсъхналите по клоните другаде – на Запад. Хак им е!
Онова, което навярно сте пропуснали или не сте в състояние да оцените, е равнището на владеене на английския език от младия Грегорѝ Бектарѝ. Все пак той преподава именно това, нали?
Искам да кажа, че се потвърждава констатацията за всеобщото влошаване на качеството на образованието. Така е даже във все още смятаните за престижни университети Харвард, Йейл, Оксфорд… Представяте ли какво е, щом рожби на туземната ни алчно червена фашистка номенклатура даскалуват там! Все пак те са примитиви по наследство. Какво остава за тукашните „висши учебни заведения“? (Как обичам това словосъчетание! Все едно говорят за кръчми.) Ами те не са друго. Вече близо 70 години не представляват повече от перални академии! diagnosa.net/
В края на краищата, какво означава свободата? Не е ли преди всичко правото да бъдем личности и имаме свой избор?
А когато Хюсеинович заявява от трибуната на Конгреса, че Съединените щати трябва „да удостоят онези, които инвестират тук, в Америка“, е добре да не проявявате обичайната наивност. Ето какво предстои. Нищо, че не иде реч за САЩ, а за техния пудел Великобритания. Какво очаква американците може да установите, ако приложите познатата нашенска формула:
„Думам ти дъще, сещай се снахо.“
В случая „дъщерята“ е Великобритания. Даже исторически това е по-близо до истината. Ето какво имам предвид:
„През следващите пет години британските инвестиции в Китай ще се учетворят“ – съобщи лондонски всекидневник. – „По този начин те ще изпреварят далеч двойното увеличение на преките чужди инвестиции в бързо напредващата икономика.“
Британските капитали отдавна се насочват към Китай. Какво остава за американските, които комай първи тръгнаха да изтичат нататък? Кого лъжат Обама, Камерън и останалите?
Как кого? Заблуждават масовата публика, т. нар. широка общественост. Вършат го с помощта на медиите. Така формират „обществено мнение“. Идете, че го оборвайте. Все едно да има залагания за уличните битки между израелската армия и палестинските дечурлига. И да предпочетете младежите, чието „най-тежко“ въоръжение са… прашките!
Ала поне на редовните читатели на тази медия е известен и обратният път на парите – от Пекин към Запада.
„Китайски инвеститори продължават да изкупуват огромни парчета от Великобритания. Вземете за пример дяловете от „Хийтроу“ и летището на Манчестър, производителите на готови и полуготови храни “Weetabix” и “Pizza Express”, и нефтодобива в Северно море – британските инвеститори и компании се готвят да върнат жеста.
Миналата година преките чуждестранни инвестиции под формата на акции от Великобритания в Китай достигнаха общо до 6,7 милиарда лири, изчисли проучване на “King & Wood Mallesons”. Но глобалната юридическа фирма очаква те да се покачат до 26 милиарда паунда през 2020 година, тъй като китайската икономика се отваря за външните капитали. През миналата година делът на Великобритания в общата сума на чуждестранните инвестиции в Китай беше около 1 процент. След пет години той ще нарасне до 2 на сто, но на доста по-висока основа.“
Както виждате, това не са заклинания, а факти. Да преведем сухия език на числата на всекидневен говор.
Ние боравим с понятия като морал, справедливост, чувство за мярка, любов към ближния, взаимопомощ… Те са базата на ценностната система на нормалните човешки същества. Изграждат, съставляват тяхната нравственост. Ако щете – духовната им същност.
А срещу нас се изправя висока стена от краен материализъм – прагматизъм. В него изброените термини нямат никаква стойност, не представляват нищо. Те са спомен от миналото и то не на всички, заслужаващ ирония или сарказъм – най-малко. Не веднъж съм разказвал, как ме питат: А колко ще ти платят в заложната къща за чистата съвест и морала?
Какво свързва Великобритания, досега възприемана като люлката на капитализма, с комунистически Китай? Единният им произход, общите им цели, и тяхното еднакво пренебрежение към всичко духовно, извисено, което не е от този свят, нека го кажа така. В такъв случай, не се ли досещате, кои са протагонистите на този световен ред, който хич не е нов?
Какво представлява Китай от политико-икономическа гледна точка? А светът или поне онази част от него, която смятаме за икономически развита? Дали ще ги оприличите на олигархия или корпоратокрация, е все едно. Те напълно покриват две ценни дефиниции. Първата гласи:
„Комунизмът е тип „обществена формация“ със закони, обусловени от „живота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф” и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“
А втората:
„Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите… Комунизмът е една от рожбите на ционизма. Комунизмът е средство и крайна цел на ционизма.“
Ето го ядрото, сърцевината, живецът на сегашния световен ред – държавния капитализъм.
Капиталите напускат „стария“ и „новия“ свят. Стичат се към още по-нов, който е далеч по-стар. Изобщо не е парадокс. Вливат се в онзи вир, в който съществува най-благоприятна среда за раждане на малки. Това отличава обикновените пари от капитала. Той има свойството да ги превръща в още пари.
„Според доклада „Разширяване на интереса: Възможности за инвестиции в Китай през 2020 година“, за чуждите инвеститори тази страна се превръща в един от най-жизнените и гъвкавите глобални пазари. Който до 2020 година ще привлече общо 1,3 трилиона лири-стерлинги [1,976 трилиона долара или 1,703 трилиона евро]. Повишение с 95 процента от онези 667 милиарда лири, на колкото възлизаха инвестициите там през 2014 г.“
Забелязахте ли числата в моите вметнати скоби? Преди само два месеца местата щяха да бъдат разменени. Тогава еврото беше по-силно.
Quo vadis, Europa?
Това, че в Китайската народна република, в която съществува еднопартийна, тоталитарна политическа система, не смущава западните „капиталистически чистофайници“. Там комунистическият режим е явен. Ако не е по-приемливо, то поне е по-честно, в сравнение с псевдо демократичните общности на Запад. В които комунизмът властва под формата на настъпващ, ставащ все по-войнстващ атеистичен социализъм.
Стигна се до там, че атентатите в редакцията на троцкисткото издание “Charlie Hebdo” послужиха за нещо, съвсем неочаквано и за мен. През нощта на сряда срещу четвъртък, 21–22 януари т.г., гледах „надпяване“ в англоезичния вариант на телевизия “France 24”. Включиха репортаж. В него „мъдрец“ от Обединението за народно движение, партията на Никола Саркози – някой си Ксавие Бертран, предложи, за да се подобри интеграцията на чужденците във френското общество, да бъде възстановена наборната военна служба. Понеже тогава младежите щели да спят в общи помещения и да вършат всичко заедно!
В студиото друг „умник“, социалист на солидна възраст, на име Жан-Луи Бианко̀ от Френската национална обсерватория за ненамеса на църквата в държавата, отхвърли това като „неосъществимо“. Но изрази мнение за въвеждане на почти същото – „гражданска повинност“.
В обсъждането участват още Грегорѝ Бектарѝ – млад учител по английски, чийто баща е алжирец; Нанси Грийн – историчка, професорка в Националния център за научни изследвания, който е най-голямата френска правителствена организация в тази област, и чернокожият рапър Лео̀ Севию̀р, нашумал с парчето “Les Mains Sales” – „Мръсни ръце“. Заглавието е взето от едноименната пиеса на Жан-Пол Сартър, чиято премиера е била през април 1948 г.
За мен по-точното название на гражданска повинност е трудова. Онова, което второто фашистко правителство в историята след болшевишкото в Съветска Русия, това на БЗНС, оглавявано от местното дуче Александър Стамболийски, е наложило от 14 юни 1920 година!
Не ви се вярва, че това се случва във Франция днес? >www.youtube.com/watch Чист социализъм! И пълна липса на съзнание, че причините за заболяването, а не симптомите му, трябва да бъдат лекувани. Останалото води към безизходица – към задънена улица, кьорсокак, impasse, dead-end street.
Системата е погрешна. Тя е антихуманна. Предназначението й е да обслужва шепа високопоставени, „богоизбрани“ – номенклатурата, както беше при т. нар. реален социализъм. Но французите не са живели в условията на неговия тоталитарен гнет.
Предстои им.
Какъв пореден триумф на Джордж Оруел! Преди всичко, наличието на подобна институция, наречена гражданска повинност – нещо като скрита инквизиция с обратен знак – е чиста проба версия на Big Brother. Да не забравяме, че социалистите са официално на власт…
Признавам, не бях допускал подобна безумна идея да възникне в нечия глава. Преглъщам заглавието на прочутата пиеса на Александър Островски, отнесено към моя милост…
Обикновен комунизъм. Ако така желаете, наречете го социализъм. Може пък покойният чичо на съпругата ми, преминал през стъргата на концлагера Белене, докато западните представители се лигавели с комунистите, да е развеселен в отвъдното. Виждайки, как комисари в черни кожени тужурки звънят по звънците на парижани и ги викат на трудова бригада. Първо във френската столица, сетне в цяла Европа.
В съзнанието ми се мержелее образът на Илич, правещ се, че носи бревното. Гражданска повинност! Последователите му я нарекоха Ленински съботници… Но все пак – повинност. Ангария, тегоба, задължение. За да бъде гаврата пълна, обявяваха робията за… „доброволна“!
Е, жътварки, „пеещи нейде в полето“, липсваха. Заместваха ги репортерки в грозни премени. Все някой от аргатите се виждаше по телевизията или на кадро във вестниците. Имаше и такива, които разпознаваха гласовете си по радиото. Социализъм. Зрял при това!
Е, презря и гнилите му плодове окапаха. Като си нямаше друга работа, „вятърът на промяната“ отнесе семките на изсъхналите по клоните другаде – на Запад. Хак им е!
Онова, което навярно сте пропуснали или не сте в състояние да оцените, е равнището на владеене на английския език от младия Грегорѝ Бектарѝ. Все пак той преподава именно това, нали?
Искам да кажа, че се потвърждава констатацията за всеобщото влошаване на качеството на образованието. Така е даже във все още смятаните за престижни университети Харвард, Йейл, Оксфорд… Представяте ли какво е, щом рожби на туземната ни алчно червена фашистка номенклатура даскалуват там! Все пак те са примитиви по наследство. Какво остава за тукашните „висши учебни заведения“? (Как обичам това словосъчетание! Все едно говорят за кръчми.) Ами те не са друго. Вече близо 70 години не представляват повече от перални академии! diagnosa.net/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
