Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2015 19:59 - Предупреждението на Дизраели
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1187 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Бенджамин Дизраели, по-късно лорд Биконсфилд, непрекъснато предупреждавал света за една световна революция, на която според него организаторите са евреи. От тогава до сега неговото предупреждение се потвърждава от всяко едно събитие.
Предупрежденията на Дизраели се осъществяват през периода на 1848г., когато в много части на Европа избухват революции. Той винаги е предричал всяка една предварително. В своето забележително произведение ,,Кънингзбай" той описва много картинно един испано-мюсюлмански евреин, скрит зад властта финансов, манипулатор, освободен от всякакви предразсъдъци, един ,,човек без държава".
През 1852г. той заявява пред Камарата на общините:
Влиянието на евреите се отразява много разрушително в Европа. Появи се едно въстание срещу традиции и аристокрация, срещу религия и собственост... Естественото равенство на човека и анулирането, на собствеността са обявени от тайни организации, които образуват временни правителства и хора от еврейската раса са тези, които оглавяват всяка една от тях.
Точно това видяхме в Русия след 1917г. Навярно има и други пророци, но не и такъв като Дизраели. Дизраели е горд с израелското си потекло и се чувства свободен от ограниченията и обвързаността на Талмуда, което му дава ,,абсолютна свобода на предубеждения". Неговите израелски пророци са отричали юдейците. Гордеейки се със своя произход, нито за момент не е преставал да обича родината си Англия. Той винаги е твърдял, че ,,светът се управлява от хора, съвсем различни от тези, които хората си въобразяват, които не са зад сцените". Той на всеослушание твърди, че истинското управление е със скрити ръце. Това заявява Дизраели, който дълги години е управлявал една от най-влиятелните и силни страни на света - Англия, докато пионки като лорд Джордж, Уудроу, Уилсън, Рузвелт, Труман и Айзенхаур твърдят, че революциите във Франция, Русия и навсякъде са спонтанно изригване на хората, разгневени срещу тиранията.
Дизраели не е могъл да си позволи да предаде себе си, високия си пост и държавата си на световната революция, което направиха лидерите на САЩ и Великобритания по време на Първата и Втората световна война. Целият негов обществен живот бе разходван, за да предпази държавата си от разрушителната конспирация.
През 1955г. лорд Самуел заяви, че е първият евреин, който заема министерски пост в Англия, като умишлено пренебрегва Дизраели, който много по-достойно достигна до титлата ,,лорд", отколкото Самуел. Светът в ХХ столетие може би щеше да е много по-добър, ако имаше повече такива като Дизраели. Той е запомнен с това, че е говорил само истината и предсказанията му са били винаги много точни. Според Дизраели боготворенето на Молох е ерес, която той презира. По произхождение той е от сафардимско еврейство и от Англия. Без двете той никога нямаше да постигне абсолютната си свобода от предубеждение и предразсъдък. Според енциклопедия ,,Британика" причината за оттеглянето на Дизраели от Синагогата е Талмудският юдаизъм със своите сковани закони, които откъсват еврейството от великото световно семейство. Добре, че не е живял в Полша или Русия, защото сигурно щеше да бъде ликвидиран.
След публикуването на Манифеста през 1848г. веднага пламнаха бунтове и локални революции из цяла Европа. Дали това бе случайно избухване в много страни едновременно? Не, това бе предварително организирано от хората, които стояха зад световната революция. Само една организация можеше да синхронизира тези събития и това бе Талмудският рабинат в Източна Европа. Думите на Дизраели, с които той предрече две години предварително, че ,,мощна революция се подготвя в Германия под покровителството на евреите", стана исторически факт. Карл Маркс и неговият ,,комунистически манифест" бяха вече очевиден сигнал за исторически събития: Талмудският юдаизъм оглави световната революция.
Докато Карл Маркс, след като бе изгонен от Прусия и Франция, съвсем необезпокояван се настани в Англия, Бакунин продължи борбата по барикадите. Той бе един руски аристократ, служил като офицер в царската армия. Борбата му е била насочена изключително срещу деспотизма, Маркс и Бакунин се срещат, но не се харесват един друг. Маркс го нарича сантиментален идеалист, докато Бакунин нарича Маркс суетен, празен и коварен.
Управата на еврейския рабинат използва юдеизираните татари от Русия срещу еманципираните евреи от Запада и срещу самия Запад. Чрез една упорита политика и най-различни средства успяват да преобразят почти всички евреи в ешкенази.
На сафардистката конференция в Ню Йорк през 1954г. бе установено, че от цялото еврейско население в света 11 763 491 само 1 744 883 от тези евреи са сафардими, като в Европа живеят само 52 000. Те са на изчезване , защото както и десетте израелски племена от преди три хиляди години не вярват, че тяхната съдба е по-различна от тази на техните съседи. Обвинението на източните евреи в участие в световната революция съвсем не е случайно. Нека ни се забравя, че те са били управлявани от много деспотични закони. На Изток режимът на равините е бил абсолютен и гетата са изпълнявали безпрекословно техните заповеди. Пак според равина Драх ешкеназите днес са 85% от световното еврейство - управляват го, както и ръководят подготвяната световна революция.
Това, което навремето Дизраели предричаше, че разрушителните принципи ще превземат Европа, сега чука на вратите на всяка европейска държава.
Проблемът на човечеството не е между самите евреи и не са евреите. Големи различия са между равините, ционизма и човечеството като цяло. Както преди много столетия персийските царе са помагали на фарисеите да наложат новия закон на юдеите, така днес по същия начин всички държавни управления в света работят за тях и подготвят така наречения нов ред на света, който е една тяхна мечта и стара креатура. Америка, Англия, Европа и голяма част от света не само са попаднали под тяхното влияние, но и под техните команди. illuminatibg.blogspot.com/                                                                                    image От тайната кореспонденция от онази епоха става ясно мнението на императрица Виктория за оногова, когото определя да представлява нейните – респективно британските интереси, в Цариград. В писмо от 1874 г. четем: „Кралицата смята, че лорд Дарби и лорд Солсбъри имат най-бегла представа за етикета между суверените [владетелите].“ С други думи – негодни за високите постове, които заемали благодарение на произхода си.

Да не забравяме, че става дума за време, когато на руския император Александър ІІ му предстояло второ посещение при своята сватя в Лондон. Неговата дъщеря вече била женена за втория син на кралицата, Единбургския херцог. Още тогава Виктория се надявала да използва визитата за укрепване на отношенията между двете държави. Нещо, в което Дизраели не само не вярвал, но открито изразил съмненията си тъкмо пред… Солсбъри.

Лорд Биконсфийлд оглавил кабинета единствено в резултат на ходатайството на лондонските Ротшилд. В ролята на премиер на най-могъщата империя през ХІЙ век той поставил нейното правителство изцяло в услуга на банкерското семейство и на поддържаноото от него световно еврейство. „През 1878 г. Дизраели успя да придобие Суецкия канал [уж в полза на Великобритания] благодарение на широките връзки на [евреина] Хенри Опенхайм в Египет и четирите милиона лири заем от Лайънъл Ротшилд.“

Друг еврейски автор потвърждава: „През 1875 г., когато беше министър-председател, Бенджамин Дизраели дочу, че предстои на Великобритания да бъде предложен огромен пакет от акции [от Суецкия канал]. Имаше само една персона, към която можеше да се обърне за пари в брой: барон Лайнъл дьо Ротшилд. На бърза ръка проводи в банката своя секретар Кори и се втурна при барона. Колко пари бяха необходими? – го попитаха. „Четири милиона лири.“ „Кога?“ „Утре.“ Баронът, който въртеше между пръстите си зърно грозде от сорта мускат, го пусна в устата си и изплю люспата. „Каква е вашата гаранция?“ „Британското правителство.“ „Ще имате парите.“

Британският учен Голдуин Смит, „уважаван историк и реформист на образователната система“, яростно критикува империалистическата политика на Великобритания при управлението на Дизраели. Тъй като тя обслужвала еврейските, а не британските интереси. Той настоявал, че „сам евреинът разглежда своята раса като по-висша от останалото човечество. Той гледа на бъдещето не като на време за окончателното си обединение с всички останали раси, а като на епоха на неговия триумф над всички тях. И на своето пълно господство под предводителството на един свой племенен месия.“

Британският писател Джон Хобсън декларира, че „евреите оформят ядрото на интернационалния капитализъм“. В своята класическа творба „Империализмът: Изследване“ той разкрива: „Обединени посредством най-здравите организационни връзки, винаги в най-близки и най-бързи контакти едни с други, разположени в сърцето на деловите столици на всички държави, контролирани, що се отнася до Европа, от представители на една единствена и специфична раса, която има зад гърба си многовековен финансов опит, те се намират в уникалното положение да манипулират политиката на народите.“

Монографията на Хобсън е всепризната като най-подробното изследване на империализма. Самата Хана Аренд – едно от знамената на ционистката публицистика, признава, че Дизраели „лично създаде цял комплект от теории за еврейското влияние и организации, каквито обикновено срещаме в най-злостните форми на антисемитизъм“.

Евреите обявяват за такава „най-злостна форма на антисемитизъм“ „Протоколите на ционските мъдреци“. Дали Дизраели би ги приел като такива? Той никога не е крил своето възхищение от тайния свръх богат еврейски елит, готвещ се да установи господството си над света. Не става дума за някой случаен „самомразещ се евреин“ от лондонските улици. Говорим за влиятелна фигура от английския Парламент, за министър-председателя на Великобритания – най-могъщата империалистическа сила през деветнадесетото столетие. За човек, който е прекарал целия си живот в политиката, но и в обкръжението на много от еврейските финансисти, които неизбежно определяли неговите решения.

„До самия край на живота си Дизраели беше здраво свързан с кредото на [еврейската] расова аристокрация. Колкото пъти да разговаряше с Ротшилд, той все опяваше за това, докато темата най-сетне започваше да дотяга.“[12] Това е лайтмотивът и на цялото му литературно творчество. Още в първия си роман, озаглавен „Алрой“, той „развива план за еврейска империя, в която евреите ще управляват като една стриктно отделена от останалите класа…

В следващия свой роман „Конингсби“ Дизраели зарязва мечтата си за еврейска империя разкрива една фантастична схема, според която еврейските пари определят издигането и падането на монархически династии и империи и управляват дипломатическите върхове… Това се превърна в центъра на неговата политическа философия…

В мирогледа на Дизраели еврейското богатство беше само средство за осъществяване на еврейска политика. Колкото повече научаваше за добре функциониращата организация на еврейските банкери, за тяхната намеса в икономическите процеси, както и за интернационалния обмен на информация между тях, толкова повече се убеждаваше, че има работа с тайно общество, което, без това да е известно на никого, държеше съдбата на света в ръцете си.“

Не е тайна, че лорд Биконсфийлд мечтаел евреите да „отмъстат“ на християните, като използват абсолютно противоречащи си идеологии – капитализъм и комунизъм – в името на една заветна цел – интернационализма. „Той писа: „хората от еврейската раса са в ядрото и оглавяват всяка от [комунистическите и социалистическите] групировки. Богоизбраният народ си сътрудничи с атеистите; най-кадърните от крупните притежатели на огромно имущество се съюзяват с комунисти; изключителният, богоизбраният народ си стиска ръцете с каймака на помията от най-нисшите европейски касти! И всичко това се прави, заради желанието им да унищожат неблагорадното християнство, което им дължи дори названието си, и чиято тирания евреите не могат повече да търпят.“

Такива са били схващанията на еврейския министър-председател Бенджамин Дизраели, за чиято пълна зависимост от семейство Ротшилд не бива да има никакво съмнение. „В тази изключителна самоизмама се усещаше вече установеният съюз между еврейския капиталист и еврейския социалист. Тя надмина даже най-остроумните Хитлерови пропагандни конструкции. Няма как да отречем, че макар и въображаема, каквато всъщност тя беше, цялата схема съдържаше собствена логика.

Ако човек започнеше с презумпцията, че еврейските милионери осъществяват еврейска политика, както постъпи Дизраели; вземеше ли под внимание сумата обиди, претърпени от евреите през вековете (които бяха достатъчно реални, но все пак глупаво раздувани от пропагандата, правеща апология на еврейството); успееше ли да забележи как синът на еврейски милионер ставаше лидер на работническо движение и стига да беше осведомен за това колко близко и здраво по правило бяха вплетени еврейските семейства помежду си, представата на Дизраели за предварително замислено отмъщение над християнските народи не беше преувеличена.“

Дали всичко е било и продължава да е само фантазия? За „конспиративна теория“ ли иде реч или за действителността, каквато малцина виждат? Дизраели е споделял същата концепция за еврейското превъзходство и за създаване на еврейска държава, каквато на смъртния си одър Майер Амшел Бауер – първият Ротшилд, завещал на своите петима сина. В мечтите си за еврейско господство над света той „виждаше криптоевреи, които водят най-важните дела: професори, посланици, генерали, съветници и министри. В „Конингсби“ той писа, че светът се управлява от съвсем други лица, невидими за онези, които не са зад кулисите.“

Почти няма осведомен изследовател на онази епоха, който да не е наясно, че Лайънъл дьо Ротшилд – синът на Нейтън, бил прототипът на Сидония – героят от романа „Конингсби“. Неговата фамилия е в основата на тайните революционни движения в Европа. Тяхната цел е да променят картата на Стария континент и да наложат нов ред. В книгата Сидония (Ротшилд) не крие своята ненавист спрямо династията на Романови в Русия: „… Никога не е имало никакво приятелство между двора в Саткт Петербург и моето семейство“.

Забележете, защото е изключително важно: романът на Дизраели се появява през 1844 година. Четири лета по-късно е издадена програмната брошура „Манифест на комунистическата партия“, приписвана на Карл Марк и Фридрих Енгелс. Днес разполагаме със следното свидетелство: „Нейтън Ротшилд връчил на [Карл] Маркс два чека за общо няколко хиляди английски лири (днес равняващи се на стотици хиляди или дори на милиони долари.), за да финансира каузата на социализма. Чековете бяха изложени в Британския музей, след като лорд Лайнъл Уолтър Ротшилд – попечител на музея – завеща собствената си сбирка и библиотека на Бритиш Мюзеум.”

Но през същата 1848 година във Франция избухва и революция, в която за първи път масово се заговаря за… социализъм! Знаете ли как я наричали? „Пролетта на народите“ или „Пролетта на нациите“, което е едно и също. Направите асоциация с „Пражката пролет“ от 1968-а или с миналогодишната „Арабска пролет“?
image
А по някакво странно стечение на обстоятелствата Сидония от романа „Конингсби“ на Бенджамин Дизраели – разбирайте Лайнъл дьо Ротшилд – „новото поколение“ в това семейство, сякаш пророкувал: „Никога няма да видите велико интелектуално движение в Европа, в което евреите да нямат най-голямо участие… Мощната революция [в Европа], за която толкова малко се знае в Англия, изцяло се развива под покровителството на евреи.“
image
                                                                                                                                            Британският клон на семейство Ротшилд познавало Мери Ан – съпругата на Бенджамин Дизраели, още преди брака й с него. Жените от фамилията дори били твърде близки с нея. Самият Дизраели често бил канен на тържества в дома на Ротшилд. „Те го смятали за част от семейството.“! На свой ред премиерът не пропускал случай да отбележи, че „смята Лайънъл [Ротшилд] за своя най-добър приятел… След смъртта на жена му Мери Ан, Дизраели на практика живеел в дома на Ротшилд.“                                                                                                                       Почти веднага, щом се появил романът „Конингсби“, неговият автор бил привикан от Ротшилдови. Станал чест гост на техните вечери. През 1876 г., когато успял да реализира плановете им за бунтове и войни против отоманците на Балканите, даже му купили титла. Сетне новопроизведеният лорд Биконсфийлд оглавил кабинета единствено в резултат на ходатайството на лондонското коляно на семейство Ротшилд.                                                                                                            „Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи“ – писа преди време нюйоркското списание “Time”. – „То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождаваше… народи. Ротшилдови прокараха железопътни линии през Стария континент, придобиха за Великобритания контрола върху Суецкия канал, насърчиха изпомпването на нефт от Кавказ и Сахара, разработиха диамантени мини в Голямото африканско плато…

От плодовитото родословно дърво на Ротшилд, натежало от проницателни финансисти, се пръкнаха стотина законодатели, учени, спортисти и герои от войните – както и неколцина разглезени и развратни богаташи…

Нито една друга съвременна фамилия – нито Круп, нито Филипс, нито Тисен – е играла толкова важна роля в европейския бизнес и то толкова дълго време. По-новите династии като Рокфелер и Форд натрупаха повече милиони, но модерните стандарти за богатство изобщо не измерват Ротшилдови – те са извън класациите.“

Това обяснява защо в ролята си на премиер на най-могъщата империя през ХІХ век Дизраели поставил нейното правителство изцяло в услуга на споменатото банкерско семейство и на поддържаното от него световно еврейство.

„През 1878 г. Дизраели успя да придобие Суецкия канал [уж в полза на Великобритания] благодарение на широките връзки на [евреина] Хенри Опенхайм в Египет и четирите милиона лири заем от Лайънъл Ротшилд.“

Друг еврейски автор потвърждава:

„През 1875 г., когато беше министър-председател, Бенджамин Дизраели дочу, че предстои на Великобритания да бъде предложен огромен пакет от акции [от Суецкия канал]. Имаше само една персона, към която можеше да се обърне за пари в брой: барон Лайнъл дьо Ротшилд. На бърза ръка проводи в банката своя секретар Кори и се втурна при барона. Колко пари бяха необходими? – го попитаха. „Четири милиона лири.“ „Кога?“ „Утре.“

Баронът, който въртеше между пръстите си зърно грозде от сорта мускат, го пусна в устата си и изплю люспата. „Каква е вашата гаранция?“ „Британското правителство.“ „Ще имате парите.“                                                                                    „Евреите твърдят, че „Протоколите“ били скалъпена работа. Измислица. А нима и Бенджамин Дизраели е измислица? Нима този премиер-министър на Великобритания „представя невярно“ своя народ? Той посочва, че тъкмо те дърпат кон­ците в Русия – тъкмо държавата, в която по негово време ев­реите най-много се оплакват, че нямат свобода. А също под­чер­тава и че евреите познават пътя на революцията, пред­сказ­вайки в писанията си онази революция, която скоро след това избухва в Германия. Как така е знаел предварително?

Вероятно защото онази революция се е развивала под влия­нието на евреи и макар да е вярно, че „все още твърде малко се знае в Англия“, евреинът Дизраели бил уверен: и произ­хо­дът, и развитието, и целите й са еврейски. Но така или иначе, едно е ясно: Дизраели е казал истината! Представил е своите хора пред света безмилостно точно. Той описва еврейската мощ, еврейските цели и методика с такава точност в пре­цен­ките, че надскача всяка наука и познание, показвайки съще­вре­менно расова симпатия и разбиране.

Защо го е направил? Диз­раели – най-претенциозният, най-ориентираният от при­дворните [евреи], най-изкусният от политиците, с огромни финансови възможности. Нима това не е типичната расова склонност към самохвалство, онази опасна и агресивна само­надеяност, с която евреите често издават повечето от своите тайни? Какъвто и да е отговорът, той е единственият човек, казал истината за еврейството, без някога да е бил обвинен в „невярно представяне“ на евреина.”                                                                                  image                                                                       „И така, драги мой Конингсби, разбираш, че светът е управляван от съвсем различни личности от онези, които хората, които не са зад кулисите, си представят.“



Бенджамин Дизраели или лорд Бийконсфийлд е сред пионерите, които разкриват, че от първата половина на ХІХ век светът вече се управлява от „интернационалните евреи“, както по-късно ги нарича полуевреинът по майчина линия Уинстън Чърчил.                                                                                                                  Вярвате или не, така е повече от двеста години.                                                                                                                                 http://diagnosa.net/                           



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685642
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031