Блогът на budha2 :: Да бъда безпределно предан на делото на БКП и на дружбата с великия Съветски съю

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.03.2015 22:17 - Да бъда безпределно предан на делото на БКП и на дружбата с великия Съветски съю

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1173 Коментари: 0 Гласове:

Ще илюстрирам един от начините за извиване на ръцете на високопоставените другари и за тяхното манипулиране. Помните ли, как една електронна медия, наречена по странен начин – Биволъ“, публикуваше телеграми от американското посолство в София? От тях узнавахме кои комунисти и офицери – от армията и всички видове милиции – са агенти на Вашингтон и за мащабите на тяхното предателство.

Как иначе щяхме да знаем, че началникът на генералния щаб на онова, което наричат армия, е слуга на САЩ?[164] Вижте само жизнения път на цървуланкото Никола Колев от село Караджалово, Пловдивско. Ако надзърнете в някой секретен архив, бъдете сигурни, че ще прочетете следното начало на неговата автобиография:

„Роден съм в бедно селско семейство… Майка ми и баща ми са били безимотни. Членували са в БКП…“

Ха на бас!

Този мизерник е изкласил в пловдивския Техникум по електроника в Пловдив. Сетне са го проводили във Висшето военно-въздушно училище „Георги Бенковски“.Последвала е Военната академия „Г. С. Раковски“ в София и… Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили в Москва.

Типична кариера на един от „народните синове“, както наричаха „децата на полка“, на компартийните въоръжени бригади за терор, налаган чрез закона. Което, ако не знаете, означава, че далеч преди да го произведат в чин „генерал“, другарят цървулан е подписал декларации за сътрудничество с ДС и КГБ. Не се съмнявайте.

Изключителна чест за безимотно момче, в чието село е станало едно-единствено „забележително“ събитие. През лятото на 1974 г. селският бик се измъкнал от обора и легнал на преминаващите близо до селото релси на железницата. Станала железопътна катастрофа, при която бикът загинал, но и 4-5 вагона дерайлирали. Чудо невиждано!

Точно така и нарекли събитието – „Чудото с Караджаловския бик“.

Наложило се почти половин ден да се прекъсва пътуването на влакове между Първомай и Димитровград. А веднъж знаменитият „Ориент експрес“ свърнал от нормалната линия и преминал през Стара Загора и Димитровград. Това било цялото „чудо“. Но в края на „прекрасното“ Живково време вторият перон в Караджалово бил обран и местната железопътна спирка престанала да приема товарни вагони.

През това време съветският възпитаник и агент, комунистът Никола Колев, който е положил стандартната клетва „да бъде безпределно предан на социалистическата родина, на делото на БКП и на дружбата с великия Съветски съюз“, катерел йерархичната стълба. Бил е началник-щаб на Първа дивизия за ПВО в Божурище, началник-щаб на ПВО и ВВС, първи заместник-началник на Главния щаб на ВВС.

След което настъпиха промените – „избухна демокрацията“. Тя подмина истинските демократи, но действително предложи чудеса на комунѐта като Колев. В рамките на едно от тях Кольо от Караджалово бил изпратен да учи в Института по управление на ресурсите за отбрана. Какво толкова? Ама не, не в Москва, а в… Монтерей, щата Калифорния, САЩ!

Сетне чудесата следвали едно след друго: Първо преминал курсове на обучение в Академията за противовъздушна отбрана (ПВО) в Твер, но вече в Русия. След това се подвизавал в Езиковия институт на Въоръжените сили на САЩ в Сан Антонио. След което, вече вербуван от американците, обучението му в Центъра „Джордж Маршал“ в германския зимен курорт Гармишпартенкирхен, и във Висшия институт по отбранителни изследвания на Въоръжените сили на Франция, изглеждат като естествено продължение на „славната“ кариера на караджоловчето.

Сетнешното му битие като генерал и началник на Генщаба е подробност. Днес другарят Никола Колев е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Нидерландия. „Безценен“ кадър. А Западът не само няма нищо против. Той ги създаде.

Какво ни е оставил като разкрития покойният Филип Корсо – полковник от американската военна шпионска служба?

„Като офицер от разузнаването и на мен ми бе известна ужасяващата тайна, че КГБ е проникнал в някои от най-важните наши правителствени институции. И че ключовите аспекти на американската външна политика са диктувани от Кремъл…

Съветските агенти бяха навсякъде…“

Преди година в студиото на телевизионното предаване „Диагноза“ бяха изречени подобни неща. Моят гост – Брайън Алекс, чието българско име е Благой Алексиев, вече 26 години живее в Калифорния. И след като украинско-еврейският филиал на КГБ-Моссад опита да го отрови с уран, но той оцеля, понастоящем се бори с правосъдната система на САЩ.

Ето какво сподели той на 26 февруари 2014 г., макар малцина да го разбраха. Което не е негова вина, а се дължи на масовото оглупяване и невежество на нашенци, чието съзнание е поразени от комунистическата доктрина. www.youtube.com/watch

В рамките на 24 часа след предаването получих най-малко десетина писма, пълни с обвинения, че двамата с Благой Алексиев сме какви ли не. Като започнете от агенти на Държавна сигурност, КГБ и т.н., до поставени „диагнози“, че сме… „луди“. Ако не знаете, посрещам такива отровни стрели с бронята, която съм си изградил през годините. Но ми стана мъчно за моя достатъчно изстрадал гост. Бях наясно, че нападките се дължат на необятното невежество по темата, което се шири у нас. Даже смятащи се за „интелигентни“ люде, не се интересуват. Не търсят истината, почти не четат.

Съхранявам в архива си преведена мемоарна книга на достатъчно овластѐн американски офицер, който е работил съвместно със съветски офицери на територията на родината си. Той разказва, как през Втората световна война съветските военни са се разпореждали в САЩ като у дома си. Когато авторът или някой от колегите му опитвали да поставят нещата по местата им, московците се телефонирали на Държавния департамент или на Министерството на отбраната. А от там неизменно, абсолютно винаги отсъждали в полза на… съветските съюзници.

Издателят, който поръча превода, отказа да издаде книгата. Досега никой не е дръзнал да поеме такъв ангажимент. Понятно защо, тя не е особено популярна както в самите Съединени щати, отдавна станали съветски, така и по света. diagnosa.net/