Блогът на budha2 :: Демократична измама/Deception of democracy

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.03.2015 21:59 - Демократична измама/Deception of democracy

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1562 Коментари: 0 Гласове:

Амнезия ли е обхванала политиците и анализаторите на Запад? Поради каква причина никой от тях не се замисли за следното: Как стана така, че Старият континент се оказа привързан чрез една тръба за СССР? Това не е от вчера или от онзи ден? Случи се през Брежневата ледена епоха на т. нар. застой. Когато мръсниците – западноевропейките, които по-миналата година са се изкъпали веднъж, а миналата са вършили това по-рядко – застанат пред своите газови печки, за да сготвят нещо, сещат ли се, че пълнят касичката на московската алчно червена фашистка мафия? Има ли юристи в онази част на континента, които да разтълкуват съучастието на всички западняци в престъпленията, извършени от Съветския съюз в нашата част от Европа, пренебрежително наричана „Изтока“?

Не само това. Наближава пусковият срок на т. нар. Северен поток – тръбопровод, който заобикаля Украйна, внезапно станала толкова „мила“ на западните лидери. Кой друг, ако не Герхард Шрьодер – предшественикът на Kameradin Ангела Меркел в берлинското Канцлерство – оглавява този проект?

Опитът за създаване на Европейски енергиен съюз е безвъзвратно овехтял. Цигано-чифутът Виктор Орбан пръв отписа родната си Унгария от него. По-точно – обяви, че няма да я впише. Да припомня:

„Виктор Орбан оглавява Унгарската националистическа партия. Неговият баща е циганин, а майка му е от еврейски произход. Орбан е женен за Анико Левай.“

Левай е унгарски вариант на Леви. Например на английски, в зависимост от изписването – ако е Levi, се произнася Ливай.

И още нещо: През „преломната“ 1989 година тогава „младият Виктор – умно момче с провинциално потекло, спечелва стипендия на Джордж Сорос за Оксфорд, където да изучава гражданското общество, както го виждат либералните политически философи като Джон Лок. Той обичал тамошните „наелектризираните танци“ с разни идеи. Но това станало през есента на 1989 година и Берлинската стена взела да пада. Пред него се отворила възможност да изгради либерално общество в родината си.

„Казах си: „Викторе, какво правиш тук?“ И използвах възможността на първите свободни избори през март 1990 г., за да се завърна.“

Ами сега? Или и това е „лъжа“, „конспиративна теория“?

Кога „гениите“ в Брюксел се сетиха, че са зависими от Москва? В дванадесетия час ли, както се казва в класическа комедия? И доколко Европа е привързана към „капризите“ на товарищ Владимир Путин? Сега ли „демократите“ с изпрани левичарски биографии установиха, че той е бил офицер от КГБ? Защо нито веднъж западните „лидери“ не споменаха като престъпление, даже – упрек, неговото членство в КПСС?

Защото са лицемери и зависими, продажни твари. Те служат на княза на този свят. А той им е вменил, че всичко, що носи етикета „фашистко“, „нацистко“, е зло – лошо.

Което е “painted red” – „вапцано в червено“, както преди 48 лазарника пееха фалшивите бунтари с единствена кауза парите от “The Rolling Stones”, е положително – добро. Броят на жертвите няма значение. Те са минало, „прах“, икономическа и морална пепел в един жесток свят“, по определението на нявгашния изключително влиятелен главен ционист Хаим Вайцман,пръв президент на държавата Израел.

Наистина – да им турим пепел! На нацистките жертви – никога! Нищо, че и едните, и другите са пожертвани от еврейския елит пред олтара на неговия бог Мамон. А самите жреци, извършвали жертвоприношението – болшевики, националсоциалисти, комунисти – са били евреи и са правили това кашерно. Което ще рече: Колкото повече гои под ножа, толкова по-добре!

Освен това, да не забравяме, как квалифицирах западните вождове. Като „зависими, продажни твари“! Почти всички са завързани със златна верижка за прословутата сграда на московския площад „Лубянка“. Фактът, че статуята на Ленин я няма, е подробност от пейзажа. Нищо чудно да я възстановят, ако се наложи. Нали мавзолеят е на мястото си…

Какво е видял Владимир Буковски, когато през 1991-1992 година в качеството си на експерт е имал спорадичен достъп до част от архива на КГБ? Нека го чуем и видим. Повторението е майка на знанието. Така казват. www.youtube.com/watch www.youtube.com/watch Добре, изкарват Благой Алексиев и мен „луди“. Обаче и Владимир Буковски ли е „ненормален“, „сумасшедший“? Но керванът си върви… И Европейският съюз все повече прилича на оригинала – Съветския. Дори в обедняването. Както и в отказа да се работи.

Например, Испания, която след Колумб и прогонването на евреите, Великата армада, коридата, Ел Греко, Сервантес, Диего Веласкец, Гоя, Пикасо, Гауди, Гражданската война от трийсетте години на миналия век и кражбите, извършвани от представители на кралското семейство, се прочу най-вече с високата си безработица – около 25 на сто в момента, търси берачи на ягоди у нас! И ще намери, понеже предлага заплата от 1900 лева. Не се намира испанец, който да се цани за тези 846 евро месечно! Ето образец за разврата, следствие от социализма.

А „умните“ и „красивите“ нека заработват своите мръсни пари, заслужени с подлост – кога долари, кога евро, в друга валута. По-рано – винаги в рубли. Предците им, до един – все в тази парична единица, която в някакъв невидим вид – преводна рубла – служеше за търговски разплащания в целия социалистически (конц)лагер. Като се замисля, май това беше валутата, предшестваща виртуалните пари. Никой не беше я виждал, пипал. Но най-крупните сделки са извършваха чрез нея!

Ето, това беше лудост, другарки и другари.

Contradictions of democracy [Противоречията на демокрацията]

Но да зарежем политическите зависимости и идеологически сходства. И да се върнем към газовите доставки.

„Половината от европейския внос на газ от Русия“ – „разяснява“ лондонският “The Financial Times”, – „преминава през Украйна. А тези доставки винаги са потенциален заложник на политиката. През юни „Газпром“ спря продажбите на газ за Киев заради ценови спор. Това повиши опасенията, че Украйна ще бъде принудена да завърти крана на транзитно преминаващия газ за Евросъюза, ако потокът от горивото не бъде възобновен до зимата. А Москва стяга примката около Киев, като предотвратява реекспорта на руски газ от страните-членки на Европейския съюз за Украйна като начин за нейното оцеляване – така наречения „обратен поток“.“

Доколкото ми е известно, не минава седмица, в която западноевропейски лидери – най-често Ангела Меркел, да не заплаши Москва със Санкции. Успоредно с това двамата с Путин си разговарят по телефона. За какво според вас? „Съсипаната“ от санкциите Русия нито веднъж не спря притока на природен газ за Западна Европа.

Да приемате пропагандните глупотевини за по-малко приходи в руския бюджет за истина, е съвършено малоумие. Както не веднъж съм писал и изричал, онези нещастници на север знаят две и двеста хиляди – глад до канибализъм, недоимък, дефицит, насилие – всичко. Цялата програма на комунистите. Западняците да му мислят.

Ако поразсъждавате трезво, става дума за тихо оръжие, което обаче има по-голяма мощност от ядреното. Най-малко една трета от икономиките на „цивилизованите“ държави ще спре да работи. Стотици хиляди западняци ще се запишат в армията на незаетите. Прибавете към тази „неприятност“ и студа. Колко от хората щяха да останат без отопление и дори без електроенергия?

Този проблем не е от вчера. Така беше и през седемдесетте, и през осемдесетте… Как никой от „мъдрите“ западни политици не запретна ръкави, за да го реши? Да избави Европа от страшното оръжие за масово поразяване, което руската мечка стиска в лапите си. Защо Вашингтон не ги подтикна?

Обратното! През онази епоха на т. нар. замръзване, на застоя, Западът взе да изгражда газопреносна структура, която да го свърже със СССР. И да го направи достатъчно зависим от Кремъл!

Странно или не?

Имаше моменти, в които американските президенти Джими Картър и Роналд Рейгън помъркаха, но спряха. Някой запуши устите им. Кой и защо? Та се стигна до 2015 година, когато поне привидно на Меркел и компания им се налага да играят двойна игра, оставаща незабелязана само за онези, които са без умствен капацитет и държат очите си затворени. От една страна, западните лидери „наказват“ Москва. А от друга, коленичат и я молят за… газ. А добре известно е даже от киното, че „Москва не вярва на сълзи“. Тогава?

Тепърва ще създават Европейски енергиен съюз? Преди това да стане, самият Евросъюз ще се разпадне. Унгария вече бламира проекта!

Значи има нещо друго, скрито, което движи фигурите по световната политическа шахматна дъска и предизвиква събитията. Какво е то?

Тъй като редовните посетители на тази медия са далеч над средното равнище на местното блато, обитавано от тъпанари, е редно да продължа с признанията на полковник Филип Корсо:

„Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те така ви заповядват. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции преди всичко бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.

Това бе една от причините ние във войската да знаем, че не номенклатурата на комунистическата партия, която се интересуваше единствено по политически съображения, а ръководството на КГБ предаваше толкова сведения от съветското правителство, колкото ръководството на ЦРУ даваше за нашето. За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха…

Ако добре разгледате как се водеше шпионската война в рамките на Студената, ще разберете, че ЦРУ и КГБ действаха като една организация: с много професионална вежливост, с огромно количество споделена помежду им информация, за да са сигурни, че никой от тях няма да бъде уволнен, и от време навреме с по някоя и друга човешка жертва, за достоверност и за да поддържат почтеността сред персонала си. Обаче опреше ли до лоялност, ЦРУ беше вярно на КГБ и обратното.“

Но тези свидетелства не са единствени. Подобно на други честни американски патриоти и офицери, полковник Корсо ни остави още. Ако не ги прескачате, а вникнете в тяхната дълбока същност, политическият кръгозор пред вас ще се разшири още повече. И няма да изпитвате съмнение относно истинския комунизъм – това глобално сатанинско зло.

Корсо си спомня:

„Някъде през пролетта на 1962 година генерал Трюдо ми сподели намеренията си да се пенсионира. Бяха му казали, че няма да го назначат за командващ на силите на САЩ във Виетнам. През своята военна кариера с оръжие в ръка старецът беше преодолял достатъчно много препятствия и бе изстрелял достатъчно куршуми право във врага. Каквото и да е чувствал вътре в себе си, а все пак генерал Трюдо беше просто човек и нищо повече, той никога не бе показал, че го е страх. Беше безпощаден спрямо онези, които не изпълняваха неговите заповеди, неотстъпчив спрямо опонентите си и никога не избягна битка.

Хората, които го познаваха, или го уважаваха, или се бояха от него, но никога не го пренебрегваха. Завършил „Уест Пойнт“, той беше част от едно поколение от американски военни, което не изпитваше абсолютно никакви съмнения кое е правилно и кое – не. Беше преминал през две войни и бе заемал редица командни длъжности, включително и началник на Военното разузнаване на САЩ. През цялото време беше служил със съзнанието, че е на добрата, на правилната страна.

Това бяха изключителни качества за един военновременен командир. Обаче както двамата с генерал Трюдо установихме, те можеха да се окажат онова нещо, което да те направи уязвим в армията от политици по време на една Студена война. Става дума за онази войска от жадни за власт люде, които водеха битка срещу враг, когото не можеха да видят и чието присъствие се усещаше само индиректно.

– Вече няма Порк Чоп Хилз, Фил – каза ми генерал Трюдо, след като узна, че генерал Максуел Тейлър с подкрепата на ръководството на армията е надделял над него по пътя към длъжността на командващ в Южен Виетнам. Което означаваше, че това е неговият последен пост на командир и ще се пенсионира като генерал-лейтенант. – И се опасявам, че това е война, която армията ще води със средствата на политиката вместо на бойното поле.

– Бихме могли да победим, ако ние бяхме там, генерале – рекох аз, като усещах как гневът се надига в гърдите ми. – Вие и аз знаем какво научихме в Корея.

Може би генералът бе в състояние да забележи как лицето ми почервенява, защото каза:

– Не, навярно щяха да ни изправят пред военен трибунал заради онова, което научихме в Корея. Само помисли как щяха да се разправят с нас, ако бяхме спечелили тогавашната война. – След това се засмя и ми разказа как дирил начин да се пенсионира. – Щяхме да направим така, че комунистите да изглеждат лоши и да им причиним зло. Добре знаеш Фил, че нямаме право да го сторим.

Даже докато разговаряхме този следобед в края на лятото, друг съветски траулер навлизаше в пристанището на Хавана. Той чакаше инструкции за разтоварване на своя товар. През това време един от нашите самолети за наблюдение кръжеше високо над него и правеше снимки на импрегнираните брезенти, покриващи като навес средната палуба, под които се подаваха междуконтинентални балистични ракети. Тогава още не знаех, но последвалите събития разкриха нещо, което щеше да ме въвлече в едно от най-големите противоречия в моя живот. Просто смразяващата истина за тогава все още продължаващите опити нашата планета да бъде колонизирана, а хората и животните да бъдат пожънати, лъснаха съвсем ясно. Картите бяха на масата, настъпваше открит конфликт. Той вече се задаваше на хоризонта.

Никой не можеше да го види, но неколцина от нас бяхме наясно, че нещо мътеше водата под иначе гладката повърхност.“

Нямали право да направят така, че комунистите да изглеждат лоши! Нито да спечелят онази война! Колко войни изгубиха САЩ? И в колко още предстои да се окажат провалени?

Питам се още нещо. Колко време е необходимо на някого, за да проумее, че „ключовите аспекти на американската външна политика са диктувани от Кремъл“? Светът е бизнес. Нещо по-различно ли е постановил Карл Маркс под диктовката на Ротшилд?

Да се върнем у нас. Какво значение има, дали на власт е Станишев или Б.Б. Що за театрални гастрольори са заплашващите с хвърляне на оставка Първанов и Бойка? Кого застрашават? Вас или своите чорбаджии?

Възможно ли е още да допускате, че слугата може да бъде над господаря си? Естествено, че Интернационалът роди Живкови, а той Станишеви. Но не и Бойка Борисов… Тя е слугинче на онези, които са се пръкнали с лъжички от червено злато в устите си.

Разберете, че в тайните организации, каквато е комунистическата партия, съществуват два основополагащи принципа, които ги крепят. Едното е йерархията, а другото – безпрекословната дисциплина. Наруши ли се едно от тях, ложата, която е изградена върху военния принцип на единоначалието, ще се разпадне.

Обратно към причината за това пространно отклонение. По същия начин и от същия източник узнахме, за миналото на генерала от Варшавския договор Никола Колев – днес виден натовец, научихме какво е мнението на американското посолство за Б.Б. Няма да спестя неща, които преди близо три години обнародвах. Сайтът „Биволъ“ оповести, как бившият американски посланик Джон Байърли е охарактеризирал премиерката по следния начин:

„Неговата енергичност и кратък диапазон на съсредоточаване върху даден въпрос понякога го карат да крачи напред-назад като тигър в клетка…

Борисов изгради ПР машина, която му спечели широка подкрепа сред всички възрастови и социални групи и го провъзгласи за „шериф на нацията“, въпреки поне 123 поръчкови убийства и нито един арест на голям шеф на криминална групировка…

Но признава, че посолството си сътрудничи много добре с Борисов. Като припомня редица арести на трафиканти на наркотици, хора и фалшиви банкноти, посланикът заявява:

„Той използва тези връзки за собствени цели, често хвалейки се, че има близки отношения със западните служби и специално американските.“

И допълва, че „много не се шуми около честите срещи на тогавашния секретар на МВР с руското посолство.“ Това провокира двама от най-добрите американски посланици тук – Байърли и Нанси Макълдауни да стигнат до извода, че егото на Борисов може да се окаже най-силният американски коз.

„Той копнее за международно внимание и за одобрението на САЩ. С други думи, трябва да го бутаме в правилна посока, но да не забравяме с кого си имаме работа“, казва Байърли.“

That’s it! C’est tout! Туйто! Constraints of democracy [Демократични репресии]

Съществен въпрос е: Що за хора могат да приемат такова нищожество! Американските дипломати в София описват и други, даже още по-отблъскващи черти от характера на слагачката Б.Б.:

„В миналото Борисов сътрудничеше тясно с Посолството в правоохранителната дейност, и, поне публично, остава силно проамерикански настроен. Борисов, обаче, е обвиняван в сериозна криминална дейност в миналото и поддържа тесни връзки с „Лукойл“ и руското посолство.“

Обаче поне за мен най-отвратителна е склонността на Б.Б. към предателства, интриги и самопредлагане, в което проявява майсторство, достойно за магистралните момичета:

„Борисовите националистически заявки за „твърда ръка“, проевропейска реторика и популистки стил, карат много от политическите наблюдатели да го смятат за единствения, който може да обедини българската десница.

Борисов не се старае да отхвърля тези идеи…

Ако би се съюзил с някого, каза, това би бил Съюзът на демократичните сили (СДС), дясната партия, която управляваше България през голяма част от 90-те години. Партията има в момента по-малко от 5 на сто подкрепа в проучванията, според Борисов е „свършена“, той би се замислил за партньорство, „за да запази марката“ жива…

Понякога, обаче, Борисов променя посланието, особено когато се опитва да критикува непопулярния начин по който правителството…

„В Ирак (от правителството) казаха, че ще изтеглят войските ни незабавно. Не ги изтеглиха, изпратиха още една бригада там. Те дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна.“

Писмо от посланика, адресиращо категорично тези коментари, постигна желания резултат – кметът се отказа да критикува правителството по този въпрос, и в обширна статия, излязла на 5-ти май (повтаряйки дословно аргументацията на посланика) изрази подкрепа за съвместните военни бази.

Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му…

В частни разговори, Борисов се представя като яростен антикомунист – епитет (комунисти, комунистически), който той прилага към съвременната Българска социалистическа партия, както и към бившия режим. Той често споменава смъртта на дядо си от ръцете на комунистите и ръмжи срещу водещата роля на потомците на „старите комунистически семейства“, като министър-председателя Станишев, главния прокурор Велчев и председателя на Народното събрание Пирински. Въпреки уличното си образование Борисов често изглежда наивен, както когато директно ни заяви, че очаква американска подкрепа за политическата си кариера, като знак на благодарност за нашето сътрудничество.“

Харесва ли ви? Такива нищожества ли трябва да представляват страната ни и да определят нашата съдба? Не се ли учудвате, че американците удобно пропускат членството в БКП на „антикомунистката“ Б.Б. и на нейния баща? Те знаят почти всичко за тогавашната столична кметица, устремила се към премиерския пост. Ето още свидетелства, които потвърждават това:

„Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с „Лукойл“ и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“).

Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл“ в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: „Лукойл“ се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на „Лукойл“. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с „Лукойл“ са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали…

Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това, да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов, или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер. С други думи, ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.“

Важно е да се знае и помни: Американци или Съвети, британци или руснаци, германци или поляци – всички са в кюпа. В своя избор на партньори Западът не се спря на честните, на изстрадалите хора, които имат съвест, чест и достойнство. И не са предатели.

Вместо това Те, интернационалното Братство, предпочетоха Андрей Луканов – трето поколение комунист, роден и възпитан в Москва! И кохортата от ренегати около него. Отговорно твърдя: Западът е инвестирал в тези негодници. Още от края на ХІХ век се е заел с тяхното откриване, мобилизиране, обучение, принуждение да му служат. В повечето случаи последното не беше необходимо. Размахваха пред мутрите на наемниците пачки с долари, марки, лири, франкове, и това се оказваше напълно достатъчно. До появата на нов господар…

Превърнаха безгръбначното угодничество в занаят, предаван по наследство. Ако Господ не беше изпратил своевременно наследницата на правешкия каскет в геената, тя щеше да го замести. Беше напълно сигурно!

Нима не виждаме същото, този път в някакъв лакейски, раболепен, псевдо демократичен вариант? Измъкнатата от мазетата на ония служби арменка с фамилно имена на съветската столица беше министърка на културата при Йорданович – агент на ГРУ. В момента синът й, с мутра, наподобяваща изхабена подметка, върху която сатаната е възпроизвел своята, барабар със злия взор, оглавява т. нар. здравеопазване!

Цялата фамилия Москови са върбувани и… „репресирани“! С образование по специалности, които бяха недостъпни даже за незасегнатите от мероприятията на народната власт, с издаване на книги, с поставяне на пиеси, с добре платени длъжности в средния номенклатурен ешелон и то на (без)културния фронт, с безпроблемни задгранични пътувания в онази тежка, капиталистическа и толкова забранена за редовите българи чужбина…

Но да запитам: Кого не предаде Западът, поставен на колене от ционистите и техните послушници – интернационалните комунисти, разиграващи коня си от Лондон и Вашингтон, през Брюксел, Париж, Берлин, Скандинавия, Прибалтика и Москва, чак до Пекин? Само че едно са жокеите – ездачите, друго – треньорите, инструкторите.

Все в тази връзка, наскоро китайският дисидент Чен Гуангчен разкри, как Хитлери Клинтън го „е предала“ на Пекин.

„Господин Чен… пряко опровергава г-жа Клинтън в своята 322-странична мемоарна книга „Босият юрист“…

„Онова, което най-много ме тревожеше по онова време, беше следното: Когато преговаряше с правителство, ръководено от хулигани, страната, която най-последователно защитаваше демокрацията, свободата и всеобщите права на човека, просто се предаде“ – написа той.“

Нима не преживяхме съвсем същото? Достатъчно е да припомня посещението в София на тогавашния „десен“ държавен секретар на Съединените щати Джеймс Бейкър в началото на февруари 1990 г. И начина, по който загърби политическите затворници на комунистическия режим, за да огласи като партньор на „демократичните“ САЩ споменатия Луканов!

По онова време Андрей Карлович не само беше министър-председател. Той членуваше в Политбюро на все още съществуващата и ръководеща съгласно Член 1 на Конституцията Българска комунистическа партия!

Почти четвърт век подир това, от тогавашна публикация в “The New York Times”, узнах, че Джеймс Бейкър е пристигнал у нас от Москва. Където „се е отчел пред Върховния съвет“ на СССР!

Точно по този начин Вашингтон е приятел с Риад, където осъдиха човек на смърт, само понеже се отрекъл от исляма! Но ако изразите най-малко съмнение около възприетите „данни“ и „ценности“ на „холокоста“, или обелите дума против комунизма, тежко ви и горко!

Днешните САЩ са Съюз на американските съветски социалистически републики – чиста проба диктатура на талмудизма, деспотична тирания на ционизма – сиреч на болшевизма.

Затова, без да се натрапвам, скромно ви препоръчвам: Знайте, че каквото и да ви говорят, всичко е за пари. Не се съмнявайте.

През това време еврозоната се изправи лице в лице с първия си областен фалит. Доскоро процъфтяващата австрийска провинция Каринтия е на път да повлече крак, както се казва. Австрия загуби своя най-висок кредитен рейтинг – ААА.

А пък британският външен министър обяви, че:

„Европейският съюз е „дерайлирал“.

Филип Хамънд заяви пред Камарата на общините, че Великобритания ще остане в Европейския съюз, ако в Брюксел настъпят „значителни промени“.“

Докато Йорг Хайдер управляваше Каринтия, тя се родееше с най-благоденстващите региони на планетата. Ама нали обявиха, че е „фашист“? Значи изконно лош – не от нашите. Щеше да е друго, ако беше сталинист, който става и ляга с възхвали на „холокоста“, ако разбирате какво искам да кажа. И аз го възхвалявам… Хайдер го катастрофираха. Сега „фашистите“ от Австрийската партия на свободата ги няма и Каринтия „цъфна“, та „върза“… diagnosa.net/