Блогът на budha2 :: За делото на комунизма, за световната революция, винаги готови!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.03.2015 21:02 - За делото на комунизма, за световната революция, винаги готови!

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1009 Коментари: 0 Гласове:

Онова, което става сега по света, нашествието на Русия, само потвърждава, колко напред с материала сме двамата с Благой Алексиев. Клонящ към апокалиптичното коментатор призна:

„Лесно е да се надсмивате над Владимир Путин, да го отхвърляте като боец от Студената война, приклещен в осемдесетте. Неговата носталгия по стария Съветски съюз, гордостта му от успешното изпробване на балистични ракети и разобличаването на НАТО в произнесените речи – всичко ви се струва така, сякаш идва да подчертае образа на едновремешен агент на КГБ, който не може да се примири с това, че войната е свършила. Отначало неговото поведение просто изглеждаше странно. Когато присъедини Крим, то доби по-зловещ вид. Но сега сме длъжни да обсъдим една трета възможност: Ние сме онези, които са залепнали за миналото. А Путин води война от бъдещето – и побеждава.“

Никога не съм бил сред победителите. Но и не съм падал. Винаги съм наблюдавал събитията изправен, а не с прегънат гръбнак и поглед, вперен в пода. Затова, и понеже постоянно уча, за да знам, мога да кажа: Констатацията е вярна, но с уговорки.

Преди всичко се замислете: Когато западните лидери се прегръщаха със сегашния съветски вожд, да не би той да беше по-малко кагебист? На второ място, обърнете внимание, че неговото настъпление не започна с настаняването му във властта. Нито след повторното му влизане в президентския кабинет. То дойде тогава, когато онези, които дърпат конците на всички политици – от Обама и Путин, през Меркел, Камерън и Оланд, чак до Си Цзинпин, сметнаха за необходимо.

Не Путин начена украинската авантюра, замислена като трагедия за милиони. Както не веднъж съм посочвал, последното разнебитване на тази страна – предходните са много, осъществявани от руснаци, поляци и германци, но най-вече от евреи – има четвъртвековна история.

Освен това, жалко за вас, ако не можете да проумеете два основополагащи въпроса, без чието дълбоко познаване разбирането на историята е невъзможно – за движещите сили и за ролята на личностите. Неотдавна от телевизионния екран припомних епизода, в който Андрей Луканов признал пред Михаил Горбачов, че Желю Желев прави онова, което му казват.Същото важи за всички видими лица в политиката.

Онези, които взимат решенията и командват, не са суетни по обичайния начин. Затова приписват успехите на лицата от политическата фасада. В случая – на Путин. Зад кулисите всичко придобива съвсем друг вид. Като не отчита това, авторът, на чиято констатация се позовах, припомня успехите на… Путин.

Преди да се спра на тях, нека ви върна към изреченото от американския гражданин Брайън Алекс в моето телевизионно предаване. Нищо, че е твърде вероятно поредният дъжд от оплювания да завали. Няма как да ме обсипе. Непромокаем съм.

И така, месец и половина след първия разговор, Брайън Алекс или Благой Алексиев ми гостува отново. Предлагам откъс от това своеобразно продължение на обсъждането на тема, която на масовия идиот му изглежда налудничава. Държа да подчертая – не само у нас. Но тук – особено. www.youtube.com/watch Всеки да приема казаното според своя акъл и знания. Редно е да припомня онова, което приписаха като постигнато от Путин. Началото беше дадено през онази ноемврийска нощ на 2013 година, когато тълпата изпълни централния киевски площад – „Майдан“. В нея освен обичайните идиоти, лумпени и обикновени огладнели и обосели жители на украинската столица, се намираха множество платени подстрекатели. Техните началници – от Държавния департамент и посолството на САЩ, както и специално изпратените израелски военни инструктори, направляваха сблъсъците. В четиримесечната суматоха загинаха около двеста души. Но какво значение има това за историята, нали?

Няма никакви факти, а само тълкувания

Докато ставаше това, Крим беше върнат на Русия. Някои възприеха жеста като утешителна награда за Путин. Но равносметката показва доста по-сериозни постижения. Нали обещах, че ще ги изброя накратко?

Вместо да нахлуе в Украйна, както очакваше масовият идиот, подшушнаха на Владимир Владимирович да се възползва от дълговата и банковата криза, в която изпадна Кипър – страна-членка на Европейския съюз. И хоп, като в приказка – речено-сторено! Кремъл протегна на Никозия ръка за помощ. Обикновено, ако някой се излъже и я поеме, след ръкостискането ще се окаже… без длан. Москва е място, където “the alligators grow so mean”, както през 1969 г. се пееше в амерички светски првак – голям hit.

Путин кандиса да предостави 2,5 милиарда евро на Острова на Афродита – в древността – Кубар, което ще рече българския „Бичи“ или „Белославен остров“. Понеже няма безплатен обяд, в замяна поиска военен брегови център, в който руските бойни кораби да пристават. Но не само – и да квартируват. Продължително, а не постоянно, ако схващате иронията

И не щете ли, изведнъж Кипър се превърна в британско и руско хъбче, както обича да се изразява по-така туземната пожарникар-премиерка. Да точно така – в “military hub for both Britain and Russia”! Понякога от британската военна база край Лимасол излитат самолети “Tornado” на Кралските военно-въздушни сили. И се отправят към Ирак или Сирия, за да… бомбардират Ислямската държава. Същата, която Лондон, под ръководството на Вашингтон, и със съучастието на Берлин, Париж, Рим, Мадрид,… сътвори! Екстра работа, както се изразяват уважаваните от мен жители на софийския квартал Факултето – обиталище за привилегировани.

До 1960 година Кипър беше британска колония. Само за година Владимир Шеломович я присъедини към своята „невидима империя“, ако вярвате на пропагандата. Ама кой ръководи НАТО?

Русия осигурява… 80 на сто от чуждестранните инвестиции в островната държава. Кипър се противопоставя на санкциите срещу Москва. И какво от това?

Ако слушате западните пропагандисти, Путин няма свои марионетки. Вярно, понеже сам той е кукла на конци. Но какви са Обама, Меркел, Камерън, Оланд или новопръкналия се полски имигрант Доналд Туск – европрезидентът с годишна заплата от 300 000 евро плюс допълнителните доволства и треби?

Има дейци на необявеното официално интернационално дружество за (не)научни знания, каквото навремето беше тук „Георги Кирков“, които припомнят „правилни“ детайли в „подходящото“ време. Като например този, че миналата есен Марин Льо Пен – лидерката на „крайно десния“ Национален фронт на Франция, посетила Русия. И изтеглила заем в размер на 9 милиона евро за нуждите на своята партия. Разбирайте – за нейната собствена предстояща предизборна кампания за поста президент на републиката.

И от къде, моля ви се, взела кредита? Ау, олеле! (Можете да добавите и други подобни възклицания, които знаете.) От Първа чешко-руска банка! Чехия не членува ли в Евросъюза? Ама нейният президент Милош Земан е комунист. Казват – бивш. И той се обявява срещу санкциите, които Брюксел налага на Москва. Е, и?… Орбан – също. Което не му пречи да седи на два стола.

Според пропагандата, масрафът на предизборната кампания на Милош Земан е бил поет от „ЛУКойл“. Дори да е така, защо съответните автори не направят справка: Кои са акционерите в тази корпорация? Преди доста време контролният пакет от нейни акции беше придобит от уж холандската банка ING. А тя е рожба на… Ротшилдови. За това стана дума в моето телевизионно предаване преди близо четири години и половина.

Впрочем, както Меркел, която уж размахва пръст към приятеля си Володя. (Зли езици нашепват, че той е бил неин водещ офицер.) А от друга страна, двамата постоянно се споразумяват „Газпром“ да не удря кранчето на тръбопровода през Украйна. Докато не завършат строителството на „Северен поток“, чийто шеф е Герхард Шрьодер, предшественикът на Ангела…

Човек започва да се обърква в плетеницата на тази сложна интернационална мрежа „в интерес на името Израел“, без да ме прощавате.

Обаче Путин изкушава и новите управници в Атина. Казват, че отдавна ухажва Сириза.

Даже да приемем, че всичко е чиста монета, нима Русия няма право да следва своите интереси и да ги защитава?

У нас незабелязано отмина първата схватка между Китай и Запада по повод на отношенията между Вашингтон, Брюксел и Москва. Китайският посланик в белгийската столица даде напътствия на Запада. Посъветва го, че е редно да зачита загрижеността на Русия за Украйна като част от нейната национална сигурност.

„Ки Ксинг заяви, че замесването на Вашингтон с Украйна може „да стане умопомрачително за нейната външна политика“… И призова западните сили „да изоставят своя едностранчив манталитет“ спрямо Русия.“

Откога не се беше случвало подобно нещо? А някой да ви осведоми, че „по време на тайно посещение на високопоставен американски шпионин в Пхенян той е бил уважен с „невероятен“ банкет от 12 блюда“?

Забравихте ли, че ние с вас – народите, най-общо казано – служим за фон , на който елитите разиграват събитията, които се превръщат в исторически? Или не знаете тази „малка подробност“?

Тъй като целият ми живот мина в наблюдения как добичета, които начело с вождовете си се навеждаха на друга, враждебна нам държава, а след обръщането на палачинката я замениха с друга, винаги се забавлявам с унижението на чуждопоклонничеството. Това издава дълбок и тежък комплекс за малоценност. Както и готовност да се служи, поради осъзнаването на собствената им нищожност. Нека я наречем малоценност.

Фридрих Ницше е определил това като „идиличното стадо“.В неговото съществуване философът е съзрял опасността от нихилизма. Но и нещо повече, на което ставаме свидетели днес, стига да сме изградили съответната чувствителност към събитията – светоусещане. Германецът се притеснявал, че жаждата за власт всъщност е “Urtatsache” – основополагащия факт в цялата история.

Колко тъп трябва да е някой, за да отстоява теза, като пренебрегва факти и обстоятелства, бодящи очите. Великобритания, изпаднала до ролята на болонка, чието право да играе по поляните на парка на интернационалната политика се решава във Вашингтон, е още по-трагична и жалка. Изчаквайки денонощие и половина, редакционното ръководство на вече осмяния всекидневник “The Daily Telegraph”, се изфука, заемайки „героична“ поза:

„Възможно ли е Русия все още да твърди, че е демокрация след убийството на Борис Немцов?“

Как да коментирам, освен с прочутия предсмъртен израз на Ян Хус:

“O, sancta simplicitas!” – „О, свещена простота!“ Според вас кога Русия е била „демокрация“, мили, напълно зависими и наведени редактори на “The Daily Telegraph”? Мисленето ви е толкова допотопно, колкото заглавието на вестничето ви е в крак със съвремието – „Всекидневен телеграф“ в ерата на мълниеносните съобщения – чрез спътници, по интернет… Ако руската пропаганда ви обръщаше внимание, щеше да ви отвърне по най-детския, съвсем елементарен начин: на въпроса – с въпрос от същата „величина“ на мъдрост:

Възможно ли е САЩ все още да твърдят, че са демокрация след убийството на президента Джон Кенеди? Но и на ликвидираните президенти Ейбрахъм Линкълн, Джеймс Гарфилд и Уилям Маккинли, на Мартин Лутър Кинг, на министъра на правосъдието и кандидат за президент Робърт Кенеди, на простреляните държавни глави Тиъдър Рузвелт и Роналд Рейгън, на…

Фигурата на еврейския болшевик Борис Немцов е „същата бира“, както казват младите. Защо, изясних накратко в своето телевизионно предаване от 4 март т.г.Сега ще предложа мнението на един от най-големите противници на Путин, който е бил негов приближен. Той е автор е на специален „доклад за олигархическия заговор против Путин“! Знаете, че така става – от любовта до омразата има само едно… уволнение. Затова на въпросния другар му се наложило години наред да се крие от руското правораздаване не в Пхенян или Пекин, а в… Лондон.

Става дума за евреина Станислав Белковски. Той е бил директор на Съвета по национална стратегия. Забележете: Кой определя „националната“ стратегия на Русия? Пак евреи… Да, да, майката на „руския политически технолог“, за какъвто го обявяват, е еврейка. Дълго работил за… Борис Березовски. Тъкмо при него намерил убежище, когато се криел от „ръката на Москва“. А няма как да определим обесения Борис Абрамович като „друг Путина“, нали?

Миналата година, когато възникна т. нар. Кримска криза, товарищ Белковски обявил своето намерение да поиска украйнско гражданство. Участвал е в конгреса „Украйна – Русия: диалог“, проведен на 24-25 април 2014 г. в Киев. Сбирката била организирана от Михаил Ходорковски, за чието осъждане Белковски съдействал десетилетие по-рано. Разбира се, събитието преминало под патронажа на comrade Победа Новоземская-Кагановна или товарщ Виктория Нюланд-Кейгън, както желаете. А парите за мероприятието? Сещате се.

Понастоящем продължава да оглавява едноименен институт, чийто съучредител е. Специално за комунистическите московци, които се пребоядисаха като „русофоби“ и „антикомунисти“, да допълня: Белковски припомня, че Юлия Тимошенко е била издигната и назначена под прякото ръководство и сетнешно наблюдение на Владимир Путин. Определя я като неговата „последна фаворитка“.

Искам да кажа, че този Белковски съвсем не е добронамерено настроен спрямо царь-батюшка Владимир Путин. Но заявява, че:

„Борис Немцов, бившият губернатор на Нижгороска област (1991-1997), бивш фаворит и несъстоял се приемник на Борис Елцин, вече много години нарича Путин диктатор и тиранин. През 2008-2009 г. Немцов пише няколко доклада под общата марка „Путин. Заключения“, много критични към ръководителя на държавата. Докладите подлагат първичните резултати от управлението на Путин на унищожителна критика, по-често с основание, но понякога несправедлива. Но въпросът не е толкова в съдържанието на докладите, а в техния тон по отношение на президента – безцеремонен и на места непристоен.

И как пострада Немцов? Никак.

Все така се радва на живота, не излиза от скъпите московски ресторанти, увлича се от уиндсърфинг, демонстративно сменя любовниците си и е приятел със системните олигарси, като Михаил Фридман или Михаил Прохоров.“

Впрочем, Михаил Фридман е най-богатият руснак според вече цитираната класация на нюйоркското китайско списание “Forbes”. Той е „руснак“, колкото аз съм филипинец. Чист хазар, изповядващ талмудския болшевизъм. Сиреч – чифут и комунист.

Буквално всеки ден в Съветските американски щати биват извършвани индивидуални или масови разстрели – в университети, училища, магазини, на улицата… Престанаха да съобщават за тях. Вестниците завират информациите за тях в колонките, шеговито наричани „и други“!

Миналата седмица бяха убити осем души наведнъж. Двегодишно дете се простреля. Преди няколко месеца друго бебе застреля… майка си! Преди дни ученички влязоха в класната стая и завариха своята любима учителка… обесена! Каква гледка в тази неукрепнала възраст, а? Бащата на жената се увисил на въже два месеца по-рано!

Полицията избива поголовно и безнаказано. На някои места разкриха истинска расова конспирация на служителите на реда. „Ега ти реда“, както би рекъл един нявгашен „демократичен“ вицепремиер на Чалгария. Даже чернокожият главен прокурор, който по Конституция е и министър на правосъдието, брани полицаите.

Life!

Не усещате ли, че този life взе да мирише на жизнь – на духи Ленина?

Демон-крад-цион!

diagnosa.net/

Нагоре