Постинг
13.03.2015 23:18 -
Риториката се използва за противостоене срещу Запада. Правят го и Путин, и китайците, и ислямистите
Автор: budha2
Категория: Политика
Прочетен: 1077 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2015 23:19
Прочетен: 1077 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 13.03.2015 23:19
Алексис Ципрас унизи германците, като почете избити от нацистите партизани
Гърция, Русия и политиката на унижение
Точно преди да бъде избран за премиер на Гърция през януари, Алексис Ципрас обеща на своите избиратели: „В понеделник ще сложим край на националното унижение. Повече няма да се подчиняваме на заповеди от чужбина.“
Тези, които са склонни да смятат, че подобни изказвания за националното унижение са специфична гръцка странност, трябва да погледнат останалия свят. Когато си мисля за четирите международни проблема, за които най-много писах миналата година – Русия, еврозоната, Близкия изток и Източна Азия – разбирам, че с всички тях така или иначе е свързана риториката на националното или културното унижение.
Една от първите крачки на г-н Ципрас като премиер бе да посети паметник на бойци от гръцката съпротива, екзекутирани от нацистите през Втората световна война. Този жест говореше за националната гордост. Той напомни на избирателите за героизма от миналото, като леко унизи германците, които са начело на кредиторите в еврозоната.
Гръцкото правителство дойде на власт, като обеща да намали външния дълг на страната и да си откаже от политиката на строги икономии. Но въпреки че „Сириза“ направи много малко за постигането на тези цели, на избирателите им харесваше да наблюдават такова показно неподчинение. Рейтингът на партията скочи, макар вложенията в гръцките банки да намаляха.
Противопоставянето на Русия срещу Запада, както и сблъсъкът на Атина с кредиторите, също се подхранва от наранената национална гордост. Президентът Владимир Путин и неговото поколение от лидери служеха някога на по-голяма и по-могъща държава – Съветския съюз. Днес г-н Путин държи съвременна Русия да продължи да бъде третирана като „велика сила“. Докато формалните причини за намесата в украинския конфликт са защитата на конкретни интереси – военноморските бази, пазарите и границите – риториката на Москва е пропита от чувството за национално унижение. Русия вече няма да търпи да бъде пренебрегвана и игронирарана.
Путин дьо Ротшилд постоянно припомня на руснаците славните военни победи на страната им
Руснаците ще покажат, че високомерните американци не могат да ги уплашат. Г-н Путин се обръща към миналото, като вика духа на най-славния миг в историята на страната му – Великата отечествена война през 40-те г. на ХХ век. Руските чиновници се хвалят с ядрения арсенал на Русия, като го смятат за символа на статута на велика сила и причина, поради която другите страни трябва да се страхуват от нея.
Чувството за национално унижение е и в основата на отношението на Китай към външния свят. Учебниците по история и националният музей в Пекин разказват за „века на унижението“, който трае от първата среща със западните империалисти през 40-те г. на XIX век до поражението на Япония през 1945 г. На китайците още от детска възраст им се набива в главите, че докато Китай е бил слаб, той е бил унижаван и експлоатиран от чужди сили. Но им казват, че никой няма да може да прави това със съвременен Китай.
Президентът Си Цзинпин призовава за „нов вид отношения между великите сили“. Това е искане Китай да бъде третиран като равен със САЩ.
Си Цзинпин дьо Ротшилд желае Китай да бъде третиран наравно със САЩ
Ислямските фундаменталисти също залагат на идеята, че Западът унижава и подтиска мюсюлманите. През 2003 г. коментаторът от в. „Ню Йорк таймс“ Том Фридман отбеляза речта на тогавашния премиер на Малайзия Махатир Мохамад по тази тема, и изтъкна, че „най-подценяваната сила в международните отношения е унижението“. Г-н Фридман намекна, че чувството за унижение е движещата сила на палестинския бунт срещу Израел и въоръженото въстание срещу американската окупация на Ирак.
Когато през 2011 г. в Близкия изток избухнаха революции, изглеждаше, че много араби са решили, че истинските причини за несполуките и униженията им са техните собствени правителства.
Лидерът на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади дьо Рокфелер чете проповеди срещу западните ценности в джамията в иракския град Мосул
Оттогава обаче отново стана мода да бъдат обвинявани чужденците и Западът. Правителството на Иран и джихадистите от „Ислямска държава“ (ИД) се мразят взаимно, но те имат обща риторика, която обещава да отхвърли предполагаемото унижение от страна на Запада – било като Иран държи на правото си да има ядрена програма, било чрез проповедите на ИД срещу западните ценности.
Години наред теоретиците и философите са писали за гордостта и унижението в отношенията между хората. Жан-Жак Русо – философът от епохата на Просвещението от XVIII век, че човешката корупция се корени в желанието на човека да бъде признат за превъзхождащ другите. Тревогата за собствения статут (Русо не я нарича по този начин) е коренът на много злини. Векове по-късно „реалистични“ теоретици на международните отношения твърдяха, че държавите им са движени от същите емоции, както и хората. Реалистите наблегнаха върху жаждата за власт от страна на държавата. Обратната страна на тяхната емоция е отчаяното желание да бъдат избегнати безпомощността и съпътстващото я унижение.
От това следва, че за да бъдат разрешени международните конфликти, трябва да се мисли както за интересите, така и за емоциите.
Понякога е невъзможно да бъдат направени отстъпки, необходими за успокояване на чувството за национално или културно унижение. Никой не е тръгнал да признава халифата, за да се съобрази с наранените чувства на ИД.
Но понякога жестовете, необходими за възраждането на чувството за национална гордост, могат да бъдат относително дребни. Гърция, изглежда, не получи достатъчно отстъпки от страна на своите кредитори. Въпреки това демонстрацията на национално неподчинение в съчетание с някои езикови и технически промени като че ли засега успокоиха гърците. Като се изправя пред перспективата за опасен конфликт с Русия и амбициите на Китай, Западът трябва да си спомни, че символите понякога са не по-малко значими от съдържанието.
––––––––––––––-
* Авторът е специален кореспондент по международните въпроси на британския в. „Файненшъл таймс“, откъдето препечатваме статията.
clubz http://trophyplus.org/
Гърция, Русия и политиката на унижение
Точно преди да бъде избран за премиер на Гърция през януари, Алексис Ципрас обеща на своите избиратели: „В понеделник ще сложим край на националното унижение. Повече няма да се подчиняваме на заповеди от чужбина.“
Тези, които са склонни да смятат, че подобни изказвания за националното унижение са специфична гръцка странност, трябва да погледнат останалия свят. Когато си мисля за четирите международни проблема, за които най-много писах миналата година – Русия, еврозоната, Близкия изток и Източна Азия – разбирам, че с всички тях така или иначе е свързана риториката на националното или културното унижение.
Една от първите крачки на г-н Ципрас като премиер бе да посети паметник на бойци от гръцката съпротива, екзекутирани от нацистите през Втората световна война. Този жест говореше за националната гордост. Той напомни на избирателите за героизма от миналото, като леко унизи германците, които са начело на кредиторите в еврозоната.
Гръцкото правителство дойде на власт, като обеща да намали външния дълг на страната и да си откаже от политиката на строги икономии. Но въпреки че „Сириза“ направи много малко за постигането на тези цели, на избирателите им харесваше да наблюдават такова показно неподчинение. Рейтингът на партията скочи, макар вложенията в гръцките банки да намаляха.
Противопоставянето на Русия срещу Запада, както и сблъсъкът на Атина с кредиторите, също се подхранва от наранената национална гордост. Президентът Владимир Путин и неговото поколение от лидери служеха някога на по-голяма и по-могъща държава – Съветския съюз. Днес г-н Путин държи съвременна Русия да продължи да бъде третирана като „велика сила“. Докато формалните причини за намесата в украинския конфликт са защитата на конкретни интереси – военноморските бази, пазарите и границите – риториката на Москва е пропита от чувството за национално унижение. Русия вече няма да търпи да бъде пренебрегвана и игронирарана.
Путин дьо Ротшилд постоянно припомня на руснаците славните военни победи на страната им
Руснаците ще покажат, че високомерните американци не могат да ги уплашат. Г-н Путин се обръща към миналото, като вика духа на най-славния миг в историята на страната му – Великата отечествена война през 40-те г. на ХХ век. Руските чиновници се хвалят с ядрения арсенал на Русия, като го смятат за символа на статута на велика сила и причина, поради която другите страни трябва да се страхуват от нея.
Чувството за национално унижение е и в основата на отношението на Китай към външния свят. Учебниците по история и националният музей в Пекин разказват за „века на унижението“, който трае от първата среща със западните империалисти през 40-те г. на XIX век до поражението на Япония през 1945 г. На китайците още от детска възраст им се набива в главите, че докато Китай е бил слаб, той е бил унижаван и експлоатиран от чужди сили. Но им казват, че никой няма да може да прави това със съвременен Китай.
Президентът Си Цзинпин призовава за „нов вид отношения между великите сили“. Това е искане Китай да бъде третиран като равен със САЩ.
Си Цзинпин дьо Ротшилд желае Китай да бъде третиран наравно със САЩ
Ислямските фундаменталисти също залагат на идеята, че Западът унижава и подтиска мюсюлманите. През 2003 г. коментаторът от в. „Ню Йорк таймс“ Том Фридман отбеляза речта на тогавашния премиер на Малайзия Махатир Мохамад по тази тема, и изтъкна, че „най-подценяваната сила в международните отношения е унижението“. Г-н Фридман намекна, че чувството за унижение е движещата сила на палестинския бунт срещу Израел и въоръженото въстание срещу американската окупация на Ирак.
Когато през 2011 г. в Близкия изток избухнаха революции, изглеждаше, че много араби са решили, че истинските причини за несполуките и униженията им са техните собствени правителства.
Лидерът на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади дьо Рокфелер чете проповеди срещу западните ценности в джамията в иракския град Мосул
Оттогава обаче отново стана мода да бъдат обвинявани чужденците и Западът. Правителството на Иран и джихадистите от „Ислямска държава“ (ИД) се мразят взаимно, но те имат обща риторика, която обещава да отхвърли предполагаемото унижение от страна на Запада – било като Иран държи на правото си да има ядрена програма, било чрез проповедите на ИД срещу западните ценности.
Години наред теоретиците и философите са писали за гордостта и унижението в отношенията между хората. Жан-Жак Русо – философът от епохата на Просвещението от XVIII век, че човешката корупция се корени в желанието на човека да бъде признат за превъзхождащ другите. Тревогата за собствения статут (Русо не я нарича по този начин) е коренът на много злини. Векове по-късно „реалистични“ теоретици на международните отношения твърдяха, че държавите им са движени от същите емоции, както и хората. Реалистите наблегнаха върху жаждата за власт от страна на държавата. Обратната страна на тяхната емоция е отчаяното желание да бъдат избегнати безпомощността и съпътстващото я унижение.
От това следва, че за да бъдат разрешени международните конфликти, трябва да се мисли както за интересите, така и за емоциите.
Понякога е невъзможно да бъдат направени отстъпки, необходими за успокояване на чувството за национално или културно унижение. Никой не е тръгнал да признава халифата, за да се съобрази с наранените чувства на ИД.
Но понякога жестовете, необходими за възраждането на чувството за национална гордост, могат да бъдат относително дребни. Гърция, изглежда, не получи достатъчно отстъпки от страна на своите кредитори. Въпреки това демонстрацията на национално неподчинение в съчетание с някои езикови и технически промени като че ли засега успокоиха гърците. Като се изправя пред перспективата за опасен конфликт с Русия и амбициите на Китай, Западът трябва да си спомни, че символите понякога са не по-малко значими от съдържанието.
––––––––––––––-
* Авторът е специален кореспондент по международните въпроси на британския в. „Файненшъл таймс“, откъдето препечатваме статията.
clubz http://trophyplus.org/
Руската оценка на операцията на Иран сре...
Език на омразата ли е тонът на kolevn38?
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...
Език на омразата ли е тонът на kolevn38?
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...
Следващ постинг
Предишен постинг
Нацистите са евреи,те са унищожавали не само германците,а и всички "врагове" на евреите!" Но "враговете" не са знаели,че евреите ги считат за врагове! Всъщност,евреите са убивали и унищожавали и не спират да го правят, не един "спящ" народ! Народите и до днес спят и не знаят за това, а ако някой отвори очи, му ги затварят. Гърците-данайци, са евреи или поне от данайско,еврейско потекло! Стана ли ви ясна омразата им към нас?!Не е важно,че се пишат,православни, ТЕ НЕ СА ХРИСТИЯНИ,важното е,че са евреи? Може и не всички "гърци" да го знаят. Това обаче, го има заложено във всички страни около нас. Санитарен антибългарски кордон! Комунистите,по идеология са еврейски възпитаници и продукт на еврейската идеология!Особено върхушката им, с всички последствия за света! Виждаш ли,нали си международен кореспондент, връзката?! Когото и да обвиниш,ако си Християнин и почиташ Истината,стигаш до евреите! Иначе,или си магъосник,който вади от ръкава си разни неща, или без да искаш, манипулираш,което е едно и също!Просто не ми се вярва! До утре!
цитирайТърсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky