Блогът на budha2 :: Хрушчов въобще не възнамерявал да започва война срещу САЩ. Не бил чак толкова луд. /„Да доведем и...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.03.2015 00:28 - Хрушчов въобще не възнамерявал да започва война срещу САЩ. Не бил чак толкова луд./„Да доведем играта до война?“ Точно така, това е всичко – игра! Тъй е и днес.

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1385 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.03.2015 00:30

Предлагам да отворите страниците на Оруеловата антиутопия. Та онези, които са я чели, да си припомнят, а останалите – за пръв път да се запознаят със следното откровение, което наподобява това на Йоан Заведеев, наричан Свети Йоан Богослов:

„Уинстън не помнеше период, когато страната му да не е воювала, но очевидно в детството му дълго време е имало мир, защото един от ранните му спомени беше за въздушно нападение, изненадало всички. Навярно е било, когато над Колчестър бе паднала атомна бомба. Не помнеше самото нападение, но помнеше как баща му го стискаше за ръката, докато тичаха надолу и все по-надолу, някъде под земята… Накрая се озоваха в някакво шумно, претъпкано място, очевидно станция на метрото.

Навсякъде по каменния под бяха насядали хора, притиснати един до друг на железни нарове. Уинстън, майка му и баща му си намериха място на пода, а недалеч от тях старец и старица седяха на един нар. Старецът беше с приличен тъмен костюм и черно кепе върху снежнобялата коса… Независимо че беше леко пийнал, той страдаше с неподправена и нетърпима мъка. По свой детски начин Уинстън разбра, че току-що се е случило нещо ужасно, нещо, за което няма прошка и лек. Стори му се също, че знае какво е то. Беше убит някой – вероятно малка внучка, когото старецът обичаше. На всяка минута-две старецът казваше:

– Не трябваше да им вярваме. Нали ти казвах, майко? Така става, като им вярваме. Нали ти казвах. Не трябваше да им вярваме на мръсниците.

Но на кои мръсници не е трябвало да вярват, Уинстън вече не можеше да си спомни.

Приблизително оттогава войната продължаваше буквално без прекъсване, въпреки че, ако бъдем точни, тя не винаги бе същата война. Няколко месеца в ранното му детство в самия Лондон се водеха хаотични улични боеве, някои от които ясно помнеше. Би било абсолютно невъзможно да проследи историята през целия този период, да каже в кой момент кой срещу кого е воювал, тъй като не съществуваха документи и никога не се говореше за разположение на силите, различно от сегашното.

Сега например, през 1984-а (ако годината беше 1984-а), Океания в съюз с Изтазия воюваше срещу Евразия. Нито в частен разговор, нито публично се признаваше, че някога трите сили са били групирани по друг начин. Всъщност, както Уинстън много добре знаеше, само преди четири години Океания воюваше с Изтазия и беше в съюз с Евразия. Но той знаеше това тайно, само защото контролът над съзнанието му не бе пълен. Официално никога не бе имало смяна на съюзника. Океания беше във война с Евразия: следователно Океания винаги е била във война с Евразия. Врагът за момента винаги олицетворяваше абсолютното зло и оттук следваше, че всяко споразумение с него в миналото или в бъдещето е невъзможно…

Ужасното беше, че всичко това би могло да бъде истина. Щом като партията можеше да се меси в миналото и да казва за едно или друго събитие, че то никога не се е случвало – не беше ли това много по-ужасяващо от обикновените изтезания или смъртта?

Партията казваше, че Океания никога не е била в съюз с Евразия. Той, Уинстън Смит, знаеше, че Океания беше в съюз с Евразия само преди четири години. Но къде съществуваше това знание? Само в собственото му съзнание, което тъй или иначе скоро щеше да бъде унищожено. А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото – тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина. „Който контролира миналото“ – гласеше лозунгът на партията, – „контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“

И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“.“

Предполага се, че това е писано през 1947-1948 година. А звучи така, сякаш току-що е излязло изпод перото на автора. Ще го разберете, само ако извоювате победа над собственото ви съзнание. И като престанете да вярвате на мръсниците. А заглавия като следващото са пропагандни инсинуации в стила на „доброто старо време“ на тоталитарния комунизъм:

„Украинският конфликт: Владимир Путин „беше готов за ядрена тревога.“

Лъжата като истина

Нима всеки павиан или макак, поставен да се прави на ръководител на държава, разполагаща с ядрено оръжие, не е готов на същото? Тъй като историята се повтаря, но по-често – като фарс, да припомня: Единствен на тази територия съм показвал изявления на младия кубински лидер Фидел Кастро за това, че нито е марксист, а още по-малко – комунист. И как през април 1961 г. му възложиха тази роля не в Москва, а във Вашингтон. Но и Кремъл имаше своята значителна поява на световната политическа сцена.

По време на изкуствено създадената Карибска криза Хришчов въобще не възнамерявал да започва война срещу САЩ. Не бил чак толкова луд. Нито разполагал с подобна свобода на действие. Ето какво разказва той за участието на СССР в съвместната продукция на киностудиите в Холивуд и Москва:

„Когато нашите разговори станаха съвсем приятелски, разказах на Фидел, че в разгара на кризата запитах министъра на отбраната на СССР Малиновски: „Какво смятате? Като знаете количеството на въоръжените сили на Куба, ако частите, които нахлуят имат оръжия, като САЩ или нашите, колко време ще ни бъде необходимо, за да разгромим кубинската армия?“ Малиновски помисли и отговори: „Два дни.“

Когато казах на Фидел за това, той се разгорещи твърде много и взе да доказва, че това е неправилна оценка. И че Съветският съюз не би го допуснал. Прекъснах го: „Вие казвате това. Съгласен съм с Малиновски. Той правилно оцени съотношението на силите. Нека не са две денонощия, а три или четири. Във всеки случай, основните огнища на съпротива щяха да бъдат потушени, а вие щяхте да отидете в планината. След това партизанската война щеше да продължи.

Беше възможно тя да се проточи с години, но главното би било изпълнено: Щеше да бъде създадено буржоазно, контрареволюционно правителство, което щеше да се заеме с потушаване на огнищата на революцията, ако те се запазят. И щяха да преследват носителите на марксистко-ленинските идеи. Ето какво положение щеше да възникне.

Затова не желаехме война, а искахме мир. Та Куба да може да използва мирните условия за задълбочаване на революцията, за развитие на стопанството и неговата перестройка на социалистически основи, за наливане на основите на комунистическото строителство.“

Какво да тълкувам или да коментирам? „Перестройка на социалистически основи!“ Пред очите ни се провежда глобална перестройка. Светът се престроява. Не го ли виждате? И не върви към друго, а се е устремил към „единний социализъм“!

Невероятно? Нищо подобно – само за невежите. Съветските вождове казваха: „Хорошая или плохая, но такая была затея.“ А Никита Сергеевич продължава:

„Изхождахме само от тези позиции и монтирахме своите ракети не за нападение над САЩ и не за това, чрез Куба да можем да се намесваме във вътрешните работи на САЩ. Ако бъде разглеждано трезво, това е просто нереално. На онези, които до известна степен имат понятие от военните дела, е известно, че можехме да нанесем удар и той щеше да се окаже много силен. Но и САЩ, разбира се, биха нанесли ответен удар и то не по-малко силен, а може би – даже по-силен. Отлично знаехме, че по онова време САЩ ни превъзхождаха в количеството на отделните ядрени оръжия и на бомбардировъчната авиация. Те имаха още малко ракети, особено междуконтинентални. Но тогава ние също разполагахме с междуконтинентални ракети, макар и не много. Имахме достатъчно количество стратегически ракети с периметър до 2 хиляди и до 4 хиляди километра. Те бяха толкова, че, съгласно нашия оперативен план, покриваха всички вражески обекти, по които през първите дни на войната би трябвало да бъде нанесен удар. Да, имахме такава възможност. Но пак казвам, че не преследвахме като цел началото на война. А Фидел просто не разбра…

Американците така и не поискаха да изнесем обикновеното въоръжение. Не беше възможно да поискат това, тъй като нямаше да го сторим. Президентът на САЩ разбираше това. Смятахме, че бомбардировачите Ил-28 са обикновено оръжие и не искахме да ги изведем от там. Но сетне бяхме принудени да се съгласим с Кенеди и изнесохме и тях, за да не дразним патиците. В получената обстановка те нямаха особено значение…

Веднага започна критика от ляво за това, че формулировките на Кенеди не са достатъчно точни. Китайската преса на часа заяви, че от наша страна това е предателство, страхливост, капитулация. А какво трябваше да направим? Да доведем играта до война? Китайците настояваха именно на това. Но ние, естествено, го смятахме за глупост. Да достигнеш до война не е нужен голям ум. Вече не веднъж съм заявявал, че и глупакът ще започне война. А ето – после на умния ще му бъде трудно да я ликвидира. Ние не я желаехме. И сега смятам, че постъпихме абсолютно правилно, като изнесохме нашите ракети от Куба. И взехме писмено да обясняваме нашата позиция на Кастро. Той силно нервничеше, ругаеше ни, ако мога така да се изразя. Китайците усилено подгряваха „революционността“ на Кастро, неговия екстремизъм. А ние претърпяхме морални щети. Вместо това нашите акции в Куба да се повишат, те се понижиха. Кастро смяташе, че сме предали Куба, а ето, китайците ги подкрепят…“

Забелязахте ли две откровения? Първо: „Да доведем играта до война?“ Точно така, това е всичко – игра! Тъй е и днес.

А второто? „Революционността“ на Кастро“. Кавичките са изключително важни. Те са част от същата „игра“! Те ни казват доста. Имаме ли познания и сетива, за да го зърнем и проумеем?

А Хрушчов уверявал Фидел, че те – Техните слуги, съветското ръководство, „стоят на ленински позиции, а сега китайците заемат друга позиция. Затова и искат да ни насъскат, желаят да ни сблъскат със САЩ“!

Малко преди това „демократичният“ Запад ликвидира Даг Хамаршелд, шведския генерален секретар на ООН. А тамошните „свободни“ медии очерниха черния по природа конгоански либерал Патрис Лумумба. Накрая белгийските секретни служби се разправиха с него с жестокост, типична за комунистическите зверове. Отдавна обясних тези измами, довели до огромни трагедии.

Днес вече разрешават да се повдига завесата, толкова дълго укриваща въпросните престъпления, но по малко.Трябва ли да мине още половин век, та оцелелите най-сетне да проумеят: няма „ляво“ и „дясно“?

“Money make this world go round” – „парите карат този свят да се върти“.

Осем години след изкуствено предизвиканата Карибска криза Дейвид Рокфелер прокара пъртина между Вашингтон и Пекин. Последваха го Хенри Кисинджър – кагебисткият агент „Бор“, и Ричард Никсън. Накрая отново се появиха Ротшилдови, които инвестират в Китай още от 1838 година. Сега все повече чувам да се говори, че това е Техният нов Израел…

Днешната Китайска народна република е чиста проба еднопартийна диктатура на комунистическата номенклатура. Което не пречи страната да върви по… т. нар. капиталистически път на развитие. Винаги, когато чуя някой да плямпа за някакъв „провал на либерализма“, ме напушва смях. Никога в живота не е съществувало подобно нещо. То е „книжен тигър“ – учебникарска постановка, проповед, идеология, подобна на социалистическата, комунистическата. Изобщо – на ционистката… Пропаганда!

Тези неща – Студена война, Карибски, Сирийски, Украински, Либийски кризи, данъчно облагане са за нас – простолюдието. Който не го прозре, ще продължи да обитава територията на конспиративните теории. И широко да затваря очите си за истината.

Преди да представя мнението на известна украинска политическа и обществена деятелка, несвързана с нито една от двете официално враждуващи страни, нека приключа с Хрушчовите признания. Генсекът на ЦК на КПСС разяснявал на бившия немарксист и демократ Фидел Кастро:

„Аз, другарю Фидел, ви заявявам и потвърждавам с допълнителната уговорка, с която мога да се заклевам в човек с други политически възгледи, че вярвам на Кенеди, както на човека, така и на президента. Той ще спази думата, която ни е дал.

В резерв имаме най-малко две години, които му останаха да прекара в Белия дом. Разбира се, когато в САЩ дойде друг президент, той може да наруши това обещание. Но това вече е друг въпрос. Мисля, че след изтичане на първия му президентски мандат, Кенеди отново ще издигне своята кандидатура и тя ще бъде подкрепена от народа. Народът ще го избере повторно, защото от всички президенти на САЩ, които познавах, Кенеди е човекът с най-висок интелект – умник, рязко открояващ се на фона на своите предшественици.

Никога не съм се срещал лично с Франклин Рузвелт. Възможно е Рузвелт да го е превъзхождал. Смятам, че Кенеди ще бъде преизбран за още четири години. Тоест, ще имаме не две, а шест години гаранции за мирното съществуване и развитие на Куба в мирни условия. Шест години за нейното държавно и икономическо строителство по социалистическите методи, за ръст на стопанството, на военното и културното развитие, за утвърждаването на всички други блага. След шест години това положение ще се промени. И на следващия президент, който ще замени Кенеди, ще му бъде твърде трудно да предприеме каквото и да е на тази плоскост.

Нахлуването няма да бъде безнаказано. Мисля, че тогава никой няма да посмее да се заеме с това. Тогава ще се появи съвършено ново съотношение на силите в света между страните на социализма и капитализма.“

Едно е да предполагате, друго – да разполагате. На Хрушчов му беше позволено и дадено само първото. Затова не позна съвсем, а донякъде. Да, нещата вървяха към преизбирането на Джон Кенеди. Народът наистина го обичаше, ако изобщо е допустимо да си служим с подобни обобщени категории. Но…

Убиха го. А самия Хрушчов го смениха с още по-невзрачния Леонид Брежнев. Обаче крайната прогноза на Никита Сергеевич се оказа вярна: Днес наистина имаме „ново съотношение на силите в света между страните на социализма и капитализма“.

Както не веднъж съм споменавал, то не е никак благоприятно за хората по света. Ала и те не си мърдат пръста, за да променят нещо. Без да усетят, стават част от играта – фон, масовката от миманса.

Нали не сте забравили, че преди време авторитетното и многотиражно нюйоркско списание “Newsweek“ излезе с тема на броя, носеща забележителното заглавие-констатация:

„Сега всички сме социалисти.“

Още по-впечатляващо беше подзаглавието:

„Опасността и обещанието на новата ера на огромното правителство“!“

Впрочем, то изчезна, подобно на болшевиките в Русия. Изтриха го, но само него – подзаглавието. Изглежда беше прекалено явно и открито. Хората разбираха, накъде ги водят.

Сега САЩ и Куба постепенно възстановяват своите приятелски отношения.

А идиотите, които ни ръководят? Какво очаква Европейския съюз и респективно България? Ами поголовната бездуховност и затъпяване на т. нар. среден нашенец, прикривани от шашми за „велики постижения на изключително умни и кадърни млади българчета“ – колко? И стопяването на българската народност, съпроводено от нарастваща престъпност, все по-осезаема на битово равнище, която носи етнически аромат и привкус?

Светът е променен. На неговите т. нар. лидери явно не позволяват да възприемат реалността и да изоставят враждебната риторика, която налива масло в огъня на „котараците“. Повечето от народите действат по същия начин.

А „глобалното затопляне“, придружено от обилен снеговалеж, продължава – в САЩ, мина през Близкия изток и Иберийския полуостров, от близо месец е и у нас. Честита първа пролет, както сме свикнали да се поздравяваме.

Някой да е споменал за изменения в прецесията?…

Колко много още имам да разказвам, но не ми стигат времето и силите. И въпреки това ще продължа. За радост на плагиатстващите и за ужас на други, които подобно на онзи бог, дето обявил Яков за Израил, треперят от страх, да не попаднат на светло.