Този библейски Ной се напивал. И в такъв момент бил… сексуално обладан от Хам – най-малкия от тримата му сина. Какъв образец за следване, та „православните скотове“ настояват да бъде преподаван на децата в училище?! Защо не им отворите направо клубове от веригата „Синя стрида“?

Оставете това. Равинът проповядва:

„Според „Закона на Ной“ поначало един евреин следва да стори всичко възможно, за да предотврати аборт на нееврейска майка. И да й помага да роди повече деца на този свят. А ако паричните стимули насърчават големите семейства сред арабите, както и сред евреите, много хубаво. Човеците трябва да имат деца.“

Това е новост. Само допреди няколко години подобно тълкувание беше невъзможно. Явно има равинска заповед за приветливо представяне на изродщините на юдаизма спрямо неевреите. Препоръчвам на всеки, да прочете книгата на професора от Университета на Тел Авив Израел Шахак, под наслов „Еврейска история, юдейска религия, бремето на 3000 години“. Преведена е на български. И е впечатляваща.                                                                   

Но нещата не са толкова кротки, както първоначално ми се стори. Равинът обяснява, че подобно на онзи стих от текст на песен, за съществуването на „закон за богатите и друг за бедните“, работата в юдаизма е идентична. В юдейските закони се прави разделение между хората в зависимост от тяхната вяра. За да няма бунтове, тонът е смекчен:

„Основите на това вече са пространно изяснени от талмудските мъдреци, а по-сетне са редактирани от великия законодател и шифровчик Маймунид.“
  


Няма как да не направя отклонение. Важно е. Истинското име на Маймонид било Моше бен Маймун. Роден в Кордова, той живял през ХІІ век предимно в днешен Египет. Мюсюлманите го наричали Муса ибн Маймун. Евреите – Рамбам – съкращение от „равин Моше бен Маймон“, или „нашият учител Мойсей, син на Маймон“. Той бил доктор, изучавал Тора – Стария завет, и напреднал доста в талмудските текстове. Има принос в тях, особено в укриването на еврейската ненавист спрямо неверниците – гоите.

Маймонид пръв взел да въвежда белите петна. Лепял чиста хартия върху пасажи от Талмуда, в които се наставлявало за избиване на гоите или насилие над тях. Но неприкрито учел, че евреите са уникални, неповторими, за разлика от останалите хора. И са изключително важни за света.

Днешните равини продължават в същия дух:

„Всички тези закони и указания, с техните многобройни разклонения и заключения, са произлезли от Стария завет – основно – от „Книгата на сътворението“.Като евреи, ние имаме отговорността да образоваме и насърчаваме другите хора да се придържат към тези закони. Особено, ако те живеят на територия под еврейско господство. И ако те спазват тези закони, ние имаме отговорността да отговаряме на техните нужди и да обръщаме внимание на благосъстоянието им.“

Какво ще рече „да спазват тези закони“? Да бъдете евреи, означава да съблюдавате религиозните закони. И да се издължавате на жреците. Това е общност, която се грижи за своите. Нещо като занаят. Останете ли извън общността, загубени сте. Неусетно равинът отведе питащия там, където трябва – в синагогата. За да „образова“ своите съседи неевреи. И да ги приобщи към вярата.
    


Следват отегчителни разсъждения и напътствия в безкрайните дебри на фарисейството – сегашното равинство. То е за придаване на известно религиозно значение на текста. Талмудът побърква евреите, особено мъжете. Той е пълен с противоречиви постановления. Да не сте на мястото на чифута, който ги спазва.

Всяка заран той трябва да е сигурен с кой крак първо следва да стъпи на пода. Сетне да се изправи и да изрече молитва, в която да благодари на бога, че не го е направил гой или жена. Нататък…

Не случайно сред тези същества психичните заболявания се срещат шест пъти по-често. Другата причина е кръвосмешението, водещо до дегенерация.

Но в случая ни интересуват наставленията на нашия равин. Той обяснява внимателно, как евреите в Израел вече са застрашени от неверниците. И настоява Израел да бъде запазен като еврейска държава. Както след Шестдневната война от юни 1967 г. някакъв равин „твърдо отстоявал своята позиция: „да не се връща нито инч“. Става дума за земята, заграбена от арабите. Обаче не отрича правото и те да имат деца.

Принципът е: думам ти дъще, сещай се снахо.

Но няма как евреите да спрат арабите, освен като периодично ги изтребват – в Израел, на окупираните територии, или в т. нар. Палестинска автономия, в която израелците са пълноправни господари.
   


Но как ще се оправят с евреите ортодокси? Те са истинска напаст. Нападат жени, деца, даже мъже. След около две десетилетия те ще съставляват повече от половината евреи в Израел. При това, относителният дял на младите сред тях е много по-висок от средния за страната.

„Средната възраст в Израел обаче се увеличава. Израелците остаряват…

Очакваната продължителност на живота на еврейските мъже е с 4,2 години по-висока от тази на арабските; докато при еврейките тя е с 3 години по-голяма. Продължителността на живота на евреите е по-висока от средната в страните от ОИСР.“

Даже еврейски пропагандисти не са в състояние да прикриват упадъка на ционисткия проект. Нобеловият лауреат за икономика, американецът Пол Кругман, е гостувал тук. Той писал, че „по данни на проучване на доходите, осъществено в Люксембург, делът от населението на Израел, което живее с доходи по-ниски от половината от средните за страната – широко приета дефиниция за относителна бедност – се е увеличил повече от два пъти. Достигнал е 20,5 на сто в сравнение с 10,2 процента между 1992 и 2010 година.“

Пропастта между свръхбогатите и средната класа в страна, която беше твърдо егалитарна и то в спомените на все още живите, е достигнала равнищата на САЩ…
   


Наоми Хазан, бивша заместник-председателка на Кнесета, по онова време представителка на лявата партия Мерец, предложи смразяваща критика:

„Евреите извън Израел гледаха страната и й помагаха. Сега либералните евреи могат да си кажат: какъв е смисълът на подкрепата, щом като правителството отхвърли решението за две държави?“

В цялата работа ключът е: „Правителството продължава да разубеждава създаването на големи семейства.“

Без крайни репресии и масови убийства, съществуването на Израел е невъзможно, изключено! Властта не окуражава раждаемостта сред умерените евреи. Тогава?

Пропагандата е едно. Действителността – съвсем друго. Все повече се убеждавам, че проектът Израел върви към приключване. Както и с Европейския съюз, това няма как да стане за година-две. Навярно ще изминат десетилетия. Но Те подготвят старите територии – в Украйна, и резервна – у нас. Това, че мнозинството нашенци не го разбира, не променя нещата.

Партийки, медии, външни сили неуморно втълпяват страх от „ислямска заплаха“. Тя застрашава Европа, но другата – по̀ на запад от нас. Тук подобни идеологеми са необходими, за да се самоизяждаме. Те ни отклоняват от истинската разграничителна линия – властваща комунистическа номенклатура срещу остатъчния народ. Червен фашизъм против благоденствието на поне три четвърти от нашенци.
   


Предстои да представя още една истина за ставащото в Украйна. Вярно, там се сражават и руснаци. Но едва ли редовен аскер. Доброволци, шантави – дал Господ.

Истината за частите, за които пропагандата твърди, че са „руски“, е съвсем различна. Преди да се запознаете с нея – от невероятен ракурс, нека ви представя онзи, който я споделя.

Авигдор Ескин е бивш Виктор. Роден е през 1960 г. Майка му – украинка, за която сам предполага, но не е сигурен (?!), че е била покръстена еврейка. Както е ставало с много нейни сънародници и казаци.Да не задълбавам. Ще разкрия българщината, но не това е целта.                                                                   

Според цитираната публикация, неговата баба му разказвала за „ужасите на холокоста“. От какъв зор украинка ще постъпва така, никой не обяснява. Но едва 12-годишен, тогавашният Виктор, неизвестно как, решил, че ще живее в… Израел.

И видите ли, едва на четиринадесет той се захванал с… дисидентска дейност! Четял Солженицин и разпространявал позиви против неговото прогонване от СССР. Не щете ли, в публикация на телавивския “Haaretz” се твърди:

„Някои предупреждаваха, че Ескин беше агент на КГБ или на Шин Бет.“

Важно е, тъй като шепа хора схващат, че не съществува почти никаква разлика между представяното ни политическо „ляво“ и „дясно“, между комунизъм и фашизъм, между социализъм и нацизъм, и останалите глупотевини. Нито можете да откриете някакви съществени различия между целите и методите на секретните служби. Те са свързани в ситно изплетена и здраво преплетена мрежа. Но всекиму според вярата и познанията…

Няма да ви занимавам с прекалени подробности от биографията на фигура, която има периферно значение за нас, но само засега. Знае ли човек? Арестуван, навярно вербуван, отдаден на юдаизма, на 19-годишна възраст, в разцвета на Брежневия застой в Съветския съюз, нашият Виктор се преселил в Израел! Изучил се в йешива – талмудска семинария.

Служил в армията. Бил се по бойните полета на Ливан през 1982 г. Влязъл в партията „Ликуд“. Същата, начело на която днес е Бенямин Нетаняху. А преди него беше Ариел Шарон – братовчедът на Ернесто „Че“ Гевара. Обаче Виктор – Авигдор скоро я сметнал за… „лява“ и заедно с приятеля си Михаил Кляйнер – също советский человек, основали партията „Новите десни на Израел“.



Почти четири години прекарал в обучение в САЩ. Сближил се със сенатора Джеси Хелмс – ционистки екстремист. Привлякъл го нацизмът на равина Мейр Кахане. Ако не знаете, той беше американец, но евреин с корени в Русия. От Хабад премина към нацизъм от краен сталински или хитлеров тип – този на вече споменатия Маймонид. Пресели се в Израел. И в двете страни проповядваше окончателно преселение на всички евреи в Палестина. И съответно – избиване или прогонване на палестинците от техните бащини земи. Съден за расизъм и нацизъм, сред еврейските „интелектуалци“ той минаваше за „герой“!
                                                                                       
Например синът на прочутия еврейски фолк-певец Ууди Гътри – Арло, го беше изкарал „истински приятен момък, търпелив учител“. А произведеният в чин „най-велик гуру“ в популярната музика Боб Дилън, чието истинско еврейско име е Робърт Цимерман, го определи като „наистина откровен младеж“. Може да е безобразие, но това е положението в Pax Judaica, колкото и да не им се вярва на някои другари с по-ограничен умствен потенциал.                                                                                                                           diagnosa.net/